Felix_L wrote:Гняв
Обичай ближния, подай си друга буза,
усмихвай се в житейските несгоди,
любов търси и тихо си обуза,
влачи, дори с рогата да те бодват.
Туй всичко е чудесно , аз признавам,
достойно за овчица с кротък нрав,
но в мен, уви ,овчицата е странна,
ръмжи, клокочи хищно в бесен гняв!
Овчицата ми май не е овчица,
съвсем като че ли не е въобще,
овчицата ми май че е вълчица!
И кара ме във ярост да крещя...
Праведен гняв към всичко неприятно,
Конфликт, агресия, заслужена разправа,
този сценарий аз жадувам многократно,
това е дето ме удовлетворява!
Понякога си мисля - без омраза,
без див антагонизъм и ненавист,
животут ми ще е навярно празен
без вкус , въодушевление и радост...
На пръв поглед -
Стихотворението има потенциал, но няма никаква конкретика, а метафората за овчицата е развалена и разредена.
Първо по-едрите неща:
Третият куплет е излишен, а четвъртият в настоящия си вид е много немощен.
Първият куплет е объркан на чисто образно ниво - "подай си друга буза" звучи странно и ми се струва, че е натъпкано колкото да се спази стъпката. Подобни изсилени неща трябва да ги избягваш. Не разбирам кой е тоя, който би те бодвал с рога, след като метафората съдържа "теб" като добитъка. Поне една от запетаите от двете страни на "влачи" е излишна. Ритъмът се разваля, а преходът от третия в четвъртия ред с тая инвертирана фраза "тихо си обуза влачи" е малко нескопосан.
Харесва ми как завършва смислово вторият куплет - "но в мен, уви, овчицата е странна/ръмжи, клокочи хищно в бесен гняв". Умалителното "овчица" добре контрастира с четвъртия ред, както и думата "странна" в комбинация с нея. Но тук има излишна подплата.
"Ръмжи, клокочи хищно в бесен гняв!"
"бесен гняв" е почти тавтология. "ръмжи" също поне за мен разрежда образа, който е "клокочи хищно". Това е хубаво и можеш да работиш с него. Какво те кара да мислиш и усещаш тази фраза? Подреди останалото около нея според това.
Третият куплет е излишен, защото с превръщането на овчицата във вълчица скритото напрежение в метафората се прецаква, защото го изкарваш наява. "Вълк в овча кожа" е стандартен идиом, но не пасва на това, което аз схващам като смисъл на стихотворението ти. Образът на тресяща се от ярост "овчица" е много по-силен от този на овчицата, превръщаща се във вълчица.
В целите първи четири куплета има различима прогресия от спокойствие към гняв, но това не е посоката, която ме удовлетворява като читател, и дори да решиш, че ти е нужна такава посока, ти трябва повече конкретика. Повтарянето на разни "power words" като "бесен гняв", "ярост", "праведен гняв", "заслужена разправа" и т.н. са твърде едностранчиви и общи.
Четвъртият куплет е немощен. Защо:
"праведният гняв" не се връзва никак като интензивност с "всичко неприятно", което е много плах израз. "Конфликт, агресия, заслужена разправа" с какво? С кого? Последните два реда са слаби и ритмически, и смислово. "Сценарий" не е подходяща дума в контекста, още повече че двата реда също се приближават опасно до тавталогичността.
Позицията в последния куплет е интересна, но и противоречива, докато всичко преди нея е доста директно и едностранчиво. Липсва подходяща драматизация (не чрез събития, разбира се - макар че може и така, - а чрез образи и съпоставяне на мисли) на тази противоречивост, която изразява мисълта от края.
Това "понякога" също е плахо и отнема от силата на твърдението след себе си.
Последно като за на пръв поглед - ограничавай се с драматичните препинателни знаци (удивителни, многоточия и т.н.), не добавят нищо съществено. Драматизмът и емоцията в поезията са продукт на подреждането на творбата, от звуци до куплети, а не на препинателни знаци.
