Ten things you hate about anime
Ten things you hate about anime
Disclaimer: Нагло изплагиаствах темата от Драгън (за справка Games форума).
1. Броят на епизодите. Поради спецификата на медиума те често са или твърде малко и сериалът е ръшнат (Avenger, първи сезон на Higurashi, огромна част от сериалите с по 12/13 епизода), или ужасно твърде много (инсърт рандъм негледан от мен 100+ епизода шоунен хиър).
2. Moe модата, или преведено от отакувски на български - повсеместноста на cute героини, които каквито и други умения и достойнства да имат се червят като ощипани госпожици под път и над път и въобще се държат повече или по-малко като ходещ фенсървис за хора с латентни педофилски наклонности.
3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...
4. Фактът, че 90% от главните герои са тийнеджъри. Е, хубаво, това е таргет аудиторията, но в един момент невръстните пилоти, детективи, спасители на света и зли властелини писват.
5. Твърде озадачаващият факт, че доминантният жанр, изключая евъргрйниът, който са шоунен бозичките с много епизоди, е харем. Сега, не че нещо, но то повечето сапунки (предполагам и J-Dorama-s ако човек толкова държи на японското) са с по-интересни любовни отношения от средностатистическия харем, че и мацките са по-хубави там.
6. Твърде ниското количество yuri аниме. А и от съществуващите заглавия в жанра, около 3/4 разчитат почти само на подтекст и/или хумор на темата. От друга страна, като се замисля как са представени хетеро връзките в общия случай (cough, childhood friend cliche, cough), това може би не е толкова зле...
ОК, не можах да измисля десет, но по-късно мисля да добавям. Вие сте на ход.
1. Броят на епизодите. Поради спецификата на медиума те често са или твърде малко и сериалът е ръшнат (Avenger, първи сезон на Higurashi, огромна част от сериалите с по 12/13 епизода), или ужасно твърде много (инсърт рандъм негледан от мен 100+ епизода шоунен хиър).
2. Moe модата, или преведено от отакувски на български - повсеместноста на cute героини, които каквито и други умения и достойнства да имат се червят като ощипани госпожици под път и над път и въобще се държат повече или по-малко като ходещ фенсървис за хора с латентни педофилски наклонности.
3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...
4. Фактът, че 90% от главните герои са тийнеджъри. Е, хубаво, това е таргет аудиторията, но в един момент невръстните пилоти, детективи, спасители на света и зли властелини писват.
5. Твърде озадачаващият факт, че доминантният жанр, изключая евъргрйниът, който са шоунен бозичките с много епизоди, е харем. Сега, не че нещо, но то повечето сапунки (предполагам и J-Dorama-s ако човек толкова държи на японското) са с по-интересни любовни отношения от средностатистическия харем, че и мацките са по-хубави там.
6. Твърде ниското количество yuri аниме. А и от съществуващите заглавия в жанра, около 3/4 разчитат почти само на подтекст и/или хумор на темата. От друга страна, като се замисля как са представени хетеро връзките в общия случай (cough, childhood friend cliche, cough), това може би не е толкова зле...
ОК, не можах да измисля десет, но по-късно мисля да добавям. Вие сте на ход.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Ten things you hate about anime
Бате, ние ВСИЧКИ гледаме аниме заради реализма щото.Matrim wrote:3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...
And you can't dance with a devil on your back...
Бате, да съм споменал думата реализъм? Просто цялостната концепция "гигантски роботи, които се бият с мечове" ми се вижда кретенска. Ако искаш замени самураи с джедаи в онова, което си цитирал. Иначе мога да изброя куп анимета, в които няма никакъв реализъм, а ме кефят неимоверно, така че...
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Да прекъсна малко диалога ви.
1. Филъри и тонове флашбакове. Филър. Рядко има такива дето мога да ги понеса. Филър. Флешбек...Рядко има такива дето мога да ги понеса.
2. Росафката косица винаги е признак за една героиня, че ще ми досади на 2рата минута.
3. Меката и Харемните анимета са излишно много.
4. Фенсървиса - nosebleed... pantsy и прочее неща създадени за яко сексуално фрустриран жълт чекиджия.
5. Всеки гледал два рандъм сериала се мисли за спец.
1. Филъри и тонове флашбакове. Филър. Рядко има такива дето мога да ги понеса. Филър. Флешбек...Рядко има такива дето мога да ги понеса.
2. Росафката косица винаги е признак за една героиня, че ще ми досади на 2рата минута.
3. Меката и Харемните анимета са излишно много.
4. Фенсървиса - nosebleed... pantsy и прочее неща създадени за яко сексуално фрустриран жълт чекиджия.
5. Всеки гледал два рандъм сериала се мисли за спец.
За мен най-противните неща (като изключим характерните черти на жанровете, които поначало не мога да понасям):
1. Това, че най-гениалните заглавия остават неоценени за сметка на някфи НЯМА ТАКИВА ЛАЙНА! Но то това си е проблем на масовата публика, която трябва да бъде анихилирана или стерилизирана в най-скоро време, за да не се множи и да изчезне постепенно.
2. Най-типичния възможен натруфен, бонбонен, крещящ от километри АНИМЕ рисунък, който преобладава в жанра и който за мен е първи признак за това, че даден сериал ще е доста посредствен. Пример: артът на Rozen Maiden, Kiddy Grade, ROD и т.н. Това като го видя, директно пращам анимето в боклука.
3. Джей-поп. Като цяло сичкото джей-нещо си в музикалната индустрия смърди зловещо, но с това се прекалява и то е НАВСЯКЪДЕ. Мисля всички аниме композитори, които го бутат в саундтраците си и опънингите си, да умрат скоро.
4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.
5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:
- маморването. Маморването трябва да спре веднъж и ЗАВИНАГИ! Просто ТРЯБВА!
- коментарите на някакви много големи експерти-наблюдатели по време на битка. Принципно трябва да са информативни и понякога наистина са, но има случаи, в които имаме една битка и 7 коментиращи, които ни биват показани един след друг как казват многозначително : "Охо!", когато в битката стане някаква гъзарщина, за която очевидно целия свят не е подозирал и не може да обясни (седемте обаче веднага схващат пиниза, щото са много 1337). В такива мигове ми се иска сценаристите да умрат мъчително...
- пейнфул флашбекс. ТОЛКОВА СА НЕНУЖНИ!!! Не, пичове, не сме забравили какво стана преди няма и 2 епа, че да ми го показвате пак. УМРЕТЕ СИЧКИТЕ!!!
- похвати и персонажи като за лоботомирани дечица. Колкото по-ненаивно е поведението на рисуваните човечета, толкова по-добре. И моля ви, спестете ми гадняри, които ритат кученца. Кечаджийките, които искат да нахранят гладните деца, тоже. Просто ОСТАВЕТЕ КУЧЕНЦАТА И ДЕЧИЦАТА НАМИРА И НАМЕРЕТЕ НЕКВИ ПО-ИНТЕЛИГЕНТНИ МЕТОДИ ЗА ТЕЯ ЦЕЛИ!!! И не, скандалните с идиотизма си саможертвени мелодрами НЕ са куул, не са въздействащи и не са белег на любов/приятелство/уважение и т.н., а са дразнещ неадекватен сценарий с бели конци в него.
- рикапите в началото на епизода при безкрайните анимета. В Уан Пийс напоследък епизода почва чак след 6-тата минута. ЗАЩО, питам??? КОМУ Е НУЖНО, да го еба?!
Засега пускам тия, утре ще мисля още.
1. Това, че най-гениалните заглавия остават неоценени за сметка на някфи НЯМА ТАКИВА ЛАЙНА! Но то това си е проблем на масовата публика, която трябва да бъде анихилирана или стерилизирана в най-скоро време, за да не се множи и да изчезне постепенно.
2. Най-типичния възможен натруфен, бонбонен, крещящ от километри АНИМЕ рисунък, който преобладава в жанра и който за мен е първи признак за това, че даден сериал ще е доста посредствен. Пример: артът на Rozen Maiden, Kiddy Grade, ROD и т.н. Това като го видя, директно пращам анимето в боклука.
3. Джей-поп. Като цяло сичкото джей-нещо си в музикалната индустрия смърди зловещо, но с това се прекалява и то е НАВСЯКЪДЕ. Мисля всички аниме композитори, които го бутат в саундтраците си и опънингите си, да умрат скоро.
4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.
5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:
- маморването. Маморването трябва да спре веднъж и ЗАВИНАГИ! Просто ТРЯБВА!
- коментарите на някакви много големи експерти-наблюдатели по време на битка. Принципно трябва да са информативни и понякога наистина са, но има случаи, в които имаме една битка и 7 коментиращи, които ни биват показани един след друг как казват многозначително : "Охо!", когато в битката стане някаква гъзарщина, за която очевидно целия свят не е подозирал и не може да обясни (седемте обаче веднага схващат пиниза, щото са много 1337). В такива мигове ми се иска сценаристите да умрат мъчително...
- пейнфул флашбекс. ТОЛКОВА СА НЕНУЖНИ!!! Не, пичове, не сме забравили какво стана преди няма и 2 епа, че да ми го показвате пак. УМРЕТЕ СИЧКИТЕ!!!
- похвати и персонажи като за лоботомирани дечица. Колкото по-ненаивно е поведението на рисуваните човечета, толкова по-добре. И моля ви, спестете ми гадняри, които ритат кученца. Кечаджийките, които искат да нахранят гладните деца, тоже. Просто ОСТАВЕТЕ КУЧЕНЦАТА И ДЕЧИЦАТА НАМИРА И НАМЕРЕТЕ НЕКВИ ПО-ИНТЕЛИГЕНТНИ МЕТОДИ ЗА ТЕЯ ЦЕЛИ!!! И не, скандалните с идиотизма си саможертвени мелодрами НЕ са куул, не са въздействащи и не са белег на любов/приятелство/уважение и т.н., а са дразнещ неадекватен сценарий с бели конци в него.
- рикапите в началото на епизода при безкрайните анимета. В Уан Пийс напоследък епизода почва чак след 6-тата минута. ЗАЩО, питам??? КОМУ Е НУЖНО, да го еба?!
Засега пускам тия, утре ще мисля още.
Написах един по-дълъг пост, но съвсем умело го затрих. Затова накратко - абсолютно съгласна с Хрисито, затуй и съм я цитирала. Всъщност с всички, писали тука, съм много съгласна.Amelia wrote: 2. Най-типичния възможен натруфен, бонбонен, крещящ от километри АНИМЕ рисунък, който преобладава в жанра и който за мен е първи признак за това, че даден сериал ще е доста посредствен. Пример: артът на Rozen Maiden, Kiddy Grade, ROD и т.н. Това като го видя, директно пращам анимето в боклука.
4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.
5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:
- маморването. Маморването трябва да спре веднъж и ЗАВИНАГИ! Просто ТРЯБВА!
- коментарите на някакви много големи експерти-наблюдатели по време на битка. Принципно трябва да са информативни и понякога наистина са, но има случаи, в които имаме една битка и 7 коментиращи, които ни биват показани един след друг как казват многозначително : "Охо!", когато в битката стане някаква гъзарщина, за която очевидно целия свят не е подозирал и не може да обясни (седемте обаче веднага схващат пиниза, щото са много 1337). В такива мигове ми се иска сценаристите да умрат мъчително...
- пейнфул флашбекс. ТОЛКОВА СА НЕНУЖНИ!!! Не, пичове, не сме забравили какво стана преди няма и 2 епа, че да ми го показвате пак. УМРЕТЕ СИЧКИТЕ!!!
- рикапите в началото на епизода при безкрайните анимета. В Уан Пийс напоследък епизода почва чак след 6-тата минута. ЗАЩО, питам??? КОМУ Е НУЖНО?!
На сега попаднах на Наруто по Джетикс и това безумно проточване на битките и обясняването им от разни хора е направо.. Нека не забравяме любимите филъри и флашбеци. Много е гадно да чакаш нещо онгоинг и после новото в него да е има-няма 10 минути Затова всъщност мразя да гледам онгоинг неща
Дразнят ме цветнокосите, лигави, големооки лолитки, тях ми се ще да ги метна отнейде. Всъщност като арт харесвам по-реалистични и не твърде шарени неща. Затова и не ми понасят много добре анимета с по-експериментална визия като Кемонозуме, Майндгейм и прочие (говоря предимно за рисунъка на хората).
Ух, сега се сетих - като започнат с разни научни или псевдонаучни обяснения, бъкани с латински и съответно - с бележки на всеки три секунди, тотално ме загубват. И в един момент осъзнавам, че нищо не разбирам (това обаче си е по-скоро мой проблем, не толкова на анимето; само дето някои заглавия прекаляват в това отношение)
Имам и омразни жанрове, които просто не гледам (Добрият стар харем ;р)
shadow dance nikoga ne luje
Като пропусна нещата, изброени досега:
1. Истерични главни герои - започват да пищят,да се търкалят по земята и да се държат макаронено буквално през пет минути, това абсолютно неспасяемо лабилно поведение ми бърка в здравето, затова и зарязах xxxHolic,главният герой беше абсолютно непоносим!
2. Главните героини,които вечно бият някого - най-често главния герой,който казва нещо не на място,те вадят ветрилото и един божествен удар го изпраща 20 метра назад или просто си стои 5 минути с онези движещите се кръгчета вместо очи. Забавно е в началото,после - не.Макар че трябва да си призная,че във Фумофу се смях абсолютно всеки път,когато Канаме удряше не-му-помня-името-вече.
3. Хиляда и едното лолита,дето искат главния герой за съпруг - това май някой го каза. Изкарват ме извън кожата ми с тези тъпотии
1. Истерични главни герои - започват да пищят,да се търкалят по земята и да се държат макаронено буквално през пет минути, това абсолютно неспасяемо лабилно поведение ми бърка в здравето, затова и зарязах xxxHolic,главният герой беше абсолютно непоносим!
2. Главните героини,които вечно бият някого - най-често главния герой,който казва нещо не на място,те вадят ветрилото и един божествен удар го изпраща 20 метра назад или просто си стои 5 минути с онези движещите се кръгчета вместо очи. Забавно е в началото,после - не.Макар че трябва да си призная,че във Фумофу се смях абсолютно всеки път,когато Канаме удряше не-му-помня-името-вече.
3. Хиляда и едното лолита,дето искат главния герой за съпруг - това май някой го каза. Изкарват ме извън кожата ми с тези тъпотии
Има нещо в съществуването на черна дупка в съседство,което води до безсънни нощи.
Не наистина не мога да не го кажа ----->>>>>> ЧИБИТА в неща като Хелсинг. Те са краят на всичко. Те са отвратителни. + всичко кото каза Амелията макар че мен артовете на аниметата много рядко ми пречат.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
Анимета, които се водят gory, а освен някаква пръскаща се и неподчинена на законите на физиката червена боя друго нема.
Анимета, които се водят сейнен а...сюжетът на ниво 2-3ти клас и авторите са се поопитали да замажат с някое друго изнасилване.
Че на половината героинки личицата са им идентични.
J-pop-а. (вече се спомена)
Че разни шонен тъпотии се взимат твръде насериозно(поне да си признаваха, че са дебилни като останалите детски)
Анимета, които се водят сейнен а...сюжетът на ниво 2-3ти клас и авторите са се поопитали да замажат с някое друго изнасилване.
Че на половината героинки личицата са им идентични.
J-pop-а. (вече се спомена)
Че разни шонен тъпотии се взимат твръде насериозно(поне да си признаваха, че са дебилни като останалите детски)
Всъщност в една доста ограничена и бозава част от шонените се маморват, изобщо не е толкова масово.
Никола, тва е специфичният "Нападат ни! Юки е в опасност! Ще се кача на гигантския робот, въпреки че не искам да се бия, за да я защитя!" синдром. И наистина е доста гнъсен.
Никола, тва е специфичният "Нападат ни! Юки е в опасност! Ще се кача на гигантския робот, въпреки че не искам да се бия, за да я защитя!" синдром. И наистина е доста гнъсен.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: Majestic-12 [Bot] and 20 guests