Хауърд и преводите му

[Morwen]

Админ: продължено от темата за краткия разказ и преводите на Пламен Елфа на Хауърд


Не ми е ясно как въобще на човек може да му хрумне да дописва разказ. Елфа някога обяснявал ли е тази своя мания?

[Moridin]

Еми развихри се въображението, пламне кръвта, грешчиците тук-там са така лесно видими, толкова е просто да ги оправиш, да продължиш историята, не ти се иска нещата ДА СВЪРШВАТ ТАКА!!!!!

гаси, недей толкоз аналитично

[Yan]

Дам, осъвременявал бил езика, щото Хауърд бил много архаичен. За това в маса конански книги на неговото издателстово езика беше сходен с този на алкохолизиран хамалин от подлеза на Подуяне. Но спор няма, звучеше съвременно.

[Morwen]

Аз продължавам да не схващам как осъвременяването на езика го прави двойно по-дълъг...

[Roamer]

Е той Жоро и други неща изброи

[Yan]

Аз продължавам да не схващам как осъвременяването на езика го прави двойно по-дълъг...

Ей така:

Оригинал:

Conan smashed his head with a mighty swing of the battle axe.

Превод:

Конан се почеса по топките, като същевременно ловко избегна удар насочен към клавата му. Пиктът изрева ядосано и оголи зъби. Конан се изплю презрително. Слюнката улучи пикта в лицето и се стече по брадичката му.
- Е ся ти ебах мамата, кимерийско куче... - изсъска пиктът и замахна с копието си.
Конан отегчено отклони удара и го положи с брадвата. Черепът на пикта се пръсна като зрял пъпеш и опръска кимериеца.
- Мамка му - промърмори Конан. - Това беше любимата ми препаска. Къде си Тот-Амон, стигийско куче?!? Идвам за теб.

[Moridin]

АХАХАХАХХАХАХАХАХ тва не е реално просто

[Morwen]

Вече схванах техниката

[Vankata]

Ами всъщност в случая ставаше дума не за разширяване, а за продължаване на разказа. Той си свършва където трябва, а после има около 50 страници изсмукан от пръстите бълвоч, в който Кул обикаля по целия свят и трепе хората-змии - щото се беше зарекъл да го направи в края на оригиналния разказ на Хауърд.

А преводът наистина е зле, ма това е съвсем друга тема. По-късно, като намеря време, ще пусна някои примери.

[Yan]

Мисля да напиша:

The Art of Translating Robert E. Howard as seen by the great mind of Plamen "The Elf" Mitrev

вероятно в съавторство с Питър Дж. Тайлър и да продам правата в Русия.
Ще е безценен наръчник за начинаещи преводачи

[Vankata]

Ето един откъс от "Кралството на сенките", където много добре си личи колко свободно е правен преводът.

Първо текстът от българското издание:

Градът бе обгърнат от тайнствената нощна тишина. Древните сгради изглеждаха още по-стари под сребърната Луна. Високите колони на храмовете и дворците се издигаха към обсипаното със звезди небе. Освен звука от сребърните подкови на конете им не се чуваше никакъв шум. Възрастта на града, неговата незнайна древност почти караха Кулл да се чувства дребен и нищожен. Струваше му се, че сградите му се присмиват - безшумно, със зловеща усмивка.
"Ти си млад - говореха дворците, храмовете и светилищата - но ние сме стари. Светът беше див в младостта си, когато ние бяхме съзиждани. Ти и племето ти ще си отидете, но ние ще останем тук, недокоснати от времето. Ние бяхме тук, когато Атлантис и Лемурия се издигнаха над Океана, ще бъдем тук и когато хълмовете на Атлантис и Лемурия отново са под стотици метри вода, а островите на хората от Запада ще бъдат планини над нови континенти. Колко много крале сме виждали да минават по тези улици, когато Кулл от Атлантис беше само сън в съзнанието на Ка, птицата на Сътворението? Продължавай да яздиш, Кулл, по-велики ще яздят след теб, по-велики са яздили и преди теб. Кулл - Кралят! Кулл - Глупакът!
Кулл се отърси. Тайнствеността на осветения от Луната град бе грабнала въображението му. Искаше му се да извика:
- Аз съм Кулл, Кралят, Господар на Валузия!
Но мислено чуваше отговора на древния град: "Виждали сме много крале!"

А ето го и същия откъс в мой превод:

Цветовете и веселието на деня бяха отстъпили място на злокобната неподвижност на нощта. Под извития сребърен полумесец си личеше по-ясно от всякога древността на този град. Огромните колони на резиденциите и дворците се възвисяваха към звездите. Широките стълбища, тихи и опустели, сякаш се издигаха безкрай, докато изчезнат в сенчестия мрак на по-висшите светове. Стъпала към звездите, помисли си Кул, чието въображение бе разпалено от странната величественост на картината.
Дзън! Дзън! Дзън! - отекваха сребърните подкови по широките, облени в лунна светлина улици, ала иначе не се чуваше нито звук. Старостта на града, невероятната му древност действаха почти подтискащо на краля; като че ли големите, тихи здания му се присмиваха безмълвно с неразгадаема подигравка. Какви ли тайни криеха те?
- Ти си млад - казваха дворците, храмовете и капищата, - ала ние сме стари. Светът бе в буйната си младост, когато бяхме издигнати. Ти и твоето племе ще си отидете, но ние сме непобедими, неунищожими. Възвисявали сме се над странен свят още преди Атлантида и Лемурия да се надигнат от морето; и все така ще царуваме, когато зелените води шумят в тиха печал високо над шпиловете на Лемурия и хълмовете на Атлантида, а островите на Западните хора са планини на непозната земя.
Колко крале сме виждали да яздят по тези улици, още преди Кул от Атлантида да е бил дори сън в ума на Ка, птицата на Сътворението? Препускай, Кул от Атлантида; по-велики ще те последват; по-велики е имало и преди теб. Те са прах, забравени са; а ние стоим, ние знаем, ние сме. Препускай, препускай, Кул от Атлантида; кралю Кул, глупако Кул!
И на Кул му се стори, че кънтящите копита подемат мълчаливия напев и го отбиват в нощта с кух, ехтящ присмех.
"Кра-лю Кул! Глу-па-ко Кул!"
Сияй, месечино; ти озаряваш кралски път! Блестете, звезди; вие сте факли в императорска процесия! Звънтете, подковани със сребро копита; вие възвестявате, че Кул язди през Валузия.
Хей! Събуди се, Валузия! Кул язди през теб, крал Кул!
- Много крале сме виждали - отвръщаха тихите сгради на Валузия.

[Shamajotsi]

Виж сега, че двата превода са различни е ясно, но много по-удачно би било за доказателство на тезата си да дадеш оригинала, а не твоя превод . Както и да е, едното прилича на сбит преразказ на второто, което съвсем ме обърква, защото според написаното в по-горните постове, би трябвало да е обратното. За какво иде реч? Гугълнах името, разбрах защо го наричате елфа, но за коя книга иде реч?

И, бтв, един лаф, по повод преводите - учителката ми по превод (нещо като "профил английски" в училище) ни разказа за двете основни преводачески руски школи, които били навремето. Едната целяла да запази максимално достоверността на текста и да го преведе точно, докато другата имала за цел да преведе текста, така че да го "транслира" в руската действителност (използвах математически термин, защото ми е беден речникът). Резултат: при превод на Гьоте от едната школа, преводът бил съвършен, но нищо не се разбирало. При превод на Гьоте от другата школа, текстът се разбирал перфектно, но... това просто не било Гьоте . Не съм сигурен дали въобще има нещо общо по темата (освен, че става дума за преводи), но се надявам да хвърли светлина и върху други гледни точки по въпроса .

[Roland]

За мен добрият превод запазва максимално оригинала, като го предава на български така, че да звучи естествено. Да смениш словоред, да разцепиш/събереш изречение или да добавиш/махнеш някоя дума заради спецификите на езика си е едно, но да вкарваш нова пряка реч - нещо малко по-друго.

[Amikae]

Аз продължавам да не схващам как осъвременяването на езика го прави двойно по-дълъг...

Ей така:

Оригинал:

Conan smashed his head with a mighty swing of the battle axe.

Превод:

Конан се почеса по топките, като същевременно ловко избегна удар насочен към клавата му. Пиктът изрева ядосано и оголи зъби. Конан се изплю презрително. Слюнката улучи пикта в лицето и се стече по брадичката му.
- Е ся ти ебах мамата, кимерийско куче... - изсъска пиктът и замахна с копието си.
Конан отегчено отклони удара и го положи с брадвата. Черепът на пикта се пръсна като зрял пъпеш и опръска кимериеца.
- Мамка му - промърмори Конан. - Това беше любимата ми препаска. Къде си Тот-Амон, стигийско куче?!? Идвам за теб.

Тук ме разсмя!

Едит: Напълно съм съгласен с Роланд. Затова и често предпочитам да чета на английски. Коренно различно е направо...

[Shamajotsi]

Да, определено няма кой да възрази и срещу двете мнения . Наистина най-добре е да се запази целостта на оригинала, като най-добре е направо да се чете в оригинал.

Но да обърна внимание на следните два факта:

1. На първо време, различията в езиците, дори и в културите понякога е толкова голяма, че оригиналът не може да се запази "цял", трябва да се жертва елемент за да се запази друг. Да вземем за пример "Под игото". Как ще го преведете на английски? Ще преведете ли названията "хаджи", "паша" и т.н.? Или ще ги оставите, рискувайки англоговорящия читател да прочете книгата през съвсем други очи, гледайки на целия сюжет като на екзотика, невъзприемайки го от първо, а от трето лице? Разбира се, конкретно по този въпрос има остановено мнение, но е интересно, според мен, да си помислите за това. Защото, когато двама души четат книга с мисъл да я превеждат, може да се въсхищава на невероятния език в творбата, ще го пресъздаде колкото се може по-точно. Различните прилагателни ще се превеждат с различни прилагателни (въпреки, че английския като "копелдашки език"* има сериозно числено превъзходство), дори ще създава невиждани в българския синтактични конструкции и крайния резултат може да не се окаже фентъзи за Конан, а роман на Джеймс Джойс. Другия може да е толкова впечатлен от действието, динамиката, страстите, голите жени, големите мечове и т.н., че, с цел да запази всичко това съкращава описания, които не може да преведе свястно без да отегчи читателя и - о, ужас! - самия себе си. Но наистина, чак пък да се добавя е малко прекалено, дори според мен (а аз явно се имам за доста либерално мислещ) .

2. Наистина, да се чете в оригинал е супер, но... представи си, аз съм човек, който е научил (хе-хе, поне по диплома) английски, научил е (що-годе) английски и... изведнъж решавам да се задълбоча в източната философия! Искам да прочета основни трудове по конфуцианизъм и даоизъм - научавам китайски. Шинтоизъм - японски, който дори ще ми помогне да навляза в основите на будизма, но за да го разбера напълно трябва да науча тибетски поне (бутански и непалски са бонус). И представи си как ще се чувствам ако дойде някой при мен с думите "Ауе, пич, чел ли си Багават-Гита? Страшно яко е!!!" . Не го казвам съвсем сериозно, но все пак си струва да си помисли човек, че знаенето на оригиналния език не е решение в общия случай .

И в крайна сметка, за коя книга става въпрос, че не схванах ?