Книга, в която героят си ти

[RRSunknown]

епизод 65 е по-добрия вариант. Изкарат ли се ножове ще се намесят и другите и ще стане мазало!

[shayhiri]

И аз тва имах предвид, но за по-ефектно. ОК - 65.

[pnv_Creator]

продължаваме утре
лека за сега

[shayhiri]

Да, дръж ни в напрежение.

Ше чакаме.

[pnv_Creator]

- 65 -

Той пристъпи към мен и замахна с десния си юмрук право към главата ми.
♦ Направи проверка “защита + 3 зара” срещу 27 атака (включително заровете) и щети 1зар+5.
◘ ако ти нанесат над 10 щети ► Епизод 72
◘ 6-10 щети ► Епизод 81
◘ ако не успее да те удари ► Епизод 87

Защитата на героя в тази ситуация е :
защита отблизо - 21 = 18 (л + акр) + 3 отбиване (с/4)
Roll(3d6)+21:
2,6,3,+21
Total:32

- 87 -

Отдръпнах се встрани и отбих ръката му, оголвайки гарда му. Сега беше момента да атакувам.
♦ Проведи две “ръкопашни атаки” срещу 16 защита (включително заровете). Ако нанесеш :
◘ поне 10 щети ► Епизод 88
◘ иначе ► Епизод 54

атаката на героя в тази ситуация е:
атака ръкопашна - 14 = (с+л)/2
щети 1 зар

атака 1
Roll(3d6)-2:
1,5,1,-2
Total:5

Успешна, 150% Щети
Roll(1d6)+0:
1,+0
Total:1
150% от 1 = 2 щети с първата атака

атака 2
Roll(3d6)-2:
1,4,1,-2
Total:4

Успешна атака, 140% щети с втората атака
Roll(1d6)-0:
3,-0
Total:3
140% от 3 = 4 щети

Общо нанесени 6 щети

- 54 -

Атаката беше неуспешна. Двамата се раздалечихме отново за момент и започнахме да се дебнем. Той посегна още един два пъти неуспешно, аз се опитах да контраатакувам, но той сякаш не усещаше ударите, които му нанасях.
♦ Прибави си 20 опит и 2 точки Респект от Братството. Премини на ► Епизод 61

ОПИТ - 240
Респект пред Братството - 20

- 61 -

- Достатъчно! – изкрещя Итън и всички, включително и аз, замръзнаха. Беше се насочил към мен със забързана крачка, сложи ръка върху рамената ми и ме поведе към вратата вдясно от кръчмаря.
Премини на ► Епизод 50

- 50 -

В стаята се разстилаше меката светлина на десетина свещи. Единствен посребрен фенер пръскаше малко по-резки лъчи от нишата си – орнаментирана вдлъбнатина на дясната стена. Точно под него, по продължението ú, беше долепена дълга и ниска дървена масичка, на която бяха наредени множество бутилки, чаши и купички, пълни с ядки и деликатеси. До далечния ú край стоеше стройно момиче на не повече от деветнадесет. Пухкава кожена препаска едва позакриваше нежните бели гърди, по-скоро целта беше да ги пристегне и да ги направи още по-неудържими. Поличката, от същата материя, стигаше почти до бедрата ú. Тя погледна за момент към нас, новодошлите, и после продължи да гледа в нищото пред себе си. Итън затвори вратата зад мен и шума от кръчмата заглъхна. Отместих поглед от момичето, надявам се преди останалите да са го забелязали, и доразгледах стаята. Вляво имаше две големи сепарета с плътни виолетови завеси. Далечното беше запердено, но вътре светеше и имаше поне един човек, силуета му се загатваше върху осветения плат. В близкото седяха човек и едно джудже, а до тях се подпираше на стената огромен мъж с физика, поглед и физиономия на варварин, но беше прилично облечен. На колана му висеше ятаган, а от другата страна – боен нож, който не му отстъпваше много по размери. Погледна ни безизразно и тръгна към нас.
- Няма нужда Бо. – рече спокойно човекът зад него и гигантът се върна обратно на мястото си. – Заповядайте, седнете. – добави и ни махна подканващо с ръка към единия от кожените дивани около масичката в сепарето.
- Това са Тих Ределав и Грод, син на Дегри. – ми прошепна Итън, не защото беше някаква тайна, а за да не разваля идилията на мястото. – Управляват братството в този регион, мисли внимателно преди да говориш и слушай какво ти казват.
Седнахме срещу господин Ределав, джуджето се падаше от страни. Дивана беше изключително мек и удобен. До сега бях виждал облицовани с кожа мебели само веднъж, когато работа ме отведе в едно богаташко имение в Сеан. Ределав ме огледа спокойно от глава до пети и задържа изпитателния си поглед в очите ми за две-три секунди, цяла вечност. Стана ми неудобно и замаяно, но не отместих моя и също го огледах. Носеше бяла роба, от гладка и леко лъскава материя, не съм сигурен, може би от лен, със златен кант по краищата . Златна диадема разделяше челото му, много тънка, но изключително красива изработка. В средата ú имаше тъмночервен ромбовиден рубин, почти същия беше инкрустиран и в единия от няколкото му пръстена, разбира се, всичките от злато. Облеклото на Грод изглеждаше доста по обикновено, макар и също изискано и скъпо – черни ботуши, черни панталони и широка черна риза, от която спокойно можеше да се направи платно на някой пиратски кораб. Тежеше поне стоипетдесет килограма, ако се съдеше по ръката му – всичките от мускули. Не носеше украшения, но само по ножницата и дръжката на камата му имаше два пъти повече камъни и злато от всичките бижута по Ределав.
Момичето се приближи до масата. Носеше лъскав метален поднос с две чаши, които сложи пред господарите си и взе празните такива. Не съм сигурен, но ми се стори, че джуджето пиеше червен ром, а Ределав, бяло вино.
- Какво желаете за пиене? – попита ни с тих и предпазлив глас, гледаше към земята между мен и Итън. Той се поколеба за момент и отговори:
- За мен малък ликьор, - и след още малко добави – кайсиев.
Аз се замислих и поисках :
◘ халба бира ► Епизод 37
◘ ром ► Епизод 41
◘ ликьор ► Епизод 46
◘ вино ► Епизод 91
◘ “Синя Лагуна” – коктейл от червен ром, сок от касис и канела
► Епизод 96
◘ просто чаша вода ► Епизод 101
◘ всъщност нищо ► Епизод 106

[shayhiri]

Епизод 101, както и по принцип.

[pnv_Creator]

- 101 -

- Само чаша вода. – помолих. Грод ме погледна озадачено и може би леко възмутено, изсумтя и каза:
- Водата е за миене! Донеси му един ром – вдигна глава към момичето за момент и после пак се обърна към мен – От една чашка нищо толкова няма да ти стане.
♦ Извади си 2 точки Респект от Братството и премини на ► Епизод 48

Респект пред Братството 18

- 48 -

Момичето постави чашите и няколко купички с мезета пред нас, взе празния поднос и отново се отдалечи. Стегнатите ú бедра се потъркваха едно в друго докато ходеше, а извивките над тях размътиха мисълта ми. Преглътнах и обърнах глава към Ределав. Той тъкмо беше отпил, остави чашата си, вдигна поглед към мен, почеса брадичката си и започна:
- По принцип когато към братството се присъединява новак, винаги следваме три основни стъпки – подлагаме го на изпитание, инструктираме го с нашите правила и го обучаваме. Последното включва безценна информация и постоянни тренировки, които естествено са за всички, не само за новите. Така процедираме навсякъде, не само в Меймско, не само в това кралство. С теб обаче случаят е различен. Репутацията ти говори достатъчно. От правилата за момента ти е нужно да знаеш едно – чии команди да изпълняваш безусловно. Моите и неговите (посочи джуджето). За обучение няма време, корабът ти потегля след тридесетина часа, във вторник сутрин. За пет дена трябва да стигнете до Бенвил, от там имаш още четири дена преход с керван до Езерния град, всичко е уредено. На деветата вечер, следващия четвъртък ще установиш контакт с избраник от тамошната част на братството. Трябва да знаеш, че всички останали хора от братството не знаят нищо за теб, нито тук, нито там, нито където и да е. Просто не си един от нас все още и трябва да запазиш връзката с нас и самата мисия в абсолютна тайна. Кажи ми, защо мислиш избрахме теб?
Наистина, защо ли бяха избрали мен?
◘ защото съм много добър и имам добра репутация ► Епизод 86
◘ за да ме изпитат, това всъщност беше тест за мен ► Епизод 93
◘ защото никой наоколо не ме познава ► Епизод 98
◘ всъщност, нямам си никаква представа защо ► Епизод 103

[shayhiri]

Епизод 98 очевидно. Мерси за рома.

[pnv_Creator]

- 98 -

- Единственото предимство, което ме прави уникален за вас, е че никой не ме познава, дори вашите хора. – казах и го погледнах в очите.
- Абсолютно си прав – рече, усмихна ми се и отпи от виното си.
♦ Прибави си 3 точки Респект от Братството и премини на ► Епизод 44

Респект пред братството 21

- 44 -

Грод слушаше разговора, на пръв поглед небрежно и хапваше стабилно от мезетата. Итън гледаше замислено и само от време на време си разменяше погледи с останалите. Почти не беше пил от ликьора си. Момичето и телохранителят не издаваха никакъв признак за съществуването си и се сливаха с интериора. Ределав продължи:
- Та, вярно е че си талантлив и подходящ за задачата, но най-голямото ти предимство е, че никой не знае кой си и за кого работиш, никой няма да следи действията ти и цялата задача ще остане в тайна, дори за останалите от братството. Тайна, която трябва да запазиш. Както вече казах, единствено в Езерния град има хора, които са с нас и знаят за мисията. Ако тръгнеш да търсиш контакти, които не са предварително уговорени ще вкараш себе си и може би дори нас в сериозен проблем. Искам да си напълно наясно с това. – явно се очакваше да потвърдя. Кимнах и казах, че идеално разбирам ситуацията. – Добре. Сега нека ти разкажа за самата мисия.
♦ Премини на ► Епизод 39

- 39 -

- От Езерния град ще тръгнете с връзката ти там, до края на мисията сте заедно. Трябва да носи със себе си и точна карта на мястото, ние нямаме такава. Знаем че целта се намира някъде на североизток от там, във вътрешността на Агуая, със сигурност поне на седмица път. Прехода няма да е лесен. Какво точно ще намерите там не се знае, но със сигурност е безценно. Вземате го и го връщате в Езерния град. Независимо какво стане, твоята мисия завършва тук, в тази стая. Ще получиш свитък с подробни инструкции, пари за екипировка и още нещо много важно.
Грод се размърда, свали някаква кожена кесия от колана си и ми я подаде.
- Виж какво има вътре малкия. – изръмжа джуджето. Развързах я и погледнах. Вътре имаше идеално шлифован зелен камък с големината на яйце от пъдпъдък . Обърнах кесийката и той тупна в ръката ми. Беше лек и сякаш концентрираше в себе си светлината от свещите наоколо. Всички спряхме погледите си в него за момент, после разговора продължи. – Тоя кристал е някакъв ключ за онова място, на което отивате, без него сигурно няма да можете да влезете по никакъв начин. Пази го като очите си, обаче знай, че е по ценен от тях! – направи многозначителна пауза. После Ределав подхвана:
- Ако нямаш въпроси ни остави за момент. – поклатих глава отрицателно. Той погледна към телохранителя – Бо, изпрати го до изхода на кръчмата и чакайте там.
Изправих се и тръгнах към вратата. Бо се понесе зад мен и ме ескортира през двете помещения и отвън по стълбичките. Там спряхме, той кръстоса ръце на гърдите си и се съсредоточи да гледа лошо малцината минувачи, които свеждаха поглед или внезапно придобиваха интерес към архитектурата и декорацията на къщите от другата страна на улицата. Аз се разтъпках нервно наоколо. По навик пипнах да проверя дали ножа и кесията ми са на мястото си, огледах отново улицата и кръчмата и зачаках. След две минути от вътре долетяха бурни викове и подсвирквания, явно тълпата се беше оживила нещо, вратата се отвори и от вътре излезе момичето. Подаде ми кожената торба, която носеше и рече:
- Господарите казаха, че това е всичко, от което имаш нужда. – Погледна ме с изтъканите си от смарагд зелени очи и се поколебах дали да не ú кажа къде бъркат, но се въздържах. Тя се завъртя и се върна обратно в кръчмата, където отново я посрещнаха възгласите на ежедневната ú публика, която бях сигурен, че ненавиждаше от дъното на душата си. Махнах с ръка на Бо и той я последва. После се запътих забързано на обратно. Любопитството да видя какво има в торбата ме изгаряше, но ми се струваше много непрофесионално и глупаво да я отварям на улицата, затова я закачих на колана под наметалото си.
Най-сетне стигнах до страноприемницата, само махнах на кръчмаря, взех стълбите на един дъх и влязох в стаята си. Завъртях недодялания ключ, седнах на леглото и отворих торбата. Първото нещо, което попадна в ръцете ми, може би поради професионални отклонения, беше закръглената подрънкваща кесия. Бях останал само с жълтица и двадесет сребърника, а имаше много неща, от които се нуждаех.
♦ Колко точки Респект от Братството си спечелил?
◘ под 15 ► Епизод 47
◘ 15-29 ► Епизод 92
◘ над 29 ► Епизод 99

- 92 -

Жълтиците в кесията бяха предостатъчно за мисията и започнах да планувам доволно какво ще си взема утре с тях.
♦ Добави си по една жълтица за всяка точка Респект от Братството, която имаш, добави началните си жълтица и двадесет сребърника към тях и премини на ► Епизод 94

- 94 -

За момента разполагах с минимална екипировка. В кожената ми раница имаше малка манерка за вода и резервен чифт дрехи, но наметалото и ботушите ми бяха само едни. Високо от външната страна на дясното ми бедро седеше в пришитата си ножница ножът ми. Освен парите в торбата намерих още свитък с подробни инструкции за мисията, зеленият кристал в кесийката си и бронзов медальон. На бронзовия медальон беше изобразен орел, но изработката беше груба и недодялана, на дали струваше повече от два сребърника. Хвърлих едно око на инструкциите и, както предполагах, вътре пишеше да го държа със себе си, без да го показвам много много насам натам. Насъбрах си нещата и :
◘ легнах да спя, въпреки че не бях много уморен ► Епизод 100
◘ излязох да се поразходя, сигурно ми беше последната възможност за идните месеци ► Епизод 107
♦ Запиши екипировката в дневника си.

Пари:
22 жълтици и 20 сребърника

Предмети:
резервен чифт дрехи
нож
свитък с инструкции
зелен кристал
бронзов медальон

[shayhiri]

Епизод 107

[pnv_Creator]

- 107 -

Излязох от вратата на кръчмата и жадно впих поглед в нощното небе. Хладният полъх дойде като мехлем за натежалата ми глава, в която бясно препускаха мисли за последните няколко дни и за предстоящата мисия. Трябваше да разпусна малко, така и така на дали скоро щях да имам друга възможност и каквото и да било свободно време. А и утре имах цял ден за спане.
В едната посока уличката се изкачваше към южните покрайнини на Мейм – основно едноетажни къщички и градинки, всъщност на там се намираше и един приятен парк, който ми се струваше идеален за разходка – място, където щях да мога да се отдам на нощното спокойствие и истински да се отпусна за малко. В другата посока уличката водеше към центъра на града. Дори в този късен час имаше места, където живота кипеше и нямаше да е трудно да намеря малко забавления. Замислих се от какво точно се нуждая:
◘ спокойна разходка в нощния парк? ► Епизод 115
◘ или по-скоро малко внимание от нежния пол ► Епизод 122
◘ А може би няколкото глътки въздух ме освежиха достатъчно. Можех да се прибера и просто да поспя добре. ► Епизод 97

Подозирам кой ще е следващия епизод

[shayhiri]

Епизод 122 и нека някой само се опита да ме спре.

едит: хаха, ти пък кога успя да ме опознаеш - нали си отскоро във форума?

[pnv_Creator]

Еее стига де, чел съм ти едно тридесетина "Няколко думи кот автора" и едно интервю
А и си е нормално

- 122 -

Поразходих се по осветените улици на централната част и не след дълго намерих това, което търсех – една от “онези” кръчми. Светлината, пречупена през червените пердета, придаваше ален оттенък върху лицето на телохранителя, скръстил ръце пред входа. От вътре се долавяше приятен, макар и натрапчив мирис, може би от ароматни свещи или някакъв вид благоуханни билки. Погледнах мъжът въпросително и той ми отговори :
- Четиридесет сребърника и не можеш да влезеш с оръжие.
◘ Платих си и му дадох ножа си ► Епизод 105
◘ или все пак размислих и се запътих към парка ► Епизод 115
◘ А можех просто да се прибера и да се наспя ► Епизод 97

[shayhiri]

Че то без пари, като в София. Епизод 105

Внимание: следващите няколко епизода са забранени до 18 год., така че ще ми ги изпращат на лично.

[pnv_Creator]

- 105 -

Подадох му внимателно ножа си и го оставих да ме пребърка. След това влязох и огледах помещението. Навсякъде бяха нахвърлени червени дивани и малки дървени масички пред тях. Вдясно имаше няколко сепарета… Тоест смятах да го огледам…
- Добре дошъл – поздрави, приближи се до лицето ми и бавно ме подуши, примижавайки. Беше брюнетка, с вързана коса, високи черни ботуши и изключително властен поглед. Облеклото ú се изчерпваше със стегнатия черен кожен корсет, който въобще не се стараеше да скрие огромните ú гърди и шевовете му сякаш поддаваха под тежестта им. Прокара ръка над кръста ми и ме поведе към останалите момичета. – Коя си избираш? – прошепна тихо и едва усетих влажните ú устни, нежно допиращи ухото ми. Ароматът в стаята беше наистина отпускащ и опияняващ. Главата ми се замая. Момичетата до сега седяха на един от диваните, но се бяха изправили и ми се усмихва невинно и закачливо. – Алисия? Лея?... Нора? – Сочеше различните прелестни създания и шептеше имената им. Избрах си едното, посочих го и то ме поведе към стаите на горния етаж. Беше точно мой тип – русите ú коси и кристалните сини очи придаваха допълнителна крехкост на снажното ú тяло. Докоснах бледата ú нежна кожа и я целунах, докато с другата ръка затварях врата. Бавно съблякох прозрачния ú синеещ халат, вдигнах я и я положих на копринените чаршафи. Захвърлих наметалото си и тъкмо събличах ризата, когато вратата се отвори. Погледнах леко сепнато, но беше просто едно от останалите момичета, което носеше разпалено наргиле, остави го и си замина. Пренесох го до леглото, напълних гърдите си със сладостния пушек, издишах примижвайки блажено и насочих вниманието си към по-значимото удоволствие.
Тридесетина минути по-късно слязох от облаците, облякох се и излязох навън в студената нощ. Запътих се обратно към кръчмата си, сякаш стъпвайки малко над земята, а не на нея самата. Очите ми се затваряха, а мисълта ми се рееше четвърт час по назад във времето.
◘ Прибрах се почти неусетно, залостих вратата и с благоговение се отдадох на съня. ► Епизод 100
◘ или реших да се възползвам до край от тази последна свободна вечер и се запътих към парка ► Епизод 115
♦ Извади си 40 сребърника, запиши си кодовата дума “Нора”.