ShadowDance

Пука ли се имотният балон в Испания
02 Април 2008, 08:33
Източник: Dnevnik.bg

От миналата година, когато започна международната криза, причинена от провала на рисковите ипотеки в САЩ, финансовите кръгове в Европа се питат коя страна ще бъде най-силно засегната. Говори се за държави, в които жилищното строителство е най-голямо и сумата на ипотеките е най-висока - Ирландия, Великобритания и Испания. Напоследък все повече става ясно, че това ще бъде Испания, изпитала истински строителен бум между 1993 г. и 2007 г.

Факторите зад този бум бяха няколко. Жилищният фонд в страната беше сериозно остарял, а жилищата бяха най-изгодната инвестиция, тъй като носеха много по-голяма печалба от ниските лихви на банките. Освен това ниските лихви поевтиниха ипотеките, което ги направи по-привлекателни за много семейства. Това продължи до преди 2 години, когато EURIBOR (индексът на междубанковите операции, с който се изчисляват ипотеките) започна рязко да се покачва. Важен е психологическият фактор, тъй като испанската култура дава приоритет на закупуване на собственото жилище.

Така строителството на жилища растеше с умопомрачителни темпове - през 2003 г. то достигна до над 800 000 нови жилища, повече от строителството на жилища във Великобритания, Германия и Италия, взети заедно. Едновременно с това силно нарастваха и цените на жилищата, най-вече поради спекулации. За десетилетието между 1997 и 2007 г. повишението беше с общо 190%, а 2000 г. - средногодишно с 18%. Високите темпове на жилищно строителство допринасяха за ускорения растеж на испанската икономика - средно с около 4% годишно, доста над останалите страни от ЕС. Самото строителство представляваше 18% от брутния вътрешен продукт на страната и създаде много нови работни места.

От миналата есен обаче конюнктурата в строителството рязко се промени. До голяма степен това се дължи на споменатата международна криза. Испанските банки традиционно вземаха заеми от чужбина, за да отпускат ипотеки и да финансират строителните компании. Вярно е, че националната испанска банка (Банко де Еспаня) винаги е давала по-стриктни инструкции на частните банки в страната при отпускането на ипотеки и по този начин се избягна една много по-дълбока криза, подобна на тази в САЩ.

Повишените лихвени проценти превърнаха изплащането на ипотеките в бреме за много семейства с по-ниски доходи и накараха тези, които търсеха в новите жилища изгодни инвестиции, да се въздържат от купуване. Освен това те отблъснаха много чужденци, които купуваха масово нови къщи в Испания (най-вече англичани и други жители на Северна Европа), като търсеха испанското слънце и по-ниски цени.
Първите сериозни данни за спукването на имотния балон се появиха в икономическите публикации за януари т.г. Продажбите на завършени жилища през този месец намаляха с 27% според националния статистически институт, докато броят на новите ипотеки спадна с 28%. На много от новопостроените къщи вече може да се види надписът "Продава се". Около една трета от новите жилища стоят празни. Намаляващото строителство се отрази веднага върху заетостта. През януари броят на безработните се увеличи със 132 378 души, двойно повече от януари м.г. и най-голямото месечно увеличение на безработицата през последните 20 години.

Става ясно, че единият от моторите на бързото испанско икономическо развитие е сериозно повреден. Икономистите спорят върху това как този факт ще се отрази върху икономическия растеж на страната. Правителството предвиждаше икономиката да расте през 2008 г. с 3.1%., но според Европейската комисия и Международния валутен фонд той ще бъде под 3%. Основният въпрос е как това ще се повлияе на заетостта. Смята се, че ако растежът спадне под 3%, безработицата ще се увеличи особено сред имигрантите, които дойдоха в Испания с милиони през последните години.

Докато специалистите смятат, че спукването на имотния балон се дължи предимно на външни фактори, мнозина обвиняват правителството, че не се е намесило своевременно. Избраният повторно министър-председател Сапатеро заяви, че неотложно ще вземе "шокови мерки", за да стимулира икономиката - най-вече чрез увеличаване на инвестициите в държавното строителство и в инфраструктурата, с което да се осигури работа на част от уволняваните работници в строителството. Какви точно ще бъдат мерките и как ще се отразят на икономиката ще научим може би до края на април.

Моят съвет към онези българи, които вече са се запътили към Испания или смятат да направят това в близко време, е да изчакат развитието на кризата в Испания или да идват само с редовни работни договори.

Имотният сектор с тревожен ръст на дълговете
На лев фирмен борч се падат едва 61 стотинки БВП
10 Март 2008


Дълговете между фирмите се увеличават два и половина пъти по-бързо от ръста на брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данните на Българската стопанска камара (БСК) за 2006 г. Така при средногодишен скок от 20 процента на борчовете на бизнеса, през 2008 г. те ще достигнат 100 млрд. лв., прогнозира в понеделник председателят на БСК Божидар Данев.

Ако през 2006 г. на всеки лев фирмен дълг са се падали едва 61 стотинки БВП, то през настоящата година съотношението ще достигне лев за 50 ст., което ще се отрази негативно върху икономиката, каза Данев.

Към края на 2006 г. междуфирмените задължения са надхвърлили 81 млрд. лв., докато пет години по-рано те са били около 34 млрд. лв.

Анализът на структурата на задълженията показва, че с най-големи дългове за 22.3 млрд. лв. остава търговията. Това представлява 27.5 на сто от борчовете, но е тревожно почти тройното нарастване на борчовете в сектора на недвижимите имоти спрямо 2001 г. Така в момента на отрасъла се падат 11.1 процента от общата задлъжнялост или 9 млрд. лв., което според БСК създава опасност от серия верижни фалити в сектора, което ще удари и строителството с неговите 8.4 млрд. лв. дългове и свързаните с тях отрасли

По думите на шефа на БСК в Банско има над 20 хиляди непродадени апартаменти от типа вилни селища, за които са взети кредити, а край морето бройката им стига до 200 хиляди. Това може да доведе до верижна реакция на фалити, каза Данев.

В транспорта и съобщенията задлъжнялостта достига 7.9 млрд. лв., производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 5.2 млрд. лв., а разпределението на електроенергия, газ и вода е натрупало 5 млрд. лв. Металургичният отрасъл дължи 4 млрд. лв., като 60 на сто от тези борчове се падат на "Кремиковци".

През 2004, 2005 и 2006 г. поради засилената инвестиционна активност, включително рязкото нарастване на сделките с недвижими имоти, дълговете на бизнеса към банките са нараснали 2.8 пъти. Към края на 2006 г. дългосрочните задължения са достигнали 30.8 млрд. лв., което е с 25.7% повече спрямо предходния период. Особено голям е ръстът при облигационните заеми на фирмите – 4.3 пъти до 1.323 млрд. лв.

В същото време е намалял делът на задълженията към свързаните предприятия, търговските заеми, социалното осигуряване и персонала, сочат данните на БСК. Като цяло обаче по-голямата част от предприятията са счетоводно декапитализирани, тъй като задълженията на всички предприятия са с 54% по-големи от собствения им капитал.

Данев изрази надеждата си, че с влизането в сила на новия ГПК ще бъдат ускорени производствата по отношение на задълженията на търговските дружества. той посочи, че навлезлите частни съдебни изпълнители са три пъти по-ефективни от държавните по размер на събраните дългове.