Интересна тема, аз като видях Китай и се засилих да пиша, но вчера изскочи нещо непредвидено и не успях да драсна моите впечатления от тази страна, доакто бях там за месец време.
Добре се получиха нещата, щях да работя там дългосрочен период, но не бях предвидил някои странични препятствия и всичко се развали - е, в последствие фирмата от чието име щях да работя там фалира и вече не съществува, така че имаше нещо полезно и от това
Но да се върна на впечатленията ми от там, с още един колега отидохме на световния панаир "Canton fair", който се провежда всяка година и събира огромно количество хора и инвестиции като протича в две фази, първата е за една седмица и се намират стоки от вар и цимент, до тежкотоварни автормобили и машини за тежката индустрия, после една седмица почивка (да заредят новите артикули) и после 7 дена изложение на стоки за бита, от завеси и тигани, до дивани и детски площадки
Изобилие на стоки за различни сфери от бита и производството
Общата търговска площ беше някъде около 100 000 м2 и се разпростираше на два изложбени комплекса, единият Pazhou (намиращ се на брега на Перлената река), а другия Liuhua (който беше в центъра на Гуанджоу, близо до университета-музей на известния им революционер Д-р Сун Ят Цен), още с кацането на китайска земя мащабите там ми преобърнаха всички представи - огромни терминали, огромни паркинги, всичко беше уголемено до размери, които не съм виждал никъде другаде и хора, тълпи от хора (като една безкрайна въвролица от хлебарки или работливи мравки), който вървяха във всевъзможни посоки
В цялата тъпканица (която беше дори подредена, нещо като организиран хаос) успяхме да се набутаме в едно такси (приличен модел Фолксваген Джета) и се отправихме към хотела в близкия град Фо Шан (Фатсан по кантонското наречие) и един от центровете на БИ от близкото минало. Оттам са тръгнали известните майстори Ип Ман, Wong Fei Hung и е бил средище на школите по бойни изкуства. Но нека да карам по същество, че пак ще се отплесна - пристигнахме в хотела и се трупясах на леглото (след 12 часов полет и преминаване през 5 часови пояса тялото ми се чувстваше малко странно).
На следващия ден започнах да събирам впечатления от града, понеже хотела се намираше в покрайнините на града (който беше с население малко над 5 милиона), нямаше много за разглеждане и затова се отправих в близкия парк, зелено, палмички разни, езерце с лилии - идилия.
Направи ми впечатление колко е подредено всичко и колко е чисто по улиците, въпреки оживения трафик и високата влажност на въздуха (след половин час навън фланелката ми злепваше за гърба като с Поксипол), нямаше една хратийка из градинките, затова пък армия от малки китайци сновяха като зелени еуглени около тревните площи и събираха де що видят
А на едно друго място група работници ремонтираха една от уличните лампи (която приличаше на летяща чиния от старите фантастични филми от 50-те), под зоркия поглед на един китайски полицай - голяма организация
Понеже колегата ми откровенно мразеше всичко китайско, поради незнайно какви причини съвсем съвестно отбягваше традиционните китайски ресторанти и всяка вечер се отправяхме в търсене на някакво по-западно заведение, където ще ни разберат нуждите от "нормална" храна
Е, намерихме го - семпло заведение с оределено не-китайски интериор, а в менюто присъстваха пици, спагети, телешко и други познати манджи
Никога няма да забравя блаженото му изражение, когато се изтегна на сепарето запалил цигара с една такава широка усмивка и събрал погледите на всички китайци там
Някои от тях цъкаха УоУ на лаптопчета, други просто си говореха, но когато ние започнахме да си казваме прекалено често "Наздраве" с една от най-добрата бира, която съм опитвал, всички взеха да ни гледат с едни такива очища и да се подсмихват
А бирата наистина си заслужава - в бутилки от 750 мл (стъклени) и се казваше Tsing Tao - красота, въпреки че не съм любител на бирата изобщо
бях приятно изненадан от културата има на обслужване в ресторанта към хотела - 5 сервитьорки в традиционните им "Пау" облекла стояха чинно край маста - две от тях ни взеха поръчките, третата и четвъртата ни наливаха чай, а петата прибираше менютата
Отново казвам - чудесна организация и много подредено - не бях виждал такова нещо у нас
Контактите ми с китайци бяха предимно на бизнес ниво, където имаше раздаване на визитки и общи въпроси за предлаганата продукция, в по-тесните ни контакти се запознах с наистина приятни хора (не отричам че сред тях има и тъпаци и такива, които с удоволствие биха те прекарали, понеже от самият китаец го чух, като ни предупреждаваше да внимаваме с какви хора правим сделки, защото нчкои от тях могат да се окажат "неблагонадеждни"), все пак не ги оплю тотално пред нас - може би да не "изгуби лице", но ни даде съвети за контактите ни
Което си беше полезно - в непозната страна да правиш бизнес с хора, които познаваш само по една визитка с често несъществуващ адрес
Беше малко гадно, когато пропиляхме 2 часа в Гуанджоу, в търсене на адреса на една компания за производство на хавлиени кърпи с бамбук, накрая се оказа че такъв адрес изобщо няма
Интересно беше, спор няма - особено когато се шляехме по улиците на Фо Шан (Огнената планина в превод), разни китайчета ни спираха и искаха дасе снимат с нас, все едно бяхме атракция от някакъв цирк
Анди - много приятен човек, който ни предостави много добри оферти за плочки и теракоти на цени, невъзможно ниски, се оказа доста добър събеседник и човек с бизнес нюх, не се опитваше да ни прекара с по-скъпите модели, а виждайки възможност за сутрудничество, ни разкарваше из всички фабрики на компанията за да си изберем дори мястото откъдето да ни пекат плочките
Голямо разкарваме падан
Другата хубава изненада, беше една доста симпатична китайка (160 см най-много), с която се запознахме покрай търсенето на фирма за производство на дивани (трябваха доста бройка за обзавеждането на комплексите) и тя удобно и търпеливо ни отговаряше на всички наши въпроси с една такава приятна усмивка, която разкриваше добри дентални грижи
Когато английския не вършеше работа, прибягвах до няколкото китайски думи и изрази, които бяха научил покрай гледането на толкова много филми за бойни изкуства - тогава моят колега като видя, че ме рабират оставяше на мен преговорите в такситата и обясненията за дните на срещата, а той само седеше на задната седалка в таксито и си припомняше китайските думи
Наложи се да се преместим в по-евтин хотел в центъра на града, но той предоставяше транспорт до изложбените комплекси, така че беше по-добрата алтернатива
А когато не се налагаше да ходим до Гуанджоу си спретвахме един турнир по бадминтон в близкия парк зад хотела и там на една полянка събирахме даже и зяпачи, докато се правихме на федербалисти - винаги имаше някой който да ни гони перцата, ако се насилихме и ги запратим в далечна посока
После се впускахме в нощната картина на Фо Шан, където виждахме и по-тъмните черти на този град - просяци в триколки, спящи в едни мръсни дрипи, амбулантни търговци, които предлагаха различни стоки за смешни пари (така се сдобихме с 3-я сезон на "Изгубени" на ДВД само за 10 юана (около 2 лв.) от някакъв беззъб дядка, който беше излязъл на улицата с внучката си - добре че тя не беше беззъба), разни тийнове, чудещи се с какво да си уплътнят времето, но от друга страна имаше и по-интересни мероприятия, всяка Сряда и Петък на площадката между 2 кооперации се провеждаха танцови вечеринки, валс, танго и прочие не-китайски танци
И то от възрастни китайци, но забелязах и младежки мутри из множеството
Още какво да добавя - ами всичко ми се стори толкова различно от тук, дори и храната в техните китайски ресторанти (беше по-добра от тукашните такива), не всички китайци са ниски и прекалено жълти, имаше и такива на нашият ръст, и по-скоро имаха жълтеникави оттенъци на кожата, отколкото да са твърдо пожълтели
Освен това в техните магазини за дрехи имаше през 2 седмици промоции и намаления на различни стоки - пример: едно яке беше пуснато на цена 500 юана в началото, доста добро, две лица, полар и прочие екстри, след 2 седмици вече се продаваше на цена 350 юана, след още една седмица падна на 150, а малко преди да си тръгнем го бяха поставили в един кош където всичко е за 50 юана.
Когато разпитах за тази малко странна политика, Анди ми обясни, че това се прави с цел всяка една прослойка да може да си закупи качествена стока, без значение че го продава на загуба - ето на това му викам промоция
А когато влязохме в един техен супермаркет (нещо като Била), който беше на 2 етажа, забелязах колко е евтино всичко, включително и стоките им обозначени с S - знак за най-високо качество и пак народ, народ, тръгнал с количките да събира хранителни продукти.
Ами май толкова от мен по тази тем, и без това се получи един крайно дълъг пост, но исках да споделя моите впечатления от това пътуване
Надявам се да съм бил поне малко полезен
Айде орбиталите са ми малко омразни но пове ДАВ знам какво е и как да нарисувам електронна конфигурация на нещо.
Ми така е такива сме, отивам в ъгъла да съм forever alone.
