Ping pong club НЕ Е такова
Спортни анимета
Спортни анимета
Тъй, като ми станаха изненадващо интересни като вид (След Hajime no Ippo (култово) и Prince of tenis (бива бива)), някой да има идея за друго в подобен стил да си дръпна?
Ping pong club НЕ Е такова
Ping pong club НЕ Е такова
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Мииииии, аз съм гледала още Initial D - става дума за стрийт рейсинг и не е никак лошо. Състезанията на моменти МАЧКАТ. Първи сезон е с много грозен арт обаче.
Препоръчвали са ми като "следващото Иппо" Slam Dunk - баскетболно аниме. Само че нещо не ме кефнаха първите няколко епизода и го зарязах за неопределено време. Главният герой много крещеше и хуморът съкваше.
Сашо се опитва да ме накара да гледам H2, което е за бейзбол, ама аз нещо не поддавам засега, щото си нямам хабер от тоя спорт и мисля, че ще ми е скучно.
Също, има едно Captain Tsubasa - за футбол (сокър). От него нямам много отзиви, но съм си решила да му хвърля някое очо някой ден...
Преди много години, като бях в Белгия, гледах някво аниме за женски волейбол. Не му знам името, само отбелязвам, че има и такова.
Към спортните анимета можем преспокойно да причислим и Yakitate!! Japan. Че и Airmaster.
Препоръчвали са ми като "следващото Иппо" Slam Dunk - баскетболно аниме. Само че нещо не ме кефнаха първите няколко епизода и го зарязах за неопределено време. Главният герой много крещеше и хуморът съкваше.
Сашо се опитва да ме накара да гледам H2, което е за бейзбол, ама аз нещо не поддавам засега, щото си нямам хабер от тоя спорт и мисля, че ще ми е скучно.
Също, има едно Captain Tsubasa - за футбол (сокър). От него нямам много отзиви, но съм си решила да му хвърля някое очо някой ден...
Преди много години, като бях в Белгия, гледах някво аниме за женски волейбол. Не му знам името, само отбелязвам, че има и такова.
Към спортните анимета можем преспокойно да причислим и Yakitate!! Japan. Че и Airmaster.
Eyeshield 21 - за американски футбол ако не се лъжа. Не съм го гледала, ама вече е 140+ епизода, има какво да захапеш.
Предполагам че и Hikaru no Go може да го пишеш тук. Също не съм го гледала.
Предполагам че и Hikaru no Go може да го пишеш тук. Също не съм го гледала.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
С жената изгледахме One Outs. След като ми се наврещя в началото, че това е най-голямата тъпотия на всички времена, докато аз се забавлявах искрено, неусетно и тя взе че млъкна и почна да се радва на ставащото на екрана.
Анимето е особено добър спортен сейнен на тема бейзбол (мангата все още върви, но сериалът е завършен поне засега), който спокойно може да се нареди сред големите имена в жанра (Initial D, Hajime no Ippo и т.н.). Уникалното при One Outs е, че успява да бъде зарибяващ чисто и просто със самия спорт и стратегиите, които главния герой (особено коварен питчер) замисля. Няма каквото и да е сапунено развитие на персонажите с разни драматични историйки от миналото им, романтични забежки, тренировъчни лагери и т.н. клишенца - просто гледаме мачове, в които нашият пич надцаква противниците с комарджийския си нюх.
25-те епизода ги изгледах неусетно за има-няма два дена и искрено се надявам да пуснат и втори сезон. Горещо ви го препоръчвам!
Анимето е особено добър спортен сейнен на тема бейзбол (мангата все още върви, но сериалът е завършен поне засега), който спокойно може да се нареди сред големите имена в жанра (Initial D, Hajime no Ippo и т.н.). Уникалното при One Outs е, че успява да бъде зарибяващ чисто и просто със самия спорт и стратегиите, които главния герой (особено коварен питчер) замисля. Няма каквото и да е сапунено развитие на персонажите с разни драматични историйки от миналото им, романтични забежки, тренировъчни лагери и т.н. клишенца - просто гледаме мачове, в които нашият пич надцаква противниците с комарджийския си нюх.
25-те епизода ги изгледах неусетно за има-няма два дена и искрено се надявам да пуснат и втори сезон. Горещо ви го препоръчвам!
Доста яко аниме, но е бая под Иппо като качества.
Началните му два епизода боляха ужасно много. Някак трябваше да преживея първата си почти летална среща с безумния опънинг, последвана от някакво взимащо се насериозно чиче, което отиде да цепи дърва в гората, за бейзбол тренировка... Първата т.нар. майнд-гейм в сериала беше базирана на японската народопсихология и ни беше обяснена от дебела негърка... То и нататък имаше ебати малоумните психоигрички, ама качеството им постепенно се качи.
Как да е, от трети епизод нататък минахме по същество към това, което анимето е - оригинален спортен сейнен, който избягва болшинството клишета на жанра. В това са му и силите, и слабостите. Щото наистина беше много яко как нон-стоп се замисляха някви безумни стратегии от нашия убер гениален психопат, но това, че не видяхме нищо повече от характера на въпросния убер гениален психопат или от дебилните овце дето рупаха трева около него, мен лично ме понатъжи. Няма стори, няма развитие на персонажи. Има само мачове и надцакване.
Има обаче и Токучи и той е като някакъв по-социализиран (макар и лишен от либидо) клонинг на изверга Хисока от НхН. ТВЪРДЕ як тип. ТВЪРДЕ. Изнася това аниме на гърба си и прави тоя странен формат сполучлив. Безкомпромисността му накрая ме накара да прицвилвам от кеф. Искам да видя още много от тоя.
И учудващо, не искам да го гледам почти гол като в опънинга. ВТФ беше тоя опънинг всъщност? Първо, беше сякаш правен от Линкин Парк 3 години, след като са им клъцнали ташаците и са ги подложили на масивна естрогенова терапия. Второ, групата се казва Pay Money To My Pain и това е ебаси адекватното заглавие. Трето, в него с много патос се пее за неква любов. Четвърто, Токучи беше гол през половината време. Сякаш са готвили тоя ОП за някое яои, а не за сейнен спортно аниме, в което няма и НАМЕК за някви човешки взаимоотношения, независимо от вида им, нали.
Може да погледна мангата сега - тя е онгоинг и доволно грозна. Мадхаус са направили арта доста як и някои сцени бяха много добре анимирани. Бе заслужава си анимето, определено. Дано да направят още малко нататък.
Началните му два епизода боляха ужасно много. Някак трябваше да преживея първата си почти летална среща с безумния опънинг, последвана от някакво взимащо се насериозно чиче, което отиде да цепи дърва в гората, за бейзбол тренировка... Първата т.нар. майнд-гейм в сериала беше базирана на японската народопсихология и ни беше обяснена от дебела негърка... То и нататък имаше ебати малоумните психоигрички, ама качеството им постепенно се качи.
Как да е, от трети епизод нататък минахме по същество към това, което анимето е - оригинален спортен сейнен, който избягва болшинството клишета на жанра. В това са му и силите, и слабостите. Щото наистина беше много яко как нон-стоп се замисляха някви безумни стратегии от нашия убер гениален психопат, но това, че не видяхме нищо повече от характера на въпросния убер гениален психопат или от дебилните овце дето рупаха трева около него, мен лично ме понатъжи. Няма стори, няма развитие на персонажи. Има само мачове и надцакване.
Има обаче и Токучи и той е като някакъв по-социализиран (макар и лишен от либидо) клонинг на изверга Хисока от НхН. ТВЪРДЕ як тип. ТВЪРДЕ. Изнася това аниме на гърба си и прави тоя странен формат сполучлив. Безкомпромисността му накрая ме накара да прицвилвам от кеф. Искам да видя още много от тоя.
И учудващо, не искам да го гледам почти гол като в опънинга. ВТФ беше тоя опънинг всъщност? Първо, беше сякаш правен от Линкин Парк 3 години, след като са им клъцнали ташаците и са ги подложили на масивна естрогенова терапия. Второ, групата се казва Pay Money To My Pain и това е ебаси адекватното заглавие. Трето, в него с много патос се пее за неква любов. Четвърто, Токучи беше гол през половината време. Сякаш са готвили тоя ОП за някое яои, а не за сейнен спортно аниме, в което няма и НАМЕК за някви човешки взаимоотношения, независимо от вида им, нали.
Може да погледна мангата сега - тя е онгоинг и доволно грозна. Мадхаус са направили арта доста як и някои сцени бяха много добре анимирани. Бе заслужава си анимето, определено. Дано да направят още малко нататък.
AlDim
Принципно сапунка или да кажем романтична комедия може да се сложи в произволен сетинг...но точно спортните сетинги са ми едни от най-омразните, защото всичко в спорта се постига с труд и мъка...а авторите на спортни заглавия смятат, че зрителят също трябва да се мъчи заедно с главните герои
. А примерно една такава кретенщина, като ученическа "лъв стори" в условията на клуб по астрономия (Sora No Manimani) ме радва неизмеримо повече от спортните драми. Т.е. смилането на някаква "суха" астрономическа информация, ме кефи в пъти повече от безкрайни тренировки и безкрайни загуби, които ще доведат до "неминуема" победа.
Тотално не мога да смеля концепцията "да страдаш с някой, за да видиш как ще израстне и ще постигне успехи".
Другият тип заглавия може и да са интересни за някой запалянко, но нямам интерес към любимите на японците спортове - футбол, бейзбол и пр. и пр.
Е, мах-джонг заглавията са ми по-привлекателни , но да пука ако разбирам нещо от този спорт, а и посмъртно няма да инвестирам усилия в разучаването му, само за да мога да гледам анимета и да чета манги по темата.
Изказването ми нямаше нищо общо с мнението на AlDim за One Outs. Просто като прочетох думите му си спомних, колко малко ме вълнуват спортните анимета и колко малко разбирам тръпката, която изпитват феновете от тях.
Колкото повече пишете такива неща, толкова повече се настройвам срещу спортните анимета от всички видове - и тези с драми и рециклиране на изтъркани формули и тези с претенции за реализъм (или поне за реализъм в света, в който се развива действието).Уникалното при One Outs е, че успява да бъде зарибяващ чисто и просто със самия спорт и стратегиите, които главния герой (особено коварен питчер) замисля. Няма каквото и да е сапунено развитие на персонажите с разни драматични историйки от миналото им, романтични забежки, тренировъчни лагери и т.н. клишенца - просто гледаме мачове, в които нашият пич надцаква противниците с комарджийския си нюх.
Принципно сапунка или да кажем романтична комедия може да се сложи в произволен сетинг...но точно спортните сетинги са ми едни от най-омразните, защото всичко в спорта се постига с труд и мъка...а авторите на спортни заглавия смятат, че зрителят също трябва да се мъчи заедно с главните герои
. А примерно една такава кретенщина, като ученическа "лъв стори" в условията на клуб по астрономия (Sora No Manimani) ме радва неизмеримо повече от спортните драми. Т.е. смилането на някаква "суха" астрономическа информация, ме кефи в пъти повече от безкрайни тренировки и безкрайни загуби, които ще доведат до "неминуема" победа.Тотално не мога да смеля концепцията "да страдаш с някой, за да видиш как ще израстне и ще постигне успехи".
Другият тип заглавия може и да са интересни за някой запалянко, но нямам интерес към любимите на японците спортове - футбол, бейзбол и пр. и пр.
Е, мах-джонг заглавията са ми по-привлекателни
, но да пука ако разбирам нещо от този спорт, а и посмъртно няма да инвестирам усилия в разучаването му, само за да мога да гледам анимета и да чета манги по темата. Изказването ми нямаше нищо общо с мнението на AlDim за One Outs. Просто като прочетох думите му си спомних, колко малко ме вълнуват спортните анимета и колко малко разбирам тръпката, която изпитват феновете от тях.
Мда, Амелия, мнението ти се покрива с моето. Жалкото е, че мангата е сканлейтната много малко след анимето. Иначе, и аз в предния си коментар сравних Токучи с Хисока (но не помня къде поствах за това аниме).
Аз сега си гледам за не знам кой път Initial D и му се кефя.
БТВ, Амели, серозно, трябва да тестваш Major. То в от ония, дето са си пълни с драма и т.н., но кефи (втория сезон ми е завинаги любим от всичките, мисля че епизоди 12-26 мога да си ги дублирам в оригинал). Иска обаче доста, докато преминеш през първите епизоди на семейна драма и детските години на Горо. Дори вече е напълно приключен с 6 сезона, филм и ОВА.
alshu, и аз мислех така за спортните анимета, докато не се зарибих. И да ти кажа, никакъв интерес нямам в реалния живот към бойзбол, но One Outs и Major са ми доставиха голям кеф. А и като гледах второто научих достатъчно, за а ми е що-годе ясно какво става и за какво с борят на терена.
Като ти е кеф за маджонг, гледа ли Saki? или може би Shion no Ou, което е за шоги (японския шах)? Вторият освен това има в историята си и разследване на убийство. Hikaru no Go е за играта го.
А и да си знаеш, в повечето спортни анимета, главният герой вечно печели, което понякога е дори по-дразнещо, освен когато са като Токучи, в който случай потриваш доволно ръце, че за пореден път е надиграл шефа си.
Аз сега си гледам за не знам кой път Initial D и му се кефя.
БТВ, Амели, серозно, трябва да тестваш Major. То в от ония, дето са си пълни с драма и т.н., но кефи (втория сезон ми е завинаги любим от всичките, мисля че епизоди 12-26 мога да си ги дублирам в оригинал). Иска обаче доста, докато преминеш през първите епизоди на семейна драма и детските години на Горо. Дори вече е напълно приключен с 6 сезона, филм и ОВА.
alshu, и аз мислех така за спортните анимета, докато не се зарибих. И да ти кажа, никакъв интерес нямам в реалния живот към бойзбол, но One Outs и Major са ми доставиха голям кеф. А и като гледах второто научих достатъчно, за а ми е що-годе ясно какво става и за какво с борят на терена.
Като ти е кеф за маджонг, гледа ли Saki? или може би Shion no Ou, което е за шоги (японския шах)? Вторият освен това има в историята си и разследване на убийство. Hikaru no Go е за играта го.
А и да си знаеш, в повечето спортни анимета, главният герой вечно печели, което понякога е дори по-дразнещо, освен когато са като Токучи, в който случай потриваш доволно ръце, че за пореден път е надиграл шефа си.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Alexis
Saki е единственото аниме, което съм заглеждал на маджонг тематика...иначе навремето зачетох някакви манги, но да пукна ако помня как се казваха...
Saki се оказа лесбо-романтична драма, а пък аз го загледах без да видя yuri-то в списъка с жанровете . Мислех си, че е комедия (е, то си е и комедия).
Изгледах го, но не знам защо (тогава нямах нищо друго под ръка, а пък анимацитята в мачовете е доста шарена...падам си по шарении )...и все още не разбирам нищо от този спорт, нито пък придобих вкус към yuri заглавия (за голяма моя изненада).
Май единственото спортно аниме, което ме е кефило е Bamboo Blade...в него си имаше всичко, и спорт, и качествена драма и хубави картинки.
Естествено, имаше и един-два дразнещи тъпизма, но арковете с главната героиня или със сенсея бяха смислени.
Явно спортните анимета не са ми в кръвта.
МиииКато ти е кеф за маджонг, гледа ли Saki? или може би Shion no Ou, което е за шоги
Saki е единственото аниме, което съм заглеждал на маджонг тематика...иначе навремето зачетох някакви манги, но да пукна ако помня как се казваха...Saki се оказа лесбо-романтична драма, а пък аз го загледах без да видя yuri-то в списъка с жанровете
. Мислех си, че е комедия (е, то си е и комедия).Изгледах го, но не знам защо (тогава нямах нищо друго под ръка, а пък анимацитята в мачовете е доста шарена...падам си по шарении
)...и все още не разбирам нищо от този спорт, нито пък придобих вкус към yuri заглавия (за голяма моя изненада).Май единственото спортно аниме, което ме е кефило е Bamboo Blade...в него си имаше всичко, и спорт, и качествена драма и хубави картинки.
Естествено, имаше и един-два дразнещи тъпизма, но арковете с главната героиня или със сенсея бяха смислени.
Явно спортните анимета не са ми в кръвта.
Еми предполагам, то си е въпрос на вкус. Аз си мра за компетитивни истории с персонажи-изверги. Те спортните бая заприличват на тупалките, ако ги погледнеш под тоя ъгъл. Отделно, спортът е прекрасно нещо, което никога не съм умеела особено, така че гледайки тия анимета научавам неща, които не съм могла да науча от собствен опит. А то има кво да се учи, щото всеки един спорт си е цяла наука. И като ти представят едни такива състезания, които са си чиста проба битка (и война) всъщност, добре обяснени, със стратегията и тактиката и с яките човечета - просто веднага захапвам. Естествено, не всички спортни анимета ми харесват, но досега съм се зарибила по едно за бокс, едно за улични състезания с коли, едно за тенис, едно за бейзбол и едно за правене на хляб. От нито едно от тия неща си нямах и хал хабер и ги мислех за тъпи и скучни, но аниметата взеха, че ми харесаха. Затова и сега като ми се догледат някви съревнования, хващам спортните анимета, щото хубавите тупалки са малко...
Yakitate!! Japan, да. Много яко анименце. Успяли са да направят хлебопроизводството на състезание (и други подобни са ми попадали - някви манги за къри-та примерно), с много хумор и простотии. Искрено се забавлявах.
А да, попадало ми е и спортно шоджо.
Kaleido Star - за цирк. Ма структура кат на спортно аниме имаше, честно! Така и не го догледах - трябва да го довърша някой ден.
А да, попадало ми е и спортно шоджо.
Kaleido Star - за цирк. Ма структура кат на спортно аниме имаше, честно!
Така и не го догледах - трябва да го довърша някой ден.
Yakitate- то е гениално. Нищо, че така и не го догледах, защото взе много да се повтаря в един момент, но гаврите със всички възможни шоунен клишета са безценни просто. А главният герой е безподобен чук. В положителния смисъл на това понятие. 
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Е, аз Yakitate!! Japan (и Takitate Gohan ) не го възприемам точно, като спортно, а като биткаджийско...или по-скоро като абсолютна гавра с биткаджийските заглавия, с готварските шоута, с реалтити шоутата и с всичко, което са се сетили по пътя...може би с цялата японска забавна ТВ индустрия...
Имаше и някъкви елементи от спортните анимета, но някак не бяха доминиращи.
То е вярно че тупалките преливат в спортни заглавия и обратното, ама аз не съм фен и на тупалките.
Кeфят ме или хубаво нарисувани неща от сорта на Kurokami или очевидни ебавки, като History`s Strongest Disciple Kenichi и Needless.
Държа да имат фентъзи/scifi елементи + битки, и да не се набляга на тренировки (е, тренировките в Kenichi си бяха абсолютен майтап).
Т.е. все неща дето не преобладават в спортните анимета.
) не го възприемам точно, като спортно, а като биткаджийско...или по-скоро като абсолютна гавра с биткаджийските заглавия, с готварските шоута, с реалтити шоутата и с всичко, което са се сетили по пътя...може би с цялата японска забавна ТВ индустрия...Имаше и някъкви елементи от спортните анимета, но някак не бяха доминиращи.
То е вярно че тупалките преливат в спортни заглавия и обратното, ама аз не съм фен и на тупалките.
Кeфят ме или хубаво нарисувани неща от сорта на Kurokami или очевидни ебавки, като History`s Strongest Disciple Kenichi и Needless.
Държа да имат фентъзи/scifi елементи + битки, и да не се набляга на тренировки (е, тренировките в Kenichi си бяха абсолютен майтап).
Т.е. все неща дето не преобладават в спортните анимета.
Прочетох каквото е преведено от One Outs мангата след края на анимето. Не е много, мамка му! Токучи, изрода, сътвори поредната изродщина - може ли да е толкова як, баси? Нямам търпение да видя къде ще му излезе края, ма събват адски бавно...
Чува ли се нещо са втори сезон? Моля ви, кажете, че се чува!
Чува ли се нещо са втори сезон? Моля ви, кажете, че се чува!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests