ShadowDance

Закриват се Министерството на държавната администрация и Министерството на извънредните ситуации, както и постовете на вицепремиера по европейските фондове и на министъра по европейските въпроси. За сметка на това, сутринта стана ясно, че директорът на националния исторически музей Божидар Димитров, който няма да оглави Комисията по културата в Народното събрание заради принадлежността му към бившата Държавна сигурност, ще бъде министър без портфейл на българите в чужбина. Създава се и Министерство на физическото възпитание и спорта.

На кой каквито са му приоритетите...

Явно съм живяла в заблуда, мислех че винаги е имало Министерство на физическото възпитание и спорта, и че просто не си върши работата, така както си я представям аз поне.

Имаше на младежта и спорта само при правителството на Симеон. Иначе има държавна агенция. Лично за мен професионалният спорт е донесъл в огромната си част лоши неща, а физическото възпитание не е въпрос на министерство.

професионалният спорт е донесъл в огромната си част лоши неща

Какви по-точно лоши неща и за кого са лоши ?

За професионалния спорт и аз мисля, че има доста отвратителни страни.

Но непрофесионалния такъв според мен е най-доброто нещо изобщо.

Спорта е най-добрия начин едно дете да се забавлява, да опознава тялото си и да се поддържа в добра форма(боже, колко малки и не дотам малко прасенца има сред днешните хлапета - в моя клас от 33 деца в първи клас имаше само 1 наистина дебело , да има човешко общуване с връстници, а не виртуално такова с бог знае кого, и изобщо да се занимава с нещо смислено, което би могло да му носи радост през целия живот, а не да мисли за глупости (цигари, алкохол, наркотици, електронни игри ) и да се въргаля през свободното си време пред телевизора. Според мен спортуването наистина помага за изграждането на силен характер и стабилна психика, което си е 100% + в живота.

Не съм наясно как едно министерство може да помогне това да се случва, но е очевидно, че общините и въпросната агенция не се справят. И малкото налични спортни съоражения са в отвратителен вид, а нови не съм чула да се изграждат. Наблюдението ми върху малките деца на приятели и роднини е че просто няма условия за спорт - училишните дворове не се поддържат, а извън учебни инициативи от самите училища изобщо няма.
Реално възможноста детето ти да спортува е само ако го запишеш на някакъв курс извън училище, а не всички родители имат пари, време и желание да се занимават. Лошото е че в по-малките градове, да не говорим села и тази възможност не съществува (примерно братовчеда на мъжа ми води дъщеря си на балет два пъти седмично до съседния град, защото в тяхното село няма нищо подобно в околните села също, всъшност единствения избор за спорт е футбола)

Съгласна съм, че има много други проблеми за решаване в държавата (пак примерно в същото село от скоро вече няма и училище, така че щат нещат хората си водят децата до съседното село), но не мисля че с неработенето по този ще се разрешат останалите.

EDIT: Някой от лошите според мен: зобането на какво ли не за достигане на върхови постижения, изкривяването на психиката на хлапетата от преамбициозни треньори и родители.

На практика няма професионален спортист, който да не пие някави стимуланти и допинг и да не изнасилва тялото си по нови начини. В резултат на това 25-годишните аполоновци се превръщат в 40-годишни разплути шкембелии с твърде слаби сърца и множество разтегнати мускули, чупени кости и т.н.. Иронично е, че накрая резултатът е еднакъв при професионален спорт и при никакво движение. И не, това не означава, че съм против спортуването за удоволствие и тонус. И не смятам кварталното клубче за професионален спорт.
Професионалният спорт освен това е някакво самоконсумиращо се и самозахранващо се животно. На практика спортните успехи произвеждат реклама и се захранват от реклама. Би могло да се каже, че произвежда забавление, но за съжаление тогава се сещаш за спортните агитки и тяхната представа за забавление...

На практика няма професионален спортист, който да не пие някави стимуланти и допинг и да не изнасилва тялото си по нови начини.

Не, на практика има, при това много.

В резултат на това 25-годишните аполоновци се превръщат в 40-годишни разплути шкембелии с твърде слаби сърца и множество разтегнати мускули, чупени кости и т.н..

В такива ли се превръщат наистина?

Иронично е, че накрая резултатът е еднакъв при професионален спорт и при никакво движение. И не, това не означава, че съм против спортуването за удоволствие и тонус. И не смятам кварталното клубче за професионален спорт.

Това ясно

Професионалният спорт освен това е някакво самоконсумиращо се и самозахранващо се животно. На практика спортните успехи произвеждат реклама и се захранват от реклама. Би могло да се каже, че произвежда забавление, но за съжаление тогава се сещаш за спортните агитки и тяхната представа за забавление...

Самоконсумиращо се? Кажи го на 2-та милиарда футболни фена по света. Да, толкова са. На практика всичко "професионално", което е предназначено да достига до много хора (музика/кино/популярна литература/телевизия) произвежда реклама. Самият спорт като спорт обаче няма никакво отношение към това. Аз се сещам за много спортни агитки и тяхната представа за забавление и в ума ми се пораждат единствено приятни неща. Сещам се и за много, чиято представа за забавление е да чупят седалки и да се бият по улиците, но това са единици в сравнение с общата маса.

Според мен единственото излишно министерство е това на Б. Димитров. В спорта и аз не виждам проблем.

Quote:
В резултат на това 25-годишните аполоновци се превръщат в 40-годишни разплути шкембелии с твърде слаби сърца и множество разтегнати мускули, чупени кости и т.н..


В такива ли се превръщат наистина?

Наистина, точно в това се превръщат много от тях

A много от тях не се. А тези от тях, които се превръщат в разплути чичковци, го правят, защото диетата на един спортист е изключително висококалорична. Не е лесно човек да се отърве от хранителните си навици и когато тия пичове продължават да си хапват по 5 пъти дневно, но вече не спортуват, наддават килограми. Не виждам нищо нередно тук, ако и да не е особено здравословна тенденцията.

Наистина, точно в това се превръщат много от тях

Не съм съгласен - далеч не всички спортове изискват подобно зобане.


Между другото аз като бях 4-5 клас в училището постоянно идваха разни емисари които зарибяваха за записване в различни спортни клубове. Не се плащаше нищо - държавата осигуряваше заплати на треньорите, зали и съоръжения. Просто отиваш и си спортуваш- кеф ти баскет - имаш зала и топка и хора с които да играеш, кеф ти тенис, кеф ти плуване. Запознаваш хора, забавлявате се и спортуваш с кеф. Имаше и организация на различни състезания- случваше се да отидеш до друг град , да участваш в нещо. От всички които тренираха нещо малцина да са станали професионални спортисти - но останалите им оставаше нещо полезно.
После нещата се разпаднаха- в момента и да искаш трудно можеш да тренираш нещо - стана хем скъпо удоволствие хем неорганизирано.
Именно в това може да удари едно рамо министерството на спорта.

И аз на това се надявам, но ще поживеем ще видим.

Забележи че съм написала много, а не всички се превръщат в...

Темата може да се сплитне, че доста се отклони, а въпросът е интересен.

Я кажете кои са тия спортове, в които първенците не зобят? (между другото, много ми харесва глаголът) В атлетиката, плуването, колоезденето са едни от най-фрапантните примери (и други има), но общо-взето за който и спорт да се сетя, професионалистите и все зобят нещо.