ShadowDance

Сега се сетих и ми е много любопитно, затова сметнах, че мога да пусна топик и да попитам всички, които пишат разкази (поезия или проза, всякакво подобно лично творчество) - асоциирате ли се с героите си? Ако да, винаги ли го правите?

Как подхождате към един герой, за да го създадете колкото се може по-жив, да бъде уникален и запомнящ се? Имам предвид като изграждате характера, а не като добавяте аксесоари от рода на синя коса и лилави очи, в което няма нищо лошо де...

Лично аз не мога да напиша нищо качествено ако докато пиша не се поставя 100% на мястото на героя, който действа/чувства...Иначе се получават изкуствени образи, съвсем безлични и ... фалшиви. А и има толкова много неща, с които трябва да се съобразява пишещия - речева характеристика (да, звуча като литературен критик, знам ), контакти и отношение към другите герои, обстановката... все фактори, които могат да доведат до сериозни противоречия и несъответствия в образа.

С кои герои от разкази, които сте писали се асоциирате напълно или сте писали за самия вас?

Понякога се поставям на мястото на героя, но далеч не винаги. Друг път описвам свои познати или пък се поставям на мястото на много герои. Бе различно е, ама не се бях замислял кой знае оклко по въпроса.

i suppose че то ти идва отвътре и без да се замисляш си напрвил герой, с който мн си приличате.
Пък де да знам, не съм писал:)

Зависи... понякога да, понякога не. И дори когато се поставям не е 100%, все има нещо изкривено или грубо хиперболизирано. Дори се чуствам донякъде неудобно да пускам разкази, които имат твърде общо с мен... не само заради душевното разголване, а защото някак не се чуствам достатъчно добър източник на образи...
Но май е неизбежно да си приличат поне малко дори и да не го искам...

Морви, според мен е трудно да пишеш и да не се съпоставяш с героя(ите) - дори и на принципа "този няма нищо общо с мен". А иначе рядко се поставям на мястото на героя, много по-често опитвам да се правя на читател - не бих дал на някого да чете нещо, което на мен не ми е харесало.

А пък аз никога не описвам себе си. Мразим, безценно, духовния стриптийз, мразим го:Р Обикновено описвам по извратен начин разни неща, които са ми направили впечатление по някое време, а и както каза Термит, се опитвам да си представя дали това, дето го пиша, би се харесало на (по)читателите.

Ам... здрасти първо:) Та по темата: Ми аз лично се опитвам да мисля повече за това какво биха направили различни типове хора в дадена ситуация. Така изграждам много повече различни характери на отделните личности. Май нямам някаква по-особена техника, предполагам че и при останалите "пишещи" е така.

So, you're righter` hmm?
Требе да пуснеш нещо да видим:)
бтв туй не е ли старият аватар на....... Ghibli?
Едит:Ми няма нищо, ма ми беше познат от някъде:)
Ма и ти виж са- идват нови юзъри и кат ти прочетат подписа какво ще си кажат,а?
А иначе selfish ли требе да е?

Мда, е и? Щом не е сега...
Добре дошъл/дошла иначе :) това в титлата ти нарочно ли е "salfish" или е грешка? ;)

Как се изграждат персонажи? С мерак, с мерак...бе не, всъщност трябва да ти е скучно, да си в достатъчна степен ядосан на Джиджи, че не може да пише, да познаваш азбуката и...и май това е. Аз лично така го давам и още не са ме арестували за стресиране на случайни минувачи с цитиране на прекалено бездарни текстове. Бе аз изобщо не цитирам на случайните минувачи текстове, всъщност, но важна е инициативата...Тоест, всякакви приказки за Големите Тайни На Големите Творци Или Как Един Гений Създава Хора, са ми силно...ъъъ...не точно противни, по-скоро смешни.

Любимец, откъде ги изкопаваш такива аватари ...? Едит: не-е-е-е-е-е!!!!!! сега ти виждам новия подпис !!!!!!
В поезията почти винаги влагам собствени чувства и усещания, възгледи и видения ... А при разказите нямам още толкова опит и ми е трудно да кажа. Но, да, и там влагам нещо от себе си.

Сигурно е грешка, защото съм нямала някакви по-спецялни подбуди\мотиви да напиша salfish така. Сигурно ще го оправя някой път. А за аватара, не знам дали е бил на Ghibli, но така или иначе като Един приятел:Р, той си знае кой е, се сети да ми оправи формата на аватара веднага го сменям.

Требе да пуснеш нещо да видим

Ще пусна сигурно, но първо трябва да дооправя това, което съм написала

Хъм, по темата: ами различно е в конкретните случаи. Някои от героите ми (и то не от разкази!) до голяма степен въплъщават някаква част от мен - гнева ми, аспекти от мирогледа ми, това, което (не) бих искал да бъда, и са оформени според това, но иначе - веднъж получили битие, започват да се развиват и живеят някакъв самостоятелен живот (чак да се плаши човек от това, което става в мозъка му... ) Доста от другите биха могли да се нарекат, опасявам се, "стереотипни"... трябва да се потрудя доста по това... Но както и да е замислен първоначално героя, ако не направя грешката да го нанеса направо върху хартия, щом отлежи в ума ми, става все по-добре изграден, по-логично оформен...
Иначе събирам черти (реплики, жестове, поведение) от хората, които познавам, или съм срещал - направо съм си "закупчик на мъртви души" Епизодичните герои, намесващи се само със реплика или действие, не е нужно (и няма как) да притежават дълбочина, и за тях не се старая особено. Всъщност, доста от тях са "откраднати" от реалния живот - реплики, постъпки, типове хора, които съм засякал случайно и са ми направили достатъчно впечатление да ги запомня... (Защо ли все става дума за отрицателни персонажи, черти и постъпки ? )

Не смятам, че един разказ е достатъчно дълъг, за да се разбере много за героите... в смисъл, концепцията за някои от моите е около пет-шест страници , доста по-дълго от разказите на някои хора... Въобще мисля че в разказ е по-трудно да те "спипат" че героят ти не е "жив", или че има например противоречащи на логиката му реплики/постъпки, които стоят като кръпки... Може би заради това разказите се препоръчват на начинаещите автори

когато пиша разказ или стих или нещо, винаги го градя около едно едно нещо - една картина, един персонаж, едно чувство. Винаги има нещо, което е възбудило в мен желание да седна и да го излея на листа. Най често отрицателни емоции - гняв, болка... Както някой някъде беше казал - положителните емоции са ни твърде ценни за да ги споделяме с другите.
Та в този аспект всичо, което пиша е много тясно свързано със самия мен с мислите ми, чувствата ми, със всичко в мен. Спокойно мога да кажа, че всичко, кеото пиша Е част от мен самия. За това и никога не се научих да пиша заедно с други хора....
Та когато пиша рядко влагам съзнателно някакви свои черти у героите, но тъй като цялостната концепция произлиза от мое преживявания и мисли твърде често в различните герои забелязвам различни аспекти на собствената си личност, различни маски, различни чуватва и мисли... Повечето твърде познати...

Dark Wanderer wrote:положителните емоции са ни твърде ценни за да ги споделяме с другите

Днес всички ме изненадвате! Дарк, ти нещо малко егоист ли си падаш (не се засягай, моля те) или до сега не ти се е случвало да споделяш положителните си емоции с приятели?