Same here.Що се отнася до последната реплика от книгата, аз и до ден днешен не мога да разбера какво толкова просветление получава всеки, който я прочете... В смисъл, знаем, че съм ограничен и тъп, ама при все това...
Не увъртай така йезуитски, моля. Аз не смятам SF жанра за голяма литература, смятам, че книги, които принципно се водят в него са представители на гореспоменатото нещо. Например "Соларис". Както ти се изразяваш, не ме кефи толкова много, но това Е шедьовър, който не може да бъде ограничен в даден жанр. Ако става за въпрос няма жанр, който е "стойностна литература", така че само задето дадени книги според банда критици са в жанра X, не ни дава право да ги заклеймим по default.По-горе писах защо смятам, че ни дава. Писателите, които пишат истински Голяма Литература (рекох да разнообразя, че от "стойностност" ме заболяха зъбите), просто не успяват да влязат в рамките на жанра. При това положение не виждам защо да не можем да му сложим етикет, след като всичко, което остава вярно на Името Му, може да се сложи под общ знаменател, дори и при драстични разлики в качеството си. не, а какво толкова ви пречи (ей на, на мен не ми) да харесвате безумно много един жанр и да не го смятате за голяма литература?
Е, сигурно ще ме помислиш за идиот, но...има доста книги, които са фантастики и те карат да мислиш за това, което е в момента. Сега доколко го правят добре е отделен въпрос, но я има възможността.Книги, които те карат да мислиш. Но не над това какво би могло да е, а над това, което Е сега, в момента.
Нищо не пречи на автора да има гениални идеи за човешкото общество, психология etc, да сложи действието в някакъв измислен бъдещ свят, но пак да те кара да се замислиш върху себе си и света.