Не виждам причина default реакцията при такива случаи да трябва да е доверие. За мен е по-рационално е да е неутрална и да третираме всички предполагаеми жертви еднакво, независимо от пол, раса, сексуална ориентация и т.н.Roland wrote: ↑Fri Feb 22, 2019 2:59 amСпоред мен не се разбираме по две точки, които следват една от друга:Demandred wrote: ↑Thu Feb 21, 2019 1:13 pmАз не се съмнявам, че болшинството случаи са истински, даже огромната част, но това не значи, че автоматично трябва да вярваме на всеки нов такъв дори когато обстоятелствата около него изглеждат много съмнителни. Всеки случай трябва да бъде третиран индивидуално.
1. За теб "вярвам по дефолт" носи някаква легална тежест, докато аз просто говоря за презумпция за искреност ПРЕДИ да започне разследването.
Но според мен този ти инстинкт да виждаш риск в тази презумпция за искреност идва от:
2. Инстинкта да НЕ вярваме ПРЕДИ да е започнало разследването. Той е напълно реален, напълно документиран, и почива на брутално сексистка култура, която смята, че на мъжа жената "му се полага" и съответно търси причини тя или да е искала, или да го е подвела, или по някаква причина да иска да му навреди с лъжи. Толкова е просто и според мен е очевиден фактор във всеки разговор за подобни атаки. Което се разлива във всякакви други атаки, където естествено се намесват освен сексизма и хомофобията, и расизмът.
Не казвам, че ти си конкретно расист, сексист, хомофоб и т.н., а че позволяваш на тази култура да влияе на начина, по който възприемаш хора, които твърдят, че са били атакувани по един или друг начин. Аз не искам да се правим на луди и наивно да приемаме всяка дума за свето писание. "Вярвам на жертвите" не значи това. "Вярвам на жертвите" значи първоначалната реакция да е доверие и ОТТАМ НАТАТЪК обективно да преценим какви са доказателствата. Но за това човек трябва да е честен и със себе си, не само с околните.
А обясненията защо съм вярвал по-малко на жените са social justice клишета на база минимална информация. Аз съм еднакво скептичен към всички, или поне се опитвам, първоначалната ми реакция всъщност обикновено е да вярвам повече на жени, отколкото на мъже в такива случаи. И това е далеч по-често срещано поведение в наши дни в САЩ и на Запад като цяло, особено ако става въпрос за неща като sexual harassment, intimate partner violence или sexual assault. Ако мъж се оплаче, че жена му го малтретира, че е жертва на сексуален тормоз от шефката си или че е бил изнасилен от жена, обществото е далеч по-скептично, отколкото в обратния случай. Същите хора, които са all about "Believe victims!" когато става въпрос за жени, обвиняващи мъже, обикновено мълчат като риби или казват "Да не бързаме с заключенията, да изчакаме съда да реши", когато мъж обвини жена. И това се отразява дори в практиката и официалните политики на полицията и съда в доста държави.
Не ми слагай думи в устата, не чети елементарно и повърхностно моите думи, не категоризирай така просто всичко. Казах, че цифрите, които даваш, не са достатъчни, за да се докажат твърденията ти 
