ShadowDance

Пускам темата поради две причини - първата е молба, втората е, че истински ми е любопитно как ще се развие дискусия оттук-насетне базирана върху нея, та:

Това съвременно митично чудовище, поп-културата, след пръкването си в приблизително цялостен вид нейде през 60-те години на миналия век успя да акумулира и погълне в себе си редица други култури и сфери от ежедневието ни и в днешно време се отличава с характеристики, присъщи само и единствено на него. По мои скромни наблюдения (а и най-вече от това, което съм чела по въпроса), поп-културата придобива съвременния си модел към средата/ края на 80-те години и в момента се е раздула до гигантски балон, акумулиращ кино, музика, мода, спорт, книгоиздаване, игри, политика...what not.

Едно от странните наблюдения е, че когато човек влезе в цялата въртележка, обикновено, ако е снабден с достатъчно познания и умения в повече от една под-сфера (примерно, иде реч за поп-изпълнител в музиката, но пичът умее да прави комедийни скечове и поназнайва това-онова от модата и се вре из рекламите), то въпросният съдържа в себе си една по-добра държеливост и прескача периода на one-hit-wonder-ness. Също, ако освен мобилност из подсферите, той демонстрира добро познание за върволица продукти (отново от поп-културата) в миналото, той доста по-лесно се адаптира към вечно-менящата се среда, който има за цел да обитава.

Освен тази своеобразна много-профилност, хората, занимаващи се с поп-култура (а и задържащи се там) чудновато могат да не притежават почти никакво друго качество (освен гореспомената адаптивност, някаква харизма разбира се и доза късмет) и пак да се задържат в тази мрежа с години и години, при това по доста успешен начин.

Лично аз не съм убедена, че съществува друга сфера (тук изключвам автоматично бачкаторския тип работа), в която можеш да не притежаваш високо ниво на професионални качества, но благодарение на социални повратливи умения да съумееш да бъдеш 'успешен' и ценен в службата си. Също, не съм убедена, че има друга сфера, в която съществува толкова тясно навързана зависимост между отделните подразделения.

Нека дам пример: иде реч за млад току-що пробил актьор. За да му се обърне внимание, то той неизменно трябва да посещава мероприятия. На тях, той е желателно да се облича по подчертано акуратен маниер, който да съответства с новия му статус. Ако не го направи -пресата и медията ще му скочи. Посещавайки мероприятието, то разнообразни въпроси ще му бъдат задавани. Тъй като въпросите се задават за определена потребителска публика, те ще са информативно девалвирани, сиреч -ще опират до други продукти и неща от шоубизнеса, а не до астрофизични проблеми, примерно. Ако той има затруднения с подобен сорт теми, най-вероятно ще получи неласкателни етикети от медиите и т.н. Мисълта ми е, че в целия този кръговрат твърде малко хора ще си задават въпроса дали момчето всъщност може да играе. Ако той изглежда добре и притежава всички дадености, посредством които да прави впечатление на теб, мен, останалия свят и говори за актуални неща от ежедневието ни, ние го асимилираме като друг продукт от собственото ни ежедневие ни и той става част от нещицата, които си потребяваме. Така го асимилираме един вид. Братята Джонъс са станали част от ежедневието ми и аз ги потребявам волю-неволю не защото те пеят по егати якия начин или музиката им ме вълнува дълбоко. Те просто са намерили пътечки, по които да привлекат внимание и да го задържат върху себе си за колкото е възможно по-дълъг период от време конкретно с добрата си адаптвиност и мобилност там, където са ги посяли.


Та не знам доколко нещо ми се разбра де...ма ми е любопитно да разбера някаква доза от размислите ви относно поп-културата/ шоубизнеса и потенциалната им уникалност.

Мерси за темата

Това всъщност тръгна от един мой спор с Емо, в който той тръгна да твърди, че подобни взаимосвъзаности има и в други сфери. Аз твърдя, че няма, а когато се появят, те отново всъщност по-скоро започват да прескачат в шоубизнеса (пример - спортисти, рекламиращи разни работи или изобщо изявяващи се в публичното пространство извън спорта си) и съответно стават част от поп-културата.

Мисли по въпроса?

Not sure I get it. Да, наблюдава се известно намесване на актьорския бизнес с певческия примерно, но далеч не при всички актьори (където донейде може да се очаква, независимо дали поп или не, това го има и в театъра) нито пък изобщо при всички певци. Естествено, че поради парите наливани в холивуд и в музикалния бизнес, както и поради естеството на иконизирането и имиджмейкинга, ако си голям актьор или певец, си известен. Това си има своите уловки - ако си грозен или отговаряш скучно на медиите, ще ти трябва повече зор, за да пробиеш, но това естествено за бога изобщо не е приоритет на тази сфера. Гачели с политиците е различно. В смисъл това са причинно-следствени връзки от медийната среда, от вниманието оказвано на попкултурата и т.н., нежели някаква нейна инхерентна характеристика (тук трябва да повдигна и въпроса докъде се простира това "попкултура").

Във всеки един момент в живота ако нямаш подходящо държание за средите, в които се движиш, ако не си интересен, нямаш обща култура, не ти е голяма пишката или нямаш повече от едно умение, НЯМА да станеш център на вниманието извън тесен кръг. Това си е нормално.

"информативно девалвирани"......................................

Мне, не става въпрос за това ако си актьор, да пееш. Става дума да знаеш точно какво се котира в момента в музиката, за да можеш на подходящите места да реагираш правилно (подбиране на роли, поведение пред медии и т.н.). Прибави към това всички други поп-културни сфери като мода, литература и т.н. и глей кво става...

Ми според мен това винаги го е имало в някаква степен. Най- знаменитите рицари не са били непременно най-силните, а най-близките до краля и с най-яките брони. В Рим най-изтъкнатите граждани не са били най-умните, а най-гласовитите и най-бързо ориентиращите се в ситуацията. И сега често най-влиятелните актьори не са най-добрите, а тези които се пласират най-много и са най-свързани с имена в нещо друго. Иначе за мен често това размива някакви критерии, макар и да дава повече възможности.

Съгласна съм с Морви, че това нещо винаги го е имало, но не в някаква степен, а в много голяма степен. Само че, според мен хората, които го практикуват се разделят на две групи - едните имат изключителен усет за това от какво има нужда тълпата и се възползват с пълна сила. Не винаги за собствена изгода. Хората в повечето моменти без да осъзнават дори им позволяват да оформят т. нар. "масов вкус".
Другите - просто се пъхат в създадените от първите "ниши" и гребат с пълни шепи, докато в тълпата не се появи поредният глад за нещо ново.

Имам чувството, че темата нещо се отплесва в "злия комерсиализъм, етикирането и масовия вкус". Имам също усещането, че много хора всъщност не знаят за какво говори Тони, щото не са го експириънснали. Проблемът е, че не знам дали има начин да се обясни като хората, ако човек не се е интересувал сам.

Номерът е, че това е мрежа от взаимосвързаности и поредица да-речем-изкуства и ентъртейнмънт сфери, които са в постоянна зависимост една от друга и каквото стане някъде по мрежата, повлиява на всички нейни нива.

А аз имам чувството, че по подразбиране се смята, че топлата вода е изобретена заедно с централното парно отопление.
Според мен мрежата от взаимосвързаности винаги я е имало в едни или други области, сега просто сферите са различни и по-тясно специализирани. Винаги е имало хора, особено в изкуството, които са се държали в центъра на нещата по-скоро с добър усет за контакти и следване на тенденции, отколкото с истински талант. Повечето от тях просто се забравят, но докато са били активни, са били признати в средите си. Ако щете комунистическите поети и писатели. В смисъл, пищещите за партизани, Димитров и новият живот в ТКЗС. Това са били често хора без особен талант, които просто са близки до партията, пишат хвалебствени стихове, развиват културно-масова дейност и ги оставят да пишат и нормални книги, примерно. Не виждам с какво това е принципно по-различно от млада певица, която се грижи външността й да е точно каквото се харчи, цанила се е за рекламно лице на голяма марка и освен това я оставят и да пише някаква музика. И не, това не е протест колко са лоши "злия комерсиализъм, етикирането и масовия вкус" (макар в отделни случаи да са лоши). Просто е нещо, което повтаря и задълбочава вече съществуващи модели.

Хм, абе, някои неща наистина винаги ги е имало, но гледайки през тази призма, контурите на различните течения в изкуството се размиват, а е желателно да ги има, защото... ами, защото просто са си там.

Тук примерно Роланд не е съвсем прав с опита да се разграничат "злия комерсиализъм и масовия вкус" от поп културата. В изкуството поп-арта се появява точно като набъркване на комерсиалното в художествения обект. Поп идва от съкращението на попюлър и намесва обекти от ежедневието, често употребявани стоки, реклама, корици на списания, директно набутвайки ги в изкуството. Подходът е доста смел и агресивен и аз ужасно го харесвам, още повече, че дотогава властват малко елитарни принципи - изкуството НЕ Е масово. Разликата е огромна.
Нямам време за повече по темата. По-късно пак.

Ще си призная, че нямам ей ТОНИНКО идея за кво става дума в тая тема аватар на вейгнеса е просто

Мда, и аз набърках течението в изкуството, щото то ми е най-ясно .
Не, че няма паралели, ъф корс.

цялата (пост)модерна култура се основава на цитиране (реферънси). това е в голяма степен следствие на информационната глобализация и информационното изобилие. и доколкото огромното количество хора са потребители на масова култура (а самата тя става масова с количеството), нормално е най-лесно да се забелязват подобни взаимосвързаности точно там.
в една такава среда на информационна пренаситеност умението да се създават (по-трудно) или да се тригерват (по-лесно) мемета е много полезно/важно за всеки, който се опитва да предизвиква някакви вълни(чки) във въпросната поп-култура. а за споменатото тригерване/invoke-ване на мемета широтата на общата култура е с основно значение. това работи, защото хората реагират положително, когато у тях се събуди асоциация, свързана с неква интелектуална (или емоционална) активност.