ами не, Таис не си спомня да е била "изоставена от приятелите си" заради Вов или каквато и да е друга пристрастеност
както някой спомена по-рано, човек има много малко на брой истински приятели от типа "независимо от времето и пространството"... аз имам не повече от 4-5 такива приятели... иначе с годините се създават много близки отношения, които впоследствие отшумяват с времето, със съзряването, с промяната на средата, интересите и какво ли още не... има и хора, с които имаш буквално духовна връзка, с които си толкова на една вълна, че в един момент е без значение как сте се запознали, кога, защо и каква, по дяволите, е онази причина, дето продължава да те кара да ги търсиш, просто за да поговориш с тях и да се увериш, че са добре... за да не съм неясна ще дам пример, който дори в някаква степен е свързан с темата...
през 2005 г. в играта се запознах с българин, който играеше на Зенедар с хюмън мейдж Сиси - първия мейдж-фийлд маршал на Зенедар във времена, в които това бе нещо изключително като постижение... запознахме се случайно... за широката публика той бе почти недостъпен, хората го мислеха за надменен, макар винаги да бе любезен, но лаконичен... разговорите ни станаха ежедневни и колкото и странно да е - винаги имахме какво да си кажем... а впоследствие общуването в играта не ни бе достатъчно и го продължавахме по ICQ и по телефона... след като стана фийлд-маршал той се впусна в ПвЕ-то и с една от трите тогава най-добри гилдии на Зенедар първо покориха БВЛ, после АК40 и Накс... в ТВС реролна орда на друг сървър и направи своя гилдия... заради него вдигнах герой на същия този сървър и ходех да играя в рейдовете им с неговия мейдж, за да помагам, когато е нужно (примерно, да танквам в Груул`с лейър)... след това се случи конфликт някакъв и той заряза Вов... поигра за много кратко ЛЕ, а сетне се прехвърли на Eve, която играе вече поне две години...
за цялото това време ние не прекъснахме контакт и което е по-странното - чуваме се по телефона и говорим по половин час с огромно удоволствие и лекота... а дори никога не сме се виждали на живо... но този човек за мен е специален по своему и вероятно винаги ще бъде... имаме общи преживявания във Вов, каквито други хора примерно имат на общи сбирки или подобни неща... спорили сме, смяли сме се, обсъждали сме тактики за различни битки, възможностите на класовете, сравнявали сме игри и какво ли още не... на мене ми е достатъчно да знам, че този човек съществува, че е добре и това е взаимно... не ми е нужно да ме вмества в програмата си, за да се чувствам по-значима приятелка за него, доколкото това отговаря на дефинициите за приятелство или просто е някаква духовна връзка...
имам и от другия тип приятели, съвсем истински и реални, като Тишо и Ланис, които са във всичките светове, които обитавам - и в реалния с общите ни обяди, и едно време - в Даная, и във Вов-а... кой знае, може да е имало хора, които са ме "напуснали" заради Вов-а, а аз да не съм разбрала... твърде драматично ми е някак, но щом не чувствам празнота в това отношение, значи не са били точно приятели, а и щом не съм го разбрала - вероятно и за тях не съм била това, иначе щяха да потърсят контакт с мен поне да ме известят, че ме напускат