ShadowDance

Чисто любопитство, как гледате на онази част от вас, която определяме като "съвест"? Като на атавизъм или като на необходим коректив? Зная, че е общо, та предполагам, че ще прочета доста разнообразни постове

Ми съвестта е необходима за санитарен минимум на ценностна система.
Разбира се, има си степени, има прекалена съвестност, както и твърде малка.

За мен е важна и е коректив, да. Но е еволюирала (или деградирала) до избирателна. Т.е. ценностната ми система позволява доста... сиви работи, въпреки че отхвърля много други.

Аз не разбирам значението на думата.

На коя дума?

Ми то е спорно...
Аз като психолог ще кажа, че в общия смисъл на думата се сещам за две коренно противоположни становища в класическата психология.
Фройд, който твърди, че съвестта, доколкото тя съответства на неговия свръх- аз, е ограничаваща, но абсолютно необходима за съществуването на обществото и че в общи линии без нея бихме се върнали по дърветата.
И Вилхелм Райх, който смята че човекът е по- начало добър и всъщност всички тия норми и правила го правят лош ограничавайки свободата на истинската му същност и карайки го да действа неадекватно, а и лошо съответно.
А лично на мен в последно време ми беше доста трудно да мисля за съвест изобщо, случиха ми се много неща влизащи в противоречие с нещата, които смятам, че са правилни. Странното е че не ми пука. И капка вина не чувствам... Може би не познавам собствената си съвест...
Мдам.. тук ми иде да спомена, че както винаги значението на думите е сложна работа. Често казваме едно, а другите чуват друго....

"Не ме е страх от хорски съд, присъда,
не всякога е прав света.
Не ме е страх - в тъмница нека бъда,
но да мирува съвестта"

Не бих могла да го кажа по-добре от Яворов. Съвестта за мен е ръководеща сила в много отношения. Също така смятам, че е нещо индивидуално и се променя с човека и смяната на принципите и приоритетите.
Тъй де, най-големият ми съдник съм самата аз и докато съм в мир със себе си, съм ок

Вярвам в съвестта, не съм сигурна до каква точно степен в моя случай. Вярвам, че е необходимост, както и че е едно нещата, над които трябва да се работи цял живот.

Може да се каже, че я притежавам, не в сивкавия й вид, но в доста неопределен такъв. Мога да си затворя очите и да я пренебргена тотално в ключов момент, но впоследствие тя ще започне да ме преследва и да ми върти номера. И аз ще се измъчвам дълго след пренебрегването й.

Ако съвестта е регулационен орган, действащ като противотежест на себичните ни импулси, то аз нямам съвест, защото себичните ми импулси или се проявяват без никакво вътрешно съпротивление, или изобщо не се надигат. С други думи, никога не ми се случва да пожелая да направя нещо и сам да се възпра с мисли за чуждото благо и моралното право - ако възприемам нещо като неправилно, не желая да го правя и подобен вътрешен диалог така и не протича. Обратно, ако искам да направя нещо, то е по дефиниция правилно от моя гледна точка и не се тормозя с излишни въпроси.

Предполагам, че регулацията протича на някакво подсъзнателно ниво, тъй като иначе сериозно бих се притеснил за психическото си здраве, но просто никога не ми се е случвало да я осъзная.

Де да знам какво й е предназначението на съвестта. При мен най-вероятно е просто за да ме откаже от идеята да убия едни хора в село бавно и мъчетелно. Ама и да я нямаше, все пак остават няколко капки здрав разум, които да мислят за последствията. В такъв случай съвестта е, за да кара сестра ми да изпитва угризения, когато ми изяжда вафлите... Но все пак не я спира, така че полза никаква.

Не човекът, а социалното животно по начало е добро- човекът е получил способността да познава, обмисля и отхвърля инстинктивното, да го оформя както му е полезно. Съответно за да възпрат подобно прекалено замисляне и да се запази социалната структура от хора със склонност да го проявят, е измислено учението за морала и съвестта- то е симулация на дочовешкото в името на стадото И да, тази симулация е само външна, т.е. не дава съвсем животинското блаженство на липса на духовност, следователно изкривява съзнанието и прави невинния злорадо тесногръдо копеле.

Съгласен с думите на Фройд (при Джайме) и на Яворов (при Клио).

Съвестта е подобно на душата, на "доброто", "злото" "редното и "нередното"...... Колкото хора има под небето, толкова различни мнения биха се чули и все пак......

Това е една от ония думички, които хем са чути и приети от всички, и всички знаят какво са, хем като опрем до обяснения на хартия го закучваме.... затова нека и аз се разпиша. С някои примери, онагледяващи частната ми съвест.

Съвестта, подобно на мирогледа е строгоиндивидуална. В мен поне, тя е нещо, което като червена лампичка светва, когато сбъркам някъде, грешка, която ще навреди другиму по някакъв начин. Това обаче е първото уклончиво..... нещо, защото всъщност дали съвестта е това чувство, което те кара да осъзнаеш реалната вреда, която си причинил някому, или е пък същото чувство на вина, само че когато нарушиш общоприетите човешки норми? Или микстура от двете?

Де се взема за пример (не че АЗ се познавам, ама поне донякъде....) Донякъде насадена ми от родители, общност, среда, предпочитания към литература ако щете, донякъде рожба на собствени разсъждения и светоусещания, съвест за мен е нещото, което ми пречи умишлено да правя зулуми. Кофти за мен. Когато вредя някому дори косвено (примерно съм в академията и колега ме помоли да му разваля пари, но аз реша, че си искам дребните в мене и му откъзвам, или ме домързява да обяснявам сто часа на случаен минувач покрай параклиса (примерно десетият за днес) къде се намира най-близкия Глобул примерно) после страшно ме гризе съвестта и ми е много гадно (донякъде за дето съм отказал на човека, донякъде, защото правейки го забравям моменти в които и аз съм в това положение и прочее). Дори когато ми изтече картата си дупча билетчета докато си взема нова, ако ще и за една спирка. Просто защото е редно, дори не защото може да попадна на "контролните органи", каквите не съм виждал от около месец!?. И при все това има други моменти, в които свивам рамене и подминавам някои неща (ето сега примерно не изпитвам никакви угризения, че ви карам да четете фермани, защото не мога да се изказвам синтезирано). Случвало ми се е обаче да ме загризе и след месеци, когато изпадам в регресия.

От личносттна гледна точка съвестта често е пречка. Пред много неща. Кариера, съревнование, любов..... Както Роланд упомена, тя обаче е намерила пътя си в еволюцията. Станала е избирателна. И при мнозина е така и това може би е една златна среда. Но тук се опира до метафизични мъмбо джъмбо от сорта на "какво е добър човек без съвест" и "абе щом ми пречи по пътя към юберменшът що не я....." Аз до тоя момент имам два много големи пропуска (и то шансове поне с една главна буква) точно защото се имам за съвестен. А понякога едно е да отстъпиш място на жена в автобус, и съвсем друго..... И по - популярен пример - преди години някакъв служител на гара беше намерил чанта с (ще ви излъжа) 50 000 в нея и вместо да ги прилапа я предал на властите. Получи 300 лева и часовник от Първанков. Ами........ Къде са тез пари сега? Все едно. А човекът беше сам баща с две деца. Кое е по-редното в случая и аджеба що ли питам?

От социална гледна точка, както и от междучовешка обаче съвестта е нужен, задължителен, но и съвсем естествен код. Няма как да съществува общество без съвест, която да го поддържа сплотено, а ако няма общество не би имало развитие на личността. Това разбира се не значи, че "гражданската съвест" е естествена у всички. По - често тя е като съвестта спряма Бога у миряните - по-скоро от страх от съда (Съда) отколкото от нещо друго. Както и човешката междуличносттна съвест не винаги е искрена. "Аз няма да го утепам тоа не щот че ми е жал, а щот шса сберат после куките и шми скъсат шортите" и други подобни. И колкото и да дълбаем, все ще затъваме в догадки и празнословия (безсмислено несвързани, както обикновено), та да поспра.....

Дали е задължителна? Не. В повечето случаи само пречи. Пречи на постигането на личните цели. Но дали всъщност тя не е в графата ми "Цели за постигане" Води ме на някъде, но прави ли ме по-добър? И колко пункта "съвест" имам всъщност? А що е тя?
Всъщност, съвестта прави ли света по-добър? Да/Не?
Аз съм за думичката с "д".