ShadowDance

Айде и аз се нареждам в листата на чакащите да се "хвърлят на вълците"."Капани от прах" и "Кладата на боговете".Благодаря предварително.

Коментар за "Капани от прах".

Разказът за мен беше откровено слаб. Първо, имаше я типичната за конкурса слабост, спомената вече от Трип - твърде накратко е развита концепция, която би трябвало да е на повече страници. Като резултат всичко става твърде набързо и изглежда недоразвито. Споменават се множество интриги и обрати, обаче почти всички от тях толкова набързо, че въобще не успяха да ме заинтригуват и да ме потопят в разказа. Като цяло изглежда до голяма степен като схема на разказ, а не на завършен такъв.

Друг проблем - диалозите и мислите на героите изобилстват от груби инфодъмпове. Първият диалог е типичен пример:

- Какво правиш тук? – попита го Сребърен рог.
- Това би трябвало аз да те попитам? – контрира го старецът. – Изчезваш внезапно без да кажеш на никого.Отбягваш всякакъв контакт, когато опитам да се свържа с теб.Преполових половината галактика и те откривам във възможно най-замърсената дупка на петия кръг от Вселената.Какво в името на Черната звезда търсиш на тази забравена от Вселената планета?
- Много добре знаеш каква е целта на търсенето ми.Не биваше да тръгваш след мен.Не биваше да напускаш трона на Ледения дъх.Сега той сигурно е узурпиран от Огнен дъжд.
- Какво?! – сега бе ред на стареца да се изненада.
- Не ти споделих, защото веднага щеше да отхвърлиш подозренията ми.Но сега вече имам доказателства.Открих, че Пълнолуние е била скрита на тази планета, в този град.Проникнах в строго охранявана лаборатория и успях да говоря с нея.Тя потвърди, че Огнен дъжд стои зад всичко.
- Открил си Пълнолуние!Тя е жива!
- Не бързай да се радваш.Тя загина при опита да я изведа оттам.Но важното е, че тя разкри кой стои за разрушението на Вечен камък, отравянето на Светещия град и отвличането на Сияние и Зорница.Огнен дъжд е похитил дъщерите ми.А ти си позволил сега тронът на Ледения дъх да бъде достъпен за завладяване.

Веднага си казват какви са и за какво се борят в подробности, въпреки че за доста от нещата са наясно, че събеседникът им вече ги знае.

Още по-фрапиращ пример:

Припомни си кога за последен път се почувства така - когато майка му съобщи, че тя е извънбрачна дъщеря на стария император, което го правеше наследник на трона.Но естествено Слънчев вятър нямаше да отстъпи, за което Огнен дъжд бе измислил перфектен план за отстраняването на управляващата фамилия.Бе извършил злодеянията си, за да ги уязви.Единствено съжаляваше, че трябваше да отстрани сестра си Пълнолуние, която се бе противопоставила на амбициите му.Той бе готов на всичко, за да постигне целта си – дори издири враговете си - оцелели Звездни след масовият им погром от императора.Те преглътнаха факта, че е алиенс и приеха съюза заради желанието си да отмъстят на Слънчев вятър.После щеще да мисли как да се разправи с тях – сега трябваше да се наслади на победата си.

Трето, във втората част на разказа ми се наложи да чета някои моменти по 2-3 пъти, докато схвана какво точно става.

Има и немалко сериозни стилови и смислови неточности. Примерно:

Шум на метал привлече вниманието им.Оказа се биещи се котки.

Какво е "шум на метал" и как биещи се котки ще го причинят?

Това е в общи линии. Може би съм прекалено суров, но наистина не видях нещо заслужаващо похвала в този разказ, а имаше множество сериозни слабости. Надявам се тези забележки да ти помогнат да подобриш творчеството си за в бъдеще.

Здравейте, ако може да си "поръчам" коментар на "Чашата", "Първият" и "Работникът".

За dark_angel_192 и заявката му за "Фантастичната гора"

Не знам откъде да започна да коментирам този разказ. Може би от нещото, което най-силно ме издразни в него и това беше, че авторът (в случая ти, dark_angel_192) не си беше направил елементарното усилие да използва спелчекъра на Word, след като не знае как се пишат някои думи.

За пример: опасТностите, които направо се прескачаха из историята. Думата е опасност - само с едно Т накрая.

Тук сте в безопастност. Търсите пътя до дома си, нали?
- Да, опитваме да се приберем. Но какво е това място? Нима наистина сме преминали през портал? – попита полицайката.
- Намирате се в една гора, изпълнена с опастни същества. Аз знам пътя, по който да се приберете. Познавам и опастностите, криещи се тук.

'Не знам' са 2 думи, глаголите са винаги отделно от отрицанията, за разлика от всички други части на речта.

Незнам какво бе това. (...) Незнаем пътя, а и не можем да се предпазваме. (...) Незнаем нищо за тази фея.

Не липсват и други грешки.

Но да минем към по-важните неща.

1. Гледната точка. Има няколко начина да се води действието - first person (в първо лице), second person (второ лице), third person limited (трето лице ограничено), third person omniscient (трето лице всеобхватно). Ти си направил може би най-лошият избор - последният, като към него си добавил, още по-лошата опция - натрапчиво присъствие на авторов глас. Моят съвет е да се запознаеш малко с техниките на писане и тогава да избереш типа гледна точка, който ти допада, но дори да избереш последния, внимавай с авторовия глас.

Лично аз бях безумно изнервена от това, че започваш разказа с авторов глас, след което минаваш на сравнително неясно трето лице, като не се разбира чия именно е гледната точка, после пак се намесва авторът и после пак нечия гледна точка. Това пречи на адекватното възприемане на историята.

2. Героите. Не бяха въведени като хората, а и на читателят не му пука за тях. Те му остават напълно чужди. Ако беше избрал да водиш историята през една гледна точка на определен герой, това можеше да се избегне, като поне един герой стане близък и ясен на читателя.

3. Съотношението описание/действие/развитие на герои - ти имаш много действие, което е обаче хаотично и често самоцелно и за две-три изречения.

Малките хора започнаха да ги примамват с яденето. Не след дълго се появи жена с ефирни прозрачни криле. Тя приличаше на елфите, но беше много по-висока от тях. Макар и трудно успя да помогне на хората да се освободят и да избягат.

Как са били примамени героите? Защо са се поддали, какво ги е мотивирало? Как са били спасени? Какво е предприела тази вездесъща елфоподобна жена?

Имаш описания, но те са някак постни и недомислени, прескачаш прекалено бързо и не успяваш дори да скицираш нещата както трябва.

Вътре имаше още трима пътника. Единият седеше и държеше стар тефтер, в който пишеше умислено. На съседната седалка беше красива, добре облечена девойка. До нея седеше друга жена, с полицейска униформа.

Искаш да представиш героите като някакви типажи - полицайката, красавицата, писателя. Това е страхотно, но не става, защото ако и да е достатъчно това за начало, по-нататък в историята не ни даваш повече за тях и те остават като полуголи манекени на витрина.

Развитието на героите е несъществуващо. Те остават плоски и двуизмерни докрая на историята.

4. Самия сюжет. Напълно неубедителен. Всичко е ей така - случва се, но защо, как, е пълна мистерия. Опитомяването на мистичния грифон беше толкова смешно, че не си струва да се коментира. Феята е безумно дразнеща и защо именно героите решават да я следват така и не разбрах. Те действат като идиоти, неспособни на разумна мисъл.

ОК, знам че бях много критична, но този разказ ми се стори много слаб. Помисли си и ако имаш въпроси, ще се постарая да отговоря.

Някой е да харесал/ нехаресал Мъртвият град ?

диалозите и мислите на героите изобилстват от груби инфодъмпове

Ок.В първоначалния вариант цитираните пасажи са още по-зле.Точно на тези две сцени обърнах най-много внимание в редакцията. Но явно не съм го направил като хората.

Какво е "шум на метал" и как биещи се котки ще го причинят?

Бият се в контейнер за смет.Оттам и шума.

Благодаря за обърнатото внимание все пак

Един съвет по повод инфодъмпа - намери начин да НЕ дадеш информацията на читателя, но да му я подскажеш. Пиши диалозите между персонажите си с ясното съзнание кой от тях колко ЗНАЕ за света, в който се намират. Т.е. избягвай

"Както знаеш, Бил, светът ни бе завладян от извънземни преди десет години и те използват всички мъже за сексуални роби на домашнтие си октоподи"

инфодъмповете, защото ако Бил е ЧАСТ от тоя свят, е много вероятно да е лапал пипалото вече и очевидно няма причина другият герой да му го казва това. Същата информация можеш да я пуснеш и по други начини:

- Какво става, Боб?
- Проклетите Грх'нгкт'ръуди прибраха още петима.
- Октоподите?
- ...да.
- Ненаситни изчадия! Знаеш ли, че след месец се навършват десет години?
- Едно десетилетие терор. Мамка му...

Пълна импровизация, и доста дебилна, но мисля, че ти стана ясно какво имам предвид.

И това изобщо не важи само за теб. ВСЕКИ млад автор прави грешката да разказва, вместо да ПОКАЗВА. Читателят не иска да му се изсипе информацията като сдъвкани червеи в човчицата, иска сам да си я изведе от казаното и подсказаното.

Хубаво е, че поне си се опитал да ги пооправиш проблемите с инфодъмповете. Да поднесеш информацията за света по правилния начин без тях си доста тънка работа по принцип и дори доказали се фантасти имат проблеми с това. Съветите на Роланд са добри като начало, останалото е най-вече внимание и повече практика.

Аз не мога да разбера тук къде е проблемът, особено когато става въпрос за hard sci-fi, когато някои неща няма как да се избегнат. В по-предна тема чета следното:

С оглед на това се прощават неща като груби инфодъмпове

Разказът, за който става въпрос, не е Hard Sci-Fi по никакъв начин.

А дори и там поне аз лично предпочитам да се избягват най-набиващите се в очи инфодъмпове. Има си и по естествени начини за предаване на информацията.

bgspace wrote:Аз не мога да разбера тук къде е проблемът, особено когато става въпрос за hard sci-fi, когато някои неща няма как да се избегнат. В по-предна тема чета следното:

С оглед на това се прощават неща като груби инфодъмпове

Ами това е една от причините hard sci-fi да не се смята за особено добра литература в голямо количество случаи и да се харесва повече не от фенове на фантастиката, колкото от хора с интереси в съответните науки. Изключенията са много, разбира се, не казвам, че жанрът е лош. Просто литературната част не му е толкова силно развита. Но ДОРИ там има как да не поднасяш информацията като за олигофрени.

Здравейте,

Давам заявка за критика на разказа "Горе". Надявам се да мога да я преживея
А това, че си открих грешка още на второто изречение, е непростимо...

Да, доста заявки вече... дано да ги доживеем...

Сори, малко липса на време

Прочее, за да не стават обърквания, журито се състои от:

Alexis
Demandred
Trip
Clio
Roland
Random


Всички други, които искат да коментират тук, нека го правят само ако е по повод на нещо, казано конкретно в дискусията, а не на разкази. За тях си имате отделна тема

Ако е възможно и "Обикновен късмет".
Благодаря предварително.