ShadowDance

Пускам тема щото това е вторият филм за 2009 след Бастердите. Изкърти ме всичко - от висящото във въздуха начало (заради което ми се прииска Коените да направят цял филм, сетнат тогава и там) до висящия във въздуха край. Както винаги от препратки, игри на думи, автоцитати, изродливи герои... просто не се диша. Тоя филм е за толкова много неща и по толкова страхотен начин, че дори не знам откъде да го подхвана, затова направо заключението: втори няма като тия братя.

Да, разкошен е.

Аз съм си забранила всякакви рилийзи, различни от кино, но толкова нямам търпение, че може би няма да издържа...
Скоро четох хубав коментар по повод филма на някого от индустрията, не помня кой беше, че Коен са рядък пример на изключително консистентен висок стандарт, напълно независимо в каква посока тематично се впускат.

втори няма като тия братя

бе има още едни, ама са доста назад, признавам, плюс че не е много сигурно дали напоследък не са брат и сестра всъщност

Е, тези несигурните според мен далче не поддържат постоянен стандарт.

така е за съжаление, а не е като да не са показали, че могат.

братята Фарели също имат консистентен висок/нисък стандарт

А иначе за филма още не съм го гледал, - а и до 5ти март поне няма данни, че ще го прожектират в България, - така че най-вероятно няма да издържа и ще гледам някой скрийнър. Ко дъ съ праи

Малиии, страхотен е!

The uncertainty principle… it proves that we can’t ever really know what’s going on.
But even though you can’t figure anything out, you will be responsible for it on the mid-term.

penzata - дърпай dvd rip-а

Супер, надявах се да е добър, но сега мисля още довечера да го гледаме, Силвър - евала за надъхването

Божественярски е, наистина. След "Burn After Reading", който ми дойде малко по cheesy, това е невероятно завръщане на братята.

Господи, обичам сценариите им изпълнени със сарказъм, алюзии, езикови заигравки(вярно, този път по-сложните еврейски термини ми убягваха) и същевременно изключително земни и реалистични. Невъобразим кеф изпитвам, когато им повтарям филм, защото винаги откривам ново послание, което съм пропуснал от предишните си гледания. Наистина са нечовешки талантливи, оригинални и идейни тези двамата.

Със сигурност доста неща са ми убягнали, но като цяло ми се стори някак бездушен, хареса ми все пак, ама дори шпионският фарс от миналата година ми се стори по-симпатичен.

Това същият мотел от "Кучетата" ли беше?

тук май ще е по-добре отколкото в „гледано напоследък”

Тоя филм на голям екран е много различно преживяване. Сега ми беше толкова интензивен този преекспониран екстериор, дето от светло те заболяват очите, обаче не се губи и един детайл. Сцените в кабинетите, особено в този на Лари, са съвършенство с начина, по който е използван камерния сетинг и най-вече светлината отвън. Или сцената на покрива, от която буквално имах чувството, че аз загубвам почва. Отделно от визуалното въздействие на талази (при това от толкова неизискващ такова нещо филм), има значение и че всяко следващо гледане добавя, разбираш, че е пълно с кукички и няма нищо, което да не е двусмислено.
До степен усещането ми за филма да направи скок от поредната суперяка, подхлъзваща коеновска истерия до вероятно един от най-амбициозните, от тихо амбициозните обаче, филми на десетилетието и категорично най-добрият на братята за мен.
В размаха на темите си и боравенето със сложни неща като митоси и етоси е почти от ранга на Лебовски, но за разлика от него, тук най-горното, най-лесното ниво – комедията, не изглежда затруднена от прекаленото много контекст отдолу и работи перфектно.

А по повод това на Скърдж (имах мнение и преди, но исках да ми се потвърди и на голям екран):

...в тоя филм има от правилния тилт-шифт, за разлика от оня филм. не че от дийкинс може да се очаква нещо по-малко от перфекшън

сцените са страхотни, но този селектив фокус е... драматургичен ли да го нарека, не знам. Изобщо не е предназначен да е част от визуално-емоционален хайпойнт на филма. Просто формата става инструмент на историята – имаме размазаният, надрусан моментен свят на лошо наганджените хлапета в синагогата (и на Лари и съседката преди това). В Скафндъра и пеперудата е същото нещо – как по-добре да покажеш видян през отвора на скафандъра свят, освен като го извадиш от фокус частично. Казвам го, не за да влизам в спор, безспорно „оня филм” оттук до края на киното няма да издържа сравнителни анализи на база функционалност на похвата, щото ще е все едно да сравняваш функционалността на светлината от фойерверк и от нощна лампа.

Jen wrote:Сега ми беше толкова интензивен този преекспониран екстериор, дето от светло те заболяват очите, обаче не се губи и един детайл. Сцените в кабинетите, особено в този на Лари, са съвършенство с начина, по който е използван камерния сетинг и най-вече светлината отвън.

дийкинс е teh lord of light, нищо случайно няма там.
иначе кабинетът е сигурно светнат отвън с лампи. то на него му е специалитет да свети през прозорците. пък като гледам на кво точно е снимано, слънцето определено има нужда от побутване и помощ на това място.

между другото, екстериорът не е преекспониран, формално погледнато, ако става дума за покрива де. в смисъл, експонирано си е за важните неща в сцената, просто останалото наоколо се е случило (неслучайно; оксиморон пауа) да е светло (бели огради и стени, обедно небе), и е хвръкнало примерно два стопа нагоре.
после детайлът е спасен от динамиката на конкретния филм (филм като лента, не като филм) и вероятно корекции на контраста (надолу) при обработката. но да не забиваме в технически подробности, щото опитът показва, че водят до празни погледи и опити за смяна на темата.

на мен точно митосите и другите –оси ми бяха малко мех. сцена по сцена всичко е размазващо, като се почне с пролога. ама явно не е речено за гои да вдянат целия дълбок замисъл.

E, много ясно, че не е случайно, то оставаше и да ги е напраскал на случаен принцип.
Да, вероятно са правили изкуствени слънца, при толкова много кадри там, едва ли са разчитали на променливата естествена светлина. Няма никакво значение, важното е, че сцените са толкова семпли и толкова ефектни в същото време (има eдин леко зелен отенък, който не знам добавян ли е, или е от самите прозорци, но понеже го има в още по-фин вид и другаде из филма, се връзва наистина красиво).

За преекспонираните външни кадри, имах предвид като цяло. На прокрива наистина не е чак толкова осезамо, но иначе имаше места, където ми изглеждаха на една крачка от изгарянето, само че с кристални детайли, което беше най-якото и въздействащото всъщност. Но верно да не задълбаваме в технически подробности, че наистина ще стигнем до онова, дето не прозвуча много мило.
Само за покрива, споменах го не заради светлината, а защото много ми хареса как самото движение в кадъра (повдигането отдолу нагоре) ми създаде физическо усещане за нестабилност, което някак ми направи цялата сцена визуална формулировка на тоталната несигурност, върху която е построен тоя филм.

А "–осите" остават на заден план тук, докато филмът е прекалено зает да задава по хиляда различни начини екзистенциалния (буквално) въпрос за котката на Шрьодингер. Но на мен ми хареса точно в този фонов вид, щото вече са останали много малко творци, които могат да поставят традиции и да представят сблъсъци на поколения и култури по наистина оригинален начин, и вероятно само двама, които могат да го направят безумно несериозно и абсолютно сериозно едновременно . Примерно в колко ужасно нелепи и забавни сцени, колко пъти във филма някой говореше на някого неразбираем език – студентите не вдяват нищо от физиката, корейчето не разбира математиката, Лари не разбира съвсем корейчето, бащата на корейчето не иска да разбере Лари, еврейските деца ще загинат от скука в часовете по иврит...
Много е различен подходът към нещата, но въпреки това малко ми напомни Angels in America, особено в "еврейската" част.

Дийкинс на една стъпка от изгарянето се нарича Джархед.

Джен, какво точно имаш предвид със сравнението с "Ангели в Америка"? Разбира се, няма нищо по-яко от това неконвенционални евреи да разискват типично еврейски теми. Това ми беше и най-якото в Сериозния, като оставим настрана обичайното техническо ниво и подхода към героите - цял филм яко ташак с всичко свято и изведнъж свършва с ужаса "о, шит, има господ!".

по принцип а-ха да изкоментирам нещо за зеленото, ама се сетих, че не си спомням такова. сигурно съм бил зает да роптая срещу алиасването и хардуера и съм го проспал.
във всеки случай, "зелени отенъци" и "красиво" в едно изречение първосигнално ми светват лампата "wrong!", когато са по повод на диалог-хеви клоуз-ъп кадри.

освен туй отидох в имдб да видя кво е туй angels in america. загубихте ме на tv series.