Тъй като това ми е първия пост: Здравете на всички
най-после се реших да постна и аз нещичко. Даже не бех се регистрирал ... и така ... малко ме е срам де ... личи ли си 
Доста съм нов (което си личи по-надолу де:). Принципно говоря доста простотий и незнам и аз как реших да драсна нещичко т.е. част от нещичко.
Уфф... изпуших 2 цигари до тука. И пак ми е едно такова ..
Начи са ше пиша без бекспейс(даже токущо изкъртих бутона), че да ми е по лесно да пиша и да свърша ... тази седмица...
Драснах някой ред и мисля, че тук е мястото да ми кажете дали да продължавам. Не ви познавам и вие мен не, та сямтам (предното се чете смятам, нямам клавиш и НЯМА ДА ГО СЛОЖА
) че оценката ще е доста обективна. Та написах някой неща и като изключим слабата ми езикова култура и купищата правописни грешки (не стреляйте ще ги оправя) искам просто да знам наистина ли си струва или само търкам маркировката на клавиатурата. Ами това е от мен: -----------------------------------------------------------------------------------
И така. Иаме бял лист хартия, и химикал. Което предвид годината някаде 2004 след като според Дъглас Адамс “като един човек бил прикован към някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг” хартията я заместих с монитор а химикала с клавиатура, което си е доста практично между другото, предвид отвратителниа ми почерк. Какво ни трябва за една не добра, даже не свясна история? Главен герой разбирасе ... минимум един брой главен герой. Това, според масата хора е едно от най-необходимите неща за да имаш някаква история въобще. Изключение правят няколко филмови режисьора който не са сметнали това за необходим елемент и са направили доста отвратителни продукции без никакъв успех. Както шредполагам ще е и този “ръкопис”, но все пак идеята ми се струва удачна. Не не, не за провала, а за редовете. Та още нямам главен герой което си е проблем, но имам времето. В смисал времето по което ще се развива цялата тази история. Та времето със сигурност е след като са измислили телефоните. Винаги са ме дразнили историй които се развиат в миналото, каубои и такива разни реални стари неща. Та нека се развива малко след като Бел е измислил телефона. Да кажем 400 години след като Бел е изобретил телефона. Не, че съм му фен или нещо подобно просто смятам, че след изобретяването на телефона, техниката прави доста голям скок и започва да се развива с каде каде по бързи темпове. Което си е добре с оглед на почека ми. Тъй като се пиша с клавиатура и не ми се налага да се консултирам с калиграф за написаното от мен вчера. Та решено е времето да е 400 години след телефона или .. 2276 не го проверявайте, сметнах го с калкулатор точно е. “Хюстън имаме проблем с главния герой” щетеше да е репликата ако аз бях на борда на Аполо 13. Та общо взето се чудя как изглежда един средностатистически геой в каквато и да била изтория. В смисал супермен си има супер сила, Батман си има високотехнологични играчки, а невидимия си е невидим. Доста изтъркано не мислите ли? Освен това предвид годината тогава геройте и супергеройте може доста да са се променили. Фактически незнам дали искам героя да е супер герой или просто обикновен герой. За сега везните са наклонени за обикновен герой, тъй като мразя супер героите и ще се наложи да го убия по доста забавен начин още на първата четвърт на историяна защото ме дразни след, което се връщаме на изходна позиция, което от своя страна си е доста глупаво. Така, че нашият герой ще е от обикновенните и няма да може да набие 12 злодея искащи да завладяват света наведнъж. После може да го науча да го прави но засега си е обикновен средностатистически герой с големи преспективи да стане супер герой. И все пак мисля, че имаме още малко проблеми за решаване тоест три малки и един малко по голям. Ръст, външност, излъчване и големия нещо - да му се случи. Та значи имаме герой. Имаме време 2276. И малък атомен взив на повърхноста на планета на койято още не съм измислил име, което не е добре Гореспоменатите промлеми смятам да реша утре, обаче. За сега оставям времето, героя, и атомния взрив на мира. Утре ще реша какво да правя с тах. Лека нощ.
Здрасти пак съм аз. Помните ли ме? Онзи с героя и проблемите. Сетихте ли се? Не не този! Следващия. Да, точно този! Та нашия герой въобще не му пукаше за външността му, за това което ще му се случи и за атомния взрив. Което намирам за абсолютно нормално. В смисъл ако работехте в компания за производство на сънища като програмист който токущо е приключил 27 часовия си работен ден щеше ли да ви пука как изглеждате при положение, че искате само да се приберете, да си отворите бира, да се тръшнете на дивана и да не мислите за нищо? А между другото пропуснах да отбележа незначителния факт, че по това време на земята денят на земята беще 47 часа, седмицата, месецът и годината също се удължиха малко тъй като една малко по развита технически раса от нашата реши да си направи паркинг точно по отбитата на нашата планета и се наложи да я преместят малко. В следствие на което по полюсите стана малко по студено а екватора стана доста по приятно място за живот. Няколко правителства веднага решиха че орбиталния път на земята е тяхна собственост и започнаха преговори с чуждата раса която за по кратко решиха да наричат Y22 тъй като неможаха да стигнат до споразомение за името. Преговорите не продължиха дълго. Съществата просто казаха че няма с какво да ни платят тъй като сме доста назад технически и каквото и да ни дадът за орбитата няма да ни върши работа, а и нямат намерение да ни осиновяват и да ни обучават за да може да ни платят нещо което ще ни е от полза. Та още на първата среща просто казаха “или ви местим незначителната и технически изостанала планета малко по далече от слънцето или ще я спрем да не се върти, или просто ще я разкараме от тука”. След неуспешни преговори по между си как точно да бъде спряна земята, тъй като някой от станите в организацията за продаване на орбитата бяха на срещуположни страни на земното кълбо и при спирането нямаще да има зима и лято, а само нощ и ден и страните решиха, че ще са доста прецакани ако при тях става само за ски но не и за плаж беше взето единодушно рещение да се каже на Y22 земята да бъде леко изместена ако не им представлява голям проблем. От Y22 бяха безкрайно радостни тъй като разходите по пращането на цяла планета по дяволите бяха три пъти по-големи. Те отговориха, че с най-голямо удоволствие ще преместят мъничко нашата планетка, разбирасе на хората от комитета по продаването на земната орбита им стана чудно, че 140 хиляди километра са малко за Y22. Те обаче си затраяха за да не изглеждат технически изостанали. От комитета си тръгнаха доста радостни като разбраха, че към местенето на планетата влиза и местенето и на разните неща който обикалят край нея спътници, орбитални станции, изкуствени светила и други. Хората който били известни с наглостта си неизвестно от каде Y22 имат тези наблюдения, помолили извънземните да разчистят спътниците които не сме били ползвали. От Y22 културно отказали под предлог, че това е работа на Галактическата Служба по чистотата и дали данните на станцията за заявки на същата служба. Нашите останали доста озадачени след като изчислили, че с нашите средства за комуникация заявката ни ще стигне след около 500 години, а и нямаме с какво да приемем отговор. И така един ден земята вместо елипсовидна започна да има спираловидна орбита, след което пак стана елипсовидна, слънцето започна да свети по слабо, деня не искаше да си отива цели 47 часа и всичко започна по старо му. Е почти. Работния ден беше увиличен, на полюсите стана по кучешки студа, а по екватора се отърваха от адските жеги. Но това е една друга история.
Безименният ни герой след едночасово патуване в метрото, вървене пеш и леко пазаруване на в близкия хипермаркет най-сетне уверено стискаше дигиталния ключ за неговата скромна къща с шест сшални и си мислеше как ще се плюсне на креслото пред телевизора. Но уви. Мобилният звънна.
- Херо, проблем! Драйверите за новите дриймъри дето ги завърши ..."
- До час съм в офиса.
Ха! Херо! Хюстърн, чувам ви ясно и силно имаме име! Та херо затвори телефона и остави нещата в къщи точно до врата ако в разпиляването на торбата дочно зад входната врата е събрано значението на тази дума. Излезе бързо от сградата. И беше стъпал с единия крак на тротоара коато...
---------------------------------------------------------------------------------
а) Един автобус за малко не го отнесе заедно с мобилния и проблема.
б) Един автобус го отнесе заедно с атомния взрив, мобилния, неговите и моите проблеми с героя, и разказа
Ми това е поне имаме край. Благодая (да се чете Благодаря) за оценките и мненията. Утре ще си купя нова клавиатура тъй като на тази бекспейса неможе вече да се постави обратно
Не съм очаквал че искуството (ако може да се нарече така) взима и компютърни компоненти за жертви. Както и да е ... 
-----------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------
