ShadowDance

Възможно ли е един човек да бъде естествен ? По-голямата част от хората твърдят , че не са позьори , комплексари, натегачи и така нататък.По-голямата част от хората твърдят, че са Себе си.Каква е истинската същност на човека?Кога той се държи истински?
Или всеки прикрива някаква част от себе си ....? Кое е правилното ?
Според мен никога не може да бъдеш откровен до край , защото обществото ще те смачка , ще те осъди.Всеки лицемерничи спрямо другите , в по-малка или по-голяма степен.Истината не е приятна и малко хора са готови да я посрещнат.Трябва ли да сме откровени без да се съобразяваме какви ще бъдат последствията?
Объркано се получи , просто искам да Ви попитам дали човек може и трябва да бъде себе си ?

стараем се:)
ма както каза, то не е възможно, щот' обществото ще те смачка

Просто не е възможно да бъдеш максимално "истински". Не само, че човешката душа е твърде деликатен орган, за да бъде излагана без защита на влиянието на външния свят, но и просто не е възможно. Някои школи в психологията (ох, сега тук сигурно ще се изложа, защото знам микроскопично малко) дори си имат и такова понятие - "персона" - обозначаващо "маската за общуване", всички онези изкривявания и филтрации, които стават при съприкосновението на човек със света/обществото. Наистина е хубаво, ако персоната е близка до личността - просто си честен със себе си и с другите. А когато персоната Е личността ти, тоест под маската е кухо - ами тогава имаш сериозен проблем. Не че е като да легнеш на кушетката пред психоаналитика, но си остава факта, че нямаш собствена личност...

П.С. Човек, който твърди, че няма комплекси, най-често има. Ако наистина нямаше, по-вероятно щеше да каже "Не знам", защото не би му пукало. Самият факт че отрича означава че е твърде загрижен за своята "перфектност" - знак за чувство на непълноценност.

Daggerstab- тъй като аз знам малко повечко за психологията, бих се възпротивил на някои от твърденията ти. Обаче няма да го направя. Не искам да влизам в безмислени спорове за разбиранията на различните психологически школи. Само едно пояснение- думата личност (persona) е навлязла в редица западни езици през латински от етруското phersu- "маска". Ако някой иска да спори с това твърдение, ще му дам източника, да спори с него .
Моето разбиране по въпроса е, че човек няма как да бъде напълно искрен. В обществото има норми. Тези норми по принцип влизат в противоречие със това, което човек иска... Един вид, ние сме между обществото и нашата животинска природа. Фройд би казал, че това е конфликта нагони- морал, Фром би казал, че е конфликта свобода- сигурност, неорейхианците биха казали, че е конфликта аз- организмично- аз- идеално.... Кой и доколко са прави, все още не мога да реша еднозначно. При всички ситуации, обаче човек си изгражда маски. Маски, които действат дори и в най- близките му взаимоотношения с хората. До каква степен тези маски се явяват истинската същност на човек и има ли някаква скрита същност под тях.... Това са въпроси на, които (освен ако приемем еднозначно разбирането на някоя психологическа школа) всеки трябва първо сам да си отговори, наблюдавайки себе си.....
Тъй като поста ми и без това стана твърде дълъг (не на дългите постове!), ако някой го интересуват бълнуванията на болния ми мозък, ще изясня мисълта си докрай по нататък......

Daggerstab-съгласна съм с теб, относно душата.Но това е тема на друг разговор, а демек има ли душа !?Но наистина "душата" е твърде ранима за да бъде показвана.Ако нямаш собствена личност е просто жалко.Според мен , ако се унифицираш с обществото и не си индивидуалност , а следваш течението, не си човек.Поне така , както аз разбирам тази дума.
Jaime-човек за да бъде истински , поне до някъде , трябва да бъде преди всичко искрен спрямо себе си.Съгласна съм и с теб.
Маските са защита.Маските са удобни и необходими.Рядкост е да срещнеш човек, пред който да можеш да смъкнеш маските.Може би е напълно невъзможно.Това за "човека" си остава утопия.
Само дето аз не мога да разбера къде е конфликта във вътрешното аз на човека и това , което показва пред хората или като цяло личност-общество, без да се задълбава?

"Само дето аз не мога да разбера къде е конфликта във вътрешното аз на човека и това , което показва пред хората или като цяло личност-общество, без да се задълбава?"

Така... Доколкото съм разбрал- отговарям. Конфликтът за, който става дума е в това, че желанията на човек не съвпадат с желанията на обществото. Сещам се за една мисъл, ако не се лъжа беше на Джон Лок- "Човек сключва граждански договор с обществото и губи част от свободата си". Човек (според мен, а и не само..) в същността си е воден от някаква мотивация. Тази мотивация не мотивацията на възвишените обществени ценности. Това в мотивацията на животното, което иска да си осигури храна, да се размножава и т.н. Но в обществото човек не може да се отдаде на инстинктите си. Там той трябва да играе по правилата. Има една камара теории изписани по този въпрос. В момента не искам да се оприличавам с някоя от тях, а просто се опитвам да представя нещата в общи линии...

послепис: Получава ли се?

Дам ...човек не може да бъде себе си , като цяло.Обществото е жестоко.Веднъж влезнали в системата трябва да забравим за личните си подбуди , цели и интереси.
Но все пак , ми е трудно да приема, че човек престава да бъде себе си,защото машината го поглъща.Истинноста на личноста се проявява в друг тип ситуаций.Някак по интимни.Трудно е да бъдеш себе си във офиса, или на изпит, но все пак имам някакъв кръг от хора , където би трябвало да сваляш маската.Все пак , човек се стреми да си доставя удовоствие от най-ранна детска възраст.
Тоест ,все пак сме истински някъде , с някой , за нещо ....
Остава въпроса с искреноста и лицемерието !?Лицемерничим защо !?Тогава пак човек е фалшив и пестелив , но защо !?

Ъъ-ъ, не че искам да споря, но щом ясно и точно заявихте, че никой на тоя свят ( да, да, седем милиарда души, и нито един да не отговаря на условията, тц, тц, тц...) не е Истински и всички, абсолютно всички се гърчим в легена на лицемерието и преструвките...е, не, определено не се смятам за човек-менте, сори. Малко по-умерено не може ли?

Daggerstab- тъй като аз знам малко повечко за психологията

Джейм- психологията като наукиа си е един пълен shit, oсвен ако не се различава по нещо от тая, изучавана в училището.
Просто такива глупости другаде не можеш да срещнеш.

Daggerstab wrote:Просто не е възможно да бъдеш максимално "истински". Не само, че човешката душа е твърде деликатен орган, за да бъде излагана без защита на влиянието на външния свят, но и просто не е възможно. Някои школи в психологията (ох, сега тук сигурно ще се изложа, защото знам микроскопично малко) дори си имат и такова понятие - "персона" - обозначаващо "маската за общуване", всички онези изкривявания и филтрации, които стават при съприкосновението на човек със света/обществото. Наистина е хубаво, ако персоната е близка до личността - просто си честен със себе си и с другите. А когато персоната Е личността ти, тоест под маската е кухо - ами тогава имаш сериозен проблем. Не че е като да легнеш на кушетката пред психоаналитика, но си остава факта, че нямаш собствена личност...

П.С. Човек, който твърди, че няма комплекси, най-често има. Ако наистина нямаше, по-вероятно щеше да каже "Не знам", защото не би му пукало. Самият факт че отрича означава че е твърде загрижен за своята "перфектност" - знак за чувство на непълноценност.

подкрепям напълно твоето мнение!
Само една добавка че човек без комплекси несъществува! Те се приемат още от "самото раждане" и т.н....

Само ако си самодостатъчен, може да си истински

Човек пред себе си дори не е искрен, но това не е само заради Обществото и деликатността на човешката душа... В смисъл, човек още от малък е *възпитаван* да прикрива много черти от характера си, почти всичките си мисли и т.н. Докато се превърне в съзнателна личност за него всичкото това криене отдавна е станало рефлекс и донякъде може да се каже, че ТО е истинското му *аз*. Що се отнася до съзнателното "разголване" на душата (грозна дума за нещо всъщност доста красиво), бих могъл да си го позволя *само* с един човек и не смятам, че е, ако щете, редно да се прави за щяло и нещяло. It costs too much...

За да живее човек пълноценно и в хармония със себе си и света, за да остави следа и добро наследство за внуците си, за да обича и заслужи да бъде обичан - той трябва да има три сърца и седем лица. Да умее да спазва правилата на "кристалния дом". И да се научи да чува как расте тревата. Така учат малките деца в Япония.
Мисля че, това е достатъчно показателно доколко човек показва истинското си аз пред света. И определено всички имат някакви комплекси. Всеки се бои от нещо или от някого. За това спор няма. Не може да си човешко същество и да не ти пука за абсолютно нищо и да не се интересуваш от ничие мнение.

На мен специално проблема ми винаги е бил, че съм твърде открита с всички. И че си живея със заблудата, че тези всички са като мен. Обаче последните години се сблъсках с лицемерието и интригата в най-чистата им форма и позагубих малко доверчивостта си. Въпреки всичко винаги подхождам открито към хората, с които се срещам, но ако усетя, че няма ответна реакция, просто се отдръпвам и си слагам маска, което много ми тежи. Съгласна съм, че понякога е просто необходимо да сме с маски и да крием истинското си "аз", но никога не се чувствам добре, когато ми се налага. И не заради това, че по този начин лъжа другите, а защото лъжа себе си. Хубавото е, че съм си избрала такава среда, в която моа да бъда себе си. А когато съм с други хора стискам зъби и така.