Студът на космоса

[JaimeLannister]

Тази вечер поглед вперил
във звездите на нощта
аз се питам за живота,
за живота и смъртта.

Спомени и мътни мисли
за отминали неща
се размиват и изчезват
в тази нощтна самота...

И се срива върху мене
като мъртъв водопад
от безмислие и мъка,
като горзен празен ад.

И притиснал аз мечтата
и притисна чезнещ блян
впервам поглед във гората
и потръпвам в страх облян

Помня дните на надежда
на безмислени мечти
красотата и играта ..
тук там мъничко сълзи

И отново мрак обгръща
и поисквам да крещя
споменът се слива в нищо
и отронва се сълза...

И съм сам на хълма в мрака
там сред старата гора
и звездите капки ледни
ми прошепват за деня...
.....
в който всеки го обгръща
пак на космоса студа...