Да, определено няма кой да възрази и срещу двете мнения
. Наистина най-добре е да се запази целостта на оригинала, като най-добре е направо да се чете в оригинал.
Но да обърна внимание на следните два факта:
1. На първо време, различията в езиците, дори и в културите понякога е толкова голяма, че оригиналът не може да се запази "цял", трябва да се жертва елемент за да се запази друг. Да вземем за пример "Под игото". Как ще го преведете на английски? Ще преведете ли названията "хаджи", "паша" и т.н.? Или ще ги оставите, рискувайки англоговорящия читател да прочете книгата през съвсем други очи, гледайки на целия сюжет като на екзотика, невъзприемайки го от първо, а от трето лице? Разбира се, конкретно по този въпрос има остановено мнение, но е интересно, според мен, да си помислите за това. Защото, когато двама души четат книга с мисъл да я превеждат, може да се въсхищава на невероятния език в творбата, ще го пресъздаде колкото се може по-точно. Различните прилагателни ще се превеждат с различни прилагателни (въпреки, че английския като "копелдашки език"* има сериозно числено превъзходство), дори ще създава невиждани в българския синтактични конструкции и крайния резултат може да не се окаже фентъзи за Конан, а роман на Джеймс Джойс. Другия може да е толкова впечатлен от действието, динамиката, страстите, голите жени, големите мечове и т.н., че, с цел да запази всичко това съкращава описания, които не може да преведе свястно без да отегчи читателя и - о, ужас! - самия себе си. Но наистина, чак пък да се добавя е малко прекалено, дори според мен (а аз явно се имам за доста либерално мислещ)
.
2. Наистина, да се чете в оригинал е супер, но... представи си, аз съм човек, който е научил (хе-хе, поне по диплома) английски, научил е (що-годе) английски и... изведнъж решавам да се задълбоча в източната философия! Искам да прочета основни трудове по конфуцианизъм и даоизъм - научавам китайски. Шинтоизъм - японски, който дори ще ми помогне да навляза в основите на будизма, но за да го разбера напълно трябва да науча тибетски поне (бутански и непалски са бонус). И представи си как ще се чувствам ако дойде някой при мен с думите "Ауе, пич, чел ли си Багават-Гита? Страшно яко е!!!"
. Не го казвам съвсем сериозно, но все пак си струва да си помисли човек, че знаенето на оригиналния език не е решение в общия случай
.
И в крайна сметка, за коя книга става въпрос, че не схванах
?