ShadowDance

Ghibli wrote:Рольо, момченце, може ли да не изпадаш до съвсем неандерталско ниво, намесвайки пола ни? Благодаря.

Това беше бъзик, момиченце. А ти не умееш да спориш бтв, и неприятно лесно изпадаш до агресия


@ Тънди - бе знам, че има и друго, ама все пак познавам маса програмисти и много малко от тях не живеят Живота на Прилепа...

Morwen wrote:На практика няма професионален спортист, който да не пие някави стимуланти и допинг и да не изнасилва тялото си по нови начини. В резултат на това 25-годишните аполоновци се превръщат в 40-годишни разплути шкембелии с твърде слаби сърца и множество разтегнати мускули, чупени кости и т.н.. Иронично е, че накрая резултатът е еднакъв при професионален спорт и при никакво движение. И не, това не означава, че съм против спортуването за удоволствие и тонус. И не смятам кварталното клубче за професионален спорт.
Професионалният спорт освен това е някакво самоконсумиращо се и самозахранващо се животно. На практика спортните успехи произвеждат реклама и се захранват от реклама. Би могло да се каже, че произвежда забавление, но за съжаление тогава се сещаш за спортните агитки и тяхната представа за забавление...

Може ли да кажа само едно голямо 'О Боже мой!' - ама ти наистина ли си вярваш, дет се вика??! Не знам дали си спортувала професионално, или дали си била около спортисти, но е ясно че мнението ти е прекалено изкривено от това което се говори за стимулантите. Първо нека да кажа че самото понятие допинг не е възможно да бъде дефинирано на 100% защото човешките организми са по принцип различни и линията между лекарство което за един спортист би било наложително, а за друг би било допинг е мнооого тънка. Второ, явно е че не оценяваш спорта, но след като не си фен, това не означава че нещо което е толкова популярно и тачено от мнозинството хора в света е грешно едва ли не. (А за компромати замисляла ли си се изобщо? Колко лесно е да се сипе нещо в храната на спортист..) Самата идея на професионалния спорт е самоусъвършенстването и амбицията да се издигаш, т.е. човек само със стимуланти не може, трябва я и голямата мотивация и упорита работа. Какво лошо би било да развиваме бъдещите поколения да покоряват световните подюми и да ги мотивираме да са номер 1 в спортовете?! Спорта преди всичко за мен издига морално човека защото го кара да преследва истински цели и да се бори. И никoй не е казал че един спортист не може да се отдаде на нещо друго след като приключи професионално, пак казвам понятието че това е нещо което зомбира и те превръща в селянин тип Стоичков е напълна неверност.

А ето и един интересен link за това как точно 'помагат' супер скъпите маратонки/кецове за бягане, и не забравяйте че прадедите ни все пак са ходели боси и са се справяли не по зле от нас:
http://www.dailymail.co.uk/home/moslive ... money.html

Преди малко с моя човек тенесист обсъждахме точно тази тема и човека ми каза че един Надал например не е по -добър с това че има маса мускули нагрухани със анаболи и химия а просто е постигнал много високо ниво в овладяването на ударите и топката. Ниво което повечето хора колкото и да грухат химии няма да постигнат. Такова ниво се постига с тренировка, воля и систематичност. Веществата не помагат.

Ако тази тема действително дължи съществуването си на твърдението, че евентуалното ни Министерство на спорта е агент на злото (?!), защото всички професионални спортисти взимат допинг (?!?!?!), от което и се опасявам, то тя е пълен провал като замисъл, изпълнение и продукт на човешката цивилизация.

Извинявай, но 1) Министерството не е евентуално 2) Не е агент на злото, но явно спорта става по-важен от ЕС 3)някъде може би да споменахме изрично, че това би било крайно твърдение? И че двете твърдения не са в подчинено отношение? Разбирам, че е по-куул и ме изкарва по-забавен идиот по този начин, но не е фактологически вярно.

Да се иска доказателство, че съществуват атлети, които не се друсат като Кейт Мос, е просто смешно. Не знам каква представа сте си създали за света, но по земята бродят адски много професионални спортисти. Ако всички те взимаха толкова забранени медикаменти, колкото предполагате, за останалите от нас просто нямаше да остане нищо.

Желязна логика, която дори не мога да коментирам.

А колкото до другото погромно обвинение - че спортистите излизали от форма, като спрат да тренират... ъъъъъъъъъъ, да? Първо, хора, които са прекарали първите двайсет години от живота си в условия, драстично различни от нормалните, често се наслаждават на възможността да надебелеят на спокойствие. Второ, някои от тях така и не спират да се хранят като спортисти, след като енергийните им нужди са спаднали. Трето, травмите на някои остават за цял живот, защото са били достатъчно тъпи да си ги причинят. Тези неща са въпрос на личен избор, които по никакъв начин не оказват влияние върху нищо освен личния живот на бившите спортисти.

Не, погромното обвинение е, че професионалният спорт вместо да оставя по-здрави хора, оставя по-болни след себе си. Че ако аз всеки ден се разхождам по половин час и два пъти в седмицата играя баскетбол за кеф, ще съм в пъти по-здрава, отколкото ако съм републиканска шампионка на 100 метра хърдели.

, и бтв - това за тридневните проекти и недоспиването е Бясната Демагогия™! Айде Жоро или Пенчев да кажат дали хроничното недоспиване не е норма в тяхната професия и дали не навъртат средно по 8-10 часа пред монитор дневно. Това, че има "работно време" и че никой не те ЗАДЪЛЖАВА да изпиваш по шест кафета дневно, не променя факта, че от теб се искат резултати, за които работното време не ти стига, нито телесният капацитет. А като не те устройва, на опашката винаги чакат една сюрия безработни програмисти...

Да, хората наистина се делят на два типа - спортисти и програмисти. И не знам за Жоро, но Пенчев не си доспива не заради работа и определено не пие кафе.

Също така - естествено, че за нещо толкова чудовищно мащабно като професионалния спорт, където цифрите наистина са в милиони и милиарди, да се приказва в "почти всички" е смешно и крайно. Това е все едно да кажеш "почти всички филмови актьори са милионери". Еми не са.

Хайде нека не са чак милиарди професионалните спортисти, това би съсипало доста бързо световната икономика.

Това беше бъзик, момиченце. А ти не умееш да спориш бтв, и неприятно лесно изпадаш до агресия

Бъзикането също издава известна безпомощност в конкретен спор, при това нападателна, колкото и да е иронично. Сигурна съм, че диалогът може само да спечели от липсата му. Поне при мен е така.

По въпроса - аз винаги съм недолюбвал повече или по-малко професионалния спорт, или по-скоро комерсиалната му част, щото той сам по себе си е нещо чудесно. Лошото е, че професионализмът никога не може да върви отделно от комерсиализма, когато става дума за зрелища, така че предполагам, че е неизбежно. От друга страна да бяхме цъфнали и вързали, че да се министрираме на тая тема...

Какво имаш предвид под комерсиализма в професионалния спорт? Не се заяждам, просто наистина не схващам подробностите.

Иначе аз имам впечатление от бойните изкуства, където дори не са толкова нужни, но се използват активно въпреки това. Също и от разкази на наистина на една жена, майка ми, която е минала през доста спортове и макар да не е било чак професионално е виждала доста спортисти. И от вида на нашите тежкоатлетките и засуканите им мустаци, ще ме прощавате (да, знам, че те са отделен случай, но пък доста фрапиращ).

За Надал точно ще се въздържа от коментар, това че беше принуден да е аут от най-важните Шлемове мисля че говори само по себе си. Иначе има страшен начин пласиране на топката спор няма.

Morwen wrote: Не, погромното обвинение е, че професионалният спорт вместо да оставя по-здрави хора, оставя по-болни след себе си. Че ако аз всеки ден се разхождам по половин час и два пъти в седмицата играя баскетбол за кеф, ще съм в пъти по-здрава, отколкото ако съм републиканска шампионка на 100 метра хърдели.

Зависи от спортиста и ти много добре го знаеш! Но от друга страна какво толкова чудно има че някои спортисти имат здравословни проблеми като приключат с професионалната кариера - ами че представи си като пример един работник във фабрика. Този работник е подлаган на почти същите физически усилия като един спортист, и въпреки това успява да изхрани семейството си. Нима той не знае че може да има проблеми един ден - знае е, но такъв е животът. И така е и в спорта - просто това са хора които са отдадени на една цел, които не мислят за утре защото все пак това е главната им мотивация в живота и какво толкова че ще имат проблеми със здравето на стари години като са изкачили най-високото стъпало на Олимийските игри! И пак повтарям - няма статистика че повечето спортисти имат такива проблеми. А, и още нещо, разликата между работника от фабриката и спортиста е че спортиста ще се откаже на 30-35 години най-много (има и изключения разбира се), докато работникът ще работи във фабриката до пенсия (50-60 години).

Проблемът е, че работата във фабриките идеята й е да става по-малко гадна и вредна с напредъка на технологиите и трудовото законодателство , докато при спортистите идеята е да се натоварват все повече и повече.

Така, първо по темата. Нещата с професионалния спорт доста се разгорещиха, май без много нужда; там няма да се намесвам. Иска ми се просто да кажа нещо за първоначалната тема - за това, че държавната агенция, която се занимава със спорт, ще бъде преобразувана в министерство. Аз лично не виждам смисъл от този ход - наистина не виждам с какво едно министерство ще може да свърши повече работа. Съжалявам, но докато не видя убедителни доказателства за противното, за мен това ще си остане чисто политически ход с цел някой да получи едно "зам-министър" или дори "министър" пред името си.

А за компютърджиите и недоспиването - той Тънди го каза, и Морви за частния случай с мен, но просто ми се иска да отбележа, че и аз познавам доста програмисти (да бе, наистина!) и хич не е рядко това човек да си тръгва редовно - всеки ден - ако не в 18:00, то поне преди 18:30. Има фирми, в които това е немислимо - е, в тези фирми текучеството е голямо. Във всяка фирма има периоди, през които това е немислимо - е, в добрите фирми тези периоди минават.

Съвсем друга страна на въпроса е това, че доста програмисти (и компютърджии изобщо) понякога предпочитат да останат до по-късно в офиса, ако нямат нещо много по-приятно за правене през този конкретен ден, просто защото работата им доста се припокрива с хобито и просто им е приятно да прекарат още един-два часа в занимания съвсем не с работа, но пред компютъра. И това хич не е свързано с недоспиване

Само за протокола, моето недоспиване не е заради програмистката ми работа, а затова, че изобщо ходя на работа и нямам време да правя нещата, които трябва/искам да правя, когато се очаква да спя в един по-нормален свят ;р

в 90%-ов обем проблемът е основно липсата ми на организация, както се доказва и от сегашното ми ОСТРО недоспиване

доста съгласен с мнението на Любимеца, но най-вече с това на Тънди, което е балансирано и съвсем вярно.

За министерството ясно, но темата тръгна от обобщението на Морви, не от министерството

Дори в този форум започнахме да играем футбол защото... Имаше Европейско първенство тогава. По телевизията.

Ми за мен и Пенчев мога да кажа, че европейското не изигра никаква роля, нито сме го гледали, нито заради него сме играли, просто имаше компания. Ако сега се съберете за баскетбол или волейбол ще сме също толкова навити да го играем. Без да има европейско по тези спортове. Мисля, че ако човек иска да спортува, не му е нужен Роналдиньо, за да реши това.

Да не говорим, че съществува и футболната запалянковщина, боевете, нетолерантността, чупенето и бомбичките. За едни мачовете може да са стимул да спортуват, за други са стимул да проявяват агресията си. И може би щях да смятам, че това са изолирани случаи, ако не бях виждала отрядите полиция, които се налага да се докарват за важни мачове и поведението на агитките преди и след мач, заради което предпочиташ да заобиколиш зоната на стадиона.

В този смисъл са ли конкурсите за красота и "Стани богат" нещо, което си заслужава отделно министерство, тъй като карат хората да се замислят за външността си и познанията си?
Бтв, защо непрекъснато се дава футболът за пример? Той е само един от многото видове спорт. Досега не съм видяла някой да се зариби, гледайки щанги и хвърляне на чук, примерно. И въпреки това там се наливат пари и химия непрекъснато.

Btw, първият ми пост си беше за абсурдистан, можеше да сплитнете от следващия.

Морви, ако нямаше европейско първенство нямаше да се организираме и с Пенчев нямаше да играете. Така че пряко Европейското не е изиграло никаква роля, но косвено? Вие щяхте ли сами да се организирате да ритате, ако я нямаше компанията?

Защо даваме футбола за пример? Защото е най-масовия спорт, затова

Дали ще е министерство или агенция - предвид голямата дейност, която започна да развива тази Агенция напоследък, един ъпгрейд към министерство не е чак толкова шокиращ. И за пореден път - това министерство не се занимава САМО с професионални спортисти, напротив - то отпуска финанси и за деца, да има къде и какво да тренират. Предвид някои смущаващи цифри относно подготовката на Световната Купа по ски в Банско примерно определено бих искал да е под по пряк контрол от страна на правителството.

За щангите си в голяма грешка, не случайно залите за фитнес са пълни

Аз съм + с две ръце за всяко едно мнение на Емо, че и на Тънди и Любимеца.
Имам само едно нещо да добавя.
Ако не ви кефи толкова професионалния спорт защо не гледате на него просто като на забавление, за което си плащаш - като киното например. Защо не, след като толкова хора се кефят да гледат и получават някакво естетическо удоволствие от гледането на професионален футбол и тенис вместо от гледане на филми, да не го получават?

Roland wrote:Това беше бъзик, момиченце. А ти не умееш да спориш бтв, и неприятно лесно изпадаш до агресия

След като почна и с лични нападки (за мен това е доста по-голяма агресия от провокираната ми реакция - бъзикът е вечното ти оправдание, а? и друг път така си казвал, много е удобно, наистина...), аз ще ти отвърна със същото. Аз не споря, а разговарям. Но за теб не може да съществува обмяна на мнения, всичко трябва да е спор. В който ти да победиш. Ти не умееш да спориш. Защото за да спориш, се иска да приемеш поне малко гледната точка на другия. Толкова от мен по този "спор".

О, я стига, а? Перфектно видно е за всички точно кой почна с личните нападки още преди няколко страници. А ако не ме познаваш достатъчно, за да решиш, че наистина мога да използвам сексизъм в спор, за кво изобщо разговаряме? И това Е спор, а не разговор. Всичко, което се води с крайни "аргументи", е спор. Разговор беше това, дето го правеха Емо и Елица.