ShadowDance

трубадур wrote: ↑

Mon Mar 08, 2021 4:02 pm

Въпросът е, че три книги звучи някак престижно и се продава по-лесно. Примерно, ако си прохождащ писател като агентите чуят, че имаш планове (или направо написани) няколко книги и може да стане поредица това е по-лесно за продаване на издателство. От друга страна си по-добре да извадиш 2 страхотни книги, вместо 2.5 или 1.5 замаскирани като 3. Еле па после да обясняваш как ще ти трябват пет, които да набъбнат до седем и целият интернет да вика "тоя дебелия няма да я напише, нали?"

Горе-долу. От бая време си мисля, че тия грандиозни многотухлени поредици са провален експеримент, на който трябва просто да му се дръпне шалтерът. Сандерсън както е тръгнал, ще довърши Летописите след двайсет години, а ги започна преди над десетилетие - демек изисква от читателите си буквално трийсет години. (Да не говорим, че явно не може да ги изкара с равномерно качество. Първите две, хич да не е, радват много, обаче третата е толкова зле, че още ме е страх от четвъртата.) Робърт Джордан буквално не доживя да си довърши поредицата. Мартин явно няма да довърши своята поредица. Ротфус все още го псувам за неизпълненото обещание отпреди петнайсетина години да даде завършена трилогия, която после се оказа, че само ще е началото на голямата серия. Скот Линч изфиряса брутално след втората книга за Локи Ламора, а поредицата му започна да излиза преди петнайсетина години. Третата става, ама е осезаемо по-зле, а и свършва много отворено. Четвъртата излезе с някакви години закъснение и вече, честно казано, не знам даже имам ли желание да я чета, а след нея трябва да има още три. (Това неговото обаче е наистина прекалено амбициозно, доколкото първите три книги са в различни жанрове на практика - гангстерска история, после пиратско приключение, после политически трилър, четвъртата май е някаква войнишка история в духа на Бърнард Корнуел...) Намирам това да започнеш някаква история и да очакваш от читателите си да чакат някакви десетилетия, за да й видят края, за абсолютна наглост. Дето вика и @Ambartanen, ако толкова им се пишат многотомници, да ги пишат така, че всяка книга да дава задоволителен завършек на цялата история.

Претенциите ви ме смайват Особено това за имената беше толкова в джаза, че не знам.

Големите поредици от 3+ тома, никой от които не е stand-alone са изключение, огромната част от фентъзи поредиците са или трилогии, или по-дълги, но от stand-alone романи (макар понякога това понятие да е доста разтегливо). На мен лично повече ми пречи пълнежа и липсата на стриктно редактиране при най-популярните автори, отколкото това, че може никога да не видя бленувания финал. Така че не съм от хората, които не щат да започват поредици от страх авторът да не успее да ги завърши - ако самите томове са ми интересни няма да съм си загубил времето като цяло ако ще и никога да не видя Финала (тм), това не е криминален роман, в който всичко се върти около разкритието накрая.

Съгласен съм с горното и според мен проблемът е влаченето, а не липсващият финал.

Аз нямам проблем с многотомните поредици, стига да се подходи интелигентно към тях.

Една поредица, по която съм силно съм зарибен (и много препоръчвам) - Cradle на Will Wight - до момента има издадени 8 книги и са планирани общо 12. С изключение на последната издадена, за която авторът директно си каза, че е експеримент и доста по-дълга, книгите са по 250-300 страници. Следват много стегната история с директно преминаване от една книга към друга, но са така написани, че всяка една книга има сравнително затворен край (с изключение на 7-а, която свърши с брутален клифхенгър, и беше посрещата с wailing and gnashing of teeth). Човекът пише 1-2 книги на година, но има и други поредици, така че когато свърши цялото 12-томно нещо ще е станало за 6-7 години по мои сметки. Този подход много ми допада, защото позволява да се напише дълга история, няма място за плява, и заради сравнително късия интервал между книгите хората не ги забравят.

Лично мнение - ако почнеш поредица, дължиш на феновете си всичко да бъде по някакъв план. Така че Нийл Геймън да го духа - GRRMartin is my bitch.

Ако не можеш да пазиш график - просто я напиши цялата и я издай след това като Толкин.

То това си е за цяла друга тема, но макар да съм съгласен, че добрата книга си заслужава четенето (с уговорки разбира се), ако е част от поредица и загубеният й автор се мотка и то с десетилетия, отказвайки да я завърши, е пълна простотия. Въобще тази глупост я има наистина само в литературата и навсякъде другаде мани, че наистина ще ти влачат името през говната, ще се добави и аурата на абсолютен непрофесионализъм от твоя страна. Дет се вика Wonder Boys именно затва се разказваше. И ако някой не може да напише книга за 15 години, не е щото полира, и квото там било, а щото е дебил и не му се занимава с тва.

Чета ви коментарите и се замислям... Дали можем да кажем, че се наблюдава тенденцията жените по-коректно и усърдно да си завършват дългите поредици?
- Робин Хоб има поредица от 16 дебели книги, която не просто е напълно завършена, но и при самото писане я завършва на етапи - първа трилогия, втора трилогия и така на всеки три-четири години дава задоволителен край.
- Бюджолд има поредица от 16 сравнително тънки книжки, като всяка книга си има завършеност на историята.
- Джоан Роулинг си написа сравнително плавно 7-те Хари Потър книги и макар първите три да са по-тънички, нататък са обемни текстове, които все пак бяха завършени добре и всяка книга си имаше начало, среда и край, не бяха безкрайни локуми.
- Сара Дж. Маас си завърши поредица от 7 тома, като от трета нататък пак стават дебелички. Сега има друга поредица, от която вече има завършена трилогия плюс новела и излязла четвърта книга, която е началото на нова трилогия.
- Касандра Клеър също издава неизброимо количество поредици, като пак тези от света на шадоухънтърите се движат на завършени трилогии.

Някак, като се погледне отстрани, са доста по-коректни и изпълнителни от Мартин, Ротфъс и компания.

Стивън Кинг и тъмната кула, ериксън и малазана, сандърсън в крайна сметка си дописва нещата като го гледам, зелазни и Амбър, Тери Пратчет ин дженеръл, Рик Риърдън и суматите му поредици, Дан Абнет дето не спира да бълва десетки трилогии в света на вархамър, онова тъпото ама завършено черния отряд. Не е до пол, а до работна етика.

трубадур wrote: ↑

Tue Mar 09, 2021 6:32 pm

Стивън Кинг и тъмната кула, ериксън и малазана, сандърсън в крайна сметка си дописва нещата като го гледам, зелазни и Амбър, Тери Пратчет ин дженеръл, Рик Риърдън и суматите му поредици, Дан Абнет дето не спира да бълва десетки трилогии в света на вархамър, онова тъпото ама завършено черния отряд. Не е до пол, а до работна етика.

Подкрепям с две ръце. Сигурно всички сте гледали онова шоу със Стивън Кинг и Мартин, в което Кинг обяснява, че всеки ден пише еди колко си страници, задължително, а Мартин се пулеше насреща му... Всичко е до дисциплина.

Прочее, има и полов аспект, доколкото читателите са по-малко склонни да четат фентъзи, писано от жени, и съответно жените трябва да са по-дисциплинирани. Но това не е основното, основното си е точно дисциплината.

Бтв, Сандерсън си завършва поредиците. Към момента има две завършени (три, ако броим Колелото, което би трябвало да броим, щото пак той му написа финала) и си върви напълно стабилно с останалите. Просто той балансира ужасно много поредици наведнъж. Но пък доколкото те са в споделена вселена, според мен си е кеф човек да чете всичко, не само една конкретна серия.

Roland wrote: ↑

Wed Mar 10, 2021 6:31 pm

Прочее, има и полов аспект, доколкото читателите са по-малко склонни да четат фентъзи, писано от жени, и съответно жените трябва да са по-дисциплинирани. Но това не е основното, основното си е точно дисциплината.

Citation needed? Ако си говорехме за 80те години бих те разбрал, ама аз бих казал, че в днешни дни може би има повече успешни писатели жени във фентъзи жанра или поне аз съм случил такива да чета.

Сред най-успешните автори няма толкова много жени (ако не броим урбан фентъзито, където картинката е съвсем различна). За някои авторки съм чувал, че се мотат доста с поредиците си и има съмнения ще стигнат ли до финала въобще, примерно Janny Wurts и JV Jones, но те не са толкова известни като познатите на всички Мартин и Ротфъс. Има известна истина, в това, което каза Роланд, доколкото е епичното фентъзи никоя жена няма статуса на Мартин - да може да си позволи да не издава книга цяло десетилетие, но това важи и за почти всички автори от мъжки пол.

Да, аз по-конкретно епичното фентъзи визирах. Там жените се броят на пръсти, много повече дебюти се публикуват на мъже и като цяло са по-успешни. Откак работя в книжарница, стана още по-очевидно това. И жените често работят с инициали, за да не си личи, че са жени.

И да се върнем на разговора за вторите книги от трилогии, прочетох Shadows of Self и съм доста недоволен. Като никой път Сандърсън не криеше нищо интересно в ръкава за накрая и ни сервира доста изсмукано от пръстите разкритие, което вдига очакванията за третата книга до негативни нива.

Spoiler: show

Много стабилно изглежда, че кандрата беше Леси, само и само да се скарат Уакс и Хармония, и ако накрая не се окаже, че Хармония това много добре го е знаел и го е направил нарочно, ще съм доста разочарован. Много по-смислено щеше да е кандрата да е била Тан и така нямаше да се счупи нищо от мотивацията на героите от по-рано, но щяха да се спестят менталните гимнастики дето трябва да правим за да си обясним защо нито тя, нито някой от другите герои, които знаят не казаха на Уакс по-рано (отговор, за да имаме тежко емоционалната сцена където я гръмва накрая и да е депресиран в трета книга), бля. Иначе втората част на еднинга, с речта на губернатора беше ок и изненадващо задоволителна, но що ли си мисля, че тази част ще има по-малкото значение нататък в историята

Иначе действието се развиваше по стандартния начин, доста екшън, неинтересно писане, и герои, които се лутат и само следват трохите на плота.
В книгата се случиха и няколко готини неща, които ми харесаха и осмислят четенето.

Spoiler: show

- Първия разговор на Уакс с Хармония, беше доста забавен, жалко че после over use-на същото меме в разговорите с готината леля кандра
- успях да не се усетя за врътката, че Инейт е сайлон, въпреки че ин хиндсайт е доста логично, мислех, че просто е некадърен.
- Връзката между Уакс и Стерис се получава учудващо genuinely засега, евала Санди, след 10 книги ще стане от тебе писател на любовни романи
- Разкритието за миналото на Уейн и разходката му до университета също удари по-силно, отколкото очаквах.
- шинениганите на Уейн бяха забавни два три пъти, жалко че има толкова много от тях, и направо те дави в хумор, като клоун на детско парти
- ТенСуун все още е the top dog и му бяха дали всички яки реплики за трейлъра

6/10