Темата за кратки гейм ревюта
Posted: Fri Oct 02, 2009 11:23 pm
Реших да направя една отделна тема САМО за ревютата, които аз, АлДим, RRS и още няколко юзъра сме поствали в този форум, защото покрай тези ревюта сам си напомням какво съм писал, а и би трябвало да са полезни за който и да е геймър (това не важи само за моите си ревюта естествено:)). Моля ви отсега - тук БЕЗ СПАМ, темата е създадена единствено и само с цел прегледност и организираност на тази секция на форума. Всеки пост да е само ревю, което да е около страничка и да има оценка и горе-долу обективност. Мерси предварително. Пускам всички издирени от мен ревюта едно от другата темата едно по едно тук. Първите не са точно "ревюта", но схващате идеята. Баси 67 страници преджапах....
PREY(PC):
Свърших Прей. Игрицата ми допадна повече от Фиър като цяло, иначе самите битки в СТРАХ са по-приятни главно заради булет-тайма, който имам чувството, че и в игра по Барби да го сложат пак ще и дигне оценката. Та за Прей - играта определено не е дъ некст бест тинг ин 3д шутърс, но откъм дизайн и "механика" на нивата определено е нещо, което си заслужава да се види. Оръжията са прекрасни само ... графично. Гадините са рожби на болен мозък до една и са що годе оригинални и около 10тина вида. Сюжетът е повече от смешен, но със сигурност поне има някакъв за разлика от фиър и експанжъна му. И определено ми пукаше повече за патетичния индианец Томи, отколкото за безличния командос-мивкокъртач във Фиър. Заслужава да се отбележи, че Прей хвърчи на 1600х1200 на машина, на която ФИЪР от 2005 на 1280х1024 здраво зацикля на моменти...Дано ако някой ден не дай си боже видим Дюк да не е просто хубав шутър какъвто е Прей.
Kameo: Elements of Power (X360)
Врътнах Kameo: Elements of Power за Х360. Много приятен и оригинален платформър на едни от класиците в жанра - Rare.
Плюсове:
+ 10 уникални елементала с различни абилитита, в които главната героиня може да се превръща - някои от тях са просто култови
+ Нивата са направени така че да комбинират нещата, които всеки един от елементалите умее
+ Почти пълна липса на досадни скокове от игри като Джак и Дакстър или Ратчет и Кланк
+ Убийствена некст-джен графика, която и на стар телевизор си е чудо - аз поне споменатите места, където било много грозно според ГВ не ги видях
+ 12 часа плейд при мен с умерено размотaване из средно големия свят
+ Доста неща за събиране и отключване
+ (доколкото разбирам от сайтовете) Приятно количество допълнителен кънтент за теглене през Лайв-а
+ Готина епична музика, която въздейства въпреки киди-начина на изобразяване на персонажите
+ Няколко качествени пъзела, над които може здраво човек да си поблъска главата без хинтове
Минуси:
- Лесна (поне в оригиналния си вариант, не знам как е след пач-а или на експерт моуд)
- Плитка история въпреки няколко изненади (все пак е платформър, не съм и очаквал повече)
Поне според мен - задължителен ексклузив, въпреки, че е от преди година и половина.
The Darkness (X360)
Свърших Даркнеса. Формулата от Ридик тук е копирана почти едно към едно, с изключение на 4те (3те, щот едното са пиЩАЦИ) Даркнес пауъра, от които съм искрено накефен само от Creeping Dark (пипАлото). Пичовете от Старбрийз са направили игра, която е определено над средното ниво, но е и далеч от 9тките и 10ките. Историята е доволно плоска, като в нея не са включени неща, които искрено очаквах да видя в играта като например Ангелус-а. Симеон отбеляза пълната гавра с комикса, с което съм съгласен. Джаки е представен като някакъв депресиран, че не му става пишката 15-годишен олигофрен. Кърк Ачеведо има супер глас, но не се справя като мафиот, даже хич. Другата голяма дупка, поне за мен, е, че няма го уцещането за МОЩ, което очаквах от тази игра...Както написах и преди - не може 3ма тъпаци с автомати да може ВЪОБЩЕ да убиват Джаки. Срамът е това отношение е измит чак в последните 10 минути, което хич не е хубаво...
Все пак някоя и друга хвалба:
-Прилична графика, много по-добра отколкото изглеждаше на филмчетата, бая детайли. Енджинът не е мръднал от тоя на Ридик, а той си става 100%, дори по днешните стандарти
-Огромно количество "екстрички" за намиране - варират от концепт артове и филмчета до ЦЕЛИ комикси (не че се юрвам да ги чета на телевизора, но е найс).
-Екзекуциите много кефят в началото
-Няколко готини тип "мръсния Хари" лафчета, за съжаление казани с грешна интонация и от грешен човек.
-"другият свят" е убиец като идея, донякъде и като реализация, няма да пиша повече, че да не спойлна
7/10 от мен, 8/10 ако никога през живота си не бях виждал комикса.
Blacksite: Area 51: - AlDim
Уау. Просто уау. Blacksite беше МАКСИМУМ пет часа. Покрай туй чудо направо почвам да се замислям дали да не си занижа стандартите и да дам 6-чка на Stranglehold-a Laughing
Пет оръжия на кръст, от които единствено Assaut Rifle-а е задължителен. Млоумна и изключително зле разказана конспирация, която все едно е излязла от главата на рандъм емо тийн-бунтар. Мнозинството ачийвмънти варират от безидейни до дебилни. Бъгава визия, която на моменти е доста добре технически, но същевременно е постна от-до. Честно казано от край време не съм виждал толкова небрежно нахвърляни и пусти нива. А и по-бъгава игра за конзола не съм играл.
Накратко: не си губете времето с този шит и избягвайте всичко което Мистър "Аз-съм-работил-по-Deus-EX-System-Shock-и-Thief" се хване да прави за в бъдеще.
5/10
Timeshift: - AlDim:
Минах Timeshift и като цяло съм доста доволен.
+ Визията не е най-доброто евър, но е страхотна и добре оптимизирана
+ Музиката е жестока
+ Оръжията не са особено оригинални, но кефят много
+ Екшънът е много качествен и забавен
+ Приятна дължина - малко над 10 часа
+ Яко олд скуул геймплей среща зарибяващото таймшифтване
+ Vsynch-а може да се разкарва (силно препоръчително!) и да се save-ва навсякъде
+ Щедри ачийвменти за сингъла - спокойно се изкарват 520 на Elite трудност
- И все пак е прекалено олд скуул, особено що се отнася до свръхлинейния и често нелогичен левъл дизайн
- ИИ-то е бая зле на моменти
- Някои пъзели са много дразнещи
- Историята е дървена и безлична и светът просто не успява да те погълне
- Като цяло играта е доста лесна дори на Elite трудност
- Едно от най-недоклатените последни нива, които са ми попадали последно време
Крайна оценка: 7/10
Condemned:
Превъртях Condemned: Criminal Origins (именно първия) - фърст пърсън меле файтър/шутър/хорър-а на Монолит. Остави ме с противоречиви впечатления, бих му дал 6-7/10.
Плюсове:
+Готина история (макар да не е нещо особено сложно и велико)
+Няколко идейни хорър-момента въпреки цялостната "клишираност" на въпросния
+Малко огнестрелни оръжия с МАЛКО патрони
+Забавни "фаталитита" (който обаче са само 4 и писват)
+Два пъти драйфаш от първо лице, което си е забележително преживяване в игра Laughing
Минуси:
-Адски недоклатен меле-комбат с безумна система за блокиране (да не говорим, че все още съм на мнение, че меле комбат в първо лице НЕ ТРЯБВА да има)
-Елементарни начини за изплашване - стряскане, крийпи музика, много кръв, тъмнина...Like we really haven't seen those...Играх я основно следобед на дневна светлина и не се чувствам особено изплашен
-Огромно количество медипакове + супер тейзър = последните 3 нива и последния бос се минават за около 90 минути...
-Еднообразни врагове и сравнително ЕДНАКВИ нива...
Едва ли ще си пусна втората част въобще. Особено при наличието на Вегас 2, маса неща за комп и Дарк Сектор, който току-що почнах и засега много кеф
Dark Sector(X360):
Вчера превъртях Dark Sector за х360 (сай-фаи шутър с известно количество паранормални абилитита и прикритие в стил Гиърс). Може би една от най-добрите игри от групата на "заглавия-малко-над-средното-равнище ", които съм играл. С плюсове и минуси набързо, за който има интересSmile.
+Зарибяващ геймплей - благодарение на един метален диск за хвърляне (the Glaive) и нови абилитита (почти до самия край на играта) човек въобще не скучае;комбинация от Гиърс + Резидент Ивъл 4 горе-долу
+Стрaхотна графика - не е Крайсис, ама е адски красиво на моменти nonetheless
+Благи 650 точки ачийвмънти на едно изиграване без много зорSmile
+4 доста оригинални боса, които изискват добро количество мислене без уолктру
-Умопомрачаващо малоумна история
-безумно клиширан главен герой
-безлична музика и стандартен звук
-не особено оригинален дизайн на гадините, да не споменавам, че някои от тях в лейт-гейма приличат на фекалии
Както казах - една от по-яките 7мички, които съм играл въпреки всичко.
Tomb Raider: Legend (X360):
Довърших си днес Tomb Raider : Legend. Прекрасна игра, 2те и повечко години от излизането й не са й се отразили зле и определено чакам новото продължение тази година. Добре, че франчайзът отиде при Crystal Dynamics. Като няма да има още Кейнове поне ще има качествени други игри...
+Страхотен анимационен стил и много приятна графика като за игра на 2 години и половина
+Пристрастяващ геймплей - идеалната амалгама от платформинг, чат-пат престрелка и някой и друг пъзел (като за повечето определено се позабавих малко)
+Масовка екстри за събиране и отключване
+Приятна музичка (уви само една тема ми се натрапи стабилно) и страхотно озвучаване (главно на Лара уви)
+Що годе сносна история, но далеч не е краят
+Адски разнообразни и (повечето) много красиви нива
-Много кратка, 7 часа и малко
-Отворен край...
-Елементарна на нормална трудност
-Нищо ново, просто добре направено и без глупости старо
8/10 бих й дал, ако трябваше да й пиша ревю.
+ RRS по темата:
Мога да добавя един два минуса-
изключително смотани престрелки- всичко е автоматизирано и само се помпа стрелбата. За съжаление поне 30% от играта е престрелка.
Ако не разполагаш Xbox или с мощно ПС - графиката е далеч по зле.
Моментите с мотора са прекалено досадни и дълги.
Голяма прилика с Принца особено в лазенето по ръбчета.
Плюсчета-
Страхотна музика (поне според мен)
Изключително разнообразни нива-
Камшичето Smile, Индиана Джоус фийлинг
Има няколко много филмови момента като скока във водопада
Една от малкото игри които с които съм се забавлявал без да се вживявам или да се напрягам да постигна нещо.
Sinking Island (PC): - RRS
Преди малко завърших Sinking Island- новият куест от Беноа Сокал- създателя на Сиберия. Тъй като Сиберия категорично е една от игрите които са абсолютна класика очаквах много.
Е - останах разочарован.
На първо време добрите страни
- играта е с добра графика на бекргаундите като Сиберия .
- има някакво усещане за атмосфера и меланхолия типично за Сокал.
- музиката и звуковите ефекти са на високо ниво- дори бих казал че градят атмосферата.
И с това се изчрпват добрите неща.
Лошите точки са:
- Там където Сиберия развива една най- добрите и оригинални истории Sinking Island ни предлага стандартна клишарска криминална история (ама МНОГО клишарска- на 1 час от играт бях 99% сигурен за убиеца и познах).
- графиката е добра но там където Сиберия предлагаше уникални дизайнерски решения (които на места са чист арт) и места за посещение острова ни дава десетина плажа изглеждащи по абсолютно един и същ начин (с единствена разлика къде са палмите) и десетина стаи които са еднакви на всичкото отгоре- скука.
- графиката на бекграундите може и да е качествена но тази на персонажите не се отличава.
- Там където Сиберия ни предлагаше уникални персонажи които човек запомня Острова предлага десетина клиширани и еднакви и скучни "героя" от които половината така и не разбрах как се казват. Това важи и за главния герой- скучен до краен предел без никакво развитие или цели- просто безличен полицай който отхвърля досадна работа.
- Там където Сиберия предлагаше оригинален и смислен диалог Острова дава безкрайни и повторяеми разпити- по 100 пъти едни и същи въпроси на всеки поотделно. Нулево развитие на персонажите.
- Озвучението- всички постоянно говорят с някакъв монотонен тон от който ти се приспива- все пак убили са човек а нашия обяснява с тона на стар английски лорд който за 15 път обяснява на слугата си как да направи препечената филийка.
- В Сиберия имаше пъзели - доста от тях бяха интересни- тука гейплея е да говориш с всеки за всичко (освен накрая където има един пъзел който е ни в клин ни в ръка и се изпълнява на късмет. В цялата игра има точно 5 предмета които са очебийни- от типа на :използвай ключа от сейфа на е сейфа(има само един сейф Smile )
Финални думи- не мога да повярвам че стоях до 3 часа през ноща да завърша тази "игра" с надеждата че ще стане нещо интересно и нещата ще се обърнат. На всичкото отгоре се изгавриха в последното филмче- то представлява разказ на главния герой за историята - разказа я за 5 мин без да изпусне нищо ебати! А цялата графика която може да се види се вижда за 15 мин от началото на играта и оттам нататък се повтаря.
Clive Barker's Jerico - F242 (PC):
Изиграх на XB360 една от игрите около които имаше големи очаквания, но получиха ( най-вече заради това, според мен) лоши ревюта.
"Clive Barker's Jericho"
Веднага отбелязвам две големи слабости:
- Къса - Аз не съм особено добър играч, но успях да я свърша за някъде около 6-7 часа. От друга страна това би могло да се тълкува и като предимство - първо ако преценяваш някоя игра като къса, това определено означава, че искаш още. Освен това при толкова много други заглавия, които чакат да бъдат изиграни или доиграни ( в момента, когато получих Джерико, вече имах и Alone in the Dark и Condemned 2 - те просто трябваше да изчакат), също не е зле.
- Разочароващ финал. Това бе отбелязано и в ревютата които прочетох. Всъщност след около ден-два си дадох сметка, че всъщност , освен като абсолютната слабост на финала има и относителна такава - самата игра е била дотолкова добра, че такъв финал просто не й отива. Smile
Сега за положителните качества (естествено силно субективно):
- Играта има добра история - голяма част от нея се разкрива и с отключването на постижения - всъщност тук наградите са освен точки и досиета, които допълват историята на главните герои и злодеи. Диалозите между героите не ме оставиха да скучая нито за момент.
- Графично, въпреки това, което прочетох за "взета евтина машина на безценица и некадърно построяване на нивата" - играта е страшно красива ( във всякакъв смисъл) и определено мога да кажа, че в последните 10 години (произволно определен период) няма horror филм, който може да я конкурира. И това е във времето, когато и киното разполага със CGI и с всякакви възможности за специални ефекти.
- Звукът и музиката - отлични - основната тема - много красива, другата не дразни в никакъв случай.
Сравнението с „Undying”
- И двете игри ги изиграх докрай – „ на един дъх” и без такъв Very Happy ;
- И двете ги играх малко след първоначалния хайп и хейт. Първата – защото тогава нямах достатъчно силен компютър, а втората защото точно тогава имаше прекалено много добри заглавия и ми беше трудно да реша, коя ще бъде първата ми игра за Xbox – 360.
- Вместо набор от различни магии или оръжия при Jericho имаме превключване към различните членове Very Happy ; на екипа (team members)
- Ghost Bullet e също толкова кефещо и ново, колкото беше “Bullet Time” в Макс Пейн
Tomb Raider: Underworld(X360):
Превъртях Tomb Raider Underworld. Еми хич не горя от щастие да си кажа. Накратко впечатленията ми в плюсове и минуси:
+ Старият класически геймплей
+ Няколко изключително кадърно направени пъзела, ползвах си уолктру като пич Smile
+ Много приятна графика, ама е доста далеч от Асасинс'Крийд/Гиърс 2
+ Страхотни локации
+ Чукът на Тор
+ Около 500 Gamerscore без особено напрягане, не че е някакъв велик плюс де, ама си е кефSmile
- Болезнено малоумна история със скучен финал
- Почти НИЩО ново в геймплейно отношение
- Никакви Бос-битки
- Слаби битки, на 3тия път като направих Адреналин Хедшот ми омръзна, ама битките винаги са й куцали на серията
- Клипинг
- Кофти Камера на моменти
Въобще 6.5-7/10 би била моята оценка. В никакъв случай играта не е задължителна и май Принцът ми хареса повече (сравнявам ги заради сходния жанр и това, че излязоха почти заедно).
X-Men Origins: Wolverine (X360) :
Врътнах X-Men Origins: Wolverine на бокса и съм що годе доволен. Впечатленията ми накратко и с оценка после:
+Несмърдяща игра по филм, и то по сравнително тъп филм, си е постижение само по себе си
+Wolverine най-после получи достойно игрално превъплъщение, усещането за кървава сеч си го има и е доста кефещо
+Добра, но не перфектна бойна система
+РПГ-елементите
+Цяла добавена глава в историята спрямо филма, която включва Сентинели, Мистик и Боливар Траск
+Гласовете на Джакман и Лив Шрайбър са налице
+5-6 доста благи не-с-енджина-на-играта анимации
+Страхотна графика, добрият стар unreal3 поунва лошо
+Битката със Сентинела
-играта следва малоумната история на филма, макар и с готино пренареждане на минало и настояще
-гласовете на всички останали освен Wolverine и Sabretooth смърдят могъщо
-последните 20 минути са ужасни - играта е ръшната донемайкъде, последният бос е като за деца в предучилищна и въобще бързането да се хванат хлапетата, излезли от киносалона си е казало думата
-доволно количество бъгове
-няколко крайно изнервящи jump and run sequence-a....
-няколко пъзела на ниво края на 90те....
-на хард си почваш отначало
Еми това е като че ли. Raven са се справили що годе, добре, че беше ревюто на снейка във Форплей, че иначе никога нямаше да я пусна (игра по филм да не е ужасна е коледно чудо). Бих й дал оценка 6.5-7/10.
Final Fantasy VII : Crisis Core: - AlDim
зиграх FF7: Crisis Core и... абе не беше зле. Беше достатъчно зарибяваща, за да ме задържи пред PSP-то 20-тина часа, а и ме подразни минимално предвид колко тъпа, елементарна и самовлюбена беше всъщност. Въобще на таз игра във всяко отношение й се иска да е велика, мисли си, че е велика и се опитва да те убеди, че е велика, но е доста трудно да й повярваш...
Първо, защо Crisis Core не ухае особено добре:
- Историята и персонажите със сигурност са най-голямото зле. На гейтаците на Тецуя Номура съм им свикнал вече, но тука са наистина много, много гейски. Главният "лошковец" беше някакво смешно, гнусно, превзето пишман снобче, 1:1 одрало кожата на Гакт, което само като го видех или чуех, ми се драйфаше. Главният пък е типичният мега-ентусиазиран Тайдъс-клонинг, ама с черна коса и в дрешките на Клауд. Отделно от това МАСОВО се ръсиха някакви патоси за чест, мечти и други тинтири-минтири, без да има каквото и да е сюжетно покритие. Предполагам, че някой наистина хардкор FF7 фен би се зарибил по прикуъл сюжетчето, особено ако е много податлив на внушение и е на 13 годинки - сценаристите всячески се опитват да изкарат снесеното си говно като задълбочен шедьовър - но на нормалните хора би трябвало да им е повече от прозрачна пропитата във всичко неспособност.
- На "нормална" трудност е вери-мега-ийзи. Умрял съм 2-3 пъти през целите 20 часа и то по случайност. Блокът е напълно безсмислен, предвид колко е дървен и колко по-ефикасно е да се търкаля човек насам-натам. Босовете са обидно елементарни, но за сметка на това и скучни. Финалният бос хем беше клиширано "епичен" 50-метров дзвон с 600 000 здраве, хем имаше 2 атаки на кръст. Съответно утрепването беше по-досадно от чистене с прахосмукачка - половин час антиклимактично циклене за тоя дет духа. Отделно от това парите са безкрайно много от самото начало и остро няма за какво да се харчат до самия край.
Сигурно на висока трудост при второ преиграване, нещата стават по-приятно предизвикателни, но ако създателите на Crisis Core очакват да изцикля ОЩЕ 20 часа, поемайки отново издънчалия сценарий и повтаряемия геймплей, само за да разкрия истинската красота на заглавието им... ми могат да си ебат майката. Страстно.
- Без каквато и да е причина дизайнерите са решили да вкарат цифром и словом една стелт сцена, отнемаща 10 минути, и една 20-минутна сцена със снайпене. Двете тотално не се вписват в ландшафта и са потрисащо зле. Защо са си хабили ресурсите за общо половин час смръдна, идея си нямам.
- За да имаш каквато и да е представа какво значат 90% от статистиките и въобще КАК работят нещата, ти трябва шибан стратеджи гайд.
- Square (а и повечето японски студия) кога ще се научат как се програмира камера? Настоящата се зацикля във всяка стена, вместо просто да се приближи малко към персонажа, както си трябва. Коя година е бе, хора?
- Разните специални умения и дългите им анимации писват доста след 500 гледания, а няма никакъв начин да се скипват. Същото важи за кътсцените. Ти ТРЯБВА да ги изгледаш, защото инак дизайнерите ще ти се обидят. Ако случайно умреш във втората част на битката срещу Сефирот, щот си проспал да цъкнеш на Cura-та, жална ти майка. Чакат те 10 мин лоудване, драматични кътсцени и набиране на Attack, докато стигнеш до същото място. С ръка на сърцето си признавам, че ако бях пукнал пак на същото място, просто щях да захвърля играта.
- Изкуственият интелект почти отсъства. Повечето гадове са тотално неориентирани, дори босовете. Което някак успява да стои намясто, предвид, предвид традиционната вдървеност на японските РПГ-та.
- Чекпойнтс, ауто-сейв... Ехоооо?
- Рандъм-битки... КОЯ ГОДИНА Е??
- Наред със схватките ти срещу словещи Чудовища (ТМ), се изправяш срещу костенурко-гущери-нинджа с тризъбци, Пак-Мани-матрьошки, обрисувани с египетски йероглифи, както и най-силните врагове в играта - подскачащи желирани топчета! Наречи го JRPG и не го обиждай повече...
И все пак имаше доволно количество причини играта да не ме пусне, докато не я мина. Реално бяха доста по-малко от дразнителите, но в края на краищата успяха да вземат превес, сигурно защото цикленето и мен ме прихваща понякога:
- След първите 2-3 часа геймплеят започва солидно да се разнообразява и да зарибява. Като се замисля, това е 20-тина часа по-рано от типичното JRPG, така че явно има някакво концептуално развитие... Май.
- Като цяло темпото е приятно бързо като за Square игра, което е добре дошло предвид титаничното количество рандъм битки.
- Бойната система е много добро попадение, което напълно заебава обичайните подходи за качване на нива и т.н. Тя ме израдва най-много от всичко в играта и е основната причина да стигна до финалните надписи. Проклетата ротативка на спешълите така и не я схванах съвсем, но някак си работеше, та ми подейства зарибяващо на свой ред.
- Музиката и визията са жестоки. Ако изключим еднообразната бойна жица, останалото е удоволствие да го слуша човек. Същевременно много малко игри за PSP успяват да достигнат такива графични висини. Дори озвучението на персонажите беше доста добро. Просто актьорите не са имали с какво да работят (начело с безумните монолози на Дженесис).
- Тия дни съм болен и излежаващ се като плужек, та PSP-то ми беше в ръцете, един вид.
Като цяло на Crisis Core бих й дал някъде около седмичка. Зарибява, но е продънена като швейцарско сирене.
Edit: Подхванах оригиналната FF7, тъй и тъй съм на таз вълна. Преди да дам каквото и да е впечатление, да отбележа - в момента се бия с КЪЩИЧКА, която стреля с АТОМНИ БОМБИ. В бедняшкия квартал. Може би най-лейм врага, който съм виждал в JRPG, and that's saying a lot.
Как да е, годинките определено не са се отразили добре на играта. Едно на ръка, че като едно от ранните конзолни 3D заглавия е тотален ръб визуално (за разлика от старите 2D RPG-та, които и до ден днешен са ми приятни на вид). И друго, че вече тотално сме свикнали на вкараните от нея конвенции. Всъщност тя и за времето си не е нищо ново под слънцето в геймплейно отношение, просто има малко по-сюжетен подход към действието, който последователите й изнасилиха до ожулване. И после до кръв. Но да оставим настрана колко е остаряла морално - в края на краищата засега ме забавлява доволно (с изключение на винаги омразните рандъм битки) и изглежда добре написана. Малко ми е жал, че първо изиграх Crisis Core обаче, защото съм доста оспойлен за някои неща, а и постоянно се хващам да броя дупките в сюжета между двете заглавия.
Edit 2: Арг! В момента ми иде да заеба играта вовеки заради лайняните рандъм битки. В някаква зона с потрошени влакове съм и е ебати болката да намеря къде точно се излиза от нея. Докато се лутам през пет секунди ми вади рандъм битки с абс еднакви тъпи врагове, които се провеждат с 1-2-минутно цъкане на X, докато си бъркам в носа. 20 пъти. Бекграунда е рисувана мазаница без ясни очертания, карта няма, а бутона за показване на обектите, с които може да се взаимодейства в случая не върши никаква работа.
Marvel Ultimate Alliance 2 :
Превъртях Marvel Ultimate Alliance 2 на нормал, ще споделя впечатленията си накратко. Играта получава 6.5/10 от мен.
+Fusion - комботата между два героя са доста зрелищни и донасят огромно усещане за супергеройска мощ Smile
+Сравнително прилична графика
+Много и доста разнообразни герои, има много, които досега не са били в игра въобще
+Civil War стори аркът е пресъздаден в игра
+МАРВЕЛ - много герои, много досиета, култови локации от вселената, много комикс-лафчета, въобще голям кеф за един комикс-гийк
+Стабилно количество неща за отключване като допълнителна трудност, 3 героя, втори костюм за всеки герой (и то коренно различен в повечето случаи)
+Голяма възможност за преиграваемост с легендарната трудност и двете различни страни на конфликата в средата на играта
-Кратка, но това вече си е почти стандарт
-Button-Mashing до побъркване, почти пълна липса на комбота
-Автоматичното левълване всеки път се включва автоматично независимо, че го изключих 100 пъти
-Ролевият елемент е сложен само за цвят (поне на нормал трудността), играта прилича на един по-усложнен вариант на Streets of Rage в Марвел вселената
-Фреймрейтът пада ужасно при Fusion и много врагове на екрана, това напук на фона на горе-долу посредствената графика
-Няколко безкрайно безинтересни за игра Марвел героя, които имат ужасяващо тъпи способности за подобен тип игра - Daredevil, Iron Fist, Songbird, Gambit, Venom - някои от тях са готини, но уменията им са ужасно глупави
-"Изборът" между Кап и Тони Старк де факто се усеща само в 1/3 от играта и на всичкото отгоре мисиите са същите, но от другата гледна точка и геймплейно се свежда до липсата или наличието на само 3 определени героя, всички други са достъпни и за двете стране
-Вариацията на Civil War историята е безкрайно идиотска дори за комикс, главният "гаден" е под всякаква критика, очаквах повече
-Дебалансирани герои, например поиграйте със Спайди или Деърдевил и после се пуснете с Тор или Хълк, разликата е огромна
-Нищо ново освен Fusion спрямо единицата
Толкова от мен.
Бтв репших да направя една тема за мини-ревюта като имам време, ще издиря моите постове и тези на другтие постъри тук, за да ги имам събрани на едно място, а не прекъсвани от гейм-спамец...
PREY(PC):
Свърших Прей. Игрицата ми допадна повече от Фиър като цяло, иначе самите битки в СТРАХ са по-приятни главно заради булет-тайма, който имам чувството, че и в игра по Барби да го сложат пак ще и дигне оценката. Та за Прей - играта определено не е дъ некст бест тинг ин 3д шутърс, но откъм дизайн и "механика" на нивата определено е нещо, което си заслужава да се види. Оръжията са прекрасни само ... графично. Гадините са рожби на болен мозък до една и са що годе оригинални и около 10тина вида. Сюжетът е повече от смешен, но със сигурност поне има някакъв за разлика от фиър и експанжъна му. И определено ми пукаше повече за патетичния индианец Томи, отколкото за безличния командос-мивкокъртач във Фиър. Заслужава да се отбележи, че Прей хвърчи на 1600х1200 на машина, на която ФИЪР от 2005 на 1280х1024 здраво зацикля на моменти...Дано ако някой ден не дай си боже видим Дюк да не е просто хубав шутър какъвто е Прей.
Kameo: Elements of Power (X360)
Врътнах Kameo: Elements of Power за Х360. Много приятен и оригинален платформър на едни от класиците в жанра - Rare.
Плюсове:
+ 10 уникални елементала с различни абилитита, в които главната героиня може да се превръща - някои от тях са просто култови
+ Нивата са направени така че да комбинират нещата, които всеки един от елементалите умее
+ Почти пълна липса на досадни скокове от игри като Джак и Дакстър или Ратчет и Кланк
+ Убийствена некст-джен графика, която и на стар телевизор си е чудо - аз поне споменатите места, където било много грозно според ГВ не ги видях
+ 12 часа плейд при мен с умерено размотaване из средно големия свят
+ Доста неща за събиране и отключване
+ (доколкото разбирам от сайтовете) Приятно количество допълнителен кънтент за теглене през Лайв-а
+ Готина епична музика, която въздейства въпреки киди-начина на изобразяване на персонажите
+ Няколко качествени пъзела, над които може здраво човек да си поблъска главата без хинтове
Минуси:
- Лесна (поне в оригиналния си вариант, не знам как е след пач-а или на експерт моуд)
- Плитка история въпреки няколко изненади (все пак е платформър, не съм и очаквал повече)
Поне според мен - задължителен ексклузив, въпреки, че е от преди година и половина.
The Darkness (X360)
Свърших Даркнеса. Формулата от Ридик тук е копирана почти едно към едно, с изключение на 4те (3те, щот едното са пиЩАЦИ) Даркнес пауъра, от които съм искрено накефен само от Creeping Dark (пипАлото). Пичовете от Старбрийз са направили игра, която е определено над средното ниво, но е и далеч от 9тките и 10ките. Историята е доволно плоска, като в нея не са включени неща, които искрено очаквах да видя в играта като например Ангелус-а. Симеон отбеляза пълната гавра с комикса, с което съм съгласен. Джаки е представен като някакъв депресиран, че не му става пишката 15-годишен олигофрен. Кърк Ачеведо има супер глас, но не се справя като мафиот, даже хич. Другата голяма дупка, поне за мен, е, че няма го уцещането за МОЩ, което очаквах от тази игра...Както написах и преди - не може 3ма тъпаци с автомати да може ВЪОБЩЕ да убиват Джаки. Срамът е това отношение е измит чак в последните 10 минути, което хич не е хубаво...
Все пак някоя и друга хвалба:
-Прилична графика, много по-добра отколкото изглеждаше на филмчетата, бая детайли. Енджинът не е мръднал от тоя на Ридик, а той си става 100%, дори по днешните стандарти
-Огромно количество "екстрички" за намиране - варират от концепт артове и филмчета до ЦЕЛИ комикси (не че се юрвам да ги чета на телевизора, но е найс).
-Екзекуциите много кефят в началото
-Няколко готини тип "мръсния Хари" лафчета, за съжаление казани с грешна интонация и от грешен човек.
-"другият свят" е убиец като идея, донякъде и като реализация, няма да пиша повече, че да не спойлна
7/10 от мен, 8/10 ако никога през живота си не бях виждал комикса.
Blacksite: Area 51: - AlDim
Уау. Просто уау. Blacksite беше МАКСИМУМ пет часа. Покрай туй чудо направо почвам да се замислям дали да не си занижа стандартите и да дам 6-чка на Stranglehold-a Laughing
Пет оръжия на кръст, от които единствено Assaut Rifle-а е задължителен. Млоумна и изключително зле разказана конспирация, която все едно е излязла от главата на рандъм емо тийн-бунтар. Мнозинството ачийвмънти варират от безидейни до дебилни. Бъгава визия, която на моменти е доста добре технически, но същевременно е постна от-до. Честно казано от край време не съм виждал толкова небрежно нахвърляни и пусти нива. А и по-бъгава игра за конзола не съм играл.
Накратко: не си губете времето с този шит и избягвайте всичко което Мистър "Аз-съм-работил-по-Deus-EX-System-Shock-и-Thief" се хване да прави за в бъдеще.
5/10
Timeshift: - AlDim:
Минах Timeshift и като цяло съм доста доволен.
+ Визията не е най-доброто евър, но е страхотна и добре оптимизирана
+ Музиката е жестока
+ Оръжията не са особено оригинални, но кефят много
+ Екшънът е много качествен и забавен
+ Приятна дължина - малко над 10 часа
+ Яко олд скуул геймплей среща зарибяващото таймшифтване
+ Vsynch-а може да се разкарва (силно препоръчително!) и да се save-ва навсякъде
+ Щедри ачийвменти за сингъла - спокойно се изкарват 520 на Elite трудност
- И все пак е прекалено олд скуул, особено що се отнася до свръхлинейния и често нелогичен левъл дизайн
- ИИ-то е бая зле на моменти
- Някои пъзели са много дразнещи
- Историята е дървена и безлична и светът просто не успява да те погълне
- Като цяло играта е доста лесна дори на Elite трудност
- Едно от най-недоклатените последни нива, които са ми попадали последно време
Крайна оценка: 7/10
Condemned:
Превъртях Condemned: Criminal Origins (именно първия) - фърст пърсън меле файтър/шутър/хорър-а на Монолит. Остави ме с противоречиви впечатления, бих му дал 6-7/10.
Плюсове:
+Готина история (макар да не е нещо особено сложно и велико)
+Няколко идейни хорър-момента въпреки цялостната "клишираност" на въпросния
+Малко огнестрелни оръжия с МАЛКО патрони
+Забавни "фаталитита" (който обаче са само 4 и писват)
+Два пъти драйфаш от първо лице, което си е забележително преживяване в игра Laughing
Минуси:
-Адски недоклатен меле-комбат с безумна система за блокиране (да не говорим, че все още съм на мнение, че меле комбат в първо лице НЕ ТРЯБВА да има)
-Елементарни начини за изплашване - стряскане, крийпи музика, много кръв, тъмнина...Like we really haven't seen those...Играх я основно следобед на дневна светлина и не се чувствам особено изплашен
-Огромно количество медипакове + супер тейзър = последните 3 нива и последния бос се минават за около 90 минути...
-Еднообразни врагове и сравнително ЕДНАКВИ нива...
Едва ли ще си пусна втората част въобще. Особено при наличието на Вегас 2, маса неща за комп и Дарк Сектор, който току-що почнах и засега много кеф
Dark Sector(X360):
Вчера превъртях Dark Sector за х360 (сай-фаи шутър с известно количество паранормални абилитита и прикритие в стил Гиърс). Може би една от най-добрите игри от групата на "заглавия-малко-над-средното-равнище ", които съм играл. С плюсове и минуси набързо, за който има интересSmile.
+Зарибяващ геймплей - благодарение на един метален диск за хвърляне (the Glaive) и нови абилитита (почти до самия край на играта) човек въобще не скучае;комбинация от Гиърс + Резидент Ивъл 4 горе-долу
+Стрaхотна графика - не е Крайсис, ама е адски красиво на моменти nonetheless
+Благи 650 точки ачийвмънти на едно изиграване без много зорSmile
+4 доста оригинални боса, които изискват добро количество мислене без уолктру
-Умопомрачаващо малоумна история
-безумно клиширан главен герой
-безлична музика и стандартен звук
-не особено оригинален дизайн на гадините, да не споменавам, че някои от тях в лейт-гейма приличат на фекалии
Както казах - една от по-яките 7мички, които съм играл въпреки всичко.
Tomb Raider: Legend (X360):
Довърших си днес Tomb Raider : Legend. Прекрасна игра, 2те и повечко години от излизането й не са й се отразили зле и определено чакам новото продължение тази година. Добре, че франчайзът отиде при Crystal Dynamics. Като няма да има още Кейнове поне ще има качествени други игри...
+Страхотен анимационен стил и много приятна графика като за игра на 2 години и половина
+Пристрастяващ геймплей - идеалната амалгама от платформинг, чат-пат престрелка и някой и друг пъзел (като за повечето определено се позабавих малко)
+Масовка екстри за събиране и отключване
+Приятна музичка (уви само една тема ми се натрапи стабилно) и страхотно озвучаване (главно на Лара уви)
+Що годе сносна история, но далеч не е краят
+Адски разнообразни и (повечето) много красиви нива
-Много кратка, 7 часа и малко
-Отворен край...
-Елементарна на нормална трудност
-Нищо ново, просто добре направено и без глупости старо
8/10 бих й дал, ако трябваше да й пиша ревю.
+ RRS по темата:
Мога да добавя един два минуса-
изключително смотани престрелки- всичко е автоматизирано и само се помпа стрелбата. За съжаление поне 30% от играта е престрелка.
Ако не разполагаш Xbox или с мощно ПС - графиката е далеч по зле.
Моментите с мотора са прекалено досадни и дълги.
Голяма прилика с Принца особено в лазенето по ръбчета.
Плюсчета-
Страхотна музика (поне според мен)
Изключително разнообразни нива-
Камшичето Smile, Индиана Джоус фийлинг
Има няколко много филмови момента като скока във водопада
Една от малкото игри които с които съм се забавлявал без да се вживявам или да се напрягам да постигна нещо.
Sinking Island (PC): - RRS
Преди малко завърших Sinking Island- новият куест от Беноа Сокал- създателя на Сиберия. Тъй като Сиберия категорично е една от игрите които са абсолютна класика очаквах много.
Е - останах разочарован.
На първо време добрите страни
- играта е с добра графика на бекргаундите като Сиберия .
- има някакво усещане за атмосфера и меланхолия типично за Сокал.
- музиката и звуковите ефекти са на високо ниво- дори бих казал че градят атмосферата.
И с това се изчрпват добрите неща.
Лошите точки са:
- Там където Сиберия развива една най- добрите и оригинални истории Sinking Island ни предлага стандартна клишарска криминална история (ама МНОГО клишарска- на 1 час от играт бях 99% сигурен за убиеца и познах).
- графиката е добра но там където Сиберия предлагаше уникални дизайнерски решения (които на места са чист арт) и места за посещение острова ни дава десетина плажа изглеждащи по абсолютно един и същ начин (с единствена разлика къде са палмите) и десетина стаи които са еднакви на всичкото отгоре- скука.
- графиката на бекграундите може и да е качествена но тази на персонажите не се отличава.
- Там където Сиберия ни предлагаше уникални персонажи които човек запомня Острова предлага десетина клиширани и еднакви и скучни "героя" от които половината така и не разбрах как се казват. Това важи и за главния герой- скучен до краен предел без никакво развитие или цели- просто безличен полицай който отхвърля досадна работа.
- Там където Сиберия предлагаше оригинален и смислен диалог Острова дава безкрайни и повторяеми разпити- по 100 пъти едни и същи въпроси на всеки поотделно. Нулево развитие на персонажите.
- Озвучението- всички постоянно говорят с някакъв монотонен тон от който ти се приспива- все пак убили са човек а нашия обяснява с тона на стар английски лорд който за 15 път обяснява на слугата си как да направи препечената филийка.
- В Сиберия имаше пъзели - доста от тях бяха интересни- тука гейплея е да говориш с всеки за всичко (освен накрая където има един пъзел който е ни в клин ни в ръка и се изпълнява на късмет. В цялата игра има точно 5 предмета които са очебийни- от типа на :използвай ключа от сейфа на е сейфа(има само един сейф Smile )
Финални думи- не мога да повярвам че стоях до 3 часа през ноща да завърша тази "игра" с надеждата че ще стане нещо интересно и нещата ще се обърнат. На всичкото отгоре се изгавриха в последното филмче- то представлява разказ на главния герой за историята - разказа я за 5 мин без да изпусне нищо ебати! А цялата графика която може да се види се вижда за 15 мин от началото на играта и оттам нататък се повтаря.
Clive Barker's Jerico - F242 (PC):
Изиграх на XB360 една от игрите около които имаше големи очаквания, но получиха ( най-вече заради това, според мен) лоши ревюта.
"Clive Barker's Jericho"
Веднага отбелязвам две големи слабости:
- Къса - Аз не съм особено добър играч, но успях да я свърша за някъде около 6-7 часа. От друга страна това би могло да се тълкува и като предимство - първо ако преценяваш някоя игра като къса, това определено означава, че искаш още. Освен това при толкова много други заглавия, които чакат да бъдат изиграни или доиграни ( в момента, когато получих Джерико, вече имах и Alone in the Dark и Condemned 2 - те просто трябваше да изчакат), също не е зле.
- Разочароващ финал. Това бе отбелязано и в ревютата които прочетох. Всъщност след около ден-два си дадох сметка, че всъщност , освен като абсолютната слабост на финала има и относителна такава - самата игра е била дотолкова добра, че такъв финал просто не й отива. Smile
Сега за положителните качества (естествено силно субективно):
- Играта има добра история - голяма част от нея се разкрива и с отключването на постижения - всъщност тук наградите са освен точки и досиета, които допълват историята на главните герои и злодеи. Диалозите между героите не ме оставиха да скучая нито за момент.
- Графично, въпреки това, което прочетох за "взета евтина машина на безценица и некадърно построяване на нивата" - играта е страшно красива ( във всякакъв смисъл) и определено мога да кажа, че в последните 10 години (произволно определен период) няма horror филм, който може да я конкурира. И това е във времето, когато и киното разполага със CGI и с всякакви възможности за специални ефекти.
- Звукът и музиката - отлични - основната тема - много красива, другата не дразни в никакъв случай.
Сравнението с „Undying”
- И двете игри ги изиграх докрай – „ на един дъх” и без такъв Very Happy ;
- И двете ги играх малко след първоначалния хайп и хейт. Първата – защото тогава нямах достатъчно силен компютър, а втората защото точно тогава имаше прекалено много добри заглавия и ми беше трудно да реша, коя ще бъде първата ми игра за Xbox – 360.
- Вместо набор от различни магии или оръжия при Jericho имаме превключване към различните членове Very Happy ; на екипа (team members)
- Ghost Bullet e също толкова кефещо и ново, колкото беше “Bullet Time” в Макс Пейн
Tomb Raider: Underworld(X360):
Превъртях Tomb Raider Underworld. Еми хич не горя от щастие да си кажа. Накратко впечатленията ми в плюсове и минуси:
+ Старият класически геймплей
+ Няколко изключително кадърно направени пъзела, ползвах си уолктру като пич Smile
+ Много приятна графика, ама е доста далеч от Асасинс'Крийд/Гиърс 2
+ Страхотни локации
+ Чукът на Тор
+ Около 500 Gamerscore без особено напрягане, не че е някакъв велик плюс де, ама си е кефSmile
- Болезнено малоумна история със скучен финал
- Почти НИЩО ново в геймплейно отношение
- Никакви Бос-битки
- Слаби битки, на 3тия път като направих Адреналин Хедшот ми омръзна, ама битките винаги са й куцали на серията
- Клипинг
- Кофти Камера на моменти
Въобще 6.5-7/10 би била моята оценка. В никакъв случай играта не е задължителна и май Принцът ми хареса повече (сравнявам ги заради сходния жанр и това, че излязоха почти заедно).
X-Men Origins: Wolverine (X360) :
Врътнах X-Men Origins: Wolverine на бокса и съм що годе доволен. Впечатленията ми накратко и с оценка после:
+Несмърдяща игра по филм, и то по сравнително тъп филм, си е постижение само по себе си
+Wolverine най-после получи достойно игрално превъплъщение, усещането за кървава сеч си го има и е доста кефещо
+Добра, но не перфектна бойна система
+РПГ-елементите
+Цяла добавена глава в историята спрямо филма, която включва Сентинели, Мистик и Боливар Траск
+Гласовете на Джакман и Лив Шрайбър са налице
+5-6 доста благи не-с-енджина-на-играта анимации
+Страхотна графика, добрият стар unreal3 поунва лошо
+Битката със Сентинела
-играта следва малоумната история на филма, макар и с готино пренареждане на минало и настояще
-гласовете на всички останали освен Wolverine и Sabretooth смърдят могъщо
-последните 20 минути са ужасни - играта е ръшната донемайкъде, последният бос е като за деца в предучилищна и въобще бързането да се хванат хлапетата, излезли от киносалона си е казало думата
-доволно количество бъгове
-няколко крайно изнервящи jump and run sequence-a....
-няколко пъзела на ниво края на 90те....
-на хард си почваш отначало
Еми това е като че ли. Raven са се справили що годе, добре, че беше ревюто на снейка във Форплей, че иначе никога нямаше да я пусна (игра по филм да не е ужасна е коледно чудо). Бих й дал оценка 6.5-7/10.
Final Fantasy VII : Crisis Core: - AlDim
зиграх FF7: Crisis Core и... абе не беше зле. Беше достатъчно зарибяваща, за да ме задържи пред PSP-то 20-тина часа, а и ме подразни минимално предвид колко тъпа, елементарна и самовлюбена беше всъщност. Въобще на таз игра във всяко отношение й се иска да е велика, мисли си, че е велика и се опитва да те убеди, че е велика, но е доста трудно да й повярваш...
Първо, защо Crisis Core не ухае особено добре:
- Историята и персонажите със сигурност са най-голямото зле. На гейтаците на Тецуя Номура съм им свикнал вече, но тука са наистина много, много гейски. Главният "лошковец" беше някакво смешно, гнусно, превзето пишман снобче, 1:1 одрало кожата на Гакт, което само като го видех или чуех, ми се драйфаше. Главният пък е типичният мега-ентусиазиран Тайдъс-клонинг, ама с черна коса и в дрешките на Клауд. Отделно от това МАСОВО се ръсиха някакви патоси за чест, мечти и други тинтири-минтири, без да има каквото и да е сюжетно покритие. Предполагам, че някой наистина хардкор FF7 фен би се зарибил по прикуъл сюжетчето, особено ако е много податлив на внушение и е на 13 годинки - сценаристите всячески се опитват да изкарат снесеното си говно като задълбочен шедьовър - но на нормалните хора би трябвало да им е повече от прозрачна пропитата във всичко неспособност.
- На "нормална" трудност е вери-мега-ийзи. Умрял съм 2-3 пъти през целите 20 часа и то по случайност. Блокът е напълно безсмислен, предвид колко е дървен и колко по-ефикасно е да се търкаля човек насам-натам. Босовете са обидно елементарни, но за сметка на това и скучни. Финалният бос хем беше клиширано "епичен" 50-метров дзвон с 600 000 здраве, хем имаше 2 атаки на кръст. Съответно утрепването беше по-досадно от чистене с прахосмукачка - половин час антиклимактично циклене за тоя дет духа. Отделно от това парите са безкрайно много от самото начало и остро няма за какво да се харчат до самия край.
Сигурно на висока трудост при второ преиграване, нещата стават по-приятно предизвикателни, но ако създателите на Crisis Core очакват да изцикля ОЩЕ 20 часа, поемайки отново издънчалия сценарий и повтаряемия геймплей, само за да разкрия истинската красота на заглавието им... ми могат да си ебат майката. Страстно.
- Без каквато и да е причина дизайнерите са решили да вкарат цифром и словом една стелт сцена, отнемаща 10 минути, и една 20-минутна сцена със снайпене. Двете тотално не се вписват в ландшафта и са потрисащо зле. Защо са си хабили ресурсите за общо половин час смръдна, идея си нямам.
- За да имаш каквато и да е представа какво значат 90% от статистиките и въобще КАК работят нещата, ти трябва шибан стратеджи гайд.
- Square (а и повечето японски студия) кога ще се научат как се програмира камера? Настоящата се зацикля във всяка стена, вместо просто да се приближи малко към персонажа, както си трябва. Коя година е бе, хора?
- Разните специални умения и дългите им анимации писват доста след 500 гледания, а няма никакъв начин да се скипват. Същото важи за кътсцените. Ти ТРЯБВА да ги изгледаш, защото инак дизайнерите ще ти се обидят. Ако случайно умреш във втората част на битката срещу Сефирот, щот си проспал да цъкнеш на Cura-та, жална ти майка. Чакат те 10 мин лоудване, драматични кътсцени и набиране на Attack, докато стигнеш до същото място. С ръка на сърцето си признавам, че ако бях пукнал пак на същото място, просто щях да захвърля играта.
- Изкуственият интелект почти отсъства. Повечето гадове са тотално неориентирани, дори босовете. Което някак успява да стои намясто, предвид, предвид традиционната вдървеност на японските РПГ-та.
- Чекпойнтс, ауто-сейв... Ехоооо?
- Рандъм-битки... КОЯ ГОДИНА Е??
- Наред със схватките ти срещу словещи Чудовища (ТМ), се изправяш срещу костенурко-гущери-нинджа с тризъбци, Пак-Мани-матрьошки, обрисувани с египетски йероглифи, както и най-силните врагове в играта - подскачащи желирани топчета! Наречи го JRPG и не го обиждай повече...
И все пак имаше доволно количество причини играта да не ме пусне, докато не я мина. Реално бяха доста по-малко от дразнителите, но в края на краищата успяха да вземат превес, сигурно защото цикленето и мен ме прихваща понякога:
- След първите 2-3 часа геймплеят започва солидно да се разнообразява и да зарибява. Като се замисля, това е 20-тина часа по-рано от типичното JRPG, така че явно има някакво концептуално развитие... Май.
- Като цяло темпото е приятно бързо като за Square игра, което е добре дошло предвид титаничното количество рандъм битки.
- Бойната система е много добро попадение, което напълно заебава обичайните подходи за качване на нива и т.н. Тя ме израдва най-много от всичко в играта и е основната причина да стигна до финалните надписи. Проклетата ротативка на спешълите така и не я схванах съвсем, но някак си работеше, та ми подейства зарибяващо на свой ред.
- Музиката и визията са жестоки. Ако изключим еднообразната бойна жица, останалото е удоволствие да го слуша човек. Същевременно много малко игри за PSP успяват да достигнат такива графични висини. Дори озвучението на персонажите беше доста добро. Просто актьорите не са имали с какво да работят (начело с безумните монолози на Дженесис).
- Тия дни съм болен и излежаващ се като плужек, та PSP-то ми беше в ръцете, един вид.
Като цяло на Crisis Core бих й дал някъде около седмичка. Зарибява, но е продънена като швейцарско сирене.
Edit: Подхванах оригиналната FF7, тъй и тъй съм на таз вълна. Преди да дам каквото и да е впечатление, да отбележа - в момента се бия с КЪЩИЧКА, която стреля с АТОМНИ БОМБИ. В бедняшкия квартал. Може би най-лейм врага, който съм виждал в JRPG, and that's saying a lot.
Как да е, годинките определено не са се отразили добре на играта. Едно на ръка, че като едно от ранните конзолни 3D заглавия е тотален ръб визуално (за разлика от старите 2D RPG-та, които и до ден днешен са ми приятни на вид). И друго, че вече тотално сме свикнали на вкараните от нея конвенции. Всъщност тя и за времето си не е нищо ново под слънцето в геймплейно отношение, просто има малко по-сюжетен подход към действието, който последователите й изнасилиха до ожулване. И после до кръв. Но да оставим настрана колко е остаряла морално - в края на краищата засега ме забавлява доволно (с изключение на винаги омразните рандъм битки) и изглежда добре написана. Малко ми е жал, че първо изиграх Crisis Core обаче, защото съм доста оспойлен за някои неща, а и постоянно се хващам да броя дупките в сюжета между двете заглавия.
Edit 2: Арг! В момента ми иде да заеба играта вовеки заради лайняните рандъм битки. В някаква зона с потрошени влакове съм и е ебати болката да намеря къде точно се излиза от нея. Докато се лутам през пет секунди ми вади рандъм битки с абс еднакви тъпи врагове, които се провеждат с 1-2-минутно цъкане на X, докато си бъркам в носа. 20 пъти. Бекграунда е рисувана мазаница без ясни очертания, карта няма, а бутона за показване на обектите, с които може да се взаимодейства в случая не върши никаква работа.
Marvel Ultimate Alliance 2 :
Превъртях Marvel Ultimate Alliance 2 на нормал, ще споделя впечатленията си накратко. Играта получава 6.5/10 от мен.
+Fusion - комботата между два героя са доста зрелищни и донасят огромно усещане за супергеройска мощ Smile
+Сравнително прилична графика
+Много и доста разнообразни герои, има много, които досега не са били в игра въобще
+Civil War стори аркът е пресъздаден в игра
+МАРВЕЛ - много герои, много досиета, култови локации от вселената, много комикс-лафчета, въобще голям кеф за един комикс-гийк
+Стабилно количество неща за отключване като допълнителна трудност, 3 героя, втори костюм за всеки герой (и то коренно различен в повечето случаи)
+Голяма възможност за преиграваемост с легендарната трудност и двете различни страни на конфликата в средата на играта
-Кратка, но това вече си е почти стандарт
-Button-Mashing до побъркване, почти пълна липса на комбота
-Автоматичното левълване всеки път се включва автоматично независимо, че го изключих 100 пъти
-Ролевият елемент е сложен само за цвят (поне на нормал трудността), играта прилича на един по-усложнен вариант на Streets of Rage в Марвел вселената
-Фреймрейтът пада ужасно при Fusion и много врагове на екрана, това напук на фона на горе-долу посредствената графика
-Няколко безкрайно безинтересни за игра Марвел героя, които имат ужасяващо тъпи способности за подобен тип игра - Daredevil, Iron Fist, Songbird, Gambit, Venom - някои от тях са готини, но уменията им са ужасно глупави
-"Изборът" между Кап и Тони Старк де факто се усеща само в 1/3 от играта и на всичкото отгоре мисиите са същите, но от другата гледна точка и геймплейно се свежда до липсата или наличието на само 3 определени героя, всички други са достъпни и за двете стране
-Вариацията на Civil War историята е безкрайно идиотска дори за комикс, главният "гаден" е под всякаква критика, очаквах повече
-Дебалансирани герои, например поиграйте със Спайди или Деърдевил и после се пуснете с Тор или Хълк, разликата е огромна
-Нищо ново освен Fusion спрямо единицата
Толкова от мен.
Бтв репших да направя една тема за мини-ревюта като имам време, ще издиря моите постове и тези на другтие постъри тук, за да ги имам събрани на едно място, а не прекъсвани от гейм-спамец...