Споделете
А защо да го взимаме, след като аз вече няколко пъти уточних, че не говоря за това? Още в първия си отговор казах, че "докосна ме" не е аргумент, а в следващите доста обяснявах, че под "има емоционалност" нямам предвид, че на мен ми е тъжен, защото ме кара да си спомня котенцето, което изгубих, когато бях на пет. По тая логика не мога да кажа и че един филм има хумор, понеже аз може една усмивка да не обеля на него, а ти да се търкаляш от смях. Е, да, но това не пречи конкретни неща в огромната част от случаите да се определят доколкото-е-възможно-обективно за смешни/емоционални, нищо че винаги ще има различни мнения по въпроса.Морви, пак давам примера за филма Х, който мен не ме е трогнал, ама ИЗОБЩО, а теб те е разкъсал от рев. Как можем тоя фактор да го включим в какъвто и да било адекватен разговор, имащ за цел да приближи позициите ни за качеството на филма Х?
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Ей, това е някакво ново некромансърство - вдигането от праха на постове, които не са много стари, но са вече отдавна забравени и неактуални за дискусията...В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.
Как да е - аз да кажа какво видях в сцената с пясъка. Пичът беше парализиран от кръста надолу и аз подозирам, че заради травмата си е изгубил и сетивност в тази област. Затова се радваше на пясъка. Не щото може да ходи, а щото може да го усети. Отдавна загубени усещания на песъчинките между пръстите, текстурата на пясъка върху кожата на ходилото и т.н.. Сцената беше много "ин йор фейс", но на мен лично ми въздейства силно. Не е нужно да е направена subtle (абе, какъв е бг еквивалента на тая дума?), че да я признаем за качествена. Не съм губила сетивност в краката, но съм губила зрение в едното око и горе долу ми е ясно щастието на човек, чието сетиво се е върнало. Много е гот. Понеже при мен процесът отне няколко месеца, не го преживях баш като Съли, но ми стана много хубаво, когато почнах да различавам форми и цвят и когато по-късно светлината сдоби и блясък освен цвят.
Прочее, гледала съм Дет рейс, да. Очевидно не мога да дам дефиниция за емоционалност, така както не мога да ти дефинирам хумора, добрата актьорска игра или красивия пейзаж. Това не значи, че те не съществуват.
Като начало героите в Дет рейс или не изразяват емоции, или го правят така, че да ти се набута в очите "аууу, кооолко ме е страх, вижте ме колко съм уплашен. Самите емоции (дето почти ги няма) нямат отсенки, те са крайности на страх, гняв и радост. Освен това са абсолютно първосигнални и причинени обикновено от непосредствена физическа заплаха. Актьорите играят дървено, така че дори като изразяват емоция, не можеш да им повярваш. Героите имат душевността на десетгодишен бойскаут или малко рецидивистче.
В Морето в мен, от друга страна, героите имат доста по-сложен вътрешен свят, вътрешният свят и емоциите на главния герой са показани по много повече начини и през повече време, емоциите му са по-сложни. Хавиер Бардем играе зилиони пъти по-достоверно. Историята е по-човешка и повече предизвикваща емоции. И сигурно има и още един вагон неща. Човек не се замисля за тях, но ги възприема автоматично.
Като начало героите в Дет рейс или не изразяват емоции, или го правят така, че да ти се набута в очите "аууу, кооолко ме е страх, вижте ме колко съм уплашен. Самите емоции (дето почти ги няма) нямат отсенки, те са крайности на страх, гняв и радост. Освен това са абсолютно първосигнални и причинени обикновено от непосредствена физическа заплаха. Актьорите играят дървено, така че дори като изразяват емоция, не можеш да им повярваш. Героите имат душевността на десетгодишен бойскаут или малко рецидивистче.
В Морето в мен, от друга страна, героите имат доста по-сложен вътрешен свят, вътрешният свят и емоциите на главния герой са показани по много повече начини и през повече време, емоциите му са по-сложни. Хавиер Бардем играе зилиони пъти по-достоверно. Историята е по-човешка и повече предизвикваща емоции. И сигурно има и още един вагон неща. Човек не се замисля за тях, но ги възприема автоматично.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6462
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
"Смъртоносно надпревара" все пак е малоумен екшън и трябва да се гледа като такъв. Не върви от този, хм, жанр да изискваш дълбоки емоции или истинска актьорска игра. Трябва само адреналин и кеф, нищо повече. Друг е въпросът, че и като такъв се проваля, понеже се взима насериозно на моменти. И е озвучен с рап, а в трейлъра музиката беше рок - което за мен е проблем, доколкото го гледах именно заради това.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Оф, само да вметна, че, Роланд, не - тва с гей провокациите е тъпо "измъкване". Тва са твои думи, които цитирам без всякакво отношение към сексуалността ти, за която не ми пука (не съм на 12 и не съм открил вчера магията на форумното общуване), само като пример за това, че по тоя повод съм на съвсем друго мнение и нито ти, нито аз можем да си го... обясним. Обадих се тук единствено, за да подчертая, че аз доста рядко долавям дори опити за обяснение на неща, които са ти направили впечатление във филмите, и точно в тази връзка ми се стори, че малко преиграваш с възмущението си.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Най-добри игри и филми за декадата според IGN
за всяка година са дали по 10 игри и 10 филма и накрая има overall
http://www.ign.com/decade/
p.s.
поствам го и във геймърския подфорум, простата причина е че няма линк поотделно.
за всяка година са дали по 10 игри и 10 филма и накрая има overall
http://www.ign.com/decade/
p.s.
поствам го и във геймърския подфорум, простата причина е че няма линк поотделно.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest