ShadowDance

Не ми се иска да разводнявам хубавата филмова тема , но някои от нещата, които Шайхири каза ми направиха впечатление. По-надолу ще ги цитирам!

Тва е все едно аз да бях отговарял на самоубийствените тактики на Майкъл (Майндкрайм) навремето.

Ако всички бяха на моя акъл, Майкъл нищо нямаше да постигне. Обаче старият Любо му се върза и се разрази "спор" в статии, от който познай кое "кално прасе" е спечелило. Даже Боби му отговори, макар и с удачния презрителен тон.

Фактите, според вътрешното инфо, до което сети се кой от двама ни има достъп, е че Любо от една страна и аз/Боби от друга сме продали повече екземпляри с по-малко заглавия.

Точно по тая тема не става въпрос за претенции, а за абсолютни факти.

Сега, първо не съм фен на Майндкрайм, а и не си спомням много от онези времена (та трябваше да се ровя из книгите днес), но ми се струва доста некоректно така да се изкривяват фактите.

Според това, с което разполагам като книги-игри, Майнкрайм има една статия - "Империята отвръща на удара" - в която отговаря на нападките (и то безумни) на Блонд/Уейн от една страна и на Любо Николов от друга . Освен това, само в неговите книги са посочени (доста впечатляващите, предвид това, че става дума за "самоубийствени тактики") търговски резултати. От краткото ми познанство с мненията на Шайхири съм крайно учуден защо, ако наистина книгите му са се продавали толкова добре, не се е похвалил някъде досега?

Освен това не знам кой е по-добър автор, но имам спомен, че книгите-игри на Блонд и Уейн бяха тъпкани с всевъзможни грешки, за разлика именно от тези на Майнкрайм.

P.S: Книги-игри, хехе! Детство мое...

EDIT: Да де, идеята на темата е да прехвърлим всички разговори за книгите-игрим, Майкъл, Уейн, whatever, тук и да оставим темата за Уве Бол на "почитателите" на Уве Бол!

Надушвам буря............

Maledictus wrote:Надушвам буря............

Що, бе, да не е болна тема за някого? Да знам да я трия навреме!

Ми нали знаеш, че Шайхири е Уейн? Но не я триий, след всичко, което той изприказва за Майндкрайм, не би трябвало (или поне не би имал право) да се засегне ако някой коментира него.

Май е ясно, че знае, от горното мнение

Итилон, не си прав. Майндкрайм ги започна глупостите, утре ще издиря точно къде. Дори да е имало някакви си предни нападки, не са били публични.

Мен отговорът на Любо Николов тогава ме беше кефнал най-много - беше дал към 30 определения за Майндкрайм

Само се чудя как издателството го позволяваше това - от мотиви за реклама ли? Шайх?

Майндкрайм никога не ме е кефел - беше откровено арогантен, самодоволен (често без покритие) и евтино фамилиарен. Все качества, които ненавиждам (първите две) или най-малкото не одобрявам (последното).

Имеше някаква реплика на Майндкрайм че бил като Филипс- "качество което не всеки може да си позволи", и другото за което много съм му се смял е , че беше казал ,че е направил игра която била 100 пъти по добра оферта от баскетбола за SEGA.

Колко много шум от някакви човечета, които са бълвали по-лайняна литература дори от арлекинките...

Хора, защо обсъждаме това?

ПП. Да, и аз имах период, в който четях книги игри, включително такива на Майндкрайм (имам си една с автограф от него) и Блонд/Уейн. Писна ми адски бързо, защото представените ми като най-качествени неща от жанра, всъщност бяха толкова безкрайно ОМГ на литературно и сюжетно ниво, че човек не можеше дори да си избърше гъза с тях...

Шайхиряка точно с двете си отделни САМО НЕГОВИ книжки, изкопирали едно към едно рандъм файтинг игра, е продал повече от Майндкрайм, когато цъфнат НАЛЪМИТЕ.

Няколко реда за книгите-игри в България като цяло през моите очи:

Ами голям и искрен кеф си бяха баси. Събирах ги като обезумял. Спомням си, че имаше един няколкомесечен период в зората на издателство "Мега", когато всеки вторник и четвъртък дебнех още от 11-12 часа при една възрастна лелка на СЛавейков, при която идваха по-рано, за да ги награбя. Даже ги пишех в един тефтер и им поставях оценки

Не мога да говоря за литературната им стойност, защото не си спомням в чак такива детайли и едва ли съм имал критериите да я оценя. Спомням си, че ги четях и бях много щастлив. Любимите ми неща бяха самостоятелните на Блонд (начело със Сина на Пустинята), почти всичко на Елена Павлова, която имаше масовка попадения и почти всичко на Майндкрайм. Като екземпляра ми на Боговете на Футбола, който ако бъде леко подухнат най-вероятно ще се разпадне.

После ми купиха компютър и всичко приключи.

Писна ми адски бързо, защото представените ми като най-качествени неща от жанра, всъщност бяха толкова безкрайно ОМГ на литературно и сюжетно ниво, че човек не можеше дори да си избърше гъза с тях...

+1

Оф - тва е все едно да нищим сюжетното ниво на златните анимацийки от нашето детство. Книгите-игри си бяха култ . Всички сме прекарали страхотни мигове с тях, когато сме били деца. Естествено, че са наивни като сюжет и като литературна стойност - даже май ги наричаха мост между играта и литературата - те не са литература - не може да ги сравнявате със сериозни литературни произведение и да им правите литературни анализи. Напълно равностойно е да кажеш както "изиграх", така и "прочетох" книга-игра, дори "превъртях" (ако си стигнал до края).

Дори сега, ако четеш някоя просто във влака или за разтоварване, и ако напълно се абстрахираш от завишени очаквания, а просто искаш да си припомниш старите времена, може и да е приятно. Аз нетвърде отдавна изиграх по този начин "Конникът на Апокалипсиса" и "Сянката на Сатаната" на Колин - за някаква война между испанци и араби, в някакво въображаемо графство "Арманилия". Хареса ми.

Super M wrote:Оф - тва е все едно да нищим сюжетното ниво на златните анимацийки от нашето детство. Книгите-игри си бяха култ . Всички сме прекарали страхотни мигове с тях, когато сме били деца. Естествено, че са наивни като сюжет и като литературна стойност - даже май ги наричаха мост между играта и литературата - те не са литература - не може да ги сравнявате със сериозни литературни произведение и да им правите литературни анализи. Дори сега, ако четеш някоя просто във влака или за разтоварване, и ако напълно се абстрахираш от завишени очаквания, а просто искаш да си припомниш старите времена, може и да е приятно.

+1000

Именно. Все едно да плюеш по нещо като "Мийт дъ Спартанс", защото нямало филмови качества.

Защо Шайхири целенасочено избягва да се включи в темата?

Защото май е баннат, ама не съм 100% сигурен. След изстъпленията в темата за Уве Бол няма да съм изненадан.

Амелия, май няколко човека вече ти отговориха - защото книгите-игри бяха част от детството на много хора и оставиха хубави спомени .

Моридин, в тази статия - "Империята отвръща на удара" - Майнкрайм отговаря на някакви предишни нападки по негов адрес, изписани по книгите на съответните автори. Вярно, че самите книги не мога да ги намеря толкова лесно, но предполагам, че няма да тръгне да лъже, нали?

А всъщност, и на мен прекалената арогантност ми правеше лошо впечатление. Това, заради което започнах темата, обаче, са думите на Шайхири, че (1) подобно поведение било самоубийствено и (2) Майндкрайм печелел единствено от нахалството си едва ли не.

Останал съм с идеята, че той продаваше доста повече от всички останали. А това опровергава и двете изказани твърдения, второто поради простия факт, че ако игрите на Майндкрайм не бяха хубави хората нямаше да си ги купуват в такива големи количества, само заради поредната доза обиди към колегите .

Въпреки че де да знам. Гледам Шайхири обижда индиректно всеки наред. Ще видим като (ако?) издаде книга дали ще успее да постигне голям тираж.