ShadowDance

Тук може извън другите теми да се решават фундаментални въпроси от сорта на :
Какво е компютърно РПГ , кога една игра е CRPG и кога не е ?
Какво значи качествено CRPG и по какъв критерий го определяте?
от горното произтичат няколко важни под въпроса като :
Има ли значение графиката или няма?
Трябва ли да има история от високо ниво или не?
Трябва ли да има избор в диалозите или е по добре линейна но качествена история?
Трябва ли всичко да зависи от статистиката на героите или на играча трябва да се дава опция да реално отиграване чрез рефлекси и мини игри?
Експлоринг на света срещу линейност на куеста?
Отворен свят срещу коридорест свят?
и каквото се сетите още.

И вече който иска да се чуства свободен да си казва първите 5,10 или 20 РПГ-та.

Трябва ли да има история от високо ниво или не?

Както великите класики показват, ако играта има брутална атмосфера и/или страхотен хумор, историята мое да си гледа работата.

А ако има велика история геймплея може да си гледа работата (Final Fantasy)

Еми и с тва съм съгласен.

И още един фундаментален спор
Оригинална и епична цялостна история и фабула или клишарска история но майсторски разказана с убедителни герои и диалози.

Всеки, който казва, че геймплеят може да си гледа работата, подхожда най-малкото насериозно. Комбинацията от история ПЛЮС качествен геймплей прави например една ролева игра велика или например Defiance велика игра, а не само историята. Ако играя само заради историята аз може да съм читател или киноман, но не съм геймър. Факт е, че играта, които на максимум са ме докоснали като произведения на изкуството са именно тези с великата история, но всяко една от заглавието е имало геймплей, който е минимум "качествен".

Аз принципно исках тази тема да е за класации с кратки пояснения, сега ще изпаднем както обикновено в безплодни полемики...

Ако искаш класация давам ти я (поне за моите)
1. Готик 2 - Ноща на гарвана - най -добре изпипания фентъзи свят който ти дава възможност да експлорваш на воля отворен свят и да изпълняваш тарикатските куести с креативност.
2. Fallout 2 (гениален сетинг но по важното е че това е играта с най-големи възможности да решават проблемите си по всевъзможни начини, да си добър или зъл , да си екшън мен, стелтър, снайпер или просто дипломат)
3. Baldur's Gate 2 - защото освен че има гениално дизайнирани куест линии , разнообрзен свят, отлично замислени тактически битки с разнообразни противници има и най-добрите спътници NPC-та които съм виждал.
4. Morrowind - защо има най-гениалния и любим ми сетинг и свят в който се развива действието. (най много напомня малазана) и само факта че диалозите за безлични и че няма спътници я дърпа надолу.
5. Vampire Bloodlines - защото е втората игра освен Фолаут в която действително можеш да роулплейваш и не си задължен да решаваш проблемите със сила. + че има адски плътната атмосфера.

Muad_Dib wrote:Всеки, който казва, че геймплеят може да си гледа работата, подхожда най-малкото насериозно. Комбинацията от история ПЛЮС качествен геймплей прави например една ролева игра велика или например Defiance велика игра, а не само историята. Ако играя само заради историята аз може да съм читател или киноман, но не съм геймър. Факт е, че играта, които на максимум са ме докоснали като произведения на изкуството са именно тези с великата история, но всяко една от заглавието е имало геймплей, който е минимум "качествен".

Аз принципно исках тази тема да е за класации с кратки пояснения, сега ще изпаднем както обикновено в безплодни полемики...

Defiance?

Inache az ne se schitam za gamer, so...

Айде ще постна една класация, е уточнението, че няма заковани номера - игрите са ми любими по-различен начин, а и зависи от настроението ми, коя ще се класира напред

Bloodlines (и другите игри на Тройка са гениални - Arcanum и Temple Of Elemental Evil)
Gothic 1, 2, 3, Risen - невероятна зарибявка
Planescape:Torment - Историята!
The Witcher - Надеждата?
Fallout 1, 2 (за тройката чакам GOTY)
Baldur's Gate 1, 2; Icewind Dale 1, 2 (Като бях по-млад ме кефеха много, сега - умерено)
Morrowind, Oblivion - моднати
Arx Fatalis - недооценената игра
Divine Divinity - и тя така
КОТОР-ите, Mass Effect, NWN 1, 2 - забавлявал съм се с тях, но нищо легендарно

Към Симеон: Legacy of Kain: Defiance, последната част от сагата, макар по-горе да имах предвид цялата сага.

Аз ще пусна моята класация по-късно като почивам пак.

Само да вметна че за различните хора понятието "качествен" геймплей е доста различно и разтегливо.
Така например за мен лично геймплея в Defiance е ужасен, пълна скръб , тотална тояга и каквото се сетите още по простата причина че в поредицата винаги съм харесвал само загадките от геймплейната част и удобното управление в платформинг елементите съчетано с експлоринга на света. Съответно в Defiance като имаше некадърна камера, нулево ниво на загадки и линейност на света съчетата с репетативен дизайн на посетените местности ЛИЧНО аз останах разочавован.
За Muad_Dib обаче Defiance има качествен геймплей. Това аз си го обяснявам с факта че човека явно се е радвал на екшъна , не е чакал загадки и съответно когато е видял че битката в Defiance e в пъти по стръвна от предишните игри се е зарадвал и геймплея му е допаднал.

Единственият жанр в игрите, по който съм сравнително компетентен, някъде около 85% от заглавията, които са ме зарибявали сериозно, са били такива. А и в последно време съм пак на такава вълна, откакто си взех най-накрая читава видеокарта, наваксвам с по-новите RPG-ta, първо беше Fallout 3, после The Witcher, в момента Mass Effect.

За мен лично на първо място е геймплея, после атмосферата, сюжетът не ми е толкова важен, макар естествено добрият такъв да е сериозен плюс.

Класацията към момента:
1) Baldur's gate 2 - заради геймплей системата и невероятно многото опции за действие в битките, огромното количество интересни и дълги куести и персонажите от групата.

2) Fallout 2 - заради атмосферата, хумора, свободата на действие.

3) Bloodlines - атмосферата, оригиналният сетинг, хуморът, и това, че много често можеш да си решиш задачите без да се налага да се биеш.

4)The Witcher - заради сюжета, култовия главен герой и липсата на клиширани избори добро-зло плюс немалкото (поне за мен) оригинални идеи в геймплея

5)KOTOR - играта, която ми показа, че Star War всъщност е нещо хубаво, а не нещо скучновата, за което го бях считал от филмите.

Много интересно, че хората правят Топ 5 класации без Planescape Torment в тях. Това ме обърква и леко ме смущава...

Никола, съгласен съм с РРС-а, че на LoK серията почти на всички части е бая пръчкав геймплеят. Май само Blood Omen 2 НАИСТИНА ме е изкефила чисто като игра. Конкретно Defiance без геймпад беше неиграема, баси...

Е, айде сега.

Legacy of Kain за мене не е RPG, екшън-адвенчър със страхотна история - да.

Да отговоря и аз все пак.

1. Нека спрем окончателно с LoK серията, защото наистина бая се отклонихме от темата, отговарям ви с този пост и после ще пиша за "моите" ролеви игри.
2. Към РРС: Радо с това "принципно в серията ме кефиха само загадките" - еми тотално си сбъркал адресът човече, защо въобще си ги играл? Аз от игрите съм очаквал екшън и умерено решаване на задачки и ги получих, така че не скърбя.
3. Към Симеон: Пак ще повторя, че Defiance по-горе беше даден по-скоро като пример, а не като меродавното за цялата поредица заглавие (ТМ - нещо ставам пристрастен към тва;)). За контрола: така е, спор няма, но не беше "неиграема", аз съм минал от -до играта на комп с клавиатура и мишка, ВЪПРЕКИ че я имах записана за ПС2. И не, не е защото не ми се почваше наново, просто тогава си бях свикнал с клавиатура и не ми беше драма. Сега вече всички (или поне аз) се разглезихме с конзолките и например на Red Faction Guerilla не можах да издържа 20 минути с клавиатура:).
4. Пак към Симеон: Вече споменаха Плейнскейпа веднъж, а и аз още не съм писал:). Освен това не забравяй, че бидейки гениален сетинг и ОТВИНТВАЩА история геймплейно изостава от Балдура и Фолаута и то с много.

Толкоз от мен засега, после (ет ласт) ще пиша за моята класация и т.н.

Радвам се, че има интерес към темата, CRPG-феновете сме могъщо много, ще хвана да изръчкам и Гаро да драсне в темата.