ShadowDance

Така, кой го е гледал и какво ви е мнението.

Филма не е мюзикъл, а рок(пънк/готик/индъстриал/поп) опера. Вместо да накъсва сцените на принципа: диалог-пеене-диалог-пеене... почти целия филм прелива плавно от една песен в друга и от един стил в друг.

Артът и цялостната атмосфера са помитащи. Гарванът и Блейд рънър(без роботите) на стероиди. Главната героиня е малко клиширана и малко дразни в началото и част от сцените можеше да бъдат много по добри(но все пак трябва да се вземе под предвид абсурдно малкият сюжет на проекта (8 милиона долара)). Парис Хилтън не дразни в ролята си (никога не вярвах че ще напиша това изречение). Песните варират приятно от тежки, през леки до драматични (не мелодраматични слава богу), а накрая има дори малко оперно пеене по учебник.

Страхотен филм, гледах го вече 5 пъти и сега чакам да излезе версията с изрязаните сцени (която смятам да си потърся легално, а това вярвайте ми е безпрецедентно).

Не мога да кажа нищо смислено, защото гледах само началото и така и не съм седнала да го догледам (поради липса на време, не защото не искам). Само исках да кажа едно за тази тема

На мен пък ми беше доста труден за гледане. Въпреки, че принципно харесвам мюзикъли, точно на този му трябваше малко повече сценарий, отколкото поезия. Колкото и да ме кефи идеята и сравнително добрата атмосфера, можеше много повече. Мноо-го.

Какво пък му има на сюжета?!
Идеален си е. Има наркотици, секс, смърт, убийства - all the good shit.
Върши си идеално работата и представя ясно всеки от главните герои (и злодеи) без да крие мотивацията им. Филма не се стреми към неочаквани обрати в сюжета, а към извеждане на пътищата на персонажите до една обща точка (операта) и до развръзката на техните съдби. Както го изпя Graverobber-а "blood saga".

Филма е всичко, но не и тежък и труден за гледане. Даже напротив, действието се развива адски бързо и забавя само за комедийните моменти с децата на Роти Ларго (те пък са социопат, курва-наркоманка(Парис Хилтън) и луд секс маниак носещ на лицето си кожата на последното си завоевание ).

Преди година-две бях чул за филма, и то единствено заради участието на един мой много любим музикант - Nivek Ogre. Вчера засякох темата, и веднага се насочих към най-близкия видео submarket.

Първо трябва да кажа, че никога не съм успявал да изтърпя повече от 15-20 минути от който и да е мюзикъл - колкото и да обичам музиката във множество нейни стилове, този формат някакси не ми понася.

Та, изгледах Repo! без прекъсване до края... И изпитах огромно желание да го пусна отначало.
Атмосфера и визия - абсолютно смазващи, на моменти имах чувството, че гледам нещо много близо до творенията на Геймън.
Музиката - почти перфектна. Честно, очаквах повече индъстриъл, но и така не мога да открия сериозни дефекти.
Актьорите - всеки е на мястото си, дори Парис прави перфектна роля. Естествено, искаше ми се повече екранно време и песни от страна на Ogre.
Критика бих отправил единствено към някои от gore сцените - песните по време на тях като че ли ги смекчават доста, и придават усещане по скоро за пародия. Може пък и това да е била идеята, с цел по-лесна поносимост.

С удоволствие бих гледал пълна режисьорска версия, тъй като явно има още близо цял час изрязан материал, с доста повече сюжетни нишки. За съжаление, поне засега такава май не се планира, и единствено 10 минути от тях са пуснати в blu-ray версията.

Ogre е бил доста зает зад колисите, това е основната причина да не прави по голяма роля. Ако прегледаш credits ще видиш, че голяма част от песните са написани и изпълнени от негова помощ.

Колкото до gore сцените, мисля си е че не е търсена пародийна цел, а по скоро да се създаде контраст между насилието и комедийната част на филма. Създателите са целели да позволят на зрителя да освободи малко напрежение изплозвайки едно доста черно и кърваво чувство за хумор, което просто си пасва на атмосферата.
Пък и само кръвожадните социопати пишещи по форуми можем да оценим гениялноста на песента "It's a thankless job" и свързаната с нея сцена.

Кой ви е любимият персонаж от филма?
Aз лично съм разкъсан между Роти Ларго и Graverobber-a.

Нейтън - най-малкото заради перфектното изпълнение на Legal Assassin и Let the Monster Rise, пък и концепцията за героя като цяло е доволно изродска.

Що бе стандартното чудовище, което умира за да освободи главната героиня от оковите които и е постало. Клише, но добре реализирано клише.