Six Feet Under
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Изгледах първия сезон и съм отвян от кеф.
Адски точни ситуации, адски точни разговори и адски точен завършек за всички персонажи на тоя етап, плюс благ сюрреализъм и готина черна комедия.
Е, за американци и въобще западняци сигурно е като откровение свише - на мен ми беше по-скоро "ами да, така си е, какво толкова?", но кефът ми идва от това, че гледането на епизодите е като разговор с човек или хора, с които сме на една вълна за някои неща от живота и смъртта. Да, всички умираме някой ден, не е трагедия да го осъзнаем и за себе си, и за близките си. Това не пречи да се радваме на живота, всъщност дори е още една причина да го правим, както осъзна Нейт накрая.
Засега най ме радват като персонажи и развитие Бренда, Клеър и мама Рут, в този ред.
Дейвид изпада в интересни ситуации, но ми е повече като средство те да се обсъдят, и то много точно и човешки, но по-скоро като техен носител (като гледна точка на персонаж в Песента на Мартин донякъде). Иначе и за него се радвам на израстването му.
Нейт пък ми е малко безразличен засега, но завършекът на сезона може би ще го направи по-интересен нататък, ще видя.
А, да, Лорън Амброуз (Клеър) и Майкъл С. Хол (Дейвид) се справят доста добре с пеенето и танците.
Като история отсега мога да кажа, че тоя сериал оглавява класацията ми, защото нещата, които обсъжда, и начинът, по който го прави, много повече ми пасват, иначе The Wire продължава да води откъм уникалната гама актьори и персонажи на всички нива.
Адски точни ситуации, адски точни разговори и адски точен завършек за всички персонажи на тоя етап, плюс благ сюрреализъм и готина черна комедия.
Е, за американци и въобще западняци сигурно е като откровение свише - на мен ми беше по-скоро "ами да, така си е, какво толкова?", но кефът ми идва от това, че гледането на епизодите е като разговор с човек или хора, с които сме на една вълна за някои неща от живота и смъртта. Да, всички умираме някой ден, не е трагедия да го осъзнаем и за себе си, и за близките си. Това не пречи да се радваме на живота, всъщност дори е още една причина да го правим, както осъзна Нейт накрая.
Засега най ме радват като персонажи и развитие Бренда, Клеър и мама Рут, в този ред.
Дейвид изпада в интересни ситуации, но ми е повече като средство те да се обсъдят, и то много точно и човешки, но по-скоро като техен носител (като гледна точка на персонаж в Песента на Мартин донякъде). Иначе и за него се радвам на израстването му.
Нейт пък ми е малко безразличен засега, но завършекът на сезона може би ще го направи по-интересен нататък, ще видя.
А, да, Лорън Амброуз (Клеър) и Майкъл С. Хол (Дейвид) се справят доста добре с пеенето и танците.
Като история отсега мога да кажа, че тоя сериал оглавява класацията ми, защото нещата, които обсъжда, и начинът, по който го прави, много повече ми пасват, иначе The Wire продължава да води откъм уникалната гама актьори и персонажи на всички нива.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Аз тва въпросното скапване никога не съм успявал да го видя. Колкото и драма и сапун да има, всичко е оправдано и на място в цялостното развитие на историята и героите. И двете ми гледания на сериала ме изкефиха невероятно много, от-до.
Споделям напълно с Ицо усещането, че сериалът не може да се сравнява с The Wire (и Sopranos) като цялостно изпълнение, но темите, които засяга, са ми някак много по-близки и по тази причина може би все още ми е малко по-любим от всички останали.
Споделям напълно с Ицо усещането, че сериалът не може да се сравнява с The Wire (и Sopranos) като цялостно изпълнение, но темите, които засяга, са ми някак много по-близки и по тази причина може би все още ми е малко по-любим от всички останали.
Ами както вече се спомена на предишната страница:Silver wrote:Дотук добре.
Сега ще е чудесно, ако можеш да стигнеш до последния епизод на пети сезон, без да се размрънкаш как трети и четвърти се скапвали.
А на мен освен това са ми и симпатични персонажите (поне на ниво първи сезон, де, да видим какво ще ги правят в следващите). Определено ми влизат под кожата. Впрочем в бонусите към първи сезон актьорите коментират сериала и няколко от тях казват, че им допада колко честно подхожда към някои житейски тематики. "Честен" е точно казано.Random wrote:Предполагам, че е въпрос до характер и лични разбирания колко ще му хареса на човек сериалът. Като се махнат настрана очевидното много високо качество на заснемането и актьорската игра, вече зависи колкото ще ти влязат под кожата героите. Да, повечето от тях наистина не бих ги нарекъл много симпатични, но за сметка на това (поне за мен) са наистина сред най-добре пресъздадените изобщо.
П.П. Николай е един от второстепенните персонажи, които зверски ме кефят с по-източния поглед върху хората, много добри реплики му пишат (помня с умиление актьора-ирландец още като злодея в "Червена топлина" с бате Арни), та нямам търпение да стигна до епизодите с руската мафия.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Да, това за мен са най-истинските и пълнокръвни герои, които съм гледал на екран, с все всичките им странности и личностни дефекти. На мен също са ми доста симпатични и някак близки повечето, което е и основният фактор да го възприемам толкова емоционално тоя сериал. The Wire, да речем, е велик във всички отношения, но нито в един момент не е успявал да ми изкара въздуха по начина, по който СФУ го е правил.
На точно обратното мнение с последното изречение от поста на рандъм съм. Жицата ме е отвявяла по начина, по който СФУ не успя, но пък от друга страна за мен сравнението не е много смислено.
Та да пиша и аз за сериала, да не решите, че съм пропуснал нещо на ХБО - съвсем накратко: ужасно силни първи два сезона, от трети натам изнасилената драма ми дойде прекалено в много, като цяло единственото, кеото ми хареса в последняи сезон беше прочутата финала сцена. Фактът, че изгледах първите сезони за по уикенд, а пети ми отне няколко месеца, говори сам за себе си.
Та да пиша и аз за сериала, да не решите, че съм пропуснал нещо на ХБО - съвсем накратко: ужасно силни първи два сезона, от трети натам изнасилената драма ми дойде прекалено в много, като цяло единственото, кеото ми хареса в последняи сезон беше прочутата финала сцена. Фактът, че изгледах първите сезони за по уикенд, а пети ми отне няколко месеца, говори сам за себе си.
2.06
We had kind of a family dinner.
Сериалът ми е в решително възходяща градация.
We had kind of a family dinner.
Сериалът ми е в решително възходяща градация.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
2.12
Това спокойно можеше да е финалът на сезона, а е само предпоследен епизод.
Така и не виждам повод за оплакване или недоволство до момента - и бебетата, и руските мафии, и Лиса, и брейн демиджите и каквото друго беше там, според мен са поднесени съвсем правдоподобно и с мярка. Има ги и тия неща в живота и не виждам защо да се крият.
Не казвам, че показаните реакции и поведения - на всички персонажи - са единствено възможните, но определено са едни от възможните и са доста кадърно и аргументирано поднесени според мен.
А, и не смятам, че "гейтаците остро са преобладаващото население в града" - не съм засичал минути, но ми се струва, че се отделя повече време на хетеровръзките на Нейт, Бренда, Клеър и мама Рут, отколкото на хомовръзките на Дейвид и опитите му за семеен живот. В живота ги има и едните, и другите, а тук са показани с равностоен подход - просто, както отбеляза Симеон в една друга тема, повече сме свикнали да виждаме едните, отколкото другите.
Много се изкефих как завършват сезонните сюжетни линии на отделните персонажи, а кратката сцена как Федерико е намерил призванието си беше много премерена, без нищо излишно - едно изражение и една размяна на погледи, без думи. Евала.
Тоя сериал ме изненадва доста приятно, защото очаквах да е мрачен и сдухващ, а той всъщност е жизнеутвърждаващ, ама по правилния начин - не захаросано-лицемерно-оптимистично като за деца или възрастни, които не искат да погледнат живота в очите, а болезнено откровено, каквато е понякога истината.
Всеки персонаж си има някакви кусури и проблеми, и то добре показани, всеки е по някакъв начин пострадал от живота или повлиян/объркан от средата, в която е израснал, и това е една от причините да са ми симпатични и да ми пука за тях и за начина, по който подхождат към житейските си неволи и се (опитват да се) борят с тях.
Случват се успехи и провали, радости и скърби, едни умират, а други се раждат, едни реагират с обич, а други със страх/агресия, има моменти на приповдигнато въодушевление и на вцепеняваща депресия - и всички те заедно образуват нещото, наречено Живот. Едно такова разнообразно нещо.
Това спокойно можеше да е финалът на сезона, а е само предпоследен епизод.
Така и не виждам повод за оплакване или недоволство до момента - и бебетата, и руските мафии, и Лиса, и брейн демиджите и каквото друго беше там, според мен са поднесени съвсем правдоподобно и с мярка. Има ги и тия неща в живота и не виждам защо да се крият.
Не казвам, че показаните реакции и поведения - на всички персонажи - са единствено възможните, но определено са едни от възможните и са доста кадърно и аргументирано поднесени според мен.
А, и не смятам, че "гейтаците остро са преобладаващото население в града" - не съм засичал минути, но ми се струва, че се отделя повече време на хетеровръзките на Нейт, Бренда, Клеър и мама Рут, отколкото на хомовръзките на Дейвид и опитите му за семеен живот. В живота ги има и едните, и другите, а тук са показани с равностоен подход - просто, както отбеляза Симеон в една друга тема, повече сме свикнали да виждаме едните, отколкото другите.
Много се изкефих как завършват сезонните сюжетни линии на отделните персонажи, а кратката сцена как Федерико е намерил призванието си беше много премерена, без нищо излишно - едно изражение и една размяна на погледи, без думи. Евала.
Тоя сериал ме изненадва доста приятно, защото очаквах да е мрачен и сдухващ, а той всъщност е жизнеутвърждаващ, ама по правилния начин - не захаросано-лицемерно-оптимистично като за деца или възрастни, които не искат да погледнат живота в очите, а болезнено откровено, каквато е понякога истината.
Всеки персонаж си има някакви кусури и проблеми, и то добре показани, всеки е по някакъв начин пострадал от живота или повлиян/объркан от средата, в която е израснал, и това е една от причините да са ми симпатични и да ми пука за тях и за начина, по който подхождат към житейските си неволи и се (опитват да се) борят с тях.
Случват се успехи и провали, радости и скърби, едни умират, а други се раждат, едни реагират с обич, а други със страх/агресия, има моменти на приповдигнато въодушевление и на вцепеняваща депресия - и всички те заедно образуват нещото, наречено Живот. Едно такова разнообразно нещо.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Абе Силвър май е прав, че има лека захаросаност, която леко ни се натрапва и пречи сами да си интерпретираме поведението на героите, но общо взето кусурите са малко.
Точно защото е жизнеутвърждаващ, повечето хора се отказват от 3-5 сезон. Очакват някаква ултимативна резолюция на вътрешните конфликти на персонажите, каквато в реалния живот няма. SFU е колекция от красиво представени моменти от битовия живот на Фишърите, нищо повече. Добре, че не са прекалили с анализа на конфликтите, а са се стремяли максимум да предадат достоверно тяхната манифестация, защото how-to-solve-your-problem интерпретациите на сериала са от по-слабите му страни. Забиват понякога само в една посока и се ограничават с две антагонизиращи се гледни точки (Фишър VS The Others или Фишър VS Фишър), когато същността е много по-комплексна.
И да, стремят се да разпределят равномерно скрийн тайма на всички герои, дори и на второстепенните. Единственото изключение е един епизод в четвърти сезон, което го считам за плюс, тъй като посоката и пейсингът на наратива са сработени с идеологията.
Какво мислиш за Питър Крауз? Така и не мога да разбера защо целият каст го хвали като някакъв бог и има такъв стрийткред, когато актьорът буквално страда от парализа на лицевите мускули и през цялото време гледа всички като бавноразвиващ се.
Бренда е от най-интересните персонажи в целия сериал за мен, но на моменти използват "пост-модернистичната й невроза" като евтин трик, с който да покажат колко е умна, при липсата на по-разнообразни ситуации за проява на предполагаемата й интелигентност.
!!!
http://www.youtube.com/watch?v=BAeqZrQr6yk
Точно защото е жизнеутвърждаващ, повечето хора се отказват от 3-5 сезон. Очакват някаква ултимативна резолюция на вътрешните конфликти на персонажите, каквато в реалния живот няма. SFU е колекция от красиво представени моменти от битовия живот на Фишърите, нищо повече. Добре, че не са прекалили с анализа на конфликтите, а са се стремяли максимум да предадат достоверно тяхната манифестация, защото how-to-solve-your-problem интерпретациите на сериала са от по-слабите му страни. Забиват понякога само в една посока и се ограничават с две антагонизиращи се гледни точки (Фишър VS The Others или Фишър VS Фишър), когато същността е много по-комплексна.
И да, стремят се да разпределят равномерно скрийн тайма на всички герои, дори и на второстепенните. Единственото изключение е един епизод в четвърти сезон, което го считам за плюс, тъй като посоката и пейсингът на наратива са сработени с идеологията.
Какво мислиш за Питър Крауз? Така и не мога да разбера защо целият каст го хвали като някакъв бог и има такъв стрийткред, когато актьорът буквално страда от парализа на лицевите мускули и през цялото време гледа всички като бавноразвиващ се.
Бренда е от най-интересните персонажи в целия сериал за мен, но на моменти използват "пост-модернистичната й невроза" като евтин трик, с който да покажат колко е умна, при липсата на по-разнообразни ситуации за проява на предполагаемата й интелигентност.
!!!
http://www.youtube.com/watch?v=BAeqZrQr6yk
Питър Крауз и мен не ме впечатлява особено, а Нейт ми е от... да кажем по-малко интересните персонажи засега.
Бренда според мен е хем преждевременно поумняла предвид детството си, хем в невроза пак заради него и заради последвалите години грижи за брат си и психиране от родителите си, не мисля, че използват неврозата й, за да покажат колко е умна, просто двете вървят заедно. (а защо пък пост-модернистична?)
И чудесно показва страха от обвързване поради неверие, че е възможно животът й да стане хубав и щастлив и същевременно се чуди как да си го осмисли и дали въобще си струва, понеже си е и нихилист.
Интелектуално е над годините си, емоционално - под. Не е необичайна комбинация.
Споменатата захаросаност не я виждам, но може би си представяме различни неща с този термин.
Бренда според мен е хем преждевременно поумняла предвид детството си, хем в невроза пак заради него и заради последвалите години грижи за брат си и психиране от родителите си, не мисля, че използват неврозата й, за да покажат колко е умна, просто двете вървят заедно. (а защо пък пост-модернистична?)
И чудесно показва страха от обвързване поради неверие, че е възможно животът й да стане хубав и щастлив и същевременно се чуди как да си го осмисли и дали въобще си струва, понеже си е и нихилист.
Интелектуално е над годините си, емоционално - под. Не е необичайна комбинация.
Споменатата захаросаност не я виждам, но може би си представяме различни неща с този термин.
Last edited by passer-by on Fri May 18, 2012 7:59 pm, edited 1 time in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Бренда според мен е хем преждевременно поумняла предвид детството си, хем в невроза пак заради него и заради последвалите години грижи за брат си и психиране от родителите си, не мисля, че използват неврозата й, за да покажат колко е умна, просто двете вървят заедно.
И чудесно показва страха от обвързване поради неверие, че е възможно животът й да стане хубав и щастлив и същевременно се чуди как да си го осмисли и дали въобще си струва, понеже си е нихилист.
Интелектуално е над годините си, емоционално - под. Не е необичайна комбинация.
Е, не е задължително да вървят заедно Но в нейния случай е така, да. Всички концепции, които си изброил, са чудесно разработени в сериала. И все пак... Ъхм, на моменти тя пуска най-малоумните неоправдани реплики при IQ от 185. Най-подходящият пример е от 3ти сезон, затова няма да го дам. И не, точно в сцената, за която говоря, не може да мине номерът "She must've felt awkward, incapacitated and out of her element". Просто си личи, че е бил сложен, защото ги е мързяло да измислят нещо по-смислено. Но наистина трябва да се изгледат и петте сезона, за да си изградиш пълен образ, особено пък за Бренда Тя ми е любима, не я нападам безцелно.
Става дума за една леко натрапчива мелодрама, която лично на мен ми харесва, защото е направена добре. Тук зависи от светоусещането на зрителя. Актьорите направо греят с една емоционално-нажежена аура, която понякога те изцежда и натоварва. Емоционалните ми възприятия са все още изострени часове след като съм гледал епизод на SFU. Което за мен е супер Но по принцип колкото по-малко ти се дава наготово в изкуството, толкова по-качествено е за мен, тъй като не те ограничава в разшифроването му.Споменатата захаросаност не я виждам, но може би си представяме различни неща с този термин.
Хубаво, ама дано ти стане по-интересн натам, защото SFU е сериал за него на практика.Питър Крауз и мен не ме впечатлява особено, а Нейт ми е от... да кажем по-малко интересните персонажи засега.
Това ми беше сефтето с HBO, така че е нормално да не съм обръщал чак толкова голямо внимание на проблемите. Сега сигурно бих cringe-вал доста често, обаче все още второстепенните персонажи (Маргарет, Били, Оливие, Артър, Анджела...) си остават абсолютен култ.
Не знам дали е сериал специално за Нейт (това Алън Бол ли го е казал или е твой прочит?), но аз го приемам като сериал за всичко и всички показани - поне до средата на трети сезон, де, ще видя как се развива по-нататък.
Стигнах до 3.05 и все така ме радва. Началото на сезона беше доста идейно с
Вече и Нейт ми стана интересен в този сезон.
Оливие псува на много правилен френски.
Кати Бейтс доста радва. Сцената с връзването на леглото ми напомни малко "Мизъри".
Стигнах до 3.05 и все така ме радва. Началото на сезона беше доста идейно с
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Вече и Нейт ми стана интересен в този сезон.
Оливие псува на много правилен френски.
Кати Бейтс доста радва. Сцената с връзването на леглото ми напомни малко "Мизъри".
Last edited by passer-by on Sun May 20, 2012 2:57 am, edited 2 times in total.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 22 guests