ShadowDance

Предполагам който се е интересувал го е гледал доста отдавна, но аз едва вчера имах възможността (между дургото, ХБО доста ми се вдигна в очите - имат интересни неща в програмата си за близките месеци).

Та за филма. Който го е гледал, какво мислите? Странно направен, играе си със зрителя, но като оставим това настрана, има ги и образите, емоциите... Историята се показва отзад напред. Наистина отзад напред, което си е объркващо донякъде, някои моменти ми се губят, когато се опитам да си я превъртя по нормалния начин :) Но финалът остава в паметта. И въпросът: мога ли да си позволя... А отговорът вече е даден. Ужасно, нали? Този човек, не можеш да кажеш какъв е, светец или престъпник, но и той самият не знае, защото животът му се променя на всеки десет минути...

На мен много ми харесва филма, освен че е нестандартен е и много добре направен.

Интересна идея, не особено добра реализация. И много глупав и невръзващ се финал(вече не помня защо, но съм сиигурен в това).
За мен лично много надценен филм.

Всъщност финалът е най-смисленото и якото във филма

Финалът че има смисъл и че е хубав, да, но не ми хареса, да му се не види, ужасно е от морална гледна точка.

Някой няма ли да каже повече от две изречения? Аз не се броя, защото съм автор на темата и имам привилегии :)

Gib, аз има три изречения все пак.
Какво повече да кажа - целият филм е основан на обърнатата последователност и обрата в края. В началото похватът ми беше интересен, после почнах да се отегчавам, защото освен тази хитра идея нямаше почти нищо интересно, а и от едно време нататък повторенията стават досадни.
Финалът пък беше глупав за мен, може и да греша, защото не съм внимавал достатъчно, но пък не смятам да се занимавам да го гледам пак.

СПОЙЛЕРИ
(то си е ясно и без това, но все пак)

И все пак, защо глупав?

За финала и за филма изобщо - интересното е как причинно-следствената връзка е обърната. Свикнал си да гадаеш какво ще стане после, а сега опитваш да отгатнеш как се е стигнало до това, което гледаш. Откъде се е взела драскотината на лицето му, какво е задраскал на снимката на Натали и защо, какво й се е случило пък на нея, че лицето й е в такъв вид, защо му помага, кой е истинският злодей... Минаваш през Теди, Натали, някой друг... Градиш си теории, които непрекъснато трябва да променяш, нищо не е такова, каквото изглежда...
Някъде в процеса на всичко това осъзнавам, че главното е "Don't believe his lies." И чакам да видя момента, в който ще го напише. Мисля си: някак ще разбере, че Теди го лъже. Но отговорът е по-ужасен, вече използвах тази дума, но наистина ме потресе това. В момента, в който той съвсем съзнателно написва: "Tattoo No 6:", той задейства веригата от събития, знае, че ще стигне до края, който виждаме в началото, както го знаем и ние, гледа този човек, когото вече е убил, и не чувства вина, а и да чувства, знае, че след малко ще забрави всичко, и дори сега да е виновен, тогава ще се чувства невинен... И това заради себе си, заради това, което чувства в момента и ще забрави по същия начин. Къде остава тогава "светът не изчезва, когато затворя очи"? Той прави точно това.

Хм, ами точно прекрасното тук е, че можеш всъщност да правиш каквото си искаш - "Consequences dictate our course of action. It doesn't matter what's right, it's only wrong if you get caught".

Филмът за мен е много добър, а и Гай Пиърс доста радва. Единствено съм съгласен, че на моменти става досадно гледането назад, защото ти ВСЪЩНОСТ знаеш половината от това, което ще се случи в следващия отрязък - лесно се разгадава от предишния.
Спомням си че зад нас в киното, кат го гледахме, имаше някви напушени тийнчета, които накрая съвсем издивяха след поредния flashback