ShadowDance

The Algebraist на Иън Банкс, което си е хардкор sci-fi и няма нищо общо с недоразумението "Играчът на играчите". Далечното бъдеще, сблъсък на цивилизации, свръхинтелекти, философски въпроси, надгалактическа империя, политически машинации в неизмерим мащаб, малко наука, малко мистика, малко бой и тук-таме доволно отвратителен натурализъм - абе, целия спектър на жанра.

Заради такива книги се научих да чета.

Аз пък захапвам Consider Phlebas от него в момента, да видим

Roland wrote:Аз пък захапвам Consider Phlebas от него в момента, да видим

Хехе, точно нея и аз чета в момента. Е, "чета" е силно казано, защото преди седмица прочетох първата глава (стигнах докъдето оня, метаморфа, го спасиха от особено гадно удавяне ) и после ми се отвори толкова работа, че нямам време да продължа. Нищо, тъкмо ще кажеш дали си заслужава.
Първото ми впечатление е, че започва добре. Но не съм сигурен какво да очаквам - все пак е първият роман за Културата, доста ранен в творчеството на Бенкс.

Аз съм съвсем малко по-напред, но съм със същото усещане. Има голям потенциал, да видим как ще го развие.

Ми аз трябва да призная, че не харесвам поредицата за Културата особено, макар че е всепризната като образец в жанра. Може би съм предубеден заради българския превод на "Играчът на играчите", който кастрира стила на Банкс отвсякъде.

Досега най-добрата му книга, която съм чел, си остава The Wasp Factory, която не е фантастика. Според мен няма нищо общо с фантастичното му творчество и си е, колкото и пресилено да звучи, съвременен шедьовър. Определено много болна книга, но и адски, адски добра.

Lubimetz13 wrote:Ми аз трябва да призная, че не харесвам поредицата за Културата особено, макар че е всепризната като образец в жанра. Може би съм предубеден заради българския превод на "Играчът на играчите", който кастрира стила на Банкс отвсякъде.

Досега най-добрата му книга, която съм чел, си остава The Wasp Factory, която не е фантастика. Според мен няма нищо общо с фантастичното му творчество и си е, колкото и пресилено да звучи, съвременен шедьовър. Определено много болна книга, но и адски, адски добра.

Аз не съм чел Играчът на български. Ако ми хареса тази, ще си я взема, щото се явява втора в "серията"...

Бтв, Уикипедия твърди, че и някои книги, дето не пише, че са от Културата, са в поредицата. Вярно ли е? Айде, едното е сборник с разкази, някои от които пасват на профила, ама другото е роман.

Roland wrote:

Lubimetz13 wrote:Ми аз трябва да призная, че не харесвам поредицата за Културата особено, макар че е всепризната като образец в жанра. Може би съм предубеден заради българския превод на "Играчът на играчите", който кастрира стила на Банкс отвсякъде.

Досега най-добрата му книга, която съм чел, си остава The Wasp Factory, която не е фантастика. Според мен няма нищо общо с фантастичното му творчество и си е, колкото и пресилено да звучи, съвременен шедьовър. Определено много болна книга, но и адски, адски добра.

Аз не съм чел Играчът на български. Ако ми хареса тази, ще си я взема, щото се явява втора в "серията"...

Бтв, Уикипедия твърди, че и някои книги, дето не пише, че са от Културата, са в поредицата. Вярно ли е? Айде, едното е сборник с разкази, някои от които пасват на профила, ама другото е роман.

Аз не знам за други, различни от тези осем. The State of the Art е сборник разкази и той се води част от серията обикновено.
Чела съм четири от тях точно както ми падне - без никаква хронология, но това не е особен проблем. Consider Phlebas всъщност най-малко ми хареса, което изобщо не я прави слаба. Играчът е много хубава, но и аз съм чувала, че бг-вариантът е осакатен.

Изсвятках оня ден Consider Phlebas - първата книга от Culture серията на Йейн М. Банкс. Абе хубава космическа фантастика, стабилна, яки идеи, ама... сюжетът просто не можа да ме спечели. Героите не можаха да ме спечелят. Дотягаше ми твърде често и на прекалено много места. Обаче достатъчно работи в нея ме изкефиха, за да отпочна втората - The Player of Games (издавана тук с необяснимия превод Играчът на играчите) и тя подчертано ме кефи доста повече. В някакъв момент ще изям и третата - Use of Weapons - за да преценя Е ли Банкс моят автор, или напротив...

Roland wrote:Изсвятках оня ден Consider Phlebas - първата книга от Culture серията на Йейн М. Банкс. Абе хубава космическа фантастика, стабилна, яки идеи, ама... сюжетът просто не можа да ме спечели. Героите не можаха да ме спечелят. Дотягаше ми твърде често и на прекалено много места. Обаче достатъчно работи в нея ме изкефиха, за да отпочна втората - The Player of Games (издавана тук с необяснимия превод Играчът на играчите) и тя подчертано ме кефи доста повече. В някакъв момент ще изям и третата - Use of Weapons - за да преценя Е ли Банкс моят автор, или напротив...

Същата работа - едвам я дочетох тази книга. На няколко пъти ми идваше да се откажа. Особено когато главният герой по едно време попадна на един остров, където имаше едни eaters (ядачи?) и някакъв дебел пророк ги караше да си правят супа от екскременти. Не знам дали някога в живота си съм чел по-големи гадости от тази глава. Но като цяло и на мен ми направи добро впечатление и също ще чета останалите книжки за Културата. Но не веднага.

О, аз я спрях на последната четвъртина за около месец. Иначе това с пророка беше противно и скучно, но не бих казал, че ме погнуси особено.

Е, да, то на супата от екскременти какво й е гнусното?

А книгата се чете, но изобщо не загатва, че Бенкс е един от най-големите майстори на модерната спейс-опера, за какъвто минава в момента. Надявам се, че причината за това е, че романът е от ранните му произведения. Ще видим как се е развил по-нататък.

Абе пета/шеста книга му е (има две през 87-ма), но по-конкретно все пак му е първата фантастика. И според мен точно загатва, че е един от най-големите майстори на модерната спейс-опера, или поне на мен ми го загатна в достатъчна степен, че да подхвана втората му книга в жанра, която е толкова невероятно много по-добра, че направо ми е чудно как за една година е еволюирал толкова...

Бтв, убеден съм, че книгата е рязана на български. Твърде много по-малка ми се струва в превода.

Като се разправяте за Бенкс, някой да е чел "Фабрика за буболечки"?
Не знам как се е изменил стилът му, но там гадорииките идваха в много, но за сметка на това лично у мен книгата остави усещането, че тия гадорийки не са безцелни, а имат за цел нещо да кажат...
А "Играчът на играчите" съм я чел преди доста време и имам не много детайлни спомени, но ясно помня, че много ми хареса.

Абе изкушавам се да му тествам някоя от нефантастиките, но ще е по-нататък.

"Фабрика за буболечки" (Wasp Factory) е НЕНОРМАЛНА книга - буквално и преносно! Аз след нея бях ей така - точно заради това налетях веднага и на "Играчът...", но за съжаление нищо общо.
Малка книжка - 200-250 страници, която за няколко часа буквално прегазих. Взех я напълно произволно от библиотеката в един период, в който четях евтини трилъри, и за щастие нямаше нищо общо с този жанр.

Бих си я купил и в оригинал, ама съм голяма скръндза и не ми се дават 15$ за книжле 200 страници.