Първо прав си, че историята е изсмукана от пръстите. Но при условие, че играта беше зверски ръшната и големината и детайлността на света съм готов да простя това, но не и намалената роля на Зардас. Пича има всичко на всичко пет реда реплики и говори с някакви странни заобиколки. Пък и само един от трите финала си струва да се види (неутралния). Тоя финал е единствения от трите който е в стила на главния пич. (който между другото е загубил част от кулнеса си, но все още все същото саркастично копеле)
Второ вярно че някои мисии се повтарят, но никой не ти е опрял пистолет в главата да ги изпълниш всичките. Ако ти писне от някоя, телепорт някъде другаде, та дори само за да смениш пейзажа .
(Или да убиеш някой от Черните тролове)
Вярно е че най хубавите оръжия са тия, които сам си изковаваш.
Аз на края на играта играех с два от ония ore swords с черепите на дръжките. Единствените по яки оръжия са един ятаган, който иска да имаш катана за да го изковеш (Катаните пък са бах ти редките оръжия) и демонският меч (да съществува, но не се взима от определено място, а е напълно рандом). Намерих го като призовах един демон (за да избия един замък с орки), след което говорих с него и му казах че повече не ми трябва. Гадинката се гътна а в инвентара и беше и мече.
А и освен паладинския шлем и шапката с форма на вълча глава има и една корона. (върви заедно с main quest-а)
