Ок, втори опит.
Пиша без да съм чел нищо от темата, каквито са и правилата. Ако трябва, след като наваксам с чуждите постове, ще дописвам в нов пост...
Така, значи, този разказ е доста повече есе на свободна тема, отколкото реално художествено произведение, и в крайна сметка не ми хареса особено. Причините са доста, ще се опитам да ги изредя горе долу систематизирано. Държа да стане ясно, че в нито един момент от предстоящото излияние нямам за цел да обиждам, да се заяждам или да се подигравам. Целта ми е само да помогна. Та:
1. Граматика, пунктуация и правопис.
Да, знам какво си казваш, четейки тия редове. "Оф, да бе, поредният, дето ше ми дудне за тия дреболии." Еми не са дреболии. Базови са. Примерите за това напоследък се нароиха в съседния форум. Не можеш да композираш музика без да познаваш нотите, не можеш да си добър математик, без да познаваш цифрите и да умееш да умножаваш и делиш примерно. И нещо повече - кривите правопис и граматика вредят на впечатлението на читателя, ДОРИ в абсурдния вариант, в който ти си неграмотен, но иначе супер кадърен автор. Колкото и да се опиташ да се абстрахираш от грешките в един текст, те те дразнят и украсяват вусещането ти за съдържанието по начин, който не е много ласкателен за автора.
Конкретни съвети не мисля да ти давам, защото проблемите ти са най-разнообразни и смятам, че са въпрос на това сам да седнеш да се пообразоваш в правилата за писане на български език. Единственият ми съвет е на ниво форматиране - след точка, запетайка, удивителен и въпросителен знак, двоеточие, многоточие, точка и запетайка задължително винаги има интервал. Същото важи и за
затварящите скоби и кавички.
2. Сюжет и структура.
За сюжет в разказа ти е трудно да се говори, доколкото той е по-скоро картина, отколкото история, а и е твърд кратък, за да си позволи нещо повече, но при все това имам някои критики към сюжета ти и начина, по който си го оформил.
А) Използването на първия ти абзац като последен е безумно. Текстът ти не е достатъчно дълъг, за да си го позволиш, та това е повече от 1/5 от целия разказ! И ти я повтаряш. Особено предвид съдържанието на въпросния абзац (за това ще пиша в частта за стила), си вкарваш много тежък автогол и вместо драматично да наблегнеш на идеята си, изнервяш и без това изнервения читател.
Б) Самоубийството в точно този разказ е напълно ненужно и нещо повече - вредно. Освен това на чисто структурно ниво е предадено адски зле.
Първо, изведнъж сменяш гледната точка. От първо лице скачаш на трето. Това създава у читателя яркото и доста трудно премахващо се впечатление, че случващото се е нещо, което героят
вижда, а не такова, което се случва
на него. Каквато и концепция да стои зад тази промяна (а без да се обиждаш, струва ми се, че не стои никаква), употребата й е грешка и спъва текста.
Второ, чисто на ниво внушение самоубийството не работи. Разказът ти дотогава е почти комичен, къде умишлено, къде не. Тонът ти е лек, остроумничещ (макар и честно казано не особено остр
умен) и просто не предполага подобно развитие. В един момент нашият нагъва чипс, в следващия обяснява как не било интересно да си лафи с котки и кучета, а в следващия се хвърля от покрива? Нелепо. Не си дал никаква база подобно действие да ни се стори обосновано, да не говорим да ни въздейства на емоционално ниво. По този начин разказът ти звучи като виц, а не мисля, че целта му е това.
Един съвет как би могъл да избегнеш горното - знам, че самоубийството е първият завършек на подобна история, за която си се сетил. От опит знам колко удобно е да си трепеш героите. Почти измъкване си е от страна на автора. Проблемът е, че, нека повторя, за да въздейства толкова драстичен развой на събитията, той трябва да се подготви предварително. Така че смятам, че можеш да помислиш за алтернативни реакции на героя си. На мен като читател например много повече би ми въздействала сцена, в която героят ти просто сяда на някой бордюр, подбира лакти на коленете си и обхваща глава с ръце. Тhe End. Добре описана, тази сцена може да действа изключително силно на емоционално ниво - много повече от в крайна сметка доста тривиалното самоубийство.
3. Стил.
Без излишни предисловия ще ти кажа, че текстът ти е много зле стилово. Основното, което личи от него, е че не си вложил почти никаква мисъл в самото му писане. Основните му два проблема са тривиалността и огромното количество излишни думи. Започвам отзад напред:
А) Ненужните думи наистина са тежък проблем. При всяко произведение, където разточителният стил не е конкретно търсена цел (какъвто случаят тук определен не е, а ако е - не би трябвало да бъде), авторът трябва да се стреми към това да предаде мисълта си максимално очистена от плява. Ето ти някой и друг пример за проблемите в това направление в твоя разказ:
Почувствах,че нещо пухкаво се доказва до крака ми.
Кому е нужна тая сетивност? В зависимост от желанието си можеш да махнеш както "почувствах, че", така и "докосва" (което, надявам се, си имал предвид, нежели "доказва". Ти изобщо чел ли си го тоя разказ след като го написа?). Ако си
почувствал нещо пухкаво до крака си, то очевидно се докосва до него, нали? Ако пък нещо пухкаво се докосва до крака ти, то ти очевидно го чувстваш, да? Като цяло сетивните описания е хубаво да се избягват. "Видях/почувствах/помирисах/усетих, че" рядко всъщност са нужни на кой да е текст и само го утежняват.
Е,оказа се,че е бил пуделът ми,именуван Сандвич.
"Е"-то в началото е максимално излишно, да не говорим, че в този контекст е използвано и погрешно. Подобна конструкция предполага нещо в предните изречения. Например "Зачудих се какво може да е. Марсиански травестит? Бабка-кавалерист? Лелката от електрото? Е, оказа се, че е..." Без подобна обосновка подобно флиртуване с читателя само дразни.
Бележка под линия - не можеш да използваш "че е бил". Какво искаш да кажеш, че това, което се търка в крака ти, преди е било пуделът ти Сандвич, но сега е зелена еуглена? Ако ще си разговорен, махни "е"-то и остави само "бил". Ако не, махни "бил". Плюс още един дребен детайл - аз лично бих съгласувал рода с пухкавото нещо от по-предното изречение, а не с пудела, т.е. "оказа се, че (пухкавото нещо) е билО пуделът ми", щото иначе се получава леко спъване в четенето.
Той изквича и побягна нанякъде.
Не, стига бе? Ама
нанякъде ли побягна наистина? В смисъл, не побягна наникъде? Сигурен?
Отегчен и отчаян,поради липсата на каквото и да е в корема ми пуснах телевизора,но се оказа,че няма картина.
Опитвам се да формулирам за себе си по колко точно начини е дефектно това изречение и все се провалям... На първо място не схващам дори на чисто смислово ниво какво ми казваш с това "отегчен". Как точно човек, който става от сън и вижда, че няма закуска, е "отегчен" от това? Айде, "отчаян" по бива, макар и пак да е ужасно силно. "Поради липсата на каквото и да е в корема ми" обаче мен лично определено и ме отегчава, и ме отчайва. Това са
десет думи за нещо, което можеш да кажеш с три-четири. "Отегчен и отчаян от глад", "Отегчен и отчаян от липсата на храна", "Отегчен и отчаян от празния си стомах"... Вариантите са безкрайни. Почти колкото дължината на този, който ти си избрал... Още - напълно излишно е последната част от изречението изобщо да е в него. Кому е нужна тая продължителност на събитията да е все на едно и също място? Защо не е "...пуснах телевизора. Нямаше картина/Оказа се, че няма картина". Отново - варианти бол.
---------------------------------------------
Мога да продължавам с примерите, почти всяко изречение от разказа ти подлежи на подобен анализ и има сходни проблеми. Надявам се обаче, че ще можеш на базата на примерите, които ти дадох, да се опиташ да анализираш текста си и сам. Определено има много мъртва тежест, а при толкова кратко произведение като това, подобно нещо е недопустимо. Мисли за излишните думи като за камъка, който трябва да се премахне от скулптора, за да оформи своята статуя.
Б) Нека сега си поговорим за тривиалността.
а) Първият ни и супер ярък пример за нея е още отварящото ти изречение. Има едно доста базово неписано правило при писането, което гласи, че започнеш ли художествен текст с просто изречение, то задължително ще сграбчи вниманието на читателя. Неизбежно е просто. Съответно е много важно какво точно се съдържа в това просто изрчение. Ти започваш с "facts of life" тривия, толкова стандартна и клиширана, че читателят може да се откаже още на нея. Никога няма да забравя първото изречение от
Stations of the Tide на Майкъл Суонуик:
The bureaucrat fell from the sky.
След подобно начало нямаш друг избор, освен да продължиш да четеш настървено. След началото на твоя разказ си заспал.
Моят съвет в това направление е да пробваш с подхода на същия този Майкъл Суонуик. Заеби всякаква мисъл за сюжет, за идея и дори за това дали ще пишеш разказ, повест или десеттомна многология. Просто пиши начала. Първи изречения. Каквито ти хрумнат. Напиши тридесет за една седмица и виж кое от тях наистина сграбчва, кое е наистина оригинално, кое
работи. После ти остава само да видиш каква история работи пък с него.
б) Второто изречение е също толкова гъгниво, колкото и първото. Скучно изброяване на болезнено тривиални примери за мечти. "Ново колело"? "Добри оценки" (кой изобщо
мечтае за добри оценки, за бога?!)? "Дом и топлина"? Puh
lease! Това са тотално първите неща, които са ти хрумнали при писането, и не си си дал дори десет секунди да помислиш дали не можеш да ни предложиш нещо по-оригинално.
Бележка под линия: крайна безвкусица е това повтаряне ("а трети - трети...") в стил стар мъдрец, който е понякога твърде мъдър, а сега кима мъдро, докато говори мъдрости. Спестявай си го по-добре.
Дори ако се абстрахираме от съдържанието обаче, структурата е осъдително скучна. Списък. Изброяване. Индекс. Б8, петата врата вляво, при г-жа Сухарова, за да попълните формуляр Щ39. Защо не я поразчупиш? Защо не помислиш за малко асиметрия в текста? Ето ти например друг вариант:
Някои мечтаят за ново колело, да имат добри оценки, просто за дом и топлина. Други - за кътче в планината, където да се уединят сами с мислите си, далеч от гмеджта и хаоса на големия град. Някои мечтаят за смърт.
Не претендирам за никакво качество на текста, а примерите са случайни, но нека ги разгледаме по-внимателно.
На първо място, избегнали сме конструкцията "някои, други, трети, пети, осемнайсти". Това не ти е списък с покупки, нали?
После, трите изречения имат напълно различна конструкция, пълна липса на симетрия. Първото е близо до твоето, но поокастрено от излишната дървеност. Просто изброяване на примери. Второто сменя ритъма - не повтаря "мечтаенето", защото вече става ясно за кое действие се говори в текста, но по-важното - вместо да продължава изброяването, предлага само един пример, но пък по-подробно развит. Третото рязко сменя тона не само с темата си, но и чрез повтарянето както на "някои", така и на "мечтаят", което те оставя с усещането, че си почнал нещо ново, нещо, което отново изисква да се обявят параметрите на задачата. Това поставя фокуса върху съдържанието, показва, че то е различно от другите две.
Разбира се, ти не си длъжен нито да следваш примерите ми, нито дори да се водиш от тях. Те са само нещо, имащо за цел да ти покаже, че структурата на текста въздейства както на смислово, така и на емоционално ниво, и вместо да си строиш къщичката с квадратни кубчета, можеш да пробваш да добавиш към тях триъгълници и дори пръстени. Разнообразието е нещо, което никога не е вредило точно в литературата, а и те спасява от това да отегчиш читателя до смърт, което иначе, сори, че пак ще го повторя, първите ти две изречения активно се стремят да постигнат.
--------------------------------------
Така, за толкова се сещам в момента. Мисля, че засегнах всичко, което ми се затри вчера, пък и други неща ми дойдоха наум, докато го пишех.
Въпреки колчиеството критики и това, че текстът ти в крайна сметка хич не ми хареса, има нещо, което определено ми се понрави много - фактът, че при все че поне за мен е очевидно, че изобщо не си вложил мисъл в написването на разказа, първата тема, която ти е хрумнала, е била тази своеобразна басня, а не Епична Трилогия За Смел Герой, Магия И Древно Зло. Да, факт е, че нито темата ти е особено оригинална, нито подходът ти към нея, но пък си я предпочел пред гняста, в която се хвърлят 19 от всеки 18 новоизлюпени тийн-автори.
Смятам, че ако положиш солидно количество усилия и вложиш многократно повече мисъл в процеса на писането, би могъл да се развиеш много над нивото, което демонстрираш тук. Надявам се, че ще го направиш