ShadowDance

Може ли становище за "Мислех, че съм аз"?

Мислех, че съм аз на мен лично доста ми допадна. Стилът ти е добър, макар да ми направиха впечатления някои описания, които някак не ми се връзваха с останалото ниво на предаване на мислите на героя.

Чух тъпия звук от удара на кухата му кратуна в земята долу и изгубих желание да стоя повече в този град.

Това с кратуната седи някак простовато.

Като цяло, всъщност, главната ми критика е към атмосферата на разказа - създава се усещане, че героят смята развоя на религията и всичко, случващо се с човечеството, за глупост. Нещо повече, добиваме усещане, че той съжалява нещастниците с "кухи кратуни" и опитващи се да го убият. А накрая изведнъж удушава най-красивото нещо, което е намерил досега... Не успях да схвана мотивацията му, поне на мен нищо от предишните описания и случки не ми водеше такова усещане за героя.

Иначе идеята за постапокалиптичното човечество, луднало още повече след апокалипсиса, отколкото преди него, ми беше много интересна. Хареса ми и самият герой, леко хаотичното му описание, начинът, по който си предал/а спомените му и историята на света. Като цяло - поздравления от мен за един много читав разказ.

Съгласен с Клио за Мислех, че съм аз. Имаше лека Макартиевост в стила му, макар и далечна. Но и аз имах същия проблем с него.

Мда, освен неособено мотивирания нихилизъм в края на разказа, го имаше и моментът с това, че нашият човек презира тъпите лунатици цял разказ и накрая се оказва, че е един от тях. Подозирам,че авторът е търсил някакъв изненадващ финал или въобще някакъв финал и се е спрял на този неособено добре изведен финал.

Също така малко повече конкретика поне в описанието на взаимоотношенията между нашия и девойката би било на място. Неща от сорта на "тя беше толкова красива, съвършена, прекарахме нощта на живота си, правейки нежна любов" са доста абстрактни.

Иначе разказът опрелено е много напред в класацията по всички параграфи, но ми се щеше да е поне два пъти по-дълъг.

Чашата не е лош разказ или поне щеше да бъде добър ако сюжетът му не куцаше

За мен има атмосфера, диалозите ми харесват, стоят ми естествено и лесно си представям сцената. Освен това авторът е избягвал досадните описания след пряката реч като "каза тя" и пояснения точно кой е бил говорещият, които в тази сцена не биха допринесли с нищо и само биха затлачили действието. Допада ми и идеята за това как най-обикновен предмет, когато е представен по различен начин и се въздейства на психиката на човек, може да бъде възприет като центъра на света.

В същото време, обаче, същият най-обикновен предмет все пак се оказва източник на вселенско... нещо. Ами, не се връзва. Не и ако разказът свършва там. Този му завършек предполага началото на края. Краят на света, на техните животи, пропускането в света на нещо... Авторът може би е искал да остави на читателя да си представи какво е излязло от чашата, но въпросният се пита единствено "Ъммм... и 'що?". Не става ясно защо тая чаша, която цял разказ е уж обикновена чаша, и която би имала свръх сили, защото събралите се около нея я възприемат като нещо друго, изведнъж се оказа "нещо друго", макар че беше разбита на парчета. И защо това друго, т.нар. център на света, започна да бълва сянка и мрак, след като бе унищожено. Един от героите дори казва в прав текст "Разруши центъра!". Изобщо, нещо в изпълнението на тази иначе доста добра идея куца стабилно.
За мен разказът щеше да бъде много по-въздействащ ако беше приключил с това как те се разотиват, примерно, или се захващат с нещо друго, но у всеки от тях остава неясно чувство за това какво е станало и как те въпреки това вярват, че за момент там тази толкова обикновена чаша е била центърът на всичко. Щеше да остави мен самата замислена за това "Брех, на какво е способен човек, като си внуши или съсредоточи"...

Стилът има накъде да се изглади, но основата е добра. Изреченията са малко твърде накъсани, може да се слеят някои от тях за по-голяма плавност на описанието. Също така моменти като

Всичко беше в някаква тъмна мъгла

например, могат да се конкретизират и подобрят, ако се замени "в някаква" с "като в".

За част от секундата им се привидя пушек, който остави след себе си приглушена светлина, в която танцуваха мрачни сенки.

"Който, ... в която" затлачва изречението и го прави тромаво. Освен това е малко странно пушек да остави след себе си приглушена светлина, но не в това е въпросът

Според мен ако се редактира и се помисли малко повече за сюжетното развитие би се получила една доста прилична и въздействаща кратка история

Горе е за мен един от най-добрите разкази в конкурса и ми хареса много. Всичко в него е на едно много добро ниво, може би само стилът не впечатлява особено, но в никакъв случай не е слаб. Идеята е добре развита в нужните детайли, доколкото позволява разрешения обем, а сюжетът, макар и не чак толкова оригинален, е добре конструиран и интересен.

Имам само някои дребни забележки:

- в началото се казва, че технологията в залата със замразените е от 80-те години на 20 век, а поне аз доколкото знам, в момента е невъзможно д а се съживяват минали такива процедури хора.

- не ми стана съвсем ясно как толкова лесно кметът е успял да наложи властта си в толкова голяма степен, че да контролира всичко в общността.

Spoiler: show

"Последните му мисли бяха: “Ако имаше кой да ме отведе от тук по такъв начин, отдавна да съм си отишъл...”.
Този момент някак не ми се връзва съвсем с дотогавашния тон на разказа, който дотогава е съвсем реалистичен.

Но това са дребни неща, както споменах вече, разказът като цяло много ми допадна и се класира в челото на личната ми класация.

За удобство на журито - неизкоментираните досега разкази, в реда на поискването им:

Из записките на слънчевия пътешественик
Зъбът на Буда
Кутията на Гери
Планетата на самодивите
Кладата на боговете
Първият
Работникът
Мъртвият град
Обикновен късмет

Аз се извинявам, но моето няма да е особено подробна критика, тъй като нямам възможност да си опресня сериозно разказите. По-скоро по-общи впечатления. Пускам такива за Първият, Зъбът на Буда и Горе

Първият

Това е един от разказите, които ми допаднаха доста и съм му дал сравнително висока оцека на фона на повечето неща. Готина, свежа идея, не особено оригинална, но хитро поднесена. Разказът е стегнат, раздвижен благодарение на голямото количество диалог, който също е на съвсем приличо ниво предвид целта на разказа. Но и този конкретен разказ страда много от твърде малкия си обем и липсата на амбиция. За три странички е адски трудно да произведеш нещо, което да се състезава с разкази, които освен добре написани имат и разразботен сюжет с няколко действия и поне двама не толкова еднопланови герои. Шекли примерно го можеше. Суонуик също, от време на време се удава и на други. Тук идеята обаче, макар и симпатична, не стига и въпреки че разказът е доста грамотно написан и раздвижен, няма шансове да за борба в челото.

Зъбът на Буда

Още един приятен разказ. Идеята е интересна, не знам доколко изобщо е възможна и правдоподобна от научна гледна точка, но все пак е интригуваща и успява да създаде някакъв нелош плот туист. В интерес на истината, на този разказ съм дал една от най-високите си оценки, може би дори е в първите 5. Хареса ми, че има фокус, нещо, което повечето участници не са успяли да постигнат или пък са го постигнали в твърде малък мащаб. Лошото е, че макар и с това си предимство, разказът няма с какво толкова да впечатли, за разлика от поне два от наградените, които бяха и мои лични фаворити. Т.е. идеята не е лоша и неочакваният сюжетен обрат в края дават стойност на разказа, но не са достатъчни да блесне. Самата идея е впечатляваша само доколкото служи за вкарването на хитроумен plot device, но не получава кой знае какво развитие. Героите (всъщност само един) служат изцяло на сюжета и не получават никакво развитие, самият текст, макар и грамотно написан, също не грабва със собствения си блясък... Това, което искам да кажа – разказът ми хареса, но не ме грабна. Това естествено си е мое усещане, но работата на автора включва и това – да усети интуитивно кое е интересно и кое разтърсва въображението. Та, поздравления, продължавай да пишеш. Предполагам, че се увличаш от физиката, съдейки по разказите ти. Може би е добра идея да приложиш тези си интереси към по-стандартни фантастични постановки, т.е. не крайно невъзможно звучащи случки като тази в Зъба, а към прогностика и истинска научна фантастика. И може би да изтикаш научните идеи една степен по-настрани и да ги оставиш да бъдат качествена добавка към героите и сюжета, вместо да ги определят.

Горе

Един от разказите, които ми харесаха най-много, всъщност един от двата, които ме грабнаха най-много като идея. Също съм му дал една от най-високите оценки, но ме беше доста яд, честно казано, защото в процеса на четене си мислех, че има огромен нереализиран потенциал. Най-вече заради малко постното развитие на някои елементи, доста дребни грешки и няколко неточности, както и малко грубото поднасяне на историята на места. Съжалявам, че не мога да дам конкретни примери, но нямам възможност да се ровя сега. Но например историята на Джейсън можеше не бъде поднесена като авторов преразказ на събитията от живота му. Можеше да го превърнеш в пълнокръвен герой, каквито са де Спот и Стан – чрез диалози, вътрешни мисли, действия, които да вкарат читателя в главата му и дадат по-добра перспектива върху решението му да се замрази, както и чувството, което предизвиква повртания момент в историята. В сегашния вариант героят по-скоро създава впечатление за необходим елемент, който да задвижи историята. Също така някои от най-интересните страни не са достатъчно експлоатирани, колкото ми се искаше на мен. Например, щеше да е интересно да разкажеш повече за подземната цивилизация и за начина на оцеляване на хората. Не е нужно да се влиза в големи подробности, но можеше да вкараш Стан в повече диалози с други хора, да го поставиш за по-дълго в самия град. Разказът само щеше да спечели от малко повече детайли, нарисувани междувременно, които да придадат повече плътност. И идеята, и героите, и историята са добри, просто биха спечелили от повечко разработка.

Макар и тайно да се надявах разказът ми "Горе" да се хареса и да влезе в призовата тройка, това беше необяснимата надежда, клоняща към религиозна вяра. По-скоро разумът в мен говореше, че ще бъда тотално разбит от критиката.
А сега съм приятно изненадан от отзивите на Демандред и Рандъм. Напълно съзнавам, че не успях да реализирам подобаващо потенциала на идеята. Оправданията ми са две - 1) това е първият ми литературен опит и 2) имах много малко време.
Липсата на опит не ми позволи да вместя добре описанията, повествованието и диалозите в определения обем, така че се наложи да жертвам част от обясненията и да претупам края.
Джейсън наистина не е пълнокръвен герой, но това си е чисто мой пропуск - жертва на метаморфозите, които претърпя разказа в своето развитие. Той си беше замислен като реликва от миналото, която щеше да бъде само допълнителен реквизит. Но накрая се оказа главен герой - за жалост безплътен и почти анонимен.
За стила няма какво да говоря - предпочетох да не се изхвърлям и да навлизам в непозната за мен територия, a да пиша простичко.

Ако това наистина е първият ти опит в писането, имаш поздравленията ми, справил си се повече от добре Така че продължавай смело и пиши. В някакъв момент може да пробваш да одялкаш и този разказ, наистина мисля, че има доста голям поренциал.

И аз горещо благодаря за критиката!

Само да поясня, че не съм сам, двама автори сме. Поединично пишем от доста време, но това ни е първи съвместен опит. Надявам се да има още много!

Рандъм: благодаря много за добрите думи и за критиката.
Да, наистина това е първото нещо, което пиша. Дори като ученик препочитах да пиша по така наречените "съчинение-разсъждение" - ако не бъркам определението - теми по литература, не се впусках в по-художествените. След това като студент съм писал нещата, които пише всеки, който ще става инженер . Писането на безполезни програми на Паскал, Асемблер и Си също го изключваме
Вече 3-4 години в главата ми се въртят няколко идеи за разкази и явно е трябвало да се появи някакъв външен стимул, за да реализирам нещо от тях. Аз открих Shadowdance малко след средата на юли и докато реша дали да участвам в конкурса, остана по-малко от седмица. Но мисля, че от друга страна краткият срок ме мотивира допълнително.
Надявам се, че този разказ няма да остане единствен в "творческата" ми биография.

От чиста проба любопитство... "Жътва" и "Мръсен Дрипльо".

Мръсен дрипльо ми допадна много на ниво стил и атмосфера (силно Анкх Морпоркска, не вярвам да е било случайно), за което имаш искрените ми адмирации. Не ми хареса сюжетно. Историята му беше, как да го кажа, мътна. Без конкретна посока, без конкретна идея, по-скоро приятна сценка от книга, отколкото самостоятелно произведение. При все това за мен поне това беше един от добрите разкази в конкурса

Благодаря на критиките на Clio и Random за "Чашата" и "Първият". "Работникът" сигурно ще е най-зле, щот съм го писал като по-малък, ама какво да се прави... Горе-долу си знам слабостите, за съжаление по-дългите ми и развити по отношение на сюжета и героите разкази не са на фантастична тематика.