ShadowDance

Нещо ми се пише по нощите. Вярно, че съм почти заспал и вероятно поради тази причина текстът, който ще изсипя, може да се получи леко несвързан. Но темата винаги ми е била интересна. Искам да си говорим за филми по книги. Споделете. Има само едно условие. Филмът да ви е харесал повече от книгата, по която е правен.

Доста хора твърдят, че да се направи филм, по-добър от първоизточника си, е невъзможно, но аз не мисля така. За пример ще дам "Форест Гъмп" - един от любимите ми филми. Наскоро разбрах, че е по книга и, естествено, намерих си я и я прочетох. И при все че книгата много ми хареса, намирам филма за доста по-добър. Може би защото от филма е премахнат леко дразнещият на моменти натурализъм от книгата, махнати са и доста фантасмагории, например отиването на Форест в космоса, но за сметка на това са вкарани други елементи, които много ми харесаха - например шините на краката на Форест. Да не говорим, че чисто визуално филмът е направо великолепен, докато книгата вместо красивата визия предлага откачения начин на говорене на главния герой - нещо, което всъщност е много интересно, ако успеете да се приспособите към него, но може и да ви е проблем - майка ми се отказа да чете книгата заради него. Тъй като е написана в първо лице, навсякъде виждаме нещо за "шкаридения бизнес", че някой изглеждал "застроен" и подобни неща. Ама навсякъде.

Така де... Филм - 10/10, книга - 8/10.

Fight club. Винаги и отвсякъде. Сигурен съм, че феновете ше обяснят защо. Мен книгата ми беше на ниво нищо особено, филма ме смаза.

Blade runner. Книгата има добри идеи и типичната за Дик атмосфера, но е поразтеглена безсмислено на места и е изпълнена с евтин мистицизъм. Филмът няма почти нищо общо с нея, но пресъздава страхотната атмосфера идеално и е може би най-меланхоличното и красивото произведение на киноизкуството, на което поне аз съм попадал.

The shining. Типичният елементарен Кинг, този път засягащ проблема с алкохолизма. Екранизацията на Кубрик от друга страна се занимава по-скоро с гнева и агресията по начало залегнали във всеки един от нас. Филмът е буквално изпълнен до крайност със символизъм и почти всеки диалог има подтекст. Студен е. Провинциалността на Кинг е елиминарана напълно.

No country for old men. Оригиналът на практика е сценарий, нищо чудно, че на екрана изглежда по-добре.

Още една книга, която е като сценарий - 25th Hour. На филм се възприема много по-добре (и има Едуард Нортън).

The shining (книгата) засяга много други теми освен алкохолизма. За мен лично е в пъти по-добра от филма, който е изпълнен с насилен символизъм от типа, който не понасям, и типичната Кубрикова отделеченост и студенина, която също никак не ми е по вкуса. But to each his own.

По темата - в момента не мога да се сетя почти за никакви примери, може би защото избягвам да чета литературните варианти на филми, които се ме впечатлили много, и да си омесвам впечатленията. Единственото, което ми идва наум, е третия Хари Потър.

Аз само съм чувал, но казват, че Полет над кукувиче гнездо и Пилето били доста по-зле от филмите по тях.

Аз лично харесвам филмовата версия на Шоколад малко повече от книгата. Може би защото първо съм гледала филма, не знам.
Имаше още нещо, което гледах наскоро при това, но не мога да се сетя

Отново Кинг. "Изкуплението "Шоушенк" е новела, не точно книга, но все едно. Все пак самото произведение е протяжно, скучно, със странни недомислици в него, главният герой не успява да предизвика никакви, ама съвсем никакви симпатии... Докато филмът е "уау".

За Кинг съм съгласен само за "Изкуплението Шоушенк" като филм, който е по-добър от книгата.

За "The Shining" съм абсолютно несъгласен. Опитах се да го гледам преди сума ти време на видеокасета малко след като бях прочел книгата и в един момент спрях филма и го върнах във видеотеката.
Даже Джак Никълсън не спасява положението. Книгата поднася съвсем постепенно промяната в настроението и поведението на главния герой, както Кинг великолепно го умее. Във филма, вероятно по липса на време, Никълсън до един момент беше нормален, любящ баща и съпруг и в следващия момент - щрак! - внезапно стана откачен убиец-психопат. Като Анакин в Епизод 3 общо взето.
Не, всъщност даже по-зле, защото героят на Никълсън си беше съвсем добър и адекватен, за разлика от лекето-тийнейджър Анакин, а и не е нужно да споменавам разликата в актьорските умения, предполагам.


Съгласен и за Fight Club (зарязах книгата още в началото) и Blade Runner (книгата я изчетох до края, но с мъка - много ми беше мудна).

Книгата поднася съвсем постепенно промяната в настроението и поведението на главния герой, както Кинг великолепно го умее. Във филма, вероятно по липса на време, Никълсън до един момент беше нормален, любящ баща и съпруг и в следващия момент - щрак! - внезапно стана откачен убиец-психопат.

Със сигурност не си спомням във филма Торънс да ми е оставил впечатление на добър баща и съпруг. Всъщност той от самото начало се държи като психопат, което се дължи на влиянието на хотела над него - промяна няма.

Nyn wrote:Аз лично харесвам филмовата версия на Шоколад малко повече от книгата.

Аз също.

Cold Mountain е друг пример за мен. Вероятно бих добавила и The Wings of the Dove.

Roland wrote:Аз само съм чувал, но казват, че Полет над кукувиче гнездо и Пилето били доста по-зле от филмите по тях.

За Полета не зная (не съм гледал филма) но Пилето определено на филм по-допада, просто защото самата книга е написана някак си.... много отвеяно ли, не съм сигурен как да го обясня - хем искаш да пишеш сложно и със особен собствен стил и дълбочина, хем обаче всичко ти излиза елементарно и кухо.... Поне според мен де.

Нещо, което може да прозвучи богохулно на любителите на фантастиката. "Аз, роботът". Така и не успях да харесам книгата истински, колкото и да се опитвах. За щастие единствените общи неша между нея и филма са заглавието и законите на роботиката. А филмът е много хубав фантастичен екшън с хубав сюжет, ефекти и т.н.

"Полет над кукувиче гнездо"! Обожавам филмовата версия! Джак Никълсън е направо във вихъра си в тази роля.

Scanner Darkly по романа на Филип Дик.

Прочее, предлагам да не включваме филми, които нямат почти нищо общо с първообраза си.