ShadowDance

Бързам да кажа, че не съм фен на Кар Уай - филми с красиво гримирани азиатци не ми харесват, може би и заради дълбоко вкорененото ми убеждение че от азиатците не стават добри актьори. Но този филм ме привлече (вероятно защото хапнах вкусно преди да го гледам). Самата идея да гледам Джъд Лоу в някаква многопластова притча за търсенето на Истинската любов много ми допадна, защото това просто му се отдава (справка - "Мъдростта на крокодилите").
Определено филма е стилен и някак нереалистично пропит с оранжева светлина сякаш като в сън; действието поставя акцент по-скоро върху фона и дребните детейли, отколкото някакви кардинални въпроси и като цяло е по-важно не какво се случва, а как се случва. Това, което пречи на човек да се отпусне и да попива е диалога - просто идва в повече. Има и много добри моменти като изповедта на един алкохолик, гневни монолози и заредени с внушение ежедневности. Не знам дали да го препоръчам, тъй като възприемането на този филм е много тясно свързано с това как се чувствате когато седнете да го гледате. За мен филма не е гениална творба, а просто добър разказ за търсенето на ново начало и пътуването към разбирането какво точно иска едно момиче.

Бе аз съм навит и без това. Кажи само наистина ли има добра кинематография (тва за оранжевото много ми хареса).

би ли дефинирал "добра кинематография" ?

Всеки кадър да е като картина. Осветлението, ракурса/гледната точка, фокуса, движението на камерата - всичко трябва да е изчислено до милиметър и изкуство само по себе си.

Кинематографията ми е сред най-важните неща в един филм (ако не и най-важното), а личните ми предпочитания са в полза на смайващи пейзажи, наситени красиви цветове и - нещо, което точно Кар Уай прави - арт кадриране на лицата при диалог.

тогава да. Може би не като картина, а по-скоро авангардна фотография...Нора Джоунс обаче не е достатъчно добра за да изнесе емоцията която е заложена в нейната героиня. Натали Портмон и Джуд Лоу както винаги радват окото.

не че нещо нали, ама графично кино не е синоним на "добра кинематография".

Никой не е казал "графично кино", но и така да е, би било само пример (за добр. кинем.).

Първо мислех да напиша мнооого пространно ревю, после мислех въобще да не пиша нищо, но се отказах и от двете си намерения.

Красиво. Просто няма по-точно определение за филма. Камера, която обича зрителя от начало до край. Камера, която обича Нора Джоунс от начало до край. Камера, която обича Джъд Лоу. Той пък от своя страна просто омагьосва много деликатно Нора, а Нора омагьосва живота си. Химия, но ненатраплива. Една от най-красивите екранни целувки евър, заснета по феноменален начин.

Саундрак, който ще си купя.

Натали Портман, която играе чудесно. Слаби поддържащи роли няма.

Проста историйка, много истинска. Филм, сниман с малко пари, но виртуозна режисура.

Толкова от мен. Дояде ми се боровинков пай.

Типичен Уонг Кар Вай филм с две думи.

Адриана, ако можеш да дадеш инфо кога ще се появи филма в Пловдив, ще съм изключително благодарен.

Ами нямам идея, филмът се дистрибутира тук от Съни. Ще поразпитам, ако искаш.

Никога нямам идея коя компания кой филм дистрибутира.

Ако не ти е проблем да разпиташ, ще съм много благодарен за инфо по въпроса.

Филма е меко казано страхотен. Поне на мен ми въздейства на всички нива – визуално, музикално, идеино. Но определено не е за всеки. Но затова ще напиша малко по-надолу. Досега не бях гледал нито един филм на Уонг Кар Вай. С този въпросния определено успя да ме спечели да си потърся и изгледам останалите му филми. От това което чета из нета мисля, че няма да се разочаровам.

Първото, което ме впечатли, беше камерата. Страхотен подбор на гледни точки. Обожавам такива похвати. Като примери ще спомена следните два момента още от самото начало на филма:
- Джуд Лоу си говори с въпросната Нора Джоунс и си чисти кафенето. Камерата снима от вътрешната страна на мръсна витрина и двамата се виждат размазано и нефокусирано. Той се доближава до витрината, напръсква с препарат и я измива. И вече всичко си идва на фокус. През цялото това време те продължават да си говорят.
- Двама души се сбиват във въпросното кафене и Джуд Лоу се намесва в мелето. През целия бой гледната точка е през охранителната камера на тавана, която е развалена и предава ужасен образ. След екшъна нашия се приближава до въпросната камера и я оправя (съответно картината се оправя)

Друго забележително нещо е страхотните цветни филтри, през които е прекарано почти всичко. Получило се е страшно красиво. Имаше сцени, където буквално ми се доплакваше от красотата на екрана. И това въпреки факта, че филма е ужасяващо евтин. Целия се развива почти само в затворени помещения и в една кола.

Основната история е доста простичка. Но пък покрай нея се заплитат и разплитат още две такива. И двете са страхотно измислени и изпипани.

Всички актьори дават най-доброто от себе си. Просто няма слаба роля. Освен може би тази на Нора Джоунс. Ама според мен просто по сценарии си е била такава. Тя е просто наблюдателя, човека през очите на когото, наблюдаваме действието на екрана. Просто на фона на феноменалните изпълнения на Джуд Лоу, Натали Портмънт, Рейчъл Уайз и David Strathairn (не знам как се пише на български) нейната роля е малко безлична. Но пък тя е свързващото звено. Изпълненията на останалите актьори обаче направо си плачат за Оскар.

По принцип не обичам филми с близки планове на лицата на героите. Но специално в този, заради невероятната актьорска игра, ми се сториха съвсем на място.

Всички акьори на ерана изглеждаха и се държаха болезнено реално. Съвсем като истински, реални и живи хора. В нито един момент не почуствах че гледам филм. Не се сещам дали някога съм гледал друг филм с толкова реални образи. В нито един момент не почуствах, че някой прави нещо нелогично или нещо, което аз не бих направил на негово място. Страхотен сценарии в това отношение.

Музиката е божествена. И аз ще си набавя саундтрака на всяка цена. Въпреки че не знам дали без визията на филма ще ми въздейства по този начин.

Единствения недостатък на филма е, че основната история е почти никаква. Но пък другите две истории, вплетени в нея, са достатъчни за направата на филми само по тях.

Просто филма е за болката на едно разбито сърце. За преодоляването й и за любовта. Аз лично се почуствах емоционално изцеден, когато започнаха финалните надписи.

За малко да забравя за

ifadriana wrote:Една от най-красивите екранни целувки евър, заснета по феноменален начин.

Може би най-красивата и въздействаща такава, която съм виждал на екран. Толкова нежност, красота и страст имаше в нея, че чак болеше.

В заключание бих казал, че препоръчвам филма на всеки, който иска да види една невероятно красиво заснета притча за влюбването. А мен ме очаква едно, надявам се много приятно, запознаване в дълбочина с творчеството на Уонг Кар Вай.

Въх...... Адриана - а докато съм писал това, и Валери - са описали филма така, че просто нямам какво да добавя... Актьорската игра (мдам, на всички) е прекрасна, снимачната техника е прекрасна, историята е... някак истинска.

Всъщност мога да добавя само едно: едно от нещата, които най-много ме грабнаха в снимачната техника, беше това, че при толкова много близки планове (а то друго имаше ли?) никъде нямаше ретуширане, никъде нямаше изглаждане, никъде нямаше фалшив блясък. Дори и...

Spoiler: show

...Лезли, която трябваше да бъде баш бляскавата, прекрасната, издокараната, haute couture мацка - дори и тя имаше дребен дефект на уж изящно поддържаното лице.

Филмът е просто... истински.

DELgado wrote:А мен ме очаква едно, надявам се много приятно, запознаване в дълбочина с творчеството на Уонг Кар Вай.

препоръчвам ти "чункин експрес", "паднали ангели", "in the mood..", "2046" в тоя ред и -преди- да изгледаш първите му филми, ако стигнеш до тях.

+1 на последният пост, с уговорката, че още не съм гледал Fallen Angels.

BTW, Валка, поне на ИМДБ повечето отзиви са, че това е един от по-слабите филми на Уонг Кар Вай, така че смятай за какво става въпрос при него.