ShadowDance

Със сигурност не е било от мен това.

@coldie : Може и аз да съм бил, но единствената колекция кинжали, която имам е това:



Но не се продават, понеже са част от изданието, което 6 месеца дебнех да му падне малко цената

TheGrimReaper wrote: ↑

Fri Oct 23, 2020 10:57 am

@coldie : Може и аз да съм бил, но единствената колекция кинжали, която имам е това:



Но не се продават, понеже са част от изданието, което 6 месеца дебнех да му падне малко цената

Да, тези. Това са версията кинжали, да кажем умалени копия на мечовете от Sevens swords, да. Не знам какви пари си дал, но примерно имам интересни ножове за мятане, ако искаш да разменим нещо.

@coldie : За съжаление не ги продавам/разменям - това издание е едно от 2000 бройки и ми е едно от най-ценните в колекцията (нищо, че е на DVD), обикновените DVD дискове вече ги подмених с наличните блурей издания (някои даже на 4К), но все още има около 30-тина, който нямат блурей еквивалент и си стоят в кашона

TheGrimReaper wrote: ↑

Fri Oct 23, 2020 1:09 pm

@coldie : За съжаление не ги продавам/разменям - това издание е едно от 2000 бройки и ми е едно от най-ценните в колекцията (нищо, че е на DVD), обикновените DVD дискове вече ги подмених с наличните блурей издания (някои даже на 4К), но все още има около 30-тина, който нямат блурей еквивалент и си стоят в кашона

Интересува ме само този кинжал най отдясно.

coldie wrote: ↑

Fri Oct 23, 2020 7:07 pm

Интересува ме само този кинжал най отдясно.

Че като ти трябва кинжал търси и си купи истинско стилето, вместо да се опитваш да развалиш колекцията на човека (което няма да стане).

Въпросът не е в това да имам кинжал, а да разменя нещо с един истински фен на бойните изкуства.

Па нещо истинско бойно размени - стара боксова круша, гума да зъби, протектори (за ръце ли, за лакти ли, за колена ли) дървен меч за кендо...

Още няколко филма дойдоха, скоро ще драсна впечатления за някои от тях

Spiritual Kung Fu - един от първите филми на Джеки, които си бях купил на VHS носител преди наистина много години, когато бях все още ученик и прекарвах ваканциите в родния си град, където всяка събота имаше "панаир", на който се продаваха от тръби за тоалетна до живи кокошки и крави, заедно със задължителните скари с приятно изпечени кюфтета, кебапчета и пържоли. Тогава все още не толкова рафиниран в жанра и познания в тази област си купих Meister Aller Klassen 2 (записан с немски дублаж от RTL/Pro7/Sat1) с бг дублаж от един човек (през онези години изключително популярна техника) и след като го изгледах го забравих нещо.

Но след като си взех подобреното издание от тази година, и с все още травмирано съзнание причнинено от Kung Fu Yoga, Bleeding Steel и един кратък клип от Vanguard, филма ми се стори направо класика. Нищо особено в сюжета - книга с тайно (да се чете "непобедимо") бойно изкуство бива откраднато от манастира Шаолин и монасите са в потрес, след като единствения стил, който може да победи Седемте юмрука е безвъзвратно загубен преди векове. Но Джеки е човека, който ще спаси деня и той заедно с духовете на книгата започва да се учи на тънкостите на петте животински стила и както може да се очаква, накрая побеждава.

Типичен сюжет за филмите от онова време и периода на Джеки при Ло Уей, който като цяло не знае как да натика Чан в обувките на починалия Брус Лий и липсата на въображение си личи отвсякъде след като в повечето филми от този период Джеки е принуден да играе мълчаливи, сериозни герои, които не проявяват грам емоция или още по-лошо, някакви комедийни наченки. В Spiritual Kung Fu Джеки успява да прокара някои свои идеи за комедия и подобни ситуации, но след като Ло Уей вижда крайния продукт, решава да не го пусне на екран и го зазимява. След успеха на Змията под сянката на орела и Пияният Майстор, Ло Уей вижда проблясък на жълтици и изкарва на бял свят този филм и Dragon Fist, за да се облажи от успеха на Джеки, пък и да закърпи положението, че през 1978 компанията на Ло Уей е пред банкрут.

Освен идеи за комедия, Джеки е отговорен за бойната хореография и тук си проличава таланта му да измисля сложни комбинации (с оръжия или без), които не отстъпват по нищо на водещите имена в жанра като Yuen Woo Ping & Sammo Hung по това време. За мен този филм е сред най-добрите на Джеки Чан, докато е под счупеното крило на Ло Уей, а след като отива в Golden Harvest вече оттам нататък се превръща в един от най-известните актьори от жанра.

Още един елемент спомогна за тази моя лична висока оценка и това е визуалната презентация на филма - сканирано изображение от оригиналния негатив с много по-висока резолюция, с изчистени артефакти, резки и подобрена градация на цветовете, все едно този филм не е сниман преди 43 години, старанието от страна на хората стоящи зад проекта заслужава адмирации за труда, който са вложили, за да представят този филм в най-добрата му светлина.

Shaolin Wooden Men - заснет през 1976, дошъл след поредица от слаби и откровено тъпи заглавия във филмографията на Джеки, тук си личи безсилието на Ло Уей да направи нещо по-различно от типичната история за отмъщение, както и неговата бездарност да проумее потенциала на Чан и да използва силните му страни, в своите филми. Та тук Джеки е принуден да играе ням герой, който проговаря някъде 20 минути преди края на филма, сякаш Ло Уей се е страхувал, че ако даде гласност на Джеки, той може да се залитне към комедията отново, а той е искал новия Брус Лий (след като Fist of Fury тръгва оттук), а не смешника Чан.

Като цяло ядрото на историята се завърта около темата за отмъщение, Джеки е пак послушник в манастира Шаолин и никой не го обучава на бийни изкуства, докато не попада на затворен странник в подземията на манастира, който започва да го обучава и така Джеки става по-уверен в себе си и своите умения, но не забравя своята цел да намери убиеца на баща си, който използва специфичен стил. За да тръгне по широкия свят обаче, той трябва да премине през Дървените бойци - няколко зали пълни с дървени кукли (в Текен 3 имаше такъв герой Mokujin) и след успеха му той е свободен да изпълни целта си. Не лош филм, но който като че ли малко е притъпен с решението Джеки да проговори чак в края на филма (когато се изправя срещу убиеца на баща си) и малко се влачи в наратива си, докато сюжета за задвижи и тръгне в една по-интересна посока.

Бойните сцени са малко тромави, на места доста хаотично заснети с някакви странни ъгли на камерата, но тогава Джеки все още е никой на сцената на филмите с бойни изкуства и е правил това, което Ло Уей е казвал. Отново визуално филма е без никакви забележки - същата процедура е направена както на Spiritual Kung Fu и е радост за очите ми да видя възстановената картина в пълния ѝ блясък.

The Master - това е американския дебют на Джет Ли, заснет през '89, но пуснат на екран 1992 след успеха на Once upon a time in China. Същият режисьор (Tsui Hark) е виновника за двете творения, но те се различават на фундаментално ниво. Единият е period филм (wuxia pien), докато този е заснет в Америка и действието се развива в наши дни, Джет Ли е известния герой Wong Fei-Hung в трилогията, познат на всички китайци, докато тук играе просто ученик, дошъл в Америка да се види със своя учител (в ролята Yuen Wah - хазяинът от Kung Fu Hustle), който има проблеми с местен бабаит с прическа тип киче (като на клипа на Черкеза и Тигъра с емблематичния им хит "Комбайна-Вършачка" от зората на чалга изкуството у нас), който се играе от шампиона по кикбокс Джери Тримбъл (за когото не бях чувал изобщо).

Доста странен филм бих казал, сякаш режисьора не е знаел какво да направи със структурата и първо са направили бойните сцеи и после някакъв диалог покрай тях, на места синхронизацията на звука е доста зле, но това отдавам на възрастта на филма и неумението на екипа да борави с техниката (дотогава в Хонконг са добавяли аудиото допълнително, а не по време на филма).

Има доста дървени сцени, особено когато Джет Ли не показва бойни умения, актьорите са очевидно аматьори, които не знаят как да се държат пред камерата и лошия е по-скоро смешен, отколкото заплашителен. Но когато Джет започне да мята ръце и крака на екран качеството скача доста и погледнат от страна на времето, е дори забавен филм, който страда от същите проблеми на Rumble in the Bronx, където наред с чудесните бойни сцени и каскади, имаме посредствен acting и слаби диалози, както и почти никакъв сюжет.

Имам идеята да гледам всички филми на Дони Йен. Досега съм гледал около 20, може би има още толкова.
Наскоро гледах нещо като рестроспекция за хореографията във филмите с Дони Йен. Това ест. са филми и там става въпрос до голяма степен какво са решили арт директора и БИ директора. Но съм съгласен с автора, че Дони Йен (поне от известните актьори) съчетава западния и източния стил на филмовите бойни изкуства по начин по-който, според автора не е правено от Брус Лий насам. Не съм голям капацитет, но съм съгласен с това. Използва доста ММА техники, Текуондо, Карате и други стилове извън традиционните китайски БИ, с които основно стана известен след Ип Ман поредицата.

И след като направих малко чек, се оказа че самият Дони Йен е БИ директор на няколко филма. И като цяло малко свързано с това дето го написах - 80% от тях не са китайска продукция.

Отделно и преди ми е правило впечатление, че Дони Йен е играл във филми в различни жанрове.

За да "подплътя" при желание изгледайте тази поредица

М/у другото сега излиза още един филм за ИП мап, мисля че ще е 11-ти или 12-ти. Актьора, който играе Ип Ман това му е втори филм за Ип Ман и мога да кажа, че първия съвсем не беше лош. Има и други филми за Ип Мап, които не са с Дони Йен в ролята, които са добри.

@coldie :Като актьор името на Дони Йен е листнато в 78 филма, като хореограф на бойните сцени (тоя директор ми е много смешен като определение) е в 54 продукции, като 3-4 бяха не-азиатски. Не знам за какви 80% става въпрос, но явно не си гледал внимателно.

Да си призная инфото го взех от вики. Но и не съм се интересувал сериозно нито от Дони Йен, нито от който да и да било актьор. Но аз говоря само за филми и без сериали където Йен е само хореограф, защото има много филми в които е и актьор и хореограф. Поне така пише във вики. Обаче си спомних един филм, който съм гледал отдавна и си спомних, че се зачудих откъде-накъде имаше добре изпипани бойни сцени. Филма е "Alex Rider".

Иначе, след целия фурор и супер яки бойни сцени в Ип Ман и като качество и като количество, просто ще е много трудно да не кажа че това са най-добрите филми в този стил. Бих казал, че в някои други филми на Йен има по яки сцени, но количеството в Ип Ман натежава.

Примерно боя с Мишел Йо вече не му помня името на филма, е един от най-добрите, там където падна в реката. Или пък финала на Флаш Поинт. Вчера гледах отново Мечът на съдбата, където е отново с Мишел Йо и не знам как го извъртяха, че пак Дони Йен беше централата фигура, макар че уж историята се върти около младите.

Нямам идея защо ме зарибяват филмите на Йен, но предполагам е защото излиза от клишето, играе всякакви роли и отгоре на всичкото е играл поддържащи роли в известни холивудски продукции. И е играл с не знам си колко известни актьори извън Азия актьори.

Обаче се чудя, чек няма да правя, чудя се дали шефа на Йен в Дебелия Драгон не е Тони Люнг.

Я дай линк за този филм - Мечът на съдбата, че не се сещам за кой филм говориш, а онзи където пада в реката, от коя година е филма? Да нямаш предвид оная тъпотия Тигър и Дракон 2? По мои данни двамата са участвали в три филма заедно на екран - Wing Chun, Butterfly and Sword and CTHD: Sword of Destiny