ShadowDance

Едит от Рол: Реших, че е абсурдно точно Филип Дик да си няма темичка тук, тъй че сплитнах нещата от последната "четено напоследък" тема.


Завърших сборника на Филип К. Дик. От четирите включени книги "The man in the high castle" се оказа най-трудно четима, но все пак много по-завършена и издържана от "Do androids dream of electric sheep", която губи от намесващия се в един момент псевдомистицизъм и определено е най-слабата. "The three stigmata of Palmer Eldritch" и "Ubik" са шедьоври, макар и написани по идентична формула.

За съжаление изглежда, че най-яките книги на Дик (и.е. халюциноподобните) просто доста си приличат...

Аз прочетох Война на реалности на Дик. Отчасти много явно негова като стил, отчасти недоизпипана (може би е от по-ранните). До средата беше много обещаваща, но накрая започна да си забравя началото и да ръшва безобразно. Има си ги всичките психарийки, но не може да се сравнява с Играчите от Титан Трите стигми примерно по никой начин.

Повече отколкото очаквах, но не от най-добрите Дикове.

Изчетох за ден и половина Flow My Tears, The Policeman Said на Филип Дик и просто цвилех от кеф! Става дума за генетично модифициран телевизионен водещ и певец, който един ден се събужда без документи. Което само по себе си е шибания в полицейска държава (резултат от "Втората Гражданска Война", поради която примерно студентските кампуси са изолирани с кордони и студентите живеят като в затвор под земята, докато отмрат), където има случайни проверки на улицата и хората без документи заминават в лагери за принудителен труд, но по-веселото е, че НИКОЙ не го познава, включително и любовницата му, шоуто му не съществува и естествено той почва да се чуди дали изобщо е реален.

Класически Дик, който активно си майндфаква главния герой, "дай-да-се-изгаврим-с-реалността" сюжет с почти мистичен финал... Страшно яка книга, нищо чудно, че му е най-номинираната/награждаваната след Човекът във високия замък.

Супер звучи, явно е от готините Дикове Може да засиля Пенултиматната Истина начи преди другото

Ъхъ, и мен доста ме изкефи въпросната книга. Една от най-добрите на Дик (или поне от тези, които съм чел).

Да, и аз, като човек, чел почти всичките романи на Дик, мога да кажа, че Flow My Tears, The Policeman Said е един от най-хубавите. Обаче има поне още няколко от тази класа: Dr. Bloodmoney, Martian Time-Slip, Time Out of Joint , Clans of the Alphane Moon - поне изброените би трябвало непременно да излязат на български, а може би и още няколко. Да се надяваме, че това ще стане някой ден.
The Penultimate Truth не е от най-добрите романи на Дик, но и него го харесвам. Докато го четях, имах чувството, че от него са чопнали идеята за филма "Ъндърграунд", онзи на Костурица (нещо обичайно за Дик - това е авторът, от когото са крали най-много, без да му платщат авторски права )

А аз в момента наваксвам тежкия си пропуск с Do Androids Dream of Electric Sheep?, която не бях чел, и се удивлявам колко малко общо има с Blade Runner всъщност...

Дочетох си снощи Do Androids Dream of Electric Sheep? на Дик (почна да ми става навик да му чета нещата за един ден ) и съм във възторг! Книата е страхотно интензивна, много повече ми хареса от Flow My Tears... и има изненадващо малко общо с Blade Runner. Ако не беше излязъл пет години по-рано, щях да кажа, че Скот е направил микс между романа на Дик и Neuromancer. Как да е, в книгата има доста повече елементи от простото ловене на андроиди - мистицизъм, еко-фетишизъм и други разни работи. Мноооого яка!

Съгласен с мнението на Роланд за Do Androids Dream of Electric Sheep?. Филмът носи атмосферата на книгата (не случайно Филип Дик, който е успял да види филма преди смъртта си, казва, че тези картини сякаш са взети от съзнанието му), но книгата е неимоверно по-богата. Бях шокиран, когато преди време прочетох ввъв форум Кино на този сайт, че някой беше определил книгата като "разтегната" (според мен в нея няма абсолютно нищо излишно) и изпълнена с "евтин мистицизъм" (всъщност кой мистицизъм е "скъп" и кое определя кога мистицизмът е евтин и кога - скъп?). За мен мотивът с Wilbur Mercer, който не е намерил място във филма, е нещо много красиво и загадъчно, симулиращо интелекта; през годините съм прочел книгата няколко пъти и винаги намирам по нещо ново, тълкуванията ми на някои моменти в романа също търпят непрекъсната еволюция.

Бях шокиран, когато преди време прочетох ввъв форум Кино на този сайт, че някой беше определил книгата като "разтегната" (според мен в нея няма абсолютно нищо излишно) и изпълнена с "евтин мистицизъм" (всъщност кой мистицизъм е "скъп" и кое определя кога мистицизмът е евтин и кога - скъп?).

Аз съм бил На мен мистицизмът ми се стори особено самоцелен и сякаш целящ единствено да даде някаква посока на иначе лишения от такава сюжет, оттам и епитета "евтин". Държа си на мнението, че това е най-слабата от попадалите ми книги на Дик, макар и да не е лишена от своите добри моменти (частта с фалшивия полицейски участък примерно).

Мен точно тя ми беше бозава в цялата книга, щото твърде много ми напомняше на другите му, които съм чел. В моя случай обаче е точно обратното - това е най-добрият му роман от петте, които съм минавал.

Не мога да повярвам Хайде, че Do Androids Dream of Electric Sheep? се оказа по-добра и интензивна от Flow My Tears, The Policeman Said, ми беше разбираемо. Все пак във втората имаше много по-слаба концентрация на идеи, нормално бе толкова по-известният му роман да е по-добър. Но не можех да си представя, че третата книга по ред, която му чета (а който ме познава, знае, че мен по това време някъде просто ми писва да карам на един и същи автор), ще бъде двойно по-добра от Андроидите @_@

Ubik е просто феноменална! Както пише и Майкъл Маршал Смит в увода към моето издание, в нея е буквално ТЪПКАНО с идеи, около повечето от които по-обикновени автори от Дик биха оформили цял роман. Телепати, precogs, съживители, анти-таланти, времеви парадокси, разговори с мъртвите, космическа колонизация, дистопична икономическа система... не знам просто какво няма в тая книга и най-абсурдното е, че всичко работи идеално заедно! Да не говорим за страхотната интрига, която се върти около главните герои, гаврите с реалността около тях и... абе, въобще, най-доброто на Дик, което съм чел до момента, като се има предвид, че от много хвалените му ми остават все още VALIS, Dr. Bloodmoney и The Three Stigmata of Palmer Eldritch.

Мисля обаче да не ми остават за дълго...


Едит: Ако някой е чел книгата и се е ровил повече от мен, има ли в крайна сметка някакви дефинитивни твърдения за финала с Рунситър? Както и за последния ЮБИК текст, който е меко казано различен от предходните?

"Юбик" и на мен ми е най-най-любимата книга от Дик! Шашва ме как тоя човек на няколко пъти сменя основната идея в течение на повествованието.

Що се отнася до финала - макар че не съм правил проучвания по въпроса, съмнява ме да има някакъв конкретен смисъл. Просто поредната ебавка с реалността, едно смигване, което да ни каже: "Абе вие си мислите, че сте разбрали кое е истинско, ама не е съвсем тъй..." Което си е съвсем типично за Дик - той не е от авторите, които обичат да дават отговори. Спомни си прословутото "The Grasshopper Lies Heavy" от "Човекът във високия замък", което никой не е в състояние да каже какво точно означава и е отровило живота на не един преводач.

No reality is privileged, както беше казал Пол Ди Филипо в ревюто си за Ubik

Ужас, сега ми треперят ръцете над бутона за поръчка в английския амазон за Time Out of Joint, Dr. Bloodmoney и The Three Stigmata of Palmer Eldritch, а остро НЕ БИВА да харча тия пари в момента