Бих ти отговорил, но помежду изблиците на смях не мога да измисля нищо смислено. Иначе начини за писане на статии има поне два - кадърно и некадърно. Като попадне във втората категория - йебем ти класификацията.
Факт.
Желаеш ли да обсъдим реторически и логически долните цитати?
Александър Дюма-баща, наречен така за разлика от сина си, който също е писател и носи бащиното име, е роден през 1803 година в малкото градче Вилер-Котр, близо до Париж.
Усиленото четене, което отнема цялото му свободно време, бързо заразява Дюма с ентусиазъм и желание да поеме по пътя на писателското поприще.
Прочетеното оформя стила на младия ентусиаст и в крайна сметка през 1825 той дебютира с малък сборник разкази, наречен „Съвременни новели”.
Макар че първият му литературен опит не блести, пътят е намерен. Големият успех обаче идва, когато момчето от Вилер-Котр се присъединява към романтичното движение.
През този период романтичната литература заема здрави позиции с всичките си поджанрове, но все още не се е пресегнала до драматичните произведения, които да задоволяват изискванията на театъра.
Успехът става дори още по-голям, имайки предвид, че силният антиабсолютизъм и антиклерикализъм, който струи от пиесата, е напълно в духа на предстоящата и вече подготвяща се революция срещу Бурбоните.
Макар да се опират на исторически факти, което се харесва на публиката, творбите на френския писател далеч нямат сериозно историческо значение. Авторът се стреми единствено да изгради увлекателна интрига, на чиято база да изостри напрежението и да постигне ефекта на мелодрамата.
Юлската революция от 1830 година оказва сериозно влияние върху романтиците, като ги кара да подхождат по-задълбочено към обществените проблеми. За мнозина във Франция събитията не са нещо неочаквано.
Тогава Дюма е принуден временно да напусне Париж и заминава за Швейцария.
Със завръщането си във Франция писателят отново се отдава на литературата, като именно в този период издава и първия си роман „Изабел Баварска”.
Като следствие от сюжета романът е забранен от цензурата чак до 1925 година, когато творбата за първи път е отпечатана в Русия.
През 50-те години Дюма започва да се отклонява от романтичните тенденции и пише доста посредствени исторически романи. Въпреки че полагал забележителни усилия, сроковете като че ли убивали литературния плам и стремежът да излезе следващата глава от поредния подлистник се наложил над търсенето на увлекателност и литературен стил.
Някои творби, подписани от писателя, действително са създадени заедно с известни по това време френски литератори като Маке, Анисе Буржоа, Иполит Оже, Пол Бекаж, Луи Куаляк, Дюрие, Жерар дьо Нервил, Пол Мерсис и Емил Сувестр.
И действително, впечатляващата бройка романи на Дюма подсказва, че горният любопитен факт е истина.
Дюма обещава да следва лидерите на конституционномонархическата партия. Това означавало приобщаване към лагера на реакцията, което не било по вкуса на избирателите. И така Дюма е напълно разгромен на изборите.
В този момент, изтърпял загубата, френският писател приключва политическия си път
Уточнение: Ако Симба не иска да обсъдим цитатите и като цяло зле структурираната му, фактологически трудно разбираема, невдъхновена и очевидно нередактирана статия, всеки друг може да поиска разяснение защо според мен горните примери демонстрират в изкристализирала форма кажи-речи всеки недъг на един човек, неспособен да си служи с думите дори за непретенциозни фен-журналистически цели.
Макар че не е трудно всеки да се увери в това без моята помощ.
P.S.: Имам немалко подобни забележки (макар и не точно толкова много, колкото към горното... творение) към повечето статии в Сивостен. Човек да иска примери за това как не бива да се правят нещата........
. Най-малкото се забавляваме искрено на един дребен факт, който си пропуснал да забележиш, въпреки че е общовалиден както при ежедневните електронни така и печатни издания. Напъни си мозъка, може и да успееш да се сетиш. Като подсказка ще ти кажа само, че това е варианта след редакцията и обема е редуциран с около 35% 
.
