BloodAti666 wrote:Като цяло разказът е много хубав и ми достави удоволствие да го чета. (след второто прочитане де
)
Цитирам тоя отзив (и особено частта в скобите
), понеже 1) много ме радва; 2) отговаря (особено частта в скобите
) на собствените ми желания, като писах "Триптиха". Да има нужда и от второ прочитане - и тогава да открива нови пластове (или трябва да кажа "платна"?).
Благодаря на всички за препоръките - гушвам ги накуп и почвам да вая (или измъчвам, според случая) следващото издание на разказа.
Ще коментирам само местата, които са отбелязани от поне двама от вас
0. Фрагментарността:
Целенасочена е и ако я пренапиша, все едно съвсем нов текст ще съм почнал.
1. Малките съвременни "паразити" в що-годе старинния стил:
Някои са мои пропуски (главно понеже твърде ме е увлякло звученето - примерно "ласкавост без резерв"), Други са малки закачки в духа на
в разбързаните ни времена “едно време” не е като едно време, затова разказват, че я има и днес
Някъде открихте ли указатели в коя епоха се случват събитията? Ако се окаже, че времената в света на Юнаците и злодеите са не много далече от нашите - просто нейде встрани
, - може тук-таме в думите на разказвача да се промъкнат неологизми, да? "С максимум още година живот" например е подигравка с начина, по който се говори за живота в определени професионални среди
; Дей просто ги цитира, без да ползва кавички. С Джоан, дето била хем чувствителна, хем
практична, пък се будалкам с
вашите очаквания за епико-легендарност. И т.н.
2. Силният авторов глас:
Няма такъв. Rayko го е нацелил чудесно:
ако приемем че го разкава някой народен разказвач що годе пасва
И още: не е честа практика, но един триптих може да бъде възложен на няколко художника. Или написан от няколко разказвача. Това обяснява ли защо стилът се променя от част на част - та чак се улива в поетика?
3. over-the-top диалози:
Тука имам специална молба към Thorn: Като имаш време, моля пусни две-три реплики от частта "Дясно", както ти ги виждаш (а ла предложенията на Борея). Само имай предвид, че Юна е остаряла доста спрямо "Център" - и съответно е развивала способността си да слуша и разбира другите даже без думи: какви ще са репликите й в такъв случай? Същото важи за безименния юнак - пътищата му са били други, но той продължава да я усеща ("през всичките тия години"): на него колко думи ще са му нужни? В "Ляво" не бих пипал репликите - там трябва да са като ръб на кама, лишени от всичко излишно, режещи, нечувствителни, та чак идиотски.
- Spoiler: show
- (Като нас понякога, точно така. :/)
4. Неясните пасажи:
Дву-/Многосмислието е целенасочено, във всичките случаи, които сте отбелязали, та и в други. Държа на вашето съ-участие като читатели; държа не просто да слушате със зяпнала уста разказвача, ами да доизграждате смисъла, героите, картината в главите си. (Защо държа, е тема на съвсем друг разговор, само на живо.)
В частност: Къде преминал Деян? ...Вие - всеки от вас - как мислите?
И не мога да се сдържа: Не, житният клас не е мек, гъвкав е. И Юна в "Център" е мека
точно колкото житен клас.
Накрая - не разбрах:
Пръстите му вече прегръщат мъничкия, мъртвешки отвор над пъпа й. – ужасяващо изречение, в буквалния смисъл
Смущава те как е написано? Или какъв образ извиква?
И да - като дойде време за печатане на хартия, явно ще я караме без "невидимия" текст. Да му мислят читателите, дето искат ВСИЧКО да знаят...
Напред към BloodAti! (Само че най-рано утре.)