Книга, в която героят си ти

[pnv_Creator]

- 149 -

- По-различни, а? – Огледа ме от главата до петите, бавно и спокойно.
- Мхм. – кимнах. – По- като за бранша… Спокойно, не съм от стражите.
Усмихна ми се и заглади брадичката си.
- Момче, ако беше от стражите, щеше да знаеш на кого е това място и да ме притесняваш още по-малко. Кажи какво намираш за интересно?
Поговорихме си още малко, поразпитах го какво има, а той от своя страна ми показа всевъзможни нещица, кое вадеше от под тезгяха, кое скрито някъде отзад в кашоните с дрехи. Каквото и да реша да купувам от тук, трябва да купя сега, защото “шивачът” каза, че днес ще затваря по-рано. Ето по-интересните неща, които предлагаше:

- инструменти за отключване на ключалки (1ж) – Комплектът инструменти беше в дървена кутия и включваше всичко необходимо за тази работа. Не бяха нищо особено, но щяха да свършат идеална работа.

- професионални инструменти за отключване на ключалки (4ж) – Този комплект беше много по-добър, но не знам дали си струваше да харча толкова пари за това. Имаше няколко инструмента повече, а и всички бяха очевидно по-добра изработка и от по-качествен материал.
♦ Добавят + 2 при проверки за отключване на ключалки.

- меки олекотени ботуши (1ж) – Тези ботуши щяха да са много полезни при промъкването, тъй като бяха изработени от специални кожи и с мека подметка, така че почти да не издават шум.
♦ Добавят + 1 при проверки за “прикриване”, но само при промъкване, при движение.

- камуфлажно наметало (40ср всяко) – Имаше няколко вида наметала за прикриване – бяло за сняг, черно за нощни промъквания и зелено-кафяво за горски и полски местности.
♦ Добавят + 2 при проверки за “прикриване”, но само в посочената среда.

- наметало хамелеон (7ж) – Това, обясни “шивачът”, e елфическа кройка, тъкано от много специални прежди с магически куки. Това ми звучеше като абсолютна фантасмагория, но важното е, че наметалото наистина имаше особена, може би магическа способност да нагажда цвета си към този на околните предмети.
♦ Добавя + 2 при проверки за “прикриване”, независимо от средата и освен това изглеждаше наистина страшно красиво.

- приспивателно (2ж) – Една доза от това приспивателно беше само няколко капки, но ако се добави в питие или храна би накарало и орк да заспи непробудно за десетина часа.
♦ Използва се само при приемане в храна или питие.

- “таралежова отрова” (1ж и 50ср) – Сравнително известен вид отрова. Хваща до няколко минути след поглъщането и води до гърчове и страшно остри болки в стомаха, откъдето идва и името ú. В двойна доза може да доведе и до смърт, ако не се вземат мерки до пет-шест часа.
♦ Използва се само при приемане в храна или питие.

- “ отрова от жълт корал” (5ж) – Тази също беше хранителна, но много рядка и трудна за лекуване. Болките при нея започват чак след около седем-осем часа, придружени с повръщане и треска. Смъртта настъпва максимум след още толкова в над деветдесет процента от случаите. Най-ценното беше, че докато се разбере вида ú и докато се намери противоотрова, за жертвата щеше да е прекалено късно.
♦ Използва се само при приемане в храна или питие.

- “противоотрова за отрова от жълт корал” (1ж) – Обяснения за това не бяха нужни. Мисля че няма да е зле да взема и противоотрова, ако ще купувам от горната отрова.
♦ За да е сигурно действието на противоотровата е добре да се пие не по-късно от десет часа след поглъщането на отровата..

- “отрова от борничка” (1ж) – Тази отрова се прави от отровни дървесни гъби и нанася локално поражение и действа при попадане в кръвта. Най-често се маже по стрели и остриета. Въпреки че не е кой знае колко смъртоносна, би била полезна в битка, ако преди това имам време да я намажа.
♦ Една доза стига за намазването на пет стрели или острие на нож или къс меч. Отровата изветрява бързо и важи само за битката, преди която е намазана. Добавя 5 щети при нанесен удар.

Накупих каквото ми трябваше, платих на стареца, стиснахме си ръцете и се върнах обратно към пазара.
♦ Ако имаш поне 5 точки красноречие успяваш да свалиш цената на стоките с десет процента. Запиши закупената екипировка в дневника си, извади си изхарчените за нея пари и се върни на ► Епизод 113

[shayhiri]

инструменти за отключване на ключалки (1ж)
камуфлажно наметало (40ср всяко) - черно и зелено
“отрова от борничка” (1ж)
“таралежова отрова” (1ж и 50ср)

Епизод 95

[pnv_Creator]

пояснявам че отрови, елексири и подобни променящи статистики предмети могат да се изпозлват без да е упоменато в текста, стига ситуацията да го позволява (в случая аз де)

Остават 8ж и 35 ср

- 95 -

Пообиколих разните магазинчета и сергийки из пазара, видях на какви цени вървят нещата и набелязах тези, които могат да са ми от някаква полза. Вероятно екипировка за задачата можех да взема и от Езерния град, така че може би не беше нужно да се презапасявам от сега.
- резервен комплект дрехи (50ср) – Пълен комплект облекло за моите размери излизаше сравнително евтино. Нямаше да е зле да имам поне един резервен комплект.
- богаташки дрехи (1ж 50ср) – В по-скъпите магазини имаше доста стилно облекло, но не знам дали ми се харчеха пари за нещо такова.
- конопено въже 20 метра (30ср) – Огледах въжетата на няколко места. Конопените бяха доста добра изработка за цената си, явно добре знаеха как да ги правят в този морски град.
- копринено въже 20 мета (1ж 20ср)– Тези определено бяха много по-здрави от другите, вероятно елфическа изработка. Просто нямат късане. Струваха доста по-скъпичко обаче.
- метална кука (30ср) – Пригодена за въжетата. Щеше да е полезна, ако ми се наложи да катеря някое място.
- спален чувал (25ср) – Спането сред природата без такъв беше пълен абсурд за мен. А и не знам колко “североизточно” от Езерния град щяхме да ходим, там все пак си е планина.
- палатка (45ср) – Най-малката, която намерих, беше двуместна. Изглеждаше сравнително лека и щеше поне да ме пази от вятър и дъжд.
- кремъци, огниво и прахан (20ср) – Сигурно щеше да ми се наложи да си паля огън в дивите места, а този комплект имаше всичко нужно за целта.
- свещ (1ср) – Можех да взема няколко за всеки случай, не се знае кога ще ми потрябва светлина.
- факла (3ср) – Факлите бяха просто издялани пръчки със здраво захванати парцали за тях, напоени с катран. Въпреки това, можеше да се окажат безценни.
- фенер (20ср) – Това вече си беше наистина удобно, и за закачане, и за носене. Стъклени, със сигурност ще светят доста силно. Единственото лошо е, че излизаха малко скъпо.
- флаконче газ за фенер (5ср) – Всяко флаконче щеше да ми осигури светлина за няколко часа.
- храна (5ср) – Пазара изобилстваше от храна, разбира се аз се интересувах от тази, която можеше да изтрае дълго време. Въпреки че храната на кораба ми беше осигурена, можех да и да взема по нещо допълнително за всеки случай. Пет сребърника излизаше порция, достатъчна за един ден.
- бутилка Ром (15ср) – Мисля че продавач не беше особено сериозен като каза, че имал магическо и лечебно действие, но все пак бутилка качествен алкохол просто нямаше как да е излишен.
- лечебен мехлем (1ж) – Тези мехлеми имат невероятни лечебни свойства. Намазаните с тях рани заздравяват за броени секунди, оставяйки само белег на раненото място. Всеки мехлем възстановява 25 точки живот от физически рани, използват се извън битка.

Не видях нищо друго интересно тук.
♦ Запиши закупената екипировка в дневника си, извади си изхарчените за нея пари и се върни на ► Епизод 113

[shayhiri]

конопено въже 20 метра
метална кука (30ср)
кремъци, огниво и прахан (20ср)
свещ (1ср)

Аре почваме най-сетне екшъна.

[pnv_Creator]

- 104 -

Оръжейните магазини по принцип ми бяха слабост, въпреки че самата табелка сякаш вдигаше цената тройно, всичко беше ужасно скъпо. Изборът поне беше наистина огромен, предлагаха се от боклуци, струващи шепа сребърници до оръжия, които струват хиляди жълтици. Разбира се, нещо по семпло щеше да ми свърши работа. След няколко обиколки най-много ми се бяха харесали следните оръжия.

- сатър (2ж 50ср) – Спорно беше дали този сатър е по-скоро нож или брадва. Независимо от непрофесионалния си вид обаче, самото острие тежеше близо два килограма, добре наточено и изглеждаше превъзходно за сечене.
♦ Сатърът дава + 6 щети. Изисква 2-ро ниво бой с нож

- боен нож (3ж) – Острието му беше доста сериозно, близо двадесет сантиметра. Идеална форма, дори имаше издълбано каналче от едната страна, по което да се оттича кръвта на жертвите. Определено не беше шега работа.
♦ Бойният нож дава + 1 атака и + 4 щети. Изисква 2-ро ниво бой с нож.

- подобрен боен нож (10ж) – Наистина разкошен, майсторска изработка и определено си струваше парите. Дръжката сякаш беше правена по дланта ми. Пробвах острието на ръката си – бръснеше идеално. Единственият въпросът беше дали исках да отделя толкова пари за нож.
♦ Подобреният Боен нож дава + 2 атака и + 6 щети. Изисква 3-то ниво бой с нож.

- ками за хвърляне (60ср / 5бр) – Продаваха ги на комплекти по пет броя. Не изглеждаха особено опасни, но в някои ситуации можеше да се окажат полезни.
♦ Камите за хвърляне изискват специализация.

- подобрени ками за хвърляне (5ж / 5бр) – При тези балансът между острието и дръжката беше идеален. За сметка на това обаче струваха доста по-скъпо.
♦ Подобрените ками за хвърляне изискват специализация. Дават +1 щети.

- обикновен арбалет (5ж) – Това вече е добро оръжие, за тези, които го владеят. Имаше арбалети с добра изработка, които щяха да ми свършат идеална работа.
♦ Обикновеният арбалет е ефективен до 50 метра. Изисква 10 сила за презареждане.

- Тежък арбалет (15ж) – Тежките арбалети са поне двойно по-големи от обикновените със стабилна метална кукичка за презареждане. Стрела, изстреляна от това оръжие със сигурност ще потъне поне десет сантиметра в дърво.
♦ Тежкият арбалет е ефективен до 60 метра. Дава +8 щети. Изисква 2-ро ниво стрелба с арбалет и 14 сила за презареждане.

- Стрели за арбалет (1ж / 10бр) – Стрелите за арбалет са малки и метални. Продават се на колчани по десет.

- Кожени ръкавици (50ср) – Това са единствените подходящи за мен ръкавици, не бих обездвижил пръстите си с метални, както правят някои воини. Изработката беше добра и кожата наистина твърда. Пазеха до около пет сантиметра след китката.
♦ Кожените ръкавици дават 1 защита.

- Кожен шлем (75ср) – Успях да намеря шлем с подходящия размер. Със сигурност щеше да е безценен при удар в главата ми. Имаше и доста метални, но определено щяха да ми пречат повече, отколкото да ми помагат.
♦ Коженият шлем дава 1 защита.

- Кожени ботуши (1ж) – Намерих точно такива, каквито търсех. С висока подметка, изключително твърда кожа, войнишки. Пазеха до около педя под коляното, което ме устройваше голямо. Огледах останалите, някои бяха направо нелепи, чак до кръста. Въобще се чудех как някой се мърда с тях и кой въобще би ги навлякъл.
♦ Кожените ботуши дават 2 защита.

- Кожена броня (3ж) – Основната част на доспехите, естествено излизаше и най-скъпо. Ризницата покриваше тялото ми от врата до кръста. Самата кожа беше толкова твърда, че едвам се огъваше. Сигурно няма да е особено удобна, но определено би предпазвала добре
♦ Кожените броня дава 2 защита и 1 абсорбиране.

За тази екипировка определено се очертаваше да хвръкнат бая пари, но няма как, без доспехи и оръжие съм за никъде.
♦ Запиши закупената екипировка в дневника си, извади си изхарчените за нея пари и се върни на ► Епизод 113

- 114-

Приключих с пазаруването. Сега вече бях наистина подготвен за задачата. Преди да се прибера да си почивам обаче, може би имаше още нещо, което можех да свърша.
◘ Ако владеех поне малко джебчийство, можех да пробвам да възвърна малко жълтици, но не знам дали беше уместно точно сега да рискувам. Издънка в този ден можеше да ми коства много ► Епизод 121
◘ А може би имах друг ангажимент?
Ако имаш кодовата дума “приз” можеш да преминеш на ► Епизод 147
◘ Последният и все пак може би най-стойностен вариант си оставаше сънят. ► Епизод 112

- 112 -

Прибрах се в страноприемницата, оставих екипировката си в стаята и слязох до долу да вечерям. Хапнах съвсем на бързо, както бях свикнал и въпреки че още беше рано се качих да си почивам. Преподредих си набързо багажа, прочетох още веднъж свитъка с инструкциите и легнах да спя, тъй като утре трябваше да стана доста рано. Дори заръчах на кръчмаря да ме събуди задължително, преди първи петли.
Разбира се, както става всеки път, напук на желанието ми не успях да мигна поне няколко часа, мислех за какво ли не, проигравах си действията във въображаеми ситуации, задавах си глобални въпроси без никакво значение и непрекъснато се въртях в леглото. Задрямах на няколко пъти, трудно е да се прецени, може и да съм поспал три четири часа, но когато се почука на врата се чувствах по-зле, отколкото когато си легнах. Беше женски глас, доколкото успях да преценя възрастта, вероятно жената на кръчмаря. Казах че съм буден, благодарих и се насилих да седна на леглото, за да не заспя отново. Облякох се набързо, за сутрешни упражнения дори не си и помислих, най-малкото не беше сутрин още. А и при недоспиване са безсмислени. Багажът беше готов, взех го и излязох. Бях приятно изненадан, че кръчмарката ми беше приготвила закуска, колкото и обикновена да беше – четвърт питка с домашно овче сирене в нея и ябълка. Благодарих ú, хапнах за две минути, наплисках си очите малко със студена вода, взехме си довиждане и излязох.
Въздухът навън режеше гърдите като нож, а по прозорците на къщите се беше образувала скреж. Загърнах се по-плътно с наметалото си и се насочих към пристанището. Дори само по оживлението можех да се ориентирам, че се доближавам до него, а когато стигнах там – минути преди изгрев слънце, както беше уречено, работата кипеше като през ранен следобед на пазара. Хора товареха, хора разтоварваха, чуваше се ентусиазирана работническа глъч, тонове дебелашки шеги и от време на време ръмжащият глас на някой боцман, подканващ моряци и докери да се размърдат. С малко обикаляне намерих кораба, на който беше отредено да пътувам – “Арадия”. На брега пред него стоеше мъж на около петдесет, с гъста но къса сива брада по цялото лице и леко изгърбена стойка. Носеше синя туника с вдигната яка, а на колана му висеше сабя. Абсолютно съвпадаше с описанието на капитан Стебинс от свитъка с инструкции, в който впрочем пишеше още, че пътуването ми е платено предварително.
Приближих и поздравих:
◘ Ахой Стебинс! ► Епизод 153
◘ Добро утро капитане! ► Епизод 165
♦ Освен това си избери с какви дрехи и със или без доспехи ще бъдеш по време на пътуването, включително и сега. Запиши избора си в “Бележки”.

[shayhiri]

Епизод 165

А защо пусна главата с оръжейния, ако няма да ми трябват оръжия оттам?

[pnv_Creator]

Защото не писа кой да е следващия епизод и да не ограничавам аз избора за пазаруване. По-лесно е да го пренебрегнеш ако не го искаш.

- 165 -

Хвърли ми един преценяващ поглед и изсумтя:
- Дано да е добро! Аз съм капитанът на Арадия, капитан Стебинс. Кой си и каква работа имаш с мен?
♦ Запиши си 10 точки “респект на Арадия” ► Епизод 159

- 159 -

Почеса брадата си с цяла ръка и ме огледа с любопитство. Зачудих се как да се представя.
◘ “Просто пътник.” ► Епизод 167
◘ “По-специалният пътник. Сигурно са ти казали.” ► Епизод 174
◘ “Лилънд Гаунт. Пътуващ търговец.” ► Епизод 182
◘ “Гайбръш Триплууд, храбър приключенец!” ► Епизод 189

[shayhiri]

Добре, искам сатър (2ж 50ср) и Кожени ботуши (1ж).

Епизод 167

Къде мога да видя дневника в завършен (дотук) вид?

[pnv_Creator]

Дневвникът е upload-нат в
docs.google.com
user: PaziteliteFans
pass: FansPazitelite
мога и да ти го пратя някъде

Note! Избери с каква екипировка се разхождаш на кораба, те.е дали си постоянно с доспехи, с кои и дали някой от ножовете е с теб, прикрит неприкрит и кой

- 167 -

- Хммм. – Изсумтя и облиза напуканите си устни. – Добре тогава. Добре дошъл на борда. Ти си последния ни пътник, така че нямаш особен избор за стая. Всъщност – почеса целомъдрено брадата си – никакъв. Каютата ти е последната врата в ляво. Търси Олвиен да ти даде ключ и да те заведе, трябва да е някъде по шканеца. – срещна погледа ми и добави – … Средата на палубата…
Не разбирам много от кораби, но този май се водеше каравела, изглеждаше ми малък, бърз и маневрен, в много добро състояние. Имаше три мачти и само една палуба, така че открих Олвиен доста лесно. Вероятно щях да намеря и каютата без проблем, тъй като всичките бяха на кърмата. Все пак реших да му се обадя.
- Здрасти… Аз съм за последната в ляво.
Олвиен беше дългурест дори за елф, а ушите му съвсем спокойно щяха да минат и за рога с тези си размери, ако не бяха леко клепнали към върха. Носеше невзрачни и дори малко парцаливи дрехи. Преустанови заниманието си, досега опъваше някакви въжета към платното на средната мачта и ме огледа на свой ред изпод плешивите си вежди.
- Здрасти. – отвърна и премлясна няколко пъти. Джвакаше нещо. Ако можех да съдя по черните му зъби, щях да предположа, че е смола, но това при моряците не беше задължително. Подпря се на мачтата. – Как се викаш ти?
Замислих се за момент, леко объркан от огромната разлика между този елф и останалите, с които съм се запознавал досега. Представих се с фалшивото име, което си бях набелязал за това пътуване.
- Платено ти е, нали тъй? – попита. Кимнах. – Браво браво… редно е да се тръгва вече. На. – откачи един от малкото останали ключове на връзката, която междувременно свали от колана си и ми го подхвърли. – Ей там. – посочи вратата към каютите и продължи работата си, без да ми обръща повече внимание. Покрай нас минаха двама мъжаги, носещи дървен сандък към отворения капак на трюма.
♦ Направи проверка за “бдителност + 3 зара”. Ако резултатът е :
◘ 15 или по-малко ► Епизод 176
◘ над 15 ► Епизод 186

Roll(3d6)+5:
5,3,1,+5
Total:14



- 176 -

Противно на очакванията ми, каютата въобще не беше лоша. Леглото и масичката до него бяха заковани заедно и към пода, имаше и нещо като малка ракла без капак и едно дебело вълнено одеало в нея. На около метър и петдесет от пода се намираше кръгъл светлик. Наведох се и огледах навън. Падаше се почти в края на десния борт и в момента гледаше навътре в морето. Два кораба вече бяха поели по пътя си нанякъде, а в морето се виждаха поне дузина рибарски лодки, клатещи се неуморно в ритъма на вълните като пияни гоблини на сватбарска музика. Чайките също будуваха, рееха се над пристанището и морето и си крякаха развълнувано една на друга. Тръгнахме след около час. По обяд излезе “леко вълнение”, както се изрази боцмана – огромен мустакат хоргущ с кожена броня, риза и дълъг хоргулон (така се наричаха специалните им панталони, които имат и крачол за опашката). Въпреки тъй “благосклонното” време обаче, стомахът ми не издържа и се задържах половин час на палубата да взема малко “свеж” въздух, вонящ на водорасли. След като повърнах поетапно малкото храна, която обърках да изям за обяд, закуската, вечерята от вчера и накрая разни сокове, които вероятно по принцип си ми принадлежаха, се върнах в каютата си и лежах без да помръдна до края на деня. Колкото можах, спах. Явно беше традиция всяка вечер пътниците и екипажа да се събират за хапване и компания в “банкетната зала”, която беше в най-задната част на кърмата, точно до моята стая. Поканиха ме, но едвам гледах и отказах. Олвиен ми донесе храната на място. По-късно дори успях да хапна малко хляб.
На втория ден тъкмо започнах леко да живвам и се натъкнахме на “малка буричка”, както боцмана го определи. Корабът се мяташе като щука на въдица и имах чувството, че ще се обърнем всеки момент. Неприятно-силният вятър навяваше смесицата от морски пръски и лек дъждец, палубата се хлъзгаше и клатеше и не посмях да се пусна от парапета, докато давах отчет на вълните за днешните си хранителни дажби. За мое огромно щастие бурята утихна следобед, пооправих се, дойде ми апетита и се наядох добре. Докато дойде време за вечеря огладнях отново. Този път реших да се присъединя към останалите.
♦ Ако искаш можеш да се преоблечеш както прецениш за вечерята. Запиши избора си в “Бележки”, ако се различава от стандартното ти облекло и премини на ► Епизод 195

- 195 -

Малко се забавих за да се поосвежа. Когато влязох в общото помещение почти всички се бяха събрали, повечето хапваха, а боцмана тъкмо разказваше нещо и ръкомахаше с бутчето, което държеше.
- … и няма никакво избягване, скалите на няма петдесет метра; една до друга, една до друга. Ясно е – ще се блъскаме! Та капитанът върти такъв руля и ми вика да сляза в трюма и да кажа на гребците, че ще се ударим всеки момент. Слизам долу, обаче реших да ги развеселя поне малко пичовете, да не се отчайват съвсем и им викам: “Бас, че ако плесна сега с малкия боцман по дъното, корабът ще се разцепи на две!” Захилиха ми се те, не вярват, а аз - речено-сторено. И точно както им казвах - БАААМ - удрям, целият кораб се раздруса, чува се яко пукане на дърво, започва да влиза вода и всичките панически бягаме нагоре. Корабът потъна, ама ти казвам, за минути! И след малко плуваме всеки на нещо, който каквото намерил - дъски, бъчви, отломки. Та капитан Стебинс идва накъм мене с една угрижена физиономия, подритва на една греда и ми вика: “Абеее боцмане… Какво направи бе, боцмане?! Отбягнахме скалите…”.
Всички избухнаха в смях, а моряците бяха по-скоро разведрени, кимаха и се усмихваха. Сигурно слушат тази история най-малко веднъж на пътуване. Единствената пътничка също се смееше, но като че ли се беше и изчервила, сигурно като цяло атмосферата тук я напрягаше. Облеклото ú контрастираше силно на обстановката – тъмно-виолетова вечерна рокля, съвсем очевидно много скъпа изработка, с дълбоко изрязано деколте, което откриваше перлена огърлица и по-голямата част от другите ú пищни богатства.
От останалите пътници имаше хоргущ и хоргущка, очевидно двойка и една компания от три човека и елф, които се бяха дръпнали малко по- на страна. От екипажа на масата бяха боцманът, Олвиен и двама от тримата моряци. Капитанът и третият вероятно бяха горе на палубата.
Зачудих се за момент къде да седна.
◘ Можех да се присъединя към групата от четирима пътници, сигурно щяхме да намерим общи теми. ► Епизод 164
◘ Или пък към боцмана и екипажа. Сигурен съм, че там беше веселбата, а и с този тип хора си пасваме повече. ► Епизод 170
◘ Всъщност излъгах. Въобще не се зачудих и седнах до момичето. По-всичко личеше, че е сама и просто природата не ми позволи да не я заговоря. ► Епизод 178
♦ Независимо от избора си, ако си с богаташки дрехи в момента, или си бил с такива от началото на пътуването, си извади 2 точки “респект на Арадия”.

[shayhiri]

С черния плащ и всички доспехи и оръжия - които може, прикрити.

Епизод 164

[pnv_Creator]

- 164 -

Седнах при елфа и трите човека. Сложих си от вечерята и постепенно успях да се впиша в компанията и дори да се включа в разговорите им. Оказа се, че и четиримата са сравнително заможни търговци, занимаващи се с какво ли не – от оръжия и бижута до зеленчуци и дрехи; всичко. Каквото в момента се продава най-добре, подхващат него. Дори и корабът бил пълен почти изцяло с тяхна стока. Наистина неочаквано, оказаха се приятна и интелигентна компания и вечерята мина неусетно покрай тях.
♦ Направи проверка за “красноречие + 3 зара”. Ако резултатът е :
◘ 10 или по-малко ► Епизод 180
◘ над 10 или имаш кодовата дума “пазар” ► Епизод 197

Roll(3d6)+6:
2,3,4,+6
Total:15

- 197 -

Успях доста да се приобщя по време на разговора. Темата се завъртя към печеливша търговия и разбрах, че в момента превозват към Бенвил, освен купищата стандартни стоки, специална пратка от магически пръстени на обща стойност седемстотин жълтици. Въпреки усилията ми не успях да си избия от главата лошите помисли.
◘ Дали да не се поразходя по палубата след като си легнат? А току виж щях да намеря и начин да вляза в трюма незабелязано ► Епизод 190
◘ И все пак май не беше добра идея. Не знам какво щеше да се случи ако някой ме види, а на кораб щеше да ми е трудно да избягам ► Епизод 180

[shayhiri]

Епизод 180

Нямам никаква прична да правя другото. Ше се оправя и без пари, както става в книгите-игри.

[pnv_Creator]

ще видиш ти като стигнеш до епизода, в който се пита дали имаш 700 злато...

- 180 -

Говорихме си с тях още около час след вечерята, но после компанията на екипажа стана толкова шумна и неприятна, че едва си чувахме приказката. Хоргущите си бяха легнали отдавна, a морските вълци леко опиянени почнаха да пеят някаква песен. Боцмана подхвана…
- Излязохме със кораб сред вълните!
- ЕЙ ОПААА, ЕЙ ОПААА - …подеха останалите.
Единодушно решихме, че е крайно време да се оттегляме към каютите си, прибрах се в моята, заключих и се насилих да заспя въпреки виковете, долитащи от балната зала. За първи път видях нещо положително в цялото това люшкане – затворих уморено очи и океана ме приспа като малко бебе.
♦ Премини на ► Епизод 200

- 200 -

Събудих се около час преди обед. Времето се беше пооправило, въпреки че на юг облаците все още пъплеха из небето и бавно се отдалечаваха, сякаш гузни и засрамени от неудобството, което ни причиниха вчера.
Докато хапвах оскъдната закуска, боцманът ми предложи четири сребърника да помагам до ранния следобед на палубата, понеже моряците били много изтощени от снощното напиване, а и в момента наистина нямало кой знае колко сложни неща да се правят горе.
◘ Приех предложението ► Епизод 209
◘ Отказах ► Епизод 223

[shayhiri]

Епизод 209

[pnv_Creator]

- 209 -

Съгласих се без колебание. Хем щях да се приобщя по-добре към екипажа, хем щеше да ми е по-интересно, хем щях да изкарам четири сребърника.
На палубата работата вървеше изключително приятно, направо трябваше аз да им плащам за това. Олвиен и боцманът подхвърляха всевъзможни шеги, наслаждавах се на приятния морски въздух и на крясъците на чайките. В далечината на дясно се виждаха и бреговете, оказа се че цялото ни пътешествие е едва на двадесетина километра навътре в океана. Часовете минаха неусетно и слънцето се насочи към своята каюта зад хоризонта. Боцманът ми благодари за помощта, даде ми пет сребърника и ме освободи от работата.
♦ Добави си 5 сребърника за добрата работа, 2 точки респект на Арадия и премини на ► Епизод 228

- 228 -

♦ Провери екипировката си. Ако си бил облечен или носел неприкрити в себе си следните неща си добави съответния брой точки респект на Арадия:
- кожени ръкавици +1 точка
- кожен шлем +1 точка
- кожени ботуши +2 точки
- кожена броня +3 точки
- миризлива броня +1 точка
- нож +1 точки
- сатър +2 точки
- боен нож +3 точки
- подобрен боен нож +4 точки
- арбалет +4 точки
- тежък арбалет +6 точки
Имай предвид, че арбалета няма как да бъде прикрит и се вижда задължително. Ако имаш кодовата дума “изгрев” си добави още 5 точки.
Колко точки респект на Арадия събираш?
◘ под 17 ► Епизод 203
◘ 17 или повече ► Епизод 213

- 213 -

На вратата се почука. Отворих, беше Олвиен. Подпираше се на стената небрежно и пак дъвчеше нещо.
- Капитанът иска да говори с тебе... Ще е хубаво да отидеш скоро, чака те в каютата си.
- Добре Олвиен, – отвърнах – там съм след малко.
Помотах се две минути, не че имах нещо да правя, и отидох. Все пак почуках преди да вляза и изчаках да ме покани. В стаичката имаше малка масичка и два стола, на пръв поглед изключително комфортни на фона на останалото обзавеждане на кораба. Капитан Стебинс пишеше в тежка дебела книга, ако догадките ми бяха верни – корабния дневник. Посочи с ръка мястото срещу него и си дописа изречението. Седнах.
- Чай, кафе? – предложи учтиво.
- Не мерси. – отказах, защото знаех, че трябва да се занимава ако поискам нещо – Преди малко пих.
- Причината да те повикам тук е защото екипажът е останал с добро впечатление от теб и мисля, че има нещо, за което може да си ни от полза, а и ти ще получиш добро възнаграждение.
♦ Премини на ► Епизод 230

- 230 -

Стебинс запали лулата си от свещта, дръпна няколко пъти да я разпали и издиша тъмен облак дим. Погледна ме в очите и започна.
- Това което ще чуеш трябва да остане задължително на този кораб. И това не включва пътниците. Не трябва да казваш на никой. – Кимнах. Той си дръпна отново от лулата, явно не бързаше да продължава. Задържа дима три четири секунди, след което направи няколко кръгчета, преди да го издиша целия. – В трюма има примамка. Може да ти се стори странно каква е, но това е защото не разбираш. Утре сутрин по пътя ни за Бенвил ще минем през един неголям залив. Там ще ловуваме и всеки човек, който има поне малка физическа подготовка и идея как да борави с оръжие, ще е от полза.
- Какво по-точно? – попитах, знаейки че отговора няма да ми хареса особено. Риба и патици не се ловяха от войни.
- Получих информация, че там е направил леговището си не-особено голям кахгас. – Отново си дръпна от лулата. Дима беше доста тежък и неприятен. – Обърнал е една лодка и е изял двама рибари от близкото село. Та, решихме да го уловим преди някой да ни е изпреварил.
- Чувал съм за тези същества... – замислих се – Не са ли някакви водни дракони?
- Същества от драконовия род са, да, но много по-малки, глупави и низши. Голяма змия с крака, това е то, ако питаш мен, нищо повече. Ловил съм и преди. Именно за това ни е нужна примамката. Знаеш ли коя е любимата им храна?
- Човешко? – попитах със съмнение.
Той се усмихна и отвърна:
- Не. Мърша. Жива мърша. Направо не могат да ù устоят. В трюма имаме осакатено зомби, абсолютно безопасно е. Купих го от един некромант, на него така или иначе вече не му е трябвало. Дори зъбите му са избити.
Настъпи момент, в който и двамата замълчахме и се замислихме. Аз бях леко в недоумение. Дръпна си дълбоко от неприятния тютюн и продължи.
- От кожата на кахгаса се правят изключително добри доспехи. Страхотни. Продава се много добре. Хем ще отървем местните от тази напаст, хем ще изкараме добри пари. И за тебе ще има парче от баницата, ако помогнеш. – приведе се към мен – Съгласен ли си?
♦ Ако имаш кодовата дума “лисугер” премини на ► Епизод 202
Иначе можех:
◘ Да се съглася, звучеше интересно и не прекалено опасно ► Епизод 206
◘ Да откажа, въпреки че наистина бях съблазнен. Един от основните ми принципи е когато съм на мисия не поемам излишен риск ► Епизод 219
◘ Да откажа и да го предупредя, че ако наистина подложи живота ми на риск, както и на другите пътници, предприемайки този лов, то стражата непременно ще научи за това ► Епизод 237