Книга, в която героят си ти
Moderators: Trip, Random, Marfa
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
- 206 -
- Колко е заплащането? – реших да не избързвам с отговора.
- Десет златни на човек. – отговори твърдо – Взимаш ги или се отказваш, няма да се пазаря.
Десет жълтици не бяха никак малко за десет минути работа, независимо от риска.
- Утре сутрин ще бъда готов. – заключих.
Капитанът се усмихна доволно, стиснахме си ръцете и се разделихме. Олвиен чакаше отвън и ме попита, дали сме се разбрали. Кимнах и се върнах обратно в каютата си.
♦ Премини на ► Епизод 212
- 212 -
Седях в каютата си още малко след залез слънце, докато стомахът ми настоя, че е време за вечеря. Присъединих се при останалите в балната зала. Боцманът ме повика да седна при групичката на моряците, бяха ми запазили място и дори ми бяха сервирали. Малко по-късно дойде капитанът. Олвиен донесе чаши за вино и сипа на всичките гости; екипажът вече имаше. Стебинс поздрави и вдигна наздравица за успешните дни на пътуване и хубавия попътен вятър. Чукнахме се и отпихме. Усещах, че нещо странно се случва. Всички пътници, изглеждаха прекалено сънливи и неадекватни. Единият от търговците стана, промърмори нещо и се насочи към вратата. Направи две крачки и се срина на пода. Понечих да тръгна накъм него, но боцманът ме задържа за рамото, още преди да се изправя и ми прошепна:
- Спокойно! Има приспивателно в пиенето. Нищо му няма.
Седнах си на мястото. Вместо да реагират, два от спътниците му си мърмореха нещо полусъзнателно, а третия се беше свлякъл в неестествена поза на стола си и дори вече хъркаше. Лейди Милена беше отпуснала глава в чинията си и спеше. Едрите тела на двата хоргуща не успяха да се закрепят самостоятелно на малките си столчета и се катурнаха почти едновременно едно върху друго, повличайки част от покривката.
- Хайде, – плесна с ръце капитана – да се погрижим за тях.
Изправих се и започнах да помагам в изнасянето на пътниците по каютите им.
- Кой ще се погрижи за малката принцеска? – захили се боцманът – Все някой трябва да я преоблече...
Моряците завикаха в един глас, като всеки гледаше да сръчка и смъмри този до него.
Имаш ли кодовата дума “Милейна”?
◘ Да ► Епизод 225
◘ Не ► Епизод 214
- 214 -
Така или иначе, за тридесетина минути всички пътници бяха прибрани, почистени, преоблечени и заключени от външната страна с допълнителна връзка ключове, която капитанът държеше в своята каюта. След това се върнахме обратно в балната зала, за да обсъдим плана. Алкохолът тази вечер беше забранен.
Капитан Стебинс разясни цялата тактика.
- Примамваме гадината до кораба чрез зомбито и гледаме да я раним още във водата. Не може да се разчита, че ще захапе куката въобще, не са съвсем глупави. По-скоро ще я види и ще се ядоса още повече. Кахгасите са зли и отмъстителни същества по природа и именно това се използва срещу тях, когато се ловят. Ако бъде ранено, със сигурност ще изпълзи на палубата в яростта си. И там ще го чакаме всички останали, а боцманът ще дебне с неговия тризъбец, направен и извит по специален начин, именно за лов на подобни създания. Прикове ли го веднъж – безпомощно е и ще го убием за секунди.
Всъщност това беше всичко смислено. Имаше един два глупави въпроса и доста подметнати шеги, но като цяло – нищо интересно. Прибрахме се по каютите рано, за да можем да се подготвим и наспим добре.
♦ Имаш ли собствен арбалет?
◘ Да ► Епизод 235
◘ Не ► Епизод 242
Нещо много бързо минаваме
Предлагам 235 да остане за утре сутрин
- Колко е заплащането? – реших да не избързвам с отговора.
- Десет златни на човек. – отговори твърдо – Взимаш ги или се отказваш, няма да се пазаря.
Десет жълтици не бяха никак малко за десет минути работа, независимо от риска.
- Утре сутрин ще бъда готов. – заключих.
Капитанът се усмихна доволно, стиснахме си ръцете и се разделихме. Олвиен чакаше отвън и ме попита, дали сме се разбрали. Кимнах и се върнах обратно в каютата си.
♦ Премини на ► Епизод 212
- 212 -
Седях в каютата си още малко след залез слънце, докато стомахът ми настоя, че е време за вечеря. Присъединих се при останалите в балната зала. Боцманът ме повика да седна при групичката на моряците, бяха ми запазили място и дори ми бяха сервирали. Малко по-късно дойде капитанът. Олвиен донесе чаши за вино и сипа на всичките гости; екипажът вече имаше. Стебинс поздрави и вдигна наздравица за успешните дни на пътуване и хубавия попътен вятър. Чукнахме се и отпихме. Усещах, че нещо странно се случва. Всички пътници, изглеждаха прекалено сънливи и неадекватни. Единият от търговците стана, промърмори нещо и се насочи към вратата. Направи две крачки и се срина на пода. Понечих да тръгна накъм него, но боцманът ме задържа за рамото, още преди да се изправя и ми прошепна:
- Спокойно! Има приспивателно в пиенето. Нищо му няма.
Седнах си на мястото. Вместо да реагират, два от спътниците му си мърмореха нещо полусъзнателно, а третия се беше свлякъл в неестествена поза на стола си и дори вече хъркаше. Лейди Милена беше отпуснала глава в чинията си и спеше. Едрите тела на двата хоргуща не успяха да се закрепят самостоятелно на малките си столчета и се катурнаха почти едновременно едно върху друго, повличайки част от покривката.
- Хайде, – плесна с ръце капитана – да се погрижим за тях.
Изправих се и започнах да помагам в изнасянето на пътниците по каютите им.
- Кой ще се погрижи за малката принцеска? – захили се боцманът – Все някой трябва да я преоблече...
Моряците завикаха в един глас, като всеки гледаше да сръчка и смъмри този до него.
Имаш ли кодовата дума “Милейна”?
◘ Да ► Епизод 225
◘ Не ► Епизод 214
- 214 -
Така или иначе, за тридесетина минути всички пътници бяха прибрани, почистени, преоблечени и заключени от външната страна с допълнителна връзка ключове, която капитанът държеше в своята каюта. След това се върнахме обратно в балната зала, за да обсъдим плана. Алкохолът тази вечер беше забранен.
Капитан Стебинс разясни цялата тактика.
- Примамваме гадината до кораба чрез зомбито и гледаме да я раним още във водата. Не може да се разчита, че ще захапе куката въобще, не са съвсем глупави. По-скоро ще я види и ще се ядоса още повече. Кахгасите са зли и отмъстителни същества по природа и именно това се използва срещу тях, когато се ловят. Ако бъде ранено, със сигурност ще изпълзи на палубата в яростта си. И там ще го чакаме всички останали, а боцманът ще дебне с неговия тризъбец, направен и извит по специален начин, именно за лов на подобни създания. Прикове ли го веднъж – безпомощно е и ще го убием за секунди.
Всъщност това беше всичко смислено. Имаше един два глупави въпроса и доста подметнати шеги, но като цяло – нищо интересно. Прибрахме се по каютите рано, за да можем да се подготвим и наспим добре.
♦ Имаш ли собствен арбалет?
◘ Да ► Епизод 235
◘ Не ► Епизод 242
Нещо много бързо минаваме
Предлагам 235 да остане за утре сутрин
- Spoiler: show
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
- 245 -
Мина над половин час без нищо да се случи. Взирах се във водата и няколко пъти дори си въобразих, че виждам нещо. Вълничките клатеха леко кораба и хвърляха закачливи отблясъци към седемте чифта очи, вперени в тях. От време на време моряците подхвърляха по някоя шега тихо и гузно. Последните десетина минути екипажа взе да се изнервя от безплодното чакане.
- Може вече да не е тук. – изшептя нервно някой.
- Млъкни! – скастри го боцманът.
Зомбито шаваше и ръкомахаше неуморно, точно на границата между водата и въздуха. Олвиен се приведе напред, взря се нанякъде и извика шепнешком:
- Идва! Идва!
Не знам защо, но очаквах да видя нещо да пори морската повърхност към нас, образувайки десетметрова диря от бяла пяна. Боцманът и моряците затеглиха веригата нагоре. В следващия миг от дълбините, точно под зомбито огромният звяр сякаш изникна, захапа го до средата и започна да дърпа. Първата стрела на Олвиен вече се беше забила малко под главата на кахгаса и в момента в който стрелях, той вече презареждаше своя арбалет.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 23 ако си до Олвиен и 26, ако си на кърмата (към нея вече са добавени 3 зара). Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
Сметни нанесените щети и си ги запиши.
Roll(3d6)+16:
1,4,5,+16
Total:26
Срещу 26 защита - успешен удар за 100% щети
Roll(2d6)+10:
3,2,+10
Total:15
15 - 3 абсорбиране = 12 щети
Единият от моряците също стрелна по него, но не го улучи, защото въпреки застрашителния си размер, тялото му наподобяваше змийско и беше трудно за целене, а и се мяташе непрестанно.
Почти мигновено водният дракон разкъса немъртвата примамка и тръгна да се гмурка рязко. Олвиен успя да го уцели още веднъж.
◘ Ако имаш поне 10 сила и поне 13 ловкост премини на ► Епизод 255
◘ Иначе ► Епизод 243
- 255 -
Успях да презаредя светкавично, насочих отново арбалета и стрелнах повторно, точно преди морският звяр да се скрие под повърхността.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 22 ако си до Олвиен и 24, ако си на кърмата (към нея вече са добавени 3 зара). Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
Сметни нанесените щети и си ги запиши..
Roll(3d6)+16:
2,6,4,+16
Total:28
Срещу 24 защита - успешен удар за 140% щети
Roll(2d6)+10:
4,4,+10
Total:18
- 3 абсорбиране = 15
140% от 15 = 21 щети
После премини на ► Епизод 243
- 243 -
За секунда от кахгасът останаха само мътилка и бълбукаща вода. Боцманът и другите двама теглеха куката с вече клюмналата глава на зомбито и малка част от гръдния му кош. Олвиен понечи да казва нещо, докато се мъчеше да презареди арбалета си, когато водният дракон изскочи с огромна сила от същото място и пръските полетяха нагоре, заедно с туловището му. Времето сякаш спря за мен.
Четирите крайника на това създание приличаха на крака на богомолка или скарида – тънки, дълги, остри и смъртоносни. Забиваше ги яростно в кораба и за по малко от секунда се беше изтласкало на метър над палубата. Главата му приличаше на драконова – наежена и с цяла редица петнадесет-сантиметрови извити зъби, създадени за да разкъсват и чупят месо и кокали.
Аз стоях:
◘ до елфа, точно под надвисналата паст на звяра ► Епизод 251
◘ за огромно щастие горе на кърмата, в страни от нея ► Епизод 221
- 221 -
Явно звярът се бе показал само за внезапна атака и едновременно с нея вече се изтегляше надолу. Успях единствено да проследя с поглед какво се случва. Олвиен отскочи назад, далеч от захапката на водния дракон, но единият му шип се стрелна и го прониза в рамото. Изкрещя от болка и сякаш краката му омекнаха. Кахгасът се опита да го повлече с него, но не успя. От самото изкарване на шипа раната се разтвори още повече и елфът се сви на колене на дъсчения под, придържайки ръката си. Бликна кръв обилно и напои дрехите му. Боцманът и другите моряци бяха вдигнали копия и мрежи, но прекалено късно за да реагират.
Сега трябваше да направя избор мигновено:
◘ Можех да се втурна към Олвиен и да му помогна да се изтегли някъде на сигурно към каютите ► Епизод 229
◘ Или да се втурна към него и да му помогна да презареди арбалета си. Оръжието помага повече, отколкото бягството ► Епизод 239
◘ Последният вариант беше да остана на сигурната си позиция и да дебна, в случай че кахгасът се появи отново ► Епизод 246
Мина над половин час без нищо да се случи. Взирах се във водата и няколко пъти дори си въобразих, че виждам нещо. Вълничките клатеха леко кораба и хвърляха закачливи отблясъци към седемте чифта очи, вперени в тях. От време на време моряците подхвърляха по някоя шега тихо и гузно. Последните десетина минути екипажа взе да се изнервя от безплодното чакане.
- Може вече да не е тук. – изшептя нервно някой.
- Млъкни! – скастри го боцманът.
Зомбито шаваше и ръкомахаше неуморно, точно на границата между водата и въздуха. Олвиен се приведе напред, взря се нанякъде и извика шепнешком:
- Идва! Идва!
Не знам защо, но очаквах да видя нещо да пори морската повърхност към нас, образувайки десетметрова диря от бяла пяна. Боцманът и моряците затеглиха веригата нагоре. В следващия миг от дълбините, точно под зомбито огромният звяр сякаш изникна, захапа го до средата и започна да дърпа. Първата стрела на Олвиен вече се беше забила малко под главата на кахгаса и в момента в който стрелях, той вече презареждаше своя арбалет.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 23 ако си до Олвиен и 26, ако си на кърмата (към нея вече са добавени 3 зара). Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
Сметни нанесените щети и си ги запиши.
Roll(3d6)+16:
1,4,5,+16
Total:26
Срещу 26 защита - успешен удар за 100% щети
Roll(2d6)+10:
3,2,+10
Total:15
15 - 3 абсорбиране = 12 щети
Единият от моряците също стрелна по него, но не го улучи, защото въпреки застрашителния си размер, тялото му наподобяваше змийско и беше трудно за целене, а и се мяташе непрестанно.
Почти мигновено водният дракон разкъса немъртвата примамка и тръгна да се гмурка рязко. Олвиен успя да го уцели още веднъж.
◘ Ако имаш поне 10 сила и поне 13 ловкост премини на ► Епизод 255
◘ Иначе ► Епизод 243
- 255 -
Успях да презаредя светкавично, насочих отново арбалета и стрелнах повторно, точно преди морският звяр да се скрие под повърхността.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 22 ако си до Олвиен и 24, ако си на кърмата (към нея вече са добавени 3 зара). Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
Сметни нанесените щети и си ги запиши..
Roll(3d6)+16:
2,6,4,+16
Total:28
Срещу 24 защита - успешен удар за 140% щети
Roll(2d6)+10:
4,4,+10
Total:18
- 3 абсорбиране = 15
140% от 15 = 21 щети
После премини на ► Епизод 243
- 243 -
За секунда от кахгасът останаха само мътилка и бълбукаща вода. Боцманът и другите двама теглеха куката с вече клюмналата глава на зомбито и малка част от гръдния му кош. Олвиен понечи да казва нещо, докато се мъчеше да презареди арбалета си, когато водният дракон изскочи с огромна сила от същото място и пръските полетяха нагоре, заедно с туловището му. Времето сякаш спря за мен.
Четирите крайника на това създание приличаха на крака на богомолка или скарида – тънки, дълги, остри и смъртоносни. Забиваше ги яростно в кораба и за по малко от секунда се беше изтласкало на метър над палубата. Главата му приличаше на драконова – наежена и с цяла редица петнадесет-сантиметрови извити зъби, създадени за да разкъсват и чупят месо и кокали.
Аз стоях:
◘ до елфа, точно под надвисналата паст на звяра ► Епизод 251
◘ за огромно щастие горе на кърмата, в страни от нея ► Епизод 221
- 221 -
Явно звярът се бе показал само за внезапна атака и едновременно с нея вече се изтегляше надолу. Успях единствено да проследя с поглед какво се случва. Олвиен отскочи назад, далеч от захапката на водния дракон, но единият му шип се стрелна и го прониза в рамото. Изкрещя от болка и сякаш краката му омекнаха. Кахгасът се опита да го повлече с него, но не успя. От самото изкарване на шипа раната се разтвори още повече и елфът се сви на колене на дъсчения под, придържайки ръката си. Бликна кръв обилно и напои дрехите му. Боцманът и другите моряци бяха вдигнали копия и мрежи, но прекалено късно за да реагират.
Сега трябваше да направя избор мигновено:
◘ Можех да се втурна към Олвиен и да му помогна да се изтегли някъде на сигурно към каютите ► Епизод 229
◘ Или да се втурна към него и да му помогна да презареди арбалета си. Оръжието помага повече, отколкото бягството ► Епизод 239
◘ Последният вариант беше да остана на сигурната си позиция и да дебна, в случай че кахгасът се появи отново ► Епизод 246
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
- 239 -
Приклекнах зад Олвиен и с решителен поглед му подадох арбалета си. Не знам дали от раздвижването или нещо друго, но в момента в който го взе се посъвзе, а погледа му се изпълни с решителност. Взех неговия и също го презаредих.
- ЗАД ВАС! – дочу се паникьосаният вик на капитан Стебинс от носа, в момента в който поставих стреличката.
Извърнах се. Кахгасът беше преплувал под кораба и заобиколил точно от другата страна, а сега застрашително драпаше към мен и Олвиен. Отскочих няколко крачки назад. Неприятно ми беше да изоставя елфа, но нямаше да съм му полезен по никакъв начин, ако бях останал да ни помете и двамата. Вместо това вдигнах арбалета и забих стрела в туловището на звяра. Боцманът го заобиколи от страни и заби тризъбецът си някъде в средата на тялото му. Олвиен също стреля.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 21 (към нея вече са добавени 3 зара).
Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
3,2,3,+16
Total:24
130%
Roll(2d6)+7: (с абсорбирането)
4,1,+7
Total:12
16 щети
Дотук общо 49
И така:
◘ ако досега си му нанесъл поне 60 ► Епизод 236
◘ иначе ► Епизод 267
- 267 -
Малката металната стрела просвистя и се заби във врата на чудовището. Това обаче не спря неговия устрем. Той се спусна върху Олвиен, извъртя глава и впи зъбите си в десния му крак. Видях как устата на кахгаса почти успя да се затвори. Елфът изпищя за миг, и опита да се присвие, но почти веднага изгуби съзнание и се отпусна назад. В същия миг мрежата падна върху кахгаса и другите двама моряци се нахвърлиха с копията си, нанасяйки удар след удар. Водният дракон се мяташе и съпротивляваше с последни сили още половин минута и се отпусна безжизнен на мачтата.
Олвиен лежеше на около метър пред мъртвия звяр. Станах и притичах натам, клекнах над него и доразкъсах дрехите около раните. След секунди дойде и капитан Стебинс. Носеше лечебни мехлеми. Намазахме раните и ги превързахме доколкото можахме. По някакво чудо елфът все още дишаше. Занесохме го в каютата му, а единия моряк, който разбираше от такива неща, остана да се грижи за него и да прецени положението му.
♦ Запиши си кодовата дума “Калмар” и премини на ► Епизод 257
- 257 -
Захванахме се да разчистваме палубата от следите, останали от битката. Всеки се беше вглъбил в себе си и осмисляше преживяването отпреди няколко минути. Измихме кръвта от дъските и оръжията си, внесохме трупа на кахгаса в трюма и се разделихме за няколко минути.
◘ ако имаш кодовата дума “Спарта” премини на ► Епизод 248
◘ ако имаш кодовата дума “калмар” премини на ► Епизод 268
◘ ако нямаш нито едната от двете премини на ► Епизод 278
- 268 -
Under construction
hmmm
Приклекнах зад Олвиен и с решителен поглед му подадох арбалета си. Не знам дали от раздвижването или нещо друго, но в момента в който го взе се посъвзе, а погледа му се изпълни с решителност. Взех неговия и също го презаредих.
- ЗАД ВАС! – дочу се паникьосаният вик на капитан Стебинс от носа, в момента в който поставих стреличката.
Извърнах се. Кахгасът беше преплувал под кораба и заобиколил точно от другата страна, а сега застрашително драпаше към мен и Олвиен. Отскочих няколко крачки назад. Неприятно ми беше да изоставя елфа, но нямаше да съм му полезен по никакъв начин, ако бях останал да ни помете и двамата. Вместо това вдигнах арбалета и забих стрела в туловището на звяра. Боцманът го заобиколи от страни и заби тризъбецът си някъде в средата на тялото му. Олвиен също стреля.
♦ Нанеси атака от разстояние срещу кахгаса.
Защитата му е 21 (към нея вече са добавени 3 зара).
Твърдата кожа му дава 3 абсорбиране.
3,2,3,+16
Total:24
130%
Roll(2d6)+7: (с абсорбирането)
4,1,+7
Total:12
16 щети
Дотук общо 49
И така:
◘ ако досега си му нанесъл поне 60 ► Епизод 236
◘ иначе ► Епизод 267
- 267 -
Малката металната стрела просвистя и се заби във врата на чудовището. Това обаче не спря неговия устрем. Той се спусна върху Олвиен, извъртя глава и впи зъбите си в десния му крак. Видях как устата на кахгаса почти успя да се затвори. Елфът изпищя за миг, и опита да се присвие, но почти веднага изгуби съзнание и се отпусна назад. В същия миг мрежата падна върху кахгаса и другите двама моряци се нахвърлиха с копията си, нанасяйки удар след удар. Водният дракон се мяташе и съпротивляваше с последни сили още половин минута и се отпусна безжизнен на мачтата.
Олвиен лежеше на около метър пред мъртвия звяр. Станах и притичах натам, клекнах над него и доразкъсах дрехите около раните. След секунди дойде и капитан Стебинс. Носеше лечебни мехлеми. Намазахме раните и ги превързахме доколкото можахме. По някакво чудо елфът все още дишаше. Занесохме го в каютата му, а единия моряк, който разбираше от такива неща, остана да се грижи за него и да прецени положението му.
♦ Запиши си кодовата дума “Калмар” и премини на ► Епизод 257
- 257 -
Захванахме се да разчистваме палубата от следите, останали от битката. Всеки се беше вглъбил в себе си и осмисляше преживяването отпреди няколко минути. Измихме кръвта от дъските и оръжията си, внесохме трупа на кахгаса в трюма и се разделихме за няколко минути.
◘ ако имаш кодовата дума “Спарта” премини на ► Епизод 248
◘ ако имаш кодовата дума “калмар” премини на ► Епизод 268
◘ ако нямаш нито едната от двете премини на ► Епизод 278
- 268 -
Under construction
hmmm
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
Е ако ти се занимава само. Знаеш, че аз лично не виждам смисъл, макар понастоящем да съм човекът с най-сериозна инвестиция в твоята книга-игра, освен теб самия разбира се.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
Понеже авторът ме попита за критика, ето я, макар в случая да е безпредметна:
Чисто принципно и субективно, според мен РПГ локумите нямат място в книга-игра - нито в която и да е друга медия. Книгите-игри, извън интерактивната си част, трябва да са максимално близо до нормални книги - и то не от фентъзи недоразуменията. Трябват им стегнат завладяващ стил, целенасочен наратив и щипка оригиналност в сюжета или поне сетинга. Интересният, запомнящ се протагонист също е голям плюс.
Докато тук имаме абсолютно стандартен РПГ фентъзи куест (дъното на разказваческото изкуство). Честно казано бих запазил само началната сцена и нещо за цвят (водния дракон) и бих дал ff към истинската авантюра, която по-добре да си заслужава. Пространните описания, които не дават НИЩО на читателя, освен да запълват епизода и да маркират изминалото време, веднага си заминават. Неуверените опити за хумор и цветисти метафори също.
Най-важното е да хванеш читателя, възможно най-рано. Точно както в нормална книга или филм. РПГейщините (развлачени многословни рандъм безцветни неща, неводещи наникъде), пак да кажа, на хартия умират с жалка смърт - и тва важи с особена сила за толкова псевдоромани на тесножанрови писачи. Но и за книгите-игри.
Иначе... Като геймплей бива, като стил поне е консистентно, а като цяло бие от воле Майкъл Майндкрайм и Джордж М. Джордж, наравно е с Върджи и не се различава особено от стандартните западни фентъзенца.
Чисто принципно и субективно, според мен РПГ локумите нямат място в книга-игра - нито в която и да е друга медия. Книгите-игри, извън интерактивната си част, трябва да са максимално близо до нормални книги - и то не от фентъзи недоразуменията. Трябват им стегнат завладяващ стил, целенасочен наратив и щипка оригиналност в сюжета или поне сетинга. Интересният, запомнящ се протагонист също е голям плюс.
Докато тук имаме абсолютно стандартен РПГ фентъзи куест (дъното на разказваческото изкуство). Честно казано бих запазил само началната сцена и нещо за цвят (водния дракон) и бих дал ff към истинската авантюра, която по-добре да си заслужава. Пространните описания, които не дават НИЩО на читателя, освен да запълват епизода и да маркират изминалото време, веднага си заминават. Неуверените опити за хумор и цветисти метафори също.
Най-важното е да хванеш читателя, възможно най-рано. Точно както в нормална книга или филм. РПГейщините (развлачени многословни рандъм безцветни неща, неводещи наникъде), пак да кажа, на хартия умират с жалка смърт - и тва важи с особена сила за толкова псевдоромани на тесножанрови писачи. Но и за книгите-игри.
Иначе... Като геймплей бива, като стил поне е консистентно, а като цяло бие от воле Майкъл Майндкрайм и Джордж М. Джордж, наравно е с Върджи и не се различава особено от стандартните западни фентъзенца.
Last edited by shayhiri on Wed Mar 12, 2008 5:50 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
-
pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
Благодаря за критиката 
За мен е доста добре обоснована и близка до самооценката. Ще гледам да корегирам.
Все пак има особеност. Целевата публика е именно феновете на РПГ-тата, за това и тази аналогията. Съгласен съм и че това е дъното на разказваческото изкуство, но ако става въпрос за не-игруема литература или именно книга-игра, максимално близка до нормална книга, нещо, което тази не цели да бъде.
За хумора по-точно не можеше да се каже. Но се надявам да се подобри с времето. Със сигурност няма да е основен елемент и идеята е тук таме да разведри.
Относно описанията и моментите без реални последствия - целта е по-голямата свобода, по-малко мета-гейминг и като цяло е ориентирано към hardcore фентъзи читатели и рпг player-и, отколкото "играчи", стандартната (вече несъществуваща в БГ) публика - читатели на книги-игри. Според мен дава повече литературност и възможност за вживяване в героя и сетинга. Може би пък това е липсвало на жанра?
В заключение, един вид ще върви ръка за ръка с ролевата система или по-скоро би трябвало да отъпче пътя за нея.
Благодаря
Respect
За мен е доста добре обоснована и близка до самооценката. Ще гледам да корегирам.
Все пак има особеност. Целевата публика е именно феновете на РПГ-тата, за това и тази аналогията. Съгласен съм и че това е дъното на разказваческото изкуство, но ако става въпрос за не-игруема литература или именно книга-игра, максимално близка до нормална книга, нещо, което тази не цели да бъде.
За хумора по-точно не можеше да се каже. Но се надявам да се подобри с времето. Със сигурност няма да е основен елемент и идеята е тук таме да разведри.
Относно описанията и моментите без реални последствия - целта е по-голямата свобода, по-малко мета-гейминг и като цяло е ориентирано към hardcore фентъзи читатели и рпг player-и, отколкото "играчи", стандартната (вече несъществуваща в БГ) публика - читатели на книги-игри. Според мен дава повече литературност и възможност за вживяване в героя и сетинга. Може би пък това е липсвало на жанра?
В заключение, един вид ще върви ръка за ръка с ролевата система или по-скоро би трябвало да отъпче пътя за нея.
Благодаря
Respect
И от мен. Има за какво.
Съвсем забравих, че играта е по (към?) ролева система. Тва обяснява много от споменатите характеристики. Така може и да мине.
За описанията - добре, но гледай поне да хващат по-подбрани и ярки детайли. Така се прави атмосфера. "Кървав меч" е много добър пример в това отношение. Също и за оригиналност и екзотичност. Сцената с водния змиедракон и зомбито беше точно по тая линия. Старай се да използваш само такива и страни от стандартното.
Тва е горе-долу от мен. Успех!
Има за какво.Съвсем забравих, че играта е по (към?) ролева система. Тва обяснява много от споменатите характеристики. Така може и да мине.
За описанията - добре, но гледай поне да хващат по-подбрани и ярки детайли. Така се прави атмосфера. "Кървав меч" е много добър пример в това отношение. Също и за оригиналност и екзотичност. Сцената с водния змиедракон и зомбито беше точно по тая линия. Старай се да използваш само такива и страни от стандартното.
Тва е горе-долу от мен. Успех!
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 13 guests