Post
by Marfa » Thu Mar 05, 2009 1:28 am
Написах няколко думи, придружени от "Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той" и точно преди да го пубикувам, се сетих, че в момента си пиша с човек, чието чувство за хумор е колкото това на средния кактус и има твърде голяма опасност последният да вземе нещата прекалено насериозно, че дори и да се обиди. Още повече, че разговорът от известно време равно марширува към пределите на добрия тон и на моменти здраво ги прекрачва.
Разказът за бабата, Дагъре, означава чисто и просто това, че лично се сблъсках с една от разновидностите на "църковните бабички", толкова правдиво описани от Пратчет в "Малки богове". И го споделих. Което идва да покаже, че този вид вирее при всякакви условия и строеве. Това е. Съжалявам, че личното ми преживяване те е депресирало. Всъщност не съжалявам особено, щото не ми пука. Не знам по каква причина ми хрумна, че на мене ми е проблем склонността ти да вземаш всякакви глупости от подобен характер насериозно. И след като приключиш с имането на личен живот, а после намериш малко време, ще те помоля да ми извадиш точни цитати, в които казвам, че всички атеисти са комунисти, а всички комунисти са атеисти. След като ги намериш, начертай ми и диаграмата, за която спомена. Но преди това си свърши работата, че да не се наложи Амелия да ти плаща заплатата.
@Чайника. Ами да, въздъх. Че и отатък. Сега, аз мога да приема, че в мен има нещо наистина сбъркано и следователно това, което аз приемам за майтап, друг човек го възприема като лична обида (?!?), но хайде ми кажи какво да направя? Сериозно да продължавам спора по тая тема, при условие, че знам къде ще отиде? Нещо повече, при условие, че виждам къде на майната си е отишла?
Пак за чайника. Когато намериш време, наистина просто сподели каква теза защитаваш, че поне да знае човек. От чисто любопитство, не от друго. А иначе:
"Товарът лежи върху теб, защото ти правиш положителното твърдение - съществуването на обекта Х, в случая Бог. В науката съществува такова нещо като нулевата хипотеза - обектът X се приема за несъществуващ, ако няма сведения за съществуването му."
Факт. Науката си избира винаги по-лесната позиция. Земята е плоска, докажи, че е кръгла. А ние спорим научно. Или поне толкова научно, колкото това е възможно за патешкия ми мозък.
Сведения за съществуването на чайниче между Марс и Юпитер няма. Следователно чайничето го приемаме, че не съществува. Следователно Ръсел трябва да докаже, че съществува. Следователно аз, в ролята си на някакъв вид вярващ, трябва да докажа, че съществува Бог. На пръв поглед звучи логично. На втори поглед обаче човек се пита какво по дяволите има чайника с Бога. Особено ако се сети, че божественото според различните световни религии може да се обобщи като съзидателна или разрушителна свръхмогъща или всемогъща сила. Оттам аз мога да кажа, влизайки в ролята на един неук човек, че Вселената (или това, което разбираме под Вселена, щото наистина не знаем колко е голямо въпросното нещо) е прекалено сложно нещо, за да възникне самичко. Продължавайки вероятно да свалям рейтинга си, мога да заявя, че Бог е създал света (който е прекалено сложен и необятен, за да се самосъздаде). Тоест, аз прилагам някакво косвено доказателство за наличието на Бог, така както наличието на микаленджеловия Давид предполага наличието на скулптора.
На това Ръсел би отговорил (понеже аз защитавам наличието на Бог, а той - на чайничето), че чайничето наистина съществува.
Оттам нататък аз мога да взема една жива клетка, да я разгледам под микроскоп с голямо увеличение (да предположим, че някъде по собствената си еволюционна стълбица съм открила микроскопа) и да кажа: "Въх, Мбонго, туй ДНК-то било ебаси и голямата работа!" След това да взема късче порецелан, да разгледам и него под микроскоп и да установя, че в сравнение със сложността на ДНК-то разните му там микроскопични частички на порцелана не са нищо особено. Все пак нежива материя около нас има предостатъчно, докато живата е по-особен случай. И ако сравня ДНК-веригата на клетката с който и да е чайник, колкото и майсторски да е направен, мога да кажа, че някаква тумбеста джаджа с чучур, пред ДНК-то е все едно камъче, сравнено с Тадж Махал. Оттам нататък мога да река, че Бог е създал живота, защото той е толкова сложен, че е трудно да се приеме, че би могъл да се самосъздаде. Забележи, просто казвам какво бих могла да кажа.
На това Ръсел може да отговори, че вярва, че чайникът съществува.
Аз мога да кажа, че приемам целия необятен мир, познат и непознат, за Нечие творение и не ми е нужно да видя Бога, така, както не ми е нужно да видя скулптора, създал Венера Милоска, за да знам, че го е имало. Тоест, като доказателство за съществуване на Бог аз прилагам каквато там част от Вселената ми е достъпна да предложа и я представям за Негово творение. Може да не съм права, разбира се.
А Ръсел може само да каже, че чайникът съществува.
И така нататък. Естествено, оттук вече спорът тръгва в добре утъпкания коловоз "Докажи, че Вселената не се е самосъздала, а е създадена", "Кой тогава е създал Бог и какво е имало преди Него", въпроси а какво е имало и колко точно е продължило да го има преди Големия Взрив, подробни обяснения от компетентни лица, най-новите теории за възникване на Вселената, предложени от други лица, твърдящи, че са компетентни, спор дали те (твърденията) противоречат на идеята за Бог или напротив, а междувременно можем да обсъдим и чайничето. И т.н. А после да сметнем (т.е. ти ще го сметнеш, Дагъре, щото аз не мога) каква е вероятността случайно при някакъв метеоритен сблъсък, довел до отделяне на достатъчно топлина, стопила достатъчно количество бяла глина до определена температура, да се получи нещо, което доста би наподобявало чайниче, и каква е вероятността нещата да се подредят така, че да се получи простичка ДНК-верига. При условие, че току някъде намерят кехлибар с удивителна форма, че трудолюбив селянин само ще се засмее, ако изрови от пръстта картоф, който прилича на чичо му, че край брега на морето лесно мога да намеря издълбано камъче с форма на напръстник...
Което не доказва съществуването на Бог, разбира се, само прави допустимо съществуването на чайниче между Марс и Юпитер. В което честно казано не вярвам, защото досега не съм видяла пряко свидетелство, за което бих могла да допусна да разгледам като допускане за съществуването му...
И колко пъти предлагаш да го гледаме тоя филм, че и да участваме в него?
Аман.
Last edited by
Marfa on Thu Mar 05, 2009 9:56 am, edited 1 time in total.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-
Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви
Уук.