ShadowDance

Posted: **Tue May 11, 2004 1:37 pm**

Ей ви на, като сте поискали.

Сила

Баналните приказки спирам,
бягаш от стаята... Още
ли искаш от мен да разбирам -
пила си повече снощи...

Догонвам те, хващам те... Вярна?!
Късно е, глух съм за думи.
Косите ти нежни коварно
лъхат на мъжки парфюми...

Насилвам се... тръгвай си, сбогом!
Скрила си белег, любима -
по тебе и мои тревоги
бягай, не искай да има...

Posted: **Thu May 13, 2004 11:54 am**

Кофти номер, Хави, ама се случва. Единственият лек е друга жена - шокова терапия, но върши работа.

Posted: **Thu May 13, 2004 2:23 pm**

Аха. Ти мислиш, че съм го писал по конкретен повод и за конкретен човек, така ли?

Posted: **Fri May 14, 2004 4:44 pm**

Обичам поезията. Сега стоя и се чудя какво да кажа по повод на това стихотворение. Единственото, което ми идва наум е, че е добре написано... Някакси не съвпада с моите предпочитания (та нима тук не се говори за любов?), но си личи, че (поправи ме ако греша) доста си се потрудил.
Добро.
п.с. наистина звучи като да е писано по конкретен повод, но сигурно греша....

Posted: **Fri May 14, 2004 9:49 pm**

Много добре, хареса ми, но сякаш е малко кратичко.

Posted: **Sat May 15, 2004 6:46 pm**

А, и кратичко е добро. Обаче и на мен ми изглеждаше писано по някакъв повод, всички ли грешим? Може би не буквално с такива обстоятелства, просто носещ същите настроения?

Posted: **Sun May 16, 2004 1:07 pm**

Стига бе. Всеки предава в стиховете си чувства, които е изживял. ОТКЪСЛЕЧНИ и КАТО СЛУЧАЙНА КОМПИЛАЦИЯ. Дотук се изчерпва приликата с действителността. Всички грешите.

Posted: **Sun May 16, 2004 1:08 pm**

Това вече го сложих някъде другаде, но май тука му е най-подходящото място. Да видим какво ще покаже търсенето за конкретна случка в това стихотворение.

Ден

Лежа и чакам да изгрее;
с противен ми лъжовен жест
събирам сили да се смея
в последната ни среща днес,

когато слънцето ще гоним
и двамата, с едно сърце -
за нас последно да си спомни
ще молим, и за нас да спре.

Но ето - залезът е в сълзи,
небето - зачервено. Плач.
Виновно слънцето избързва,
оставяйки ни само здрач.

Posted: **Sun May 16, 2004 8:38 pm**

Честно казано първото, което ми идва наум след като го прочетох, е че е сложно и добре написано. Макар че това сякаш не е моя стил... Но си добър, наистина...
Поезията е нещо толкова странно....

Posted: **Tue May 18, 2004 4:06 pm**

Не знам по какъв повод си го писал, честно казано, но ми звучеше като ли е предназначено конкретно за някого. Ако не е така... ами, пий по нещо по-често, не е полезно през цялото време да си в такова настроение.

Posted: **Tue Jun 01, 2004 12:33 pm**

Среща

Клошаря съзирам отсреща -
на нашето място, засмян.
И ето те - идваш с гореща
целувка и мъничко свян.

След малко ще стигнеш при мене -
усмихваш се май отдалеч...
От щастие тихичко стене
клошарят... пред мене ще спреш.

И идваш накрая, и спираш,
а смее се целият свят:
усмихнат, на пейка умира
самотният стар непознат.

Posted: **Tue Jun 01, 2004 3:52 pm**

Това е прекрасно! Литературен анализ няма да правя, но стихотворението просто ми хареса. Не като предишните за които знех, че са добри, но не ми допаднаха особено... Грабна ме....!

Posted: **Tue Jun 01, 2004 9:26 pm**

Харесва ми, и според мен те бива за поет :)

Posted: **Tue Jun 01, 2004 9:29 pm**

Идейно, да:) Гибли е права:)

Posted: **Tue Jun 15, 2004 6:54 pm**

Разходка

А там, отсреща, други двама
вървят в посока наобратно
така, вървят си, без програма,
и без да бързат... Необятна

и тъжна завист! Виж - държат се
ръка с ръка - по тротоара
вървят, и нещо май шептят си...
До мен - косата ти е стара,

и твойте устни... да, очите
и те са старите... без драма
затихват в мен дори сълзите,
видели влюбените двама.