ShadowDance

да видим как ше е

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... &sb=5&vc=1


Като загледах първите страници е поносим, като се има предвид че тва са най-тежките пратчетки за превод. Друга книга си е просто вече.

Аз направо се чудех кога ще стане това... Вузев като нямат желание, беше логична стъпка. Евала, на който се е хванал, дано и да я превел прилично.

Xellos wrote:Като загледах първите страници е поносим, като се има предвид че тва са най-тежките пратчетки за превод. Друга книга си е просто вече.

Не само поносим, и аз като гледам по първите страници - доста си е добър. Интересен прецедент

Много интересен прецедент...И превода не е лош, и са си поиграли с оформлението. Интересно каква ли ще е редакцията на "Вузев"? Но, както се казва: They can tak' oour lives but they cannae tak' oour troousers!

едит: не беше ли Crivens!

Отдавна подозирам, че бъдещето на превода и на книгоиздаването у нас е в ръцете на добре образовани (от скапани даскалки с 300 лв. заплата) деца на заможни родители-рентиери, чиято грижа не е как да преживеят утрешния ден, а да споделят любимия им текст по възможно най-добрия начин. Он-лайн.
Разбира се, това неизбежно ще убие издателствата и ще принуди повечето им сътрудници да се пренасочат към по-полезни дейности, както вече става (къртене на мивки, ВиК и други), но нищо лошо - важното е ТЕКСТЪТ да е качествен в неговата цялост.
А ТЕКСТЪТ е нещо екзистенциално

Аз нещо не успявам да преглътна и-тата без ударение навсякъде :/ Става ми криво и спирам да чета. Не ще и дума, постарали са се хората, ама за мен такива дребни неща обръщат колата.

Добре започва, дано и нататък е така Аз отдавна си го мислех това, ама уви почти винаги имам прекалено много друга работа, за да метна и прачетките

Ми аз я свърших, на няколко места имаше игри на думи (т.е. превеждани са и такива неща), осен ударените и-та на практика видях само две печтни грешки, по никакъв начин не ми се вижда да отстъпва на предишните легални преводи на Пратчет, които съм чела.

Яко начинание, но не е ли твърде остро незаконно???

и корица са се постарали да направят мале мила или тая е западна?

Interpreter wrote:Отдавна подозирам, че бъдещето на превода и на книгоиздаването у нас е в ръцете на добре образовани (от скапани даскалки с 300 лв. заплата) деца на заможни родители-рентиери, чиято грижа не е как да преживеят утрешния ден, а да споделят любимия им текст по възможно най-добрия начин. Он-лайн.
Разбира се, това неизбежно ще убие издателствата и ще принуди повечето им сътрудници да се пренасочат към по-полезни дейности, както вече става (къртене на мивки, ВиК и други), но нищо лошо - важното е ТЕКСТЪТ да е качествен в неговата цялост.
А ТЕКСТЪТ е нещо екзистенциално

Съгласен съм с "Преводача", че да правиш преводи качествено е необходимо да ги правиш за удоволствие и да не мислиш, че от това зависи, как ще преживееш.

Но по-възможното в случая е "даскалките със заплати около 300 лева" да научат децата, които искат и обичат да четат, да четат и на английски ( или пък на някой друг език) по-същия начин, по който четат и на български.

То и в момента, повечето, които обичат книгите и четат, започват да четат и на английски. Защо на английски, е въпрос на съвсем друга тема.

Доброто знаене на език, вече не е нещо изключително. И колкото повече четеш, толкова повече разбираш..

Така, въпреки че преводът е голямо удоволствие и голямо мъчение в момента, когато разбереш, че е почти невъзможно да вместиш богатството на първоначалния текст, и собствените ти асоциации в текста на другия език, макар и роден, много малко хора ще се занимават с него, най-малкото понеже за същото време за което се превежда една страница истински, понякога може да прочетете няколко книги. А книги, които си заслужават да бъдат прочетени има написани за повече от стотици човешки животи непрекъснато четене...

Мисля, че професията и заниманието преводач, ще изчезне, така както изчезнаха и пишещите машини.

Защото, наистина Словото е нещо екзистенциално. За този, чрез когото Текстът придобива собствен живот, и за този, който се докосва до него.
Колкото и да е талантлив един преводач, неговите качества и недостатъци, ще бъдат зацапването по стъклото с диоптър, което ви помага да виждате добре, но едновременно с това прави някои важни подробности да са невидими, както и други незначителни неща да изпъкват.
В крайна сметка ще остане само това, което е важно, сливането на личната вселена на автора, пресъздадена в думи и теб, със всички връзки и целия минал опит, в момента на четенето на Книгата.
Посредниците ще станат излишни...
Защо ни е някой да ни води за ръка, след като можем да тичаме сами?

Какво казваш всъщност, че в обозримо бъдеще ВСИЧКО ще е на английски, така ли?

alex_sultanov wrote:Какво казваш всъщност, че в обозримо бъдеще ВСИЧКО ще е на английски, така ли?

Всичко ( е не съвсем ), което съм искал да кажа съм го написал на български...
Горното мнение опровергава напълно предишния ми пост.
Преводачи винаги ще са необходими.
И от български на български

Въпросът е наясно ли си какво си искал да кажеш. Шото поне на тоя етап явно ше ми трябва преводач. От български на български.

Сериозно, след като ми е интересно и съм попитал любезно, много ли ти струва да ми/ни разясниш позицията си?

Това което написах, би могло да се каже и по следния начин.
Преводът е много трудно и неблагодарно занимание, въпреки удоволствието, което доставя.
При превод се губи контактът на писател и читател, защото по средата има друг човек с различен опит, чувствителност и езикова култура.
Много по-лесно е да се научи един човек да чете чужд език като роден, отколкото да превежда добре.
Вече, при така достъпните книги, във всякакъв формат, най-добре е да се чете в оригинал.
Закачката ми за превода от български на български беше в голяма степен и самоирония

Еми и аз тва разбрах, де. Само дето тва дето казваш няма как да се получи. (Твърде малък % от хората могат да овладеят втори език на нужното ниво - те и първия толкоз го научават - останалите си имат нужда от превод. Ако са грамотни и изобщо четат нещо, де.) ОСВЕН ако английският не се доналожи като официален световен език на културата.

Нещо, според мен, напълно възможно, ако не и неизбежно, следващите 50-ина години.