Here we go again... По ред обаче...
Рол, ще ме прощаваш, но тук не става въпрос за "нас" срещу "вас", никой не иска да защитаваш крайности
То е по-скоро предизвикване, отколкото насилване :Р
За "идейките" - ами, въпрос на вкус, както казало кучето, като се облизало под опашката. Аз лично предпочитав този стил - да има пространство за мисъл, за обсъждане на идеите, изложени в произведението, а не някой да ми ги поднесе ситно нарязани, задушени и сдъвкани, а аз само да отворя уста и да гълтам.
Ъъъ, това няма ама НИЩО общо с всичко, което съм писал. Няма нещо, което да мразя повече от "коелювизма" в литературата. Писания от типа "Ето я истината, отвори уста и кажи "А", а аз ше ти я налея" ме отвращават to say the least. Тук не става въпрос за начина на поднася не на идеите, а за това какви са самите те. За мен стойностна литература (което отговаря и на поста на Мушу) не е тази, която ти предлага идеи, а тази, която ти предлага мисли. Разлика от земята до небето. Идеи имам и аз, смея да твърдя, че маса от тях изобщо на никого не са му хрумвали, но това са просто... фантасмагории, извинявам се. Пример с "Пикник край пътя" - невероятни идеи за контакта с чужда цивилизация, безпомощността на хората да осмислят другопланетността и какво ли още не. Но това отново НЕ Е нищо повече от софистицирано въображение. Не е и нищо по-малко и за жанра е абсолютен шедьовър, но думичката "стойностна" (само дуимчка пврочем, не вярвам и половината от пишещите в този топик дори да им се доближават понятията, свързани с нея) аз слагам на друг тип книги. Книги, които те карат да мислиш. Но не над това какво би могло да е, а над това, което Е сега, в момента. Евентуално това, което си ТИ, това, което е вътре в теб. И не просто да те накарат да мислиш, а евентуално да ти кажат нещо ново. В един нелош случай да ти кажат това, което ти би казал, ако имаше таланта да го изразиш. Такъв тип изживявания аз не съм чел фантастика, която да носи, а в общи линии от светилата няма автор, който да съм подминал, като се изключи Кларк, който хардли се класира. Както казах, ако ще забатачваме в транслация на думата "стойностна", веднага мога да я сменя с "резедава" за по-епично. Нека сведем спора/диалог/диспута/чаеното парти до моята дефиниция. И не защото е по-добра или нещо от сорта, а просто защото аз около нея въртя аргументацията си и на нея се базира това, за което споря.
Това пък... Quote:
ужасите и философията, произтекли от една война, на която си бил ако не пряк, то косвен (посредством разкази и история) свидетел, са много по-живи и въздействащи от тези на такава, която е фикция на автора
Кой, ако не руснаците, е запознат с ужасите на една война? Та Втората Световна ли не щеш, та Витнамската ли, та Афганистан ли - в това отношение те са от най-сведущите. Не казвам, че са били винаги прави - в повечето случаи не са били - но решенията на политиците не влияят на качеството на писане. Изгубените роднини и приятели не се интересуват от справедливостта - тях просто ги няма. А това не е фикция. И е едно и също при всички.
Извини ме, но отново говориш за нещо друго. Моята мисъл, както Дем е видял,
Не е непременно вярно. Примерно Втората световна война ми е толкова писнала от преексплоатиране, че вече много трудно може да ме трогне нещо за нея. Ако същото майсторство на автора се използва за въздействието на една бъдеща война, не виждам защо ефектът върху читателя да е по-малък.
е, че разказът за една реална война е натоварен с много повече емоция, много повече реални размишнения, много повече размисъл дори от твоя страна (всъщности менно от твоя страна), отколкото една фиктивна такава, родена в ума на някой автор. Защото реалната война дава реални жертви (физически и психологически, че даже и поколенчески), а фиктивната - измислени. А мен реалните жертви ме трогват повече, четейки за тях мога да се задълбоча много повече, един автор, пишещ от своя собствен опит във войната е, ама ЕСТЕСТВЕНО стократно по-въздействащ в писането си от такъв, който си я измисля в момента. Дори имплицирането на реални спомени във фантастична атмосфера пак би попречило на книгата, и не за друго, а защото хаби енергия да измисляш, след като имаш да казваш нещо, което изобщо не го касае в каква ситуация ще го поставиш.
Прощавай за наставническия тон, не е нарочно, аз така си говоря.
Простено да ти е, чадо. И аз :Р
Rol, хубава реч и си е твое право, но защо не понамалиш малко темпото, а? Поеми си въздух, запали си цигара, пий едно! Така де -всеки има право на собствено мнение. И с чук да го биеш по главата -няма да се оправи. Не е нужно да го взимаш толкова навътре.
Ъъ, мило, наистина, само дето не пуша, нали, но какво общо с разговора? Нямам проблеми с нервите, блажено спокоен съм в правотата си и не се опитвам да натрапвам мнението си на никого, само си го защитавам. Свидно ми е, обичам си го, радвам си му се, етц.
А, вие господин B сте много странна личност. Нетактична бих казала. И други прилагателни бих използвала, но съм дама и не ми отива. И бих искала (мисля, че и всички тук присъстващи биха искали) да отворите една нова тема за вашата предпочитана литература. За да разберем, коя е според вас сериозната и стойностна литература. И да я обсъдим.
Еее, де, недей така :) Верно, че първият пост на човека беше малко в синьото, но в крайна сметка той е очаквал да налети на фентъзи-зомбита, which we, I guess, are not. Пък и малко или много се оказа, че хавата опира до препдочитание на жанрове, а не толкова на стойности :Р
Пак ми се изплъзваш по допирателната. Искаше примери, дадох ти ги. Ти самия не си ми обяснил в подробности какво точно ти дава "стойностната" литература, освен разни общи фрази за философия и психология и човешки отношения. Ами за мен в изброените книги ги има тези неща.
Нищо подобно, изброи ми книги, които така и така и двамата знаехме, че ще изброиш. Пример за това КАКВО ти дават, не си ми дал. За дефиницията ми за стойност, виж обяснението малко по-нагоре и да видим коя фантаситка ще ти е дала точно това.
За войната вече писах, ма верно, стегни се малко :Р Ся верно тезата, тезата, нали, ама...
Quote:
а именно рамките - нещата, без които НЕ може. Като любовта в любовните четивца.
И какво се опитваш да ми кажеш - че не може да се напише шедьовър на стойностната литература, който има любовна история като основа?
Не и в контекста, който аз влагам в шедьовър. Т.е. не че не може, но има ли всички тези неща, които аз търся в една "стойностна" по моите разбирания книга, тя ще е вече доста далеч от любовен роман, така както, струва му се вече дадох като пример, "1984" не е никаква фантастика. Да, обстановката, в която се развива действието, не е действителна, събитията не са се случили, но... всичко е реално, болезнено реално, а на Джордж Оруел му е пукало на шапката за фантастиката. Притча? Да. Фантастика? Дръжки. И именно по този начин се изменя всяка книга, която няма или не желае да има идеи, а може би дори само не ги развива. Тя просто вече не е част от жанра, към който уж би трябвало да принадлежи. Именно това имах предвид с обособения жанр, а не измъкване по допирателната (бтв, знаеш, че го нямам тоя навик с измъкването).
Роланд ей така за спорта без да изпадаме в крайности ...
Quote:
Защото, знаеш ли, не можеш да напишеш стойностна книга в жанра "любовен роман".
Как би определил "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин? И мислиш ли че е стойностна?
Хех, миткохр, антикрайностния ше ти викам :Р
"Гордост и предразсъдъци" не съм я чел, признавам си. Чел съм обаче "Разум и чувства", ако ти вършат работа, а може би и още нещо, но не съм сигурен. Е и? Не, не бих казал, че е стойностна. Че е добре написана, да. Че за времето си е била и доволно провокативна, ок. Че е сатирична също спор няма, но... ъъъ... любовна? Хайде малко осъзнаване, при Джейн Остин любовната история е фон на осмиването на порядките от онова време. Както при Пратчет фентъзито е фон за осмиване на какво ли не. Но някой възприема ли Пратчет като фентъзи? Но чак стойност... не бих казал. Както вече уточних, не мога да приема за стойностна книга, която не ми носи нищо ново. Не е нужно дори да *казва* нещо ново, достатъчно е аз да се замисля над това под ъгъл, от който не съм гледал. И при това говорим за нещо сериозно и реално, а не за вдъхновения полет на нечие въображение of things yet to come or never to be. Ся, извинявам се, ама неколкократно предъвканите "идеи" във фантастиката не са повече от това и докато не получа конкретен пример, който да ме опровергае, ще си карам като латерна :р
Quote:
Философия, психология, човешки взаимоотношения... все неща, които дори когато са засегнати в тези жанрове, е само повърхностно и едноизмерно
Quote:
Прости ми, но "Пикникът" е именно изтъкан от въпросните "идейки" и НИЩО повече. Интересни, задълбочени и в общи линии без аналог, но си остават това.
Хммм не съм съгласен ... спред теб образът на Ред не е ли описан добре? А последното : "Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"?
Всички неща дето си писал ги има
Всяко едно от тях го има засегнато. Това не ги прави нито развити, нито ценни. Само по себе си, присъствието на една тема не е достатъчно, а ако не носи нищо, все едно че го няма. Образът на Ред? Ами... да, сигурно, но това какво общо има? Добре развити герои има къде ли не. Ей на, Джордан :Р Така де, смях в залата, но добре развитите образи, пък били те и цинични и мрачни типове, се класира в най-добрия случай към стила. Що се отнася до последната реплика от книгата, аз и до ден днешен не мога да разбера какво толкова просветление получава всеки, който я прочете... В смисъл, знаем, че съм ограничен и тъп, ама при все това...
Но прав си че са адски малко пишештите така фантасти, повечето са точно проводници на идеи. Но това не ни дава право да лепваме етикети на целия жанр.
По-горе писах защо смятам, че ни дава. Писателите, които пишат истински Голяма Литература (рекох да разнообразя, че от "стойностност" ме заболяха зъбите), просто не успяват да влязат в рамките на жанра. При това положение не виждам защо да не можем да му сложим етикет, след като всичко, което остава вярно на Името Му, може да се сложи под общ знаменател, дори и при драстични разлики в качеството си. не, а какво толкова ви пречи (ей на, на мен не ми) да харесвате безумно много един жанр и да не го смятате за голяма литература? Или всички сте на мнение, че по-голямата част от интелектуалния елит, която не близва фантастика и фентъзи, просто е заблудена и не знае какъв фонтан на духовното извисяване пропуска? A little bit presumptious, don't you think?
Хехе, къв съм готин, свърших :)))) Мушу, на теб ти "отговорих", доколкото имаше какво, в началото на поста. Че всеки си има вкус, е вярно, но ако ще я караме така, направо да закриваме форума, щото да не се стигне до спор. В крайна сметка в него, казват, се раждала истината, а?
And you can't dance with a devil on your back...
)
