Time to break free...
Moderator: Moridin
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Time to break free...
Вчера си получих с известно закъснение една коледна картичка. Имаше откъс от стихотворение, което според човека, който ми я подари, напомня за мен. Не знам дали е така, но стихчето е толкова хубаво, че реших да го споделя
Върху земя човек роден е
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден;
да чува в радостите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила
(Веселин Ханчев)
п.п. и даже още не съм й дал Чайката :p
Върху земя човек роден е
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден;
да чува в радостите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила
(Веселин Ханчев)
п.п. и даже още не съм й дал Чайката :p
This is it. Ground zero.
"Й"? Глей ти, глей ти... "Чайката" съм ти казвал да не я препрочиташ, нали ти е ясно. Пълна боза е тая книга, розова и плиткоумна като Коелю от най-лошите му книги. Не разваляй на момичето впечатленията от себе си с такива книги :Р
Не можа да ме грабне текстът обаче :/
Не можа да ме грабне текстът обаче :/
And you can't dance with a devil on your back...
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Да бе, знам ти мнението по въпроса, ма в крайна сметка...
Ето още едно, че потърсих..
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Ето още едно, че потърсих..
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Last edited by Moridin on Sun Jan 18, 2004 6:01 pm, edited 1 time in total.
This is it. Ground zero.
Мразя само да кимам като цирков кон след изказванията на Рол, обаче и мен второто ме грабна доста повече от първото.
Мхм, ми и аз да споделя... това е едно от малкото стихотворения, които знам наизуст, беше ме грабнало в гимназията...
СПИ ГРАДЪТ
(Димчо Дебелянов)
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...
Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми..
Мхм, ми и аз да споделя... това е едно от малкото стихотворения, които знам наизуст, беше ме грабнало в гимназията...
СПИ ГРАДЪТ
(Димчо Дебелянов)
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...
Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми..
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Не искай
Не искай да съм топла като лятото -
във моя двор отдавна тлее есен.
На щъркелите среброкрили ятото
остави само ехо от прощална песен.
Не искай да съм чиста като капка дъжд -
небето ми с одежда облак пушек е,
морето ми заливано е неведнъж
в сълзи от кал, на дъното му сгушени.
Не искай да съм светла като утрото
на юнски ден, роден след бурна пролет.
Октомври, мрачен, тропа вън - на портата,
с небрежен звук изхълца и часовникът.
Не искай да съм образа от мислите -
кристал прозрачен, с блага дума сричан.
Обичай ме такава - грешна, истинска...
Каквато съм... такава те обичам.
---
писано е от Ранобудниче
Не искай да съм топла като лятото -
във моя двор отдавна тлее есен.
На щъркелите среброкрили ятото
остави само ехо от прощална песен.
Не искай да съм чиста като капка дъжд -
небето ми с одежда облак пушек е,
морето ми заливано е неведнъж
в сълзи от кал, на дъното му сгушени.
Не искай да съм светла като утрото
на юнски ден, роден след бурна пролет.
Октомври, мрачен, тропа вън - на портата,
с небрежен звук изхълца и часовникът.
Не искай да съм образа от мислите -
кристал прозрачен, с блага дума сричан.
Обичай ме такава - грешна, истинска...
Каквато съм... такава те обичам.
---
писано е от Ранобудниче
Last edited by Tais on Mon Dec 13, 2004 2:55 pm, edited 1 time in total.
Tais - 80 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
На...
Аз те обичах... Любовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека Тя не те тревожи -
не искам с нищо да ти натежа...
Обичах те безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от ревност, и от страст...
Обичах те тъй искрено, тъй нежно...
Дано те някой друг обикне,
както Аз...
А.С.Пушкин
Аз те обичах... Любовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека Тя не те тревожи -
не искам с нищо да ти натежа...
Обичах те безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от ревност, и от страст...
Обичах те тъй искрено, тъй нежно...
Дано те някой друг обикне,
както Аз...
А.С.Пушкин
Last edited by Tais on Mon Dec 13, 2004 2:56 pm, edited 1 time in total.
Tais - 80 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
- Dark Wanderer
- Scholar
- Posts: 114
- Joined: Sat Dec 20, 2003 9:35 pm
Най ми хареса второто стихче, но и другите две са много хубави
ето едно, което се мотка из страниците на GW Revenge
Проклятие
Метални свещнци в безкрайни коридори -
Безмълвни призраци в един загинал свят,
Самотна сцена със прашасали декори,
Там някъде, все още, свещи, знам, искрят.
Искрят поне във спомените мои ярки,
Искрят, не ще угаснат те до онзи час,
Когато със усмивка, по другарски
Смъртта прегърнал, ще угасна аз.
Ще полетя напред от вятъра понесен,
Свободен пак, във небесата ще се рея,
Но път пред мене няма вече лесен,
Не ще заплача повече, ни ще се смея.
И във смърта покой не ще получа,
Не ще забравя туй, що приживе съм помнил
И истината никога не ще науча -
Това проклятие с какво съм аз заслужил.
И пак живот непожелан ще получавам
А ще жадувам просто да умра
За края вече спрях да се надявам -
Спасение не ще даде смъртта...
..................................
За кой ли път, безрадостно, очи отварям
И впервам поглед в пустошта около мен
А свещи някъде далече, знам, догарят
Догаря с тях и малка част от мен...
ето едно, което се мотка из страниците на GW Revenge
Проклятие
Метални свещнци в безкрайни коридори -
Безмълвни призраци в един загинал свят,
Самотна сцена със прашасали декори,
Там някъде, все още, свещи, знам, искрят.
Искрят поне във спомените мои ярки,
Искрят, не ще угаснат те до онзи час,
Когато със усмивка, по другарски
Смъртта прегърнал, ще угасна аз.
Ще полетя напред от вятъра понесен,
Свободен пак, във небесата ще се рея,
Но път пред мене няма вече лесен,
Не ще заплача повече, ни ще се смея.
И във смърта покой не ще получа,
Не ще забравя туй, що приживе съм помнил
И истината никога не ще науча -
Това проклятие с какво съм аз заслужил.
И пак живот непожелан ще получавам
А ще жадувам просто да умра
За края вече спрях да се надявам -
Спасение не ще даде смъртта...
..................................
За кой ли път, безрадостно, очи отварям
И впервам поглед в пустошта около мен
А свещи някъде далече, знам, догарят
Догаря с тях и малка част от мен...
I'm just a stranger wandering alone into a land of shadows...
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
Затъвам във подвижни пясъци
Протягайки в последен гърч ръце
И няма, мили Боже, никой няма
Да чуе вече моето сърце...
Не ще изпитам вече болката
Да бъда жив и плачещ от любов
Да галя с устни топлите й длани...
Нима не чува никой моя зов?!
Крещя и се надвиквам с тишината
потъвам безвъзвратно миг след миг
и сбрана в пясъчен часовник, тя, Душата,
раздира се в безмълвен вик.
Протягам длани, търсейки опора
Надеждата отива си завинаги от мен
и миг, преди да ми закрият вечно взора
Душат ме в болка всички мои страхове.
Затънал съм в подвижни пясъци
Загивам вече, скоро няма да съм тук
И никой не усеща празнотата
отворена с последния ми звук...
Протягайки в последен гърч ръце
И няма, мили Боже, никой няма
Да чуе вече моето сърце...
Не ще изпитам вече болката
Да бъда жив и плачещ от любов
Да галя с устни топлите й длани...
Нима не чува никой моя зов?!
Крещя и се надвиквам с тишината
потъвам безвъзвратно миг след миг
и сбрана в пясъчен часовник, тя, Душата,
раздира се в безмълвен вик.
Протягам длани, търсейки опора
Надеждата отива си завинаги от мен
и миг, преди да ми закрият вечно взора
Душат ме в болка всички мои страхове.
Затънал съм в подвижни пясъци
Загивам вече, скоро няма да съм тук
И никой не усеща празнотата
отворена с последния ми звук...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 23 guests