ShadowDance

Напоследък взех да се замислям сериозно доколко личността на автора и неговите лични възгледи, изказани извън произведенията му, или репутацията му, влияят на оценката на читателите на творбите му и най-вече на идеите в тях.

Непосредтвена причина за първото стана прочитането ми на The Gate to Women's Country на Sheri S. Tepper. Авторката е известна като изтъкната феминистка, а в книгата става въпрос за постапокалиптично общество, в което двата пола живеят разделени. Мъжете са основно войници, които живеят извън стените на градовете, а жените са тези, които се занимават с цялата цивилна дейност -производство, земеделие. култура, наука, и т.н. На 5-годишна възраст момчетата, които дотогава са отглеждани от жените, се предават на мъжете и започва подготовката им на войници. На 15 г. те могат да изберат дали да се върнат в града при жените като слуги (нещо, което се счита за недостойно и срамно от мъжете в гарнизона) или да останат войници. И така нататък, няма смисъл да описвам всички елементи на това общество, а и за да го направя точно, ще трябва да спойлна тотално сюжета.

Това, което ми направи впечатление в реакциите на много голям процент от читателите, е как те заклеймяват книгата като "феминистка утопия" и "blatant male bashing", въпреки че поне за мен е очевидно, че обществото, описано в нея, далеч не е замислено като утопично и си има ясно показани проблеми и недостатъци. Ако се чете внимателно, а не се гледа само най-повърхностно описания по-горе модел, има сериозна аргументация за това, че жените в книгата извършват повече неетични или в най-добрия случай силно съмнителни от морално-етична гледна точка постъпки. Въобще това е едно произведение, което може да се тълкува по много начини, но "феминистка утопия" е една от най-абсурдните възможни интерпретации. Силно подозирам, че ако авторът беше мъж, нямаше да има коментари, че книгата е феминистка утопия, а точно обратното - че е прекалено критична към жените и сексистка.

Мисълта ми е, че твърде често представата на читателя или критика за това кой и какъв е автора повлиява прекалено много върху възприемането на творбата му. Това най-често се случва при творби, засягащи въпроси, свързани с половата идентичност, религията и политиката. Това донякъде е неизбежно, но твърде често вместо да се гледа основно самия текст на творбата и чак след това като допълващ елемент да се вземе предвид това, което знаем за автора и позициите му, се прави обратното. Само защото някой автор е дълбоко вярващ християнин не значи, че всяко негово произведение е библейска алегория, колкото и да им се иска на някои критици.

ОК„ този пост стана твърде дълъг, надявам се да не е тотално безсмислен и да се получи интересна дискусия.

Ами аз съм раздвоен. Не конкретно за Тепър, която наистина за да е толкова известна с феминизма си и за да я спрягат ИЗЦЯЛО за такава авторка, все ще да има опашка крушката.

По-скоро според мен е нужно човек да е наясно с обстоятелствата около едно произведение. Които неизменно включват личността и мненията на автора му. Това го имаме и в музиката - многократно по-дълбоко можеш да я оцениш, ако знаеш в коя епоха е писана, при какви социални обстоятелства и т.н.

Това обаче не е процес без край, т.е. то е, но не бива да бъде. За мен има едно ниво на задълбаване в странични детайли (или дори по-големи неща), което вече вреди на възприятията и почва да ги изкривява.

Понякога пък това се случва в самото начало. Аз примерно от малкото, което знам за Алън Муур, не мога да го понасям и това рефлектира много силно върху комиксите му, които съм чел, а и желанието ми по принцип да го чета...

Дем, ти сигурен ли си, че т.нар. неетични неща са наистина неетични? В смисъл - като такива ли са представени в книгата? Усеща ли се негативизъм и критика към тях?

Щото някои неетични неща може да не са толкова неетични за някои хора, ами дори и повод за гордост.

Аз съм убеден, че възгледите на автора оказват огромно въздействие върху всяко негово произведение. От друга страна ми се струва, че многобройните критически произведения, биографии, телевизионни профили и пр. често пъти, съзнателно или не, изкривяват въпросните възгледи през всевъзможни призми. Затова, ако се интересувам от мнението на някакъв писател по определени проблеми, гледам да го търся в неща, които той е написал (не задължително художествени естествено).

Но иначе се опитвам да се дистанцирам от проблема за възгледите. Добрата литература си остава добра литература, без значение дали е създадена от ортодоксален марксист, католически свещеник или тибетски лама. За сметка на това се интересувам от периода и мястото, в което е написано дадено произведение.

Типичен пример е Гор Видал - много ми е трудно да приема концепциите му за света, но, виж, книгите му са нещо различно.

Обаче ми се е случвало и обратното. Понеже се спомена Алън Мур - след като гледах V for Vendetta и разбрах, че е по негов комикс, бях силно ентусиазиран да прочета произведенията му. После попрочетох за политическите му възгледи и ентусиазмът ми рязко спадна.

Пак в тази връзка е много трудно да ме накараш да прочета роман, на който е лепнат етикета "соц-реализъм". Богомил Райнов бил голям писател! Аз поне не успях да го възприема, може би донякъде, защото подходих предубеден. Не вярвам, че можеш да създадеш литература в рамките, които соцреализмът е залагал. Но това бяга малко от въпроса за личните възгледи на автора.

Мен възгледите на автора рядко ме интересуват - опитвам се да гледам произведенията им по възможно най-безпристрастен начин. Като пример: фенка съм на сатанинския блек метъл - самата аз не съм сатанистка, намирам сатанизма и сатанистите за малоумни, но музиката ми харесва, така че се абстрахирам от глупостите. Така съм и с книгите, филмите, сериалите, всичко - ако знам нещо за автора, се старая то да не окаже ефект на мнението ми за самата творба. Вече ако творбата не ми хареса/ми хареса, познаването на автора може да ми даде допълнителни страни за анализ и възприемане и да обясни някои неща. Но дори тогава предпочитам да се ровя в произведението, а не да правя психопрофил на автора. Последното се случва обикновено когато се сблъскам с нещо много клиширано и бездарно, което ме е издразнило.

Но все пак не съм машина - понякога се случва да имам очаквания, особено ако авторът ми е познат - така си гледам режисьорите на аниметата и избягвам заглавията, правени от хора, чиито работи не харесвам или попадащи в жанр, който не ми е по вкуса. В повечето случаи има защо, но се е случвало и да сгреша. Така например в аниметата отбягвам шонен-ай и шожо, но пък веднъж хванах да гледам яои от любов към експеримента и взех, че попаднах на готино такова (някъв доста сносен сай-фай, в който почти нямаше секс). Отбягвам анимета и на арт принцип - има типове рисунък, с които желая да имам колкото се може по-малко вземане-даване. Е, ако останалото компенсира - гледам и харесвам (последния подобен случай беше Коуд Гиас), но съм установила, че аниметата с по-клиширан арт са си закономерно тъпкани с деривативни клишета, пък аз май не мразя нищо на тоя свят повече от зле направените клишета и кардиналната липса на оригиналност. Но пак - има и изключения. При филмите не е толкова критично, щото те са по 2-3 часа. Ма да захапеш сериал от десетки епизоди и да го зарежеш недогледан не си е работа...

С литературата е по-лесно, нея всички си мислим, че щото можем да четем, значи я разбираме сама за себе си. С музиката обаче е много по-сложно, поне с професионалната. Повечето хора, които слушат Малер без ясна представа какъв период от развитието на музиката представлява той и какви идеи символизира, просто се цъклят или прозяват. Мен и Моцарт ми беше скучен преди да дорасна, за да оценя точно за какъв космически гений иде реч...

Което ни насочва към друг момент - че определен тип литература (както и всяко друго изкуство) почваш да я оценяваш едва когато натрупаш известен професионализъм в съответната сфера. Когато можеш да оценяваш чисто техническите средства зад написването й. Такъв е случаят с мен и Улф например. Не, че съм големият литератор, но имам някаква базова представа от средствата на писането и мисля, че без нея не бих могъл да оценя автор като него.

Demandred wrote:Напоследък взех да се замислям сериозно доколко личността на автора и неговите лични възгледи, изказани извън произведенията му, или репутацията му, влияят на оценката на читателите на творбите му и най-вече на идеите в тях.

Тук има два момента.

1. Личността на автора и личните му възгледи.

Не съм убеден доколко в точно тази литературна епоха това има такова значение, доколкото много настоящи автори, особено тези, определяни като "феминист(к)и" или "черни" или "гей" автори всъщност поставят идейното ядро на творбите си не в някакви свои "възгледи" или "вярвания", колкото в критичното отношение към нечии други възгледи и вярвания.

Ако подобно отношение е изразено с достатъчно голямо литературно майсторство, а и поради естеството на по-модерния тип литература - уж да казва едно, но да предава на читателя друго - въпросът за вярванията на автора въобще не стои на дневен ред. Да не говорим, че един автор е в най-добрия случай посредствен критик на собствената си работа, колкото и да е гръмогласен във възгледите си, които уж са отразени в тази работа. И е още по-посредствен критик, ако си мисли, че може да обясни творбата си като някакъв вид смляно послание, концентрирана форма на тези възгледи. А ако тя наистина е точно смляно послание и не много повече от това, значи е и посредствен писател, не само посредствен критик.

Но всичко това приемаме при положение, че книгата, за която Дем говори, е в същината си съвременен, ироничен и критикуващ тип литература, какъвто мисля, че е, поне като съдя по основните положения в книгата. Все пак става въпрос за общество, в което липсва голяма част от свободата - включително и такава човек да избира каква да е ролята му в обществото, - която свободното съжителство между двата пола предполага. И при такова положение уж феминистката утопия, която Тепър е написала, всъщност казва нещо съвсем друго, а и по това, което Дем е описал, то чисто като форма книгата просто не е утопия.

Също така, предполагам, че компонентът "художествена история" в книгата на Тепър е много по-преобладаващ от "изразяване на идеи" - още една причина възгледите на авторката да не се взимат като отправна точка за нейното четене.

2. Колкото до това да четеш автор на базата на репутацията му или това да ти влияе на четенето е разбира се напълно погрешно, макар и почти неизбежно. Първо, репутацията на един автор е страшно динамична величина, която се контролира в много голяма степен от това, което разни хора с разни виждания за живота са казали за него, и това колко често това нещо е било повтаряно в сравнение с други неща.

Ако повече хора по-често бяха повтаряли, че Тепър е всъщност авторка на детски приказки, а не на феминистка литература, то тя щеше да бъде известна като такава. А това, че сега е известна като феминистка авторка, въобще не значи, че тази класификация, след като се е запазила, е най-"вярната".

Разни хора - ревюиращи, обикновени читатели и т.н - са я нарекли феминистка, защото са видяли някакви феминистични символи (или това, което те си мислят, че са символи) в писането й.

От тези разни хора, една част си представят едно като чуят "феминизъм", друга част си представят друго, но и двата вида си мислят, че са видяли в книгите й нещо, което те свързват с "феминизъм".

Те са основно два вида.

В една своя вариация, те са тези, видяли в книгата описание на "женско общество" и за получили веднага позиви за повръщане или пък душевен оргазъм, и тези, които може правилно да са преценили, че разни неща в книгите й я поставят наистина в традицията на феминизма. И двата типа хора обаче срещат проблем - първите по всяка вероятност имат изключителна бедна дефиниция за "феминизъм" в главата си; вторите пък биха могли да имат твърде конкретна дефиниция за "феминизъм" в главата си и съответно да нямат достатъчно широк поглед към разни други неща, които Тепър би могла да прави в книгата си.

В друга своя вариация, и двата типа хора (по различни причини) и поставят думата "феминистка" като корона на главата, като символ на гордост и принадлежност към нещо. В този случай по-добре да не им се обръща внимание, защото това са хора, които обикновено харесват това, което харесват, по един много ограничен начин, който в девет от десет случая не съвпада с вкусовете на непредубедения читател, и дори има опасност да го предубеди.

В трета своя вариация са я нарекли феминистка и са имали предвид просто някакъв маркетингов смисъл на думата, в чието приложение все пак са употребени някакви чисто литературни критерии, но по изключително повърхностен начин. И тук "виновни" биха могли да бъдат и двата споменати по-горе типа. Само че вариацията на първия тип в този контекст е неебателният издател, който е лепнал там някакъв етикет, колкото да има, а вариацията на вторият тип е този, който е си е направил рисърча добре и знае с какъв етикет и в какъв формат книгата му ще се пласира най-добре - като по този начин обаче съзнателно или не стеснява евентуалната аудитория. Типичен пример (...хм, не знам за кое от двете обаче...) са "Бард" и "Книгата на Новото слънце", която е набутана в ИСФ, поредица с много качествени, но все пак най-често комерсиално ориентирани книги, преведена е както дойде и дори е орязана с цел да се вмести в категорията, към която уж принадлежи - а именно, приключенска фантастика. Тя, естествено, е нещо качествено различно, макар че е И приключенска фантастика.

В първат спомената по-горе вариация "репутацията" на авторката все пак се гради на някакви чисто литературни критерии, но човек трябва да има голямо доверие на тези, които ги използват, и да знаят, че в този случай вкусът им съвпада с техния. Това обаче пак не ги прави "авторитетни" източници - прави ги просто по-валидни за теб конкретно.

Във втората е почти невъзможно да имаш доверие на човека, който изказва мнението, освен ако не сте едва ли не братя по душевност (...или по секта...).

В третата вариация човек може да има доверие на "репутацията" на автора, само ако има доверие на тези, които му поставят етикета. Което е ОЩЕ по-трудно отколкото във втората, или ако не е, то това значи, че човек е някакъв вид неебателен консуматор (което не е лошо само по себе си, хората четат по всякакви причини) или ебателен консуматор, но за сметка на това идиот (което вече е лошо).

Пример: Неебателният консуматор няма да се изкефи на бардовската "Книга на Новото слънце", ще я затвори и ще посегне към нещо друго, а когато му кажат, че от "Бард" са я осакатили, той ще свие рамене и ще каже "Може, но ИСФ си е яка поредица в общия случай, ще продължавам да вярвам на избора им". Ебателният консуматор ще почне да се заяжда по форумите колко тъпа е "Книгата на Новото слънце", а като му кажат, че е осакатена, ще демонстрира размаха на простотията си и ще каже, че "Бард" са били прави и той напълно вярва, че и с този превод и "редакции", и без тях, книгата смърди, пък!

Така че стойността на "репутацията" на автора при избора на това какво да чете човек е силно преувеличена, макар и все пак валидна.

Има и нещо друго и то засяга "феминизма" не като оценъчно понятие, а като социологическа теория. Да гледаш и оценяваш категорично (каквото всяко силно изказано субективно мнение представлява) произведение на литературата през какъвто и да е външен за литературата филтър - Феминизъм, Фройдизъм, Факиризъм, - просто не е справедливо спрямо литературата. Да, тези неща дават интересна перспектива, но първо я дават на хора, които са запознати много добре и с подобни извънлитературни гледни точки, и с литературата, и второ, те са ценни единствено като бекграунд, а не като основи на оценката за литературно произведение. Такава оценка и систематичното изграждане на критерии за нея трябва да израснат от *литературата*, а не от някакви подпирачки, и тези подпирачки трябва да си знаят мястото и функцията именно като подпирачки.

Уф, ще прекратя засега логореята...

Хубав пост, доста Много обичам подобно структуриране на недоизяснените в собственото ми съзнание представи.

Но примерът с Тепър все пак беше само пример за общо положение. Оста запознаване/незапознаване, било умишлено или не, е доста по-всеобхватна от чистото етикиране.

Roland wrote:Но примерът с Тепър все пак беше само пример за общо положение. Оста запознаване/незапознаване, било умишлено или не, е доста по-всеобхватна от чистото етикиране.

Какво още би включил в тази ос?

Ъм, ВСИЧКО, което съм включил в първия си пост по темата. Етикирането е само една много бегла част от нещата, с които човек може да се запознае покрай една книга/произведение от всякакъв тип. Има я биографията на автора, мненията му по разни въпроси, свързани с литературата/изкуството или не, има го периодът, в който е творил, МЯСТОТО, където го е правил, ситуацията (политическа, социална, духовна) в това място в съответната епоха, хората, с които е контактувал (ако сред тях има други известни творци или изобщо личности), какво е работил извън творчеството си, и какво ли още не.

Е, аз бях останал с впечатлението, че говорим само за репутацията и възгледите му по разни въпроси на изкуството/философията по принцип

Ясно е, че в комбинация с останалите неща, които си изброил, може да се добие по-правилна перспектива върху първите две.

Но именно тези неща имах предвид, когато казах, че те крият опасността човек или да се зарови в тях така че да изгуби всякаква перспектива, или да приеме тяхната перспектива на гледане върху литературата.

Ако водят до по-богато оценяване на това, което авторът е направил, а не до някакъв тип ексклузивност, тогава са много полезни, да.

Значи, винаги съм откривала, че нездравото количество информация, с което е ангажиран мозъкът ми относно даден автор и всичко около него ми се бърка, когато чета някое от произведенията му. Тук включвам от дребни биографични мръсотийки до политически възгледи и религиозни виждания. Не ми пречи в никакъв случай да се наслаждавам на произведението или на художествената му стойност, но усещам как едни такива неща дето ужким не би трябвало да се намесват, започват леко да ми влияят. И аз напълно погрешно и морализаторски се изкушавам да правя характеристики на автора зад произведението и да оценявам къде, кога и как евнетуално е изменил на истинското си аз, което очевидно съм опознала. После се усещам, че не съм в ред и гледам да възтасновя баланса. Но да, на мен ми влияе, а се старая да влагам огромна доза обективност, когато чета.

Това е, че за да си обективен читател с цялостен поглед върху произведението, ТРЯБВА да знаеш странични неща около него и за процеса на създаването му и за принципните процеси на конструиране на медиума му. Също така за да си обективен читател с цялостен поглед върху произведението, ТРЯБВА да НЕ знаеш ПРЕКАЛЕНО много странични неща около etc. etc.

Баланс. Но нито една от двете крайности.

Ъм, благодаря, професоре...но тази златна среда се уцелва ужасно трудно...особено, когато си минал линията ОТДАВНА (на многото де, имам предвид). Освен това, когато си свикнал да я минаваш, няма как да се удържиш при нов повод.

Спести ми сарказма, не говорех на теб, а общо.

И че се нацелва трудно, е ясно, но читателството е също толкова умение, колкото писателството, според мен.