ShadowDance

Тази тема ми хрумна след като видях една темичка в imdb.com, авторът на която обясняваше колко зле бил "10 000 В.С.", защото героите говорели на английски, и колко исторически неточен бил, и т.н. Замислих се. Трябва ли всъщност да ми пука за достоверността? "Гладиатор" е прекрасен филм, а, доколкото разбрах от няколко поста в този форум, събитията в него са абсолютни фантасмагории. Гладиатор, изправен срещу човек и животно? Четох някъде, че Комод не е умрял на гладиаторската арена, а е бил отровен - но не беше исторически труд, а коментар в някой друг форум. Пък и там говорят на английски... Разправят, че "Fist of Legend" и "Fearless" били страшно неточни по отношение на историята, но пък за сметка на това са едни от най-добрите бойни филми, излизали някога. От "Похитителите на изчезналия кивот" пък научаваме, че фотоклетките са били изобретени преди повече от хиляда години. И тъй нататък.

Но на кого му пука? Сериозно. Имам чувството, че създателите на всеки исторически филм жертват малко или много от достоверността заради качествата на филма като такъв. Та, в този ред на мисли, не трябва ли да обръщаме внимание повече на тях?

Това, че говорели на английски е прекалено издребняване, но иначе лично на мен много ми пука за историческата достоверност. Едно е да правиш промени, защото иначе просто няма да ти се върже сюжета или филмът ще е дълъг седем часа и четиринадесет минути, друго е да си съчиняваш, защото примерно маркетинговият ти специалист е решил, че Орфей трябва да е негър, а защо не и рапър, та да привлече младите зрители. Историята предлага на практика всякакви сюжети и обрати, затова не виждам голяма нужда от свободни съчинения, които после се представят за "исторически" филми. Не казвам, че трябва да се търси документалност, трябва си баланс.

Зависи как се представя филмът. Ако е с претенции за исторически филм, онова, което виждаме в него, трябва да е максимално близко до действителността. Ако е "боза" или филм без претенции - вече е въпрос на вкус, някои не ги търпят, други пренебрегват абсурдите и се забавляват.

Тва да кажеш на някой филм - исторически, значи пак да го сложиш в някви рамки. Фактът, че може през екрана да преджапа някой, който играе историческа личност, няма никакво значение. Стига да е достатъчно въздействащ филмът, боли ме колко е исторически достоверен.
Амадеус е перфектния пример.

"Амадеус" и пр. не са исторически филми обаче, а драми, развиващи се в миналото Там е ясно, че ще има волности.

Съгласен съм с мнението на Мат. Ако говорим за исторически филми, трябва да има стабилна историческа достоверност.

1. Първият елемент според мен е атмосферата и обстановката и доколко тя отговаря на историческите реалности. Дори да не са представени едно към едно фактите и събитията, филмът трябва да създава впечатление за достоверност, която се постига с дизайна и декорите, с костюмите, с цялостното поведение на героите. По отношение на езика - никой не изисква да се говори на мъртви езици като във филмите на Мел Гибсън, но аз поне се дразня, когато през половината време в някой филм с чуждестранни персонажи те си говорят ту на собствения си език, ту на английски помежду си. Просто трябва да се хване една линия и тя да се следва през целия филм.

2. Самите конкретни факти никога не са 100 % достоверни, но за мен е важно причините, поради които са заменени с фикция да имат необходимото сюжетно значение и оправдание, а не да са нечия приумица или ненужна хрумка (например негърът Орфей в екранизацията на Hallmark, както беше споменато). Същото се отнася и за филмовите варианти на известни книги (например Виктор Крум в "Хари Потър").

3. Претенциите и целите на филма - очевидно "Похитители на изчезналия кивот" може да си позволи повече свобода от "Враг пред портата" да речем".

В 10 000 BC като че ли най-голям трън в очите ми бяха мамутите на пирамидата и мъдрецът, който избягал от Великите господари, за да намери свободата си, а се криеше в дупка под затвора на робите

историята (в смисъл на история, а не сюжет) не прави филм, трябва драма. а драмата рядко влиза в хрониките, затуй се налага са се поизмисли.

"10к БЦ" си е фентъзи, абсурдно е дори са се споменава в тема с такова име. както е псевдоисторическо фентъзи и "герой" например; и по принцип всички wu xia филми.

както вече бе казано, основни дразнещи елементи са разни неоправдани хрумки. щото ако тръгне да се хваща човек за всичко, я има 4-5 що-годе достоверни филма в историята на киното.

Преди години много се дразнех на историческата недостоверност, но вече нямам проблеми с нея. Важното за мен е да има вътрешна логика и постоянство в филма, а не да се спазва историята.

Единственият случай, в който наистина се дразня, е когато се изкривяват грубо историческите факт с очевидно пропагандна цел (да се види колко са велики американците примерно).

Извинете, че не дочетох преди да се изръся, но да поправя tigermaster-а. И мен да ме коригира АлДим-а, че ще сбъркам със сигурност (Нямам време да се порова и да си потвърдя датите!)!

Гладиатор комбинира едно историческо време, с исторически герой от друго време. Така де (Мооор, обяснявам!): Максимо Десимо Меридио (Или както е било името на героя във филма в оригинал.) е историческа личност от 2 или 3-ти след Исус. От римската Емерита (сегашна Мерида). От гладиатор или войник, стига до император. Умира при двубой с гладиатор, на арената - човекът е обичал да участва активно в игрите които е организила като цезар.
Та Максимо го връщат до 1 или 2-ри век преди Исус, когато е живял реално Кóмодо и забъркват там сценарий (?) и т.н. (АлДим-е, смирено приемам всички корекции.)

Сега отивам да дочета и да се срамувам.

Дочетох и се върнах да кажа, че аз клоня към вкуса на Мат и малко Гибли. Предпочитам да се спазав някаква кохерентност (?). А за историческите филми и дума не става, ако не за какво са исторически? И като Дем, ме дразнят очебийните манипулации. Особено когато разказват достоверно исторически факти, но някак ти подшушва как да ги приемеш и какво били значели и т.н.

Комод е бил император доста след началото на новата ера, някъде около 190 година, ако не се лъжа.

Ми ето първата поправка. И съм сигурна, че си по на ясно от мен с датите, помня главно смата история за Максимо. Просто свърших и се изнасям от офиса, най-после.
Ако Тайгър..-а иска, може да се порови.

Matrim wrote: Едно е да правиш промени, защото иначе просто няма да ти се върже сюжета или филмът ще е дълъг седем часа и четиринадесет минути, друго е да си съчиняваш, защото примерно маркетинговият ти специалист е решил, че Орфей трябва да е негър, а защо не и рапър, та да привлече младите зрители.

Е, да, това за Орфей е прекалено, но принципно за мен историческата достоверност рядко има значение. Така или иначе е рядкост да познавам историята в детайли. Важна е атмосферата - по-скоро да изглежда достоверна, а не да виждам, примерно, гладиаторите в древния Рим да използват катана или нещо подобно. Не че съм виждал нещо подобно, де. Гледал съм, обаче, "Хан Аспарух" - е те това е ужасът на зрителя. Определено не е достоверен исторически, понеже войниците от онова време не са носили тениски, а и телеграфните стълбове не са били изобретени тогава... Това малко ме отклонява от това, което исках да кажа, обаче. Гафовете ги има във всеки филм и не би трябвало да се взимат сериозно под внимание.

От "Хан Аспарух" никога няма да забравя кривия шлем на византийския император, как копията и стрелите не летяха, а просто падаха и как крещяха умиращите! А-а-а-а!

Според мен си беше страхотен филм

Напълно подкрепям Жоро. И още ПО темата: за мен далеч не е голяма загубата на малко исторически реализъм, ако филмът има достатъчна кино-стойност (разбирай баце ви Ридли Скот и Гладиатор главно).