ShadowDance

На всеки, който се опитва да пише разкази, се е случвало да налети на своя идея, вече реализирана нейде. Така, сега го забравете това, защото говоря за друго :Р

Имам предвид пасаж, който сте прочели някъде, нещо, което ви е докоснало невероятно силно и с такава точност, че си давате сметка, че човекът, който го е написал, вероятно се е чувствал точно като вас. Дали ще е описание на чувства, дали ще е природна картина, която и вие възприемате по същия начин... Ще се радвам на примери и източници, само че сега бързам и не мога да пиша :/ Като добарам комп за по-дълго, ще драсна.

Или не, ще взема да пиша все пак.

Два откъса, които нямат нищо общо помежду си, но и двата са от едно и също редакционно на Freeman от "Gamers' Workshop""

... Когато розовото сияние си пробие път през здрача и положи нежния си ореол върху гърба на планината. Излизаш навън, хладният въздух влива в дробовете ти свежестта и дъха на горски плодове, опива те като младо вино. Замайва те. И точно в този миг слънцето се показва. И първият му лъч запалва планината. безброй капчици утринна роса отвръщат на ласката му, усмихват се и ярко засияват. Запяват не със звук, а със светлина. Целият склон е покрит с диамантчета, а от очите ти, неспособни да понесат подобно великолепие, потичат сълзи...

... и вперваш поглед в човека насреща. В най-добрия си приятел. С него можеш да споделиш всичко. Чувстваш силата и уважението му, доверието му. Можеш винаги да разчиташ на него. За всичко. Говорите си за живота, онези неща, които не можеш да кажеш на някой друг. Гледаш го, слушаш го, присъствието му те успокоява и ти дава уют. Знаете всичко един за друг, но винаги има още, нали?...

това е от "Свидетелката" на Сандра Браун:
"Обичаше очите му, които бяха интригуваща смесица от зелено и кафяво. в зависимост от настроението те променяха цвета си като парченцата кристали на китайски калейдоскоп.... Можеше да бъде крайно суров, но от това редките му усмивки и кисели закачки ставаха по-приятни.... Беше груб, но можеше да бъде и невероятно нежен."

Коралайн
"За миг изобщо не знаеше къде се намира.Не само не знаеше къде е, но и не беше съвсем сигурна дори коя е.Стряскащо е каква голяма част от нас е свързана с леглата, в които се събуждаме сутрин, и колко крехка е тя"

Много пъти съм си казвала "аз съм си го мислила същото". За съжаление не помня с точност и не мога да цитирам. Много са...

Кундера пише за спомените, които изчезват, и за различното значение на думите.

Кончаловски за Тарковски... Сега ще го изровя...
"- Интересно - размишляваше Андрей, - защо, когато кадърът започва, отначало е интересен за гледане. После зрителят се отегчава. На екрана пак нищо не става - зрителят съвсем се отегчава. "Няма ли да стане нещо?" - си казва той. И тогава, макар и на екрана да е все същото, пак му става интересно, но вече на друго ниво." - това не съм го мислила, това ми се е случвало :) Невероятно точно е уцелил моята реакция към дългите му кадри :)

Е, ако говорехме за идеи, които са ти хрумнали, и после си ги видял реализирани някъде ( и за мисловният поток, който протича през това време - "О, не, сега ще ме обвинят в плагиатство/Ах, гадникът мръсен, обра ме/Мога да се закълна, че това дърво ме гледа накриво" ), щях да имам много какво да кажа - като се започне с "Гробищен свят" на Саймък, който пребива всякакви рекорди по идентичност на съдържанието на романа и простотийките, които са ми се въртели в гладкото мозъче - но ние не говорим за тях. Иначе досега съм бил на среща с много малко неща, които да са били като казани/написани/изпяти/изповръщани от мен. А и, да не се лъжем, ми е пълна мъгла като се опитам да се сетя не за дадено произведение, а за въздействие, което вече да ме навежда над мисълта за дадените произведения ( малце се оплетохте, а? ), уви...Мога да кажа само, че Леля Ог понякога много правилно разсъждава, от моя гледна точка :Р
BTW Роланд, на вас с Freeman думокражбата ви е двупосочна, един вид - той сам Си Призна :))

Ако вече не бяха написани, Хрониките на Амбър със сигурност щяха да имат нов, български автор.

Дилвиш, плс :( Всеки има кво да каже за "кражбата" на негови идеи от разни известни писатели, но наистина имам друго предвид.

Чакай сега, Рол, аз не съм казал mot-a-mot, нали? Но така или иначе, ако ми се удаваше тази дейност, щеше да излезе нещо подобно. В общи линии, Хрониките на Амбър ми послужиха да си формулирам по-ясно някои (подчертавам, НЯКОИ) собствени идеи, които така или иначе ми се въртяха в главата. Не се обявявам за недооценено генийче, просто казвам, че в НЯКОИ неща имаше съвпадения.

Абе лична на мен ми беше най фрапиращо че миналата година докат играех на едно форумно RPG по Discworld ми беше дошла "гениалната" идея за герой вешица със раздвоение на личността ... Не бях чел още Операта и Захапи за врата ...

За последен път - топикът НЕ Е за идеи, а за чувства, емоции и състояния, които някой е описал по начина, по който вие бихте. Това имам предвид, не степента на "мот-а-мот"-ност :(
Баси, що никой не чете топика? Специално съм го написал още в първото изречение :(

Ами мога само да се надявам, че съм улучила топика и Роланд няма да изпадне в МРАЧНО НАСТРОЕНИЕ

Предварително се извинявам за английския - дори не е оригиналният език на произведението, но книгата ми попадна на английски, а не ми се превежда

There are days when everything I see seems to me charged with meaning: messages it would be difficult for me to communicate to others, define, translate into words, but which for this very reason appear to me decisive.

и

Perhaps it is this story that is a bridge over the void, and as it advances it flings forward news and sensations and emotions to create a ground of upsets both collective and individual in the midst of which a path can be opened while we remain in the dark about many circumstances both historical and geographical. I clear the path through the wealth of details that cover the void I do not want to notice and I advance impetuously…

Книгата е на Итало Калвино.

Докато четях Вила Инкогнито се натъкнах на пасажи, които трептяха точно на моята честота. Едва ли бих могъл да ги напиша по същия начин де, но сякаш си идваха не от автора, а от мен самия. Сега не мога да търся цитати, но уикенда може и да постна нещо. БТВ, книжката е култова... как да се изразя... много човешка

Хм, май дължа извинение, че помогнах да хвърлим Роланд в мрачно настроение... Наистина не разбрах съвсем целта на занятието първоначално. Но ако трябва да пиша за чувства, не мога да цитирам нищо в момента. Много по-често се получава това с музиката... Но не за това е темата :)

Ланис, сарказмът беше излишен. Предлагам ТИ да пуснеш топик, където има голяма вероятност идеята да се измести в нещо, което няма нищо общо всъщност с него, после да помолиш все пак да не се измества, а аз да не обърна внимание и да скокна директно във въпросното нещо, пък тогава дай да си говорим за мрачни настроения.