ShadowDance

По- хубаво. Ти вече коментира една от двете ми заявки :Р.

И аз имам една неизкоментирана заявка, но все ми се ще не само Trip, но и Roland да го направи

ПП: Дайте път на лошите!

Love Hunter wrote:А може ли да помоля за критика на "Талантът"? Доста недостатъци виждам като го разглеждам няколко месеца по-късно, но ми се иска да видя и гледната точка на някой от журито, дето повече ги разбира. (:

Талантът

Ще се постарая да ти кажа мнението си.

На първо място, похвално си се постарала да представиш разказа си добре на първи поглед (чисто като визия/оформление - подравняване, правопис и пряка реч), което ми направи отлично впечатление на фона на някои други творби.

Като сюжет - не ми беше убедително на критично ниво. Макар да си спазила всички правила на жанра - и да си създала един разказ, който има всички елементи - въвеждане в историята, развитие, поанта и заключение, на практика, като се замисли, читателят (или поне аз) забелязва, как някои неща не се вързват напълно. Очевидно си се постарала.

Героите ти са доста живи, особено Вики, но трябва да ти призная, че това което описваш е малко невероятно. В началото Вики е нормална, адекватна и се отличава само с невероятния си талант, но очевидно не е психопат. По-нататък в историята, тя става именно психопат, без да има реална причина за това. Мисля, че ако преработиш разказа, за да я направиш шизофреничка (тоест да засилиш елементите на 'гласовете' в главата й), дори 'гласът' да е на нейното друго 'аз' или на някой, който да й дава съвети), мотивацията й ще бъде много по-убедителна. Макар че и това трудно ще ме убеди във финала, защото само психопатите нямат чувство за вина, дори един шизофреник би се чувствал виновен, но би се оправдал с 'гласовете' и собствената си слабост пред тях.

Друго, което на мен ми се стори странно, е споделеният сън. На практика той е насочен само към Вики, и това че е споделен с Добри и Светльо не дава много на историята, освен да насочва читателя към нещо, което по-нататък не се развива. Защо е този сън? Каква е нуждата да го сънуват Добри и Светльо?

Ако е само за ефекта, може да постигнеш същото с игра на думи, диалог между Вики и всеки от тях, в който привидно невинни фрази да карат Вики да мисли за съня, да мисли, че Добри или Светльо говорят за него, но без те всъщност да са го сънували. Това отново би подчертало нестабилността на героинята, проблемите й - психически и емоционални.

Ако пък решиш, че именно това споделено сънуване е важно, тогава затвори по някакъв начин (дори да не е дефинитивен) този сюжетен детайл. Дай ни разумна причина, защо Добри и Светльо трябваше да сънуват. Сега те са просто сюжетни средства за придвижване на историята.

Още един елемент, над който можеш да поработиш, е параграфите. Понякога цели елементи от историята са само един параграф. Макар да не е нужно всяко изречение да е на нов ред, не е възможно да прескачаш герои и часове и да не дадеш някакъв знак за това във вид на нов параграф.

Той се сгуши в нея, скри лице в косата й, стисна я силно и хлипа още много дълго, докато тя го галеше, говореше му гальовно и се опитваше да разбере какво е станало. След около час най-накрая малкият се успокои, но каза, че не иска да й разкаже защо се е уплашил така. Вики го изпрати да играе с другите хлапета пред блока и погледна часовника си – единайсет и половина на обяд.

Тук променяш изцяло движението на историята, желателно е да го покажеш

Пролетната ваканция не й беше особено забавна, нито й се излизаше, нито й се занимаваше с нещо вкъщи, беше зарязала опитите и да пише, и да се вдъхновява. По цял ден се мотаеше, четеше, прещракваше програмите на телевизора или ровеше в интернет. Днес съвсем не я свърташе на едно място, беше й криво и заради съня, и заради Светльо. Нарочно не пусна нито телевизора, нито компютъра, искаше да остане на тишина. Отвори съновника, който баба й, върла привърженичка на гадаенето, й беше подарила и се зачете напосоки. Още първите цитати я заинтригуваха: „Убийство – ако убиват тебе, някой близък ти мисли лошо; ако ти убиваш – лошо ти мисли далечен човек; ако не виждаш кого убиваш – укроти гордостта си, може да нарани близките ти”, „Кръв – ако е тъмна, черна – на плодородие и берекет е; ако е прясна и червена – ще постигнеш големи успехи; ако се стича по пода – късметът ще изтече от къщата, ако е по ръцете ти – ще станеш известен, сам ще си заслужиш успеха” „Смях – ако много хора се смеете – на лошо е, нещастие ще постигне семейството; ако сам се смееш – ще причиниш нещастие; ако се смееш и плачеш едновременно – дете ще се роди или ще умре в къщата”. Вики прочете с отвращение последния ред и захвърли книгата. „Бабини деветини”, помисли си тя и се помъчи да изгони тревожността от съзнанието си. В същия момент мобилният й телефон звънна – Добрил беше, притесняваше се и искаше да се видят.

Отново - скок във времето - покажи го

След един час се срещнаха в парка близо до тях – и двамата обичаха да се разхождат там заедно, действаше им успокояващо, а когато го видя, Виктория вече беше сигурна, че той се нуждае от това не по-малко от нея.

Не искам да съм дребнава, но ти очевидно си се старала в оформлението и това само би ти помогнало да го подобриш. За това дори не е нужно да променя каквото и да било по самото съдържание.

Все пак като цяло на фона на повечето разкази, ти си се справила доста добре с този.

Edit: вече е в женски род

Ясно. (: Изясниха ми се доста неща, които не бях видяла. В главата ми всичко е едно, но е хубаво, когато дойде друг човек и каже "Бе т'ва защо, а това защо?", така че много благодаря за критиката.

п.с. Момиче съм.

А какво ще кажете за "Онази с косата", "Асансьорът" и "Кучешки следобед"???

Извинявам се на авторите за мълчанието си по заявките, просто обстоятелствата в работата не ми позволяват да съм ефективна. Ще се опитам до ден-два да коментирам (утре би трябвало да ми се отвори възможност).

И аз се извинявам за огромното забавяне, ще се опитам да понаваксам тия дни.

Работникът

Отново имаме разказ, който е твърде кратък, за да успее да развие сюжета и концепцията си. Множество неща остават твърде неясни - защо главния герой е в конфликт в брат си, защо е толкова уплашен още преди да започне чукането на тавана, и т.н. Това важи особено за финала и по-точно последните 2 изречения, които дори след няколкократно прочитане така и не можах да си изясня какво точно е станало.

Що се отнася до хорър елементите и изграждането на атмосфера, тук разказът е малко по-успешен, най-вече в последната си част преди развръзката. Разбира се, всичко е силно клиширано като идея, но е осъществено по един сравнително приличен начин.

Поведението на главния герой ми се видя доста нелогично. Например е убеден, че гласът, който чува от другата страна на врата, е на познат човек, но въпреки това не му отваря. След малко обаче решава да отиде на мрачния таван, въпреки че все още не е успял да сети на кой точно познат е чутия глас.

Стилът не е лош като цяло, но се срещат някои смислови неточности - например "Както и да излее страха си пред някого".

Като цяло този разказ е за мен един от по-слабите в конкурса, макар и определено по-добър от най-лошите такива.

Асансьорът

Определено един от най-увлекателните за четене разкази в конкурса. Добра идея, много добре реализирана като сюжет.

Забелязах няколко проблема обаче. Един от тях е прекалената употреба на удивителни, често на неподходящи или направо грешни места. Има и твърде много сбъркани запетайки. дреболии общо взето, но дразнят.

Има и някои граматически неточности, примерно това:

Наскоро след това научих, че родителите й я омъжиха за една изгодна и солидна партия, десет години по-голяма от нея и живееща на двеста километра от тук.

Трябва да е в преразказна форма, тоест "родителите й са я омъжили".

В сюжетно отношение има едно-две неща, които не ми се връзват съвсем. Примерно

Spoiler: show

Не мисля, че е много логично след подобен кошмар героят не само да си намери друга работа пак в същата сграда вместо някъде другаде. Ясно е, че това е необходимо, за да се стигне до финала, но поне на мен ми се струва, че щеше да е по-добре повторната тайнствена случка да стане, докато главният герой е в процес на търсене на нова работа, която да не е в тази сграда.

Но както казах в началото, като цяло разказът е качествен и авторът получава поздравленията ми.

Благодаря за добрите думи! Всъщност, според мен, таза аномалия с асансьора е качество на сградата, а не на героя, по тази причина и го оставих да работи в същата сграда. Но, това е каквото си мисля аз, а ако съм го описал неясно и сте го разбрали погрешно, кой ми е виновен? А за препинателните знаци... това наистина ми е голяма мъка, че съм проспал уроците по граматика в училище. За следващия конкурс ще гледам да се представя по-добре откъм тази страна на писането.